Ninja Editor
Автор: Траяна Кайракова
Не знам при вас как е, обаче у нас се яде здраво! Съответно се готви. Ама не се готви, ами се готви за казарма, рота, поделение, стадион. Най обичам съботите и неделите. Тогава децата спят до обяд и пропускат едно ядене (слава тебе, Господи!). Не че не наваксват после, обачеее… пропуснатото си е пропуснато и, разбира се, несготвено. Тъй че тъз тенжУра ми дойде дюшеш. Цяла седмица бърках и пекох крем карамел, бърках и пекох за 5 минути. Нека ви сега! Яжте, докато се подуете и ви омръзне! Няма бе, братче! Плющят им ушите и питат за още. Реших да се правя на мастър шеф и да разнообразя крема с маскарпоне към прясното мляко. Разбърквам го, изпичам и скривам на терасата. Трябва да престои 24 часа, за да стегне. Цял ден в главата ми интериорни идеи как ще го обърна в кристална чиния, как ще го сервирам, как ще го снимам на дантелена покривка, как ще докарам нещо като стил „винтидж“ и ще се изфукам в кулинарните групи. Влизам вкъщи, изритвам ботушите и се засилвам към терасата. Тук крем, там крем – няма. Загризва ме зла мисъл, но все още я отпъждам. Преравям хладилника, спалнята, банята, тоалетната - тц, няма. Кръвното ми рязко скача и се удря в тавана на мозъчната ми кухина. Няма да гледам в мивката, няма да гледам в мивката! Само с крайчеца на окото си надзъртам и два часа по-късно се свестявам върху паркета. Изяли го бе, одумкали го, сандърдисали го! Бе как не се осраха, как не се запекоха, как не ги заболяха коремите, бе? Рева и нареждам над празната форма, остъргана до тефлона, че и барабар с него. Няма снимки, няма хвалби, няма никакъв стил, камо ли винтидж. Сега ги чакам да почнат да кудкудякат. Пера да им поникнат дано и да почнат да снасят, че поне да сме на келепир! Мога да започна да продавам яйца.
Колко пъти да слагам бележки „Не яж!!!Не е снимано!!! Ще ви избия!!!“? Как не се научиха? Даже веднъж на едната бележка на гърба ми беше оставен отговор: „Сори, ама свърши… Да знаеш, че беше вкусно, ако това ще те успокои!“. Никой не си призна да го е писал. Оттогава е близкото ми познанство с успокоителните.
Край вече с тоя крем! Реших да направя мляко с ориз. Звъня пак на Борката, да я питам за инструкции. Туй ще сложиш, тъй ще направиш. Добре, зареждам всичко, пускам на 9 минути (честен кръст, за 9 минути става, без бъркане, кипене и загаряне). Изрично ме предупреждава: „Свърши ли програмата, няма да изпускаш налягането! Изчакай само да спадне и тогава отваряй!“. – „Що бе?“ - „ Бе ти чуваш ли ме? Не изпускай налягането, да ти е мирна главата!“. Свършва програмата и в главата ми се въртят разни мисли. Сега, тенжУрата си е моя, нали тъй? Оризът си е мой, значи и налягането си е мое. Що пък да не го изпусна? Какво толкоз може да стане? Хич не обичам някой да ми казва да не правя нещо. Даже като малка бръкнах в кофата с бързовара, да видя какво ще стане. Не искам да си спомням, ама поне вече знам. Ще го пусна пък! И работата стана „Още, като ма удари, разбрах, че ши ма бий!“. Натискам копчето и… Бяла светлина! Умрях, всичко свети в бяло. Но защо ми е горещо? Знаех си, че ще ида в ада, всички блондинки отиват там. Обаче нещо е и сладко. Отварям залепнали очи с доста зор. Кухнята ми, моята нова резедава кухня е чисто бяла. Млякото е изфъщяло и боядисало всичко. Поне ремонт скоро няма да правим. Винаги има полза от моите действия! Не знам само мъжо как ще реагира, ама туй ще го мисля после. Отварям, всичко е 6, оризът е сварен, обаче отгоре нещо подозрително, приличащо на извара, се плацика. Брех, млякото е било пресечено! Няма нищо! Махам излишните елементи, насипвам в купички. Вадя ковьорчето на баба (голяма мода е туй сега по групите), пльосвам го върху купичката и щедро наръсвам с канела. Става една шарка, красота и чудо! Аз и мляко с ориз не ям. Идва си народът, поднасям тоз шедьовър и да слушаш реплики:
- Това мляко защо кисели? Лимон ли има?
- Да, лимон има!
- Че в този десерт слага ли се лимон?
- Като се прави в тази тенжУра, се слага! Нещо не ви харесва ли, а?!
С дясната ръка държа голямата дървена точилка и удрям с нея по лявата си длан. Не знам как съм изглеждала, но купичките бидоха облизани. Е, на другия ден имаше бой пред тоалетната, даже май започна още през нощта. Ето че от моите действия пак имаше ползи! Този ориз им подейства очистително и ги прочисти за години наред, да не кажа, че им се умиха добре червата! Повече налягане не съм изпускала, кротичко го чакам само да си иде.
Не стига, че ги храня като на ресторант, ами и подигравки, моля ви се.
- Сине, викай майка си! Викай я бърже!
- Що бе тате?
- ТенжУрата говори!
Лежа си аз спокойно.
- Питай баща си какво казва.
- Ставай, Траяно, да готвиш!
Пфу, че и ши ма лъже! Толкоз помня аз, ющ съм млада!
- Гледайте си работата, аз съм я програмирала да вика „Здравейте, Ваше величество!“. Не на мене тия!
Голям зор обаче с тия людски езици. Пускам на една програма и взе да пищи. Въх, сакън! На екрана пише „Е2“. Че какво ще да е туй? Нещо като „Ела!“. Да де, ама защо има и 2? Сигурно е „Елате веднага и двамата!“. Даже тенжУрата е разбрала, че аз не съм техническа личност и трябва и мъжът ми да дойде. Умна техника излезе еееееей! Дърпам кабела, че да не я повредя нещо, и потъвам в размисли и страсти. В един момент ми светва, че този добитък няма откъде да знае български. След известно време мозъчни напъни се сещам, че имаше нещо такова и на компютъра, а детето ме предупреди видя ли го, да не пипам. Как се казваше обаче? Аааааааа, сетих се! Ероре! Ероре беше! Звъня веднага на Борислава (не й казвам нищо за налягането, ще ме вземе хептен за проста) и тя ми обяснява какво точно се случва. Неграмотна си останах в тоз живот откъм езици, лоша работа. Детето звъни да се оплаче, че има много трудни изпити. Бе, майка, бели кахъри са това! Мене питаш ли ме? Мене питаш ли?! Ти тез изпити ще ги вземеш и забравиш, пък аз на дърти години се мъча кът грешен дявол. Ходя с едни листчета и повтарям. Рисе – ориз, пресиире соок – под налягане (не го изпускай, ако има мляко!), ваке – печене, соир – супа, стеам – яхния, стев – пара, бравн – пържене, рехеат – претопляне и т.н. Още ги уча, ама все ще ги запомня в тоз живот! Няма на една тенджера да се давам я!
Та така. Сега дано бърже ги запаметя, щото иначе я ще гръмна блока, я ще сложа всичко и ще чакам бая време да се сготви. Между другото търся ефективен катинар за хладилник или заключващи се съдове за съхранение! Ако някой има подобно инфо, немедлено да ми пише! Предлагам възнаграждение!
Препоръчваме ви още:
Цветен анализ на побърканата домакиня
или Защо българските будители ще изчезнат?
Автор: Асен Александров
Действието се развива в с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали, Република България този месец, тази седмица.
Един добър директор, на когото остават 2 години и 3 месеца, за да се оттегли с уважение и почит на заслужен отдих в пенсия, един директор отдал сърцето, енергията и ума си в последните 27 години на любимото си училище, бива изхвърлен от него сякаш е престъпник, без златен часовник, без благодарност, без предупреждение, без съчувствие, без възможност да се сбогува подобаващо с колегите и учениците си, без дори едно цвете. Един български директор превърнал малкото си училище, в малкото си селце, в център на общността, както всяка сутрин отива на работа.
Малко след това внезапно идва комисия от областното РУО и му казват, че от този момент не е директор на любимото си училище, в което е от 27 години и трябва още същия ден да предаде документацията на новия директор. Защото, ако това не стане веднага, същия ден, този месец, преди края на учебната година, училището го очаква… Така и не става ясно защо е тази припряност!
Старият директор е издържал конкурс за директори, без наказания е, с авторитет и заслуги, обичан и уважаван от ученици, учители и родители.
Новият директор не е доказал възможностите си чрез конкурс (би могъл да изкара максималните 100 точки, но би могъл да изкара и 0 точки), не е изявен учител в някое училище, защото от дълго време не е работил в системата на образованието. Единственото му предимство е, че е по-млад, безработен е и е пожелал да стане директор точно в това училище. Не учител (на мястото на друг такъв с право на ранно пенсиониране), а директор точно на това училище.
Обяснението е, че директорът, който трябва да напусне мигновено, има право да бъде пенсиониран предсрочно. Няма значение, че той не желае това, че до края на дните му пенсията ще бъде с около 15-20 % по-ниска отколкото на тези, които се пенсионират редовно. Нито пък някой ще се опита да му предложи някаква работа за оставащите му 27 месеца до редовното пенсиониране, а шансът той да си намери сам е нищожен.
„Уморените коне ги убиват, нали?“
Спомням си приказката за селото, където убивали старите хора като ненужни и си мисля, че достойнството и авторитета на педагогическата гилдия си личи и от начина, по който посрещаме новите си колеги, но и от начина по който изпращаме ветераните.
Как мислите? Дали причина за тази рокада е подобряването на качеството на образователния процес в ОУ „Иван Вазов“, с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали, Република България или има нещо друго?
Унизеният български директор се казва Веселин Генов и е член на СДСОРБ, на който аз съм председател. Ето и тъжната изповед на този достоен и унизен директор:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УС НА СДСОРБ
ГРАД СОФИЯ
Уважаеми господин Председател,
Бях директор на ОУ “Иван Вазов“ с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали след издържан конкурс от март 1992 година. През годините направих доста съществени промени в материалната база на училището. Извърших саниране на сградата на училището, подмених дограмата, извърших основен ремонт на покрива на училището, направих гипсокартон на таваните на всички помещения, поставих съвременно осветление, извърших основен ремонт на санитарните възли, поставих блиндирани врати в избената част на училището по изискванията на пожарната безопасност, поднових изцяло вътрешното обзавеждане на класните стаи и компютърната стая, асфалтирах спортната площадка и подмених спортните съоръжения, направих бетонна ограда пред фасадата на училището за около 20 000 лв. и т.н .Успях да изградя успешен учителски колектив, който постига добри резултати в обучението на учениците. По НВО в седми и четвърти клас имаме постигнати добри резултати като от няколко години нямаме слаби оценки. Всички учители се специализират и имат ПКС. Аз придобих четвърто ПКС през изминалата година. През годините участвахме успешно в европейските проекти организирани от МОН. Нямам наказания и други провинения. Имах още 2 години и три месеца до редовното ми пенсиониране. Въпреки добрата ми работа и непрекъснато повишаване на квалификацията, началникът на РУО град Кърджали Гроздан Колев реши да ме пенсионира по-рано с една единствена причина, че имал човек, който кандидатствал за моето място. Учудих се, защото в ОУ с. Странджево имат назначен директор пенсионер, който пътува дотам от Крумовград. Също така и директорът на СУ “Васил Левски“ град Крумовград е придобил право за ранно пенсиониране, но него не го пенсионира. Питам се дали началникът на РУО Кърджали има критерии, по-които да пенсионира едни директори, а други не, и какви са те.
На 29.01.2019 година ме извика в РУО Кърджали и искаше да ми връчи, което за мене беше изненада, предизвестие за пенсиониране, което отказах да подпиша. Предизвестието беше подписано от двама свидетели, но на мене не ми беше дадено, защото не съм бил подписал.
Внезапно, без предупреждение от никого, на 04.02.2019 година дойде комисия изпратена от РУО Кърджали с кандидата за моето място, който дълги години не е бил в сферата на образованието, и без да ми представят заповедта за моето освобождение ме принудиха да издам училищната документация на новия директор. Казаха ми, че трябва да отида до РУО Кърджали за да си получа заповедта за пенсиониране.
Не съм изявил желание да се пенсионирам по-рано пред началника на РУО Кърджали. Начинът, по който ми бе прекратен трудовия договор причини огромен психически тормоз върху мене и семейството ми. Имах усещане за изолация и безпомощност, както и гавра с достойнството ми. Всичко това се отрази сериозно на моето здраве, психика и начина ми на живот.
05.02.2019 година С уважение:
Веселин Генов
Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна
Нека всеки, който счита, че краят на една учителска или директорска кариера в България не трябва да е такъв и че този човек заслужава преди да напусне работното си място, да чуе думи на благодарност за извършеното през годините, да напише под поста:
Г-Н ГЕНОВ, БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ БЯХТЕ БУДИТЕЛ!
Препоръчваме ви още:
Писмо до майката на Раличка и доцент Петкова
Зрелостният изпит на обществото
Кан академията е една от най-големите безплатни образователни платформи в света и която осигурява достъп до повече от 6000 лекции. От нейните ресурси се възползват студентите в Станфорд, Принстън, Бъркли, Кембридж и др. Създателят й Салман Кан се ръководи от най-елементарния принцип – да учиш заради знанията, а не заради оценките.
Видеоуроците в YouTube се харесват на учениците повече от индивидуалните занимания
Академията носи името на своя създател Салман Кан. Родителите му са от Индия и Бангладеш, а той самият е роден в Ню Орлиънс в САЩ. Има две бакалавърски степени и една магистърска MIT и MBA в Харвард. Признава, че първоначално, да прави нещо полезно за обществото, е било необичайно за него.
През 2004 г. Салман работи като аналитик в инвестиционен фонд. Тогава започва да се занимава дистанционно с математика заради братовчедка си Надя. Точната наука й се удава трудно понякога, а иска да започне курс по предмета за напреднали. Надя се намира в Ню Орлиънс, а Салман в Бостън. Първоначално започват да решават задачи по телефона, а графиките и формулите правят заедно в Yahoo Doodle. Постепенно към заниманията се присъединяват двамата братя на Надя, после и останалите членове на семейството. Уроците стават твърде продължителни и затова Салман решава да направи няколко клипа. През 2006 година ги качва в YouTube. След време аудиторията му се разширява и хората започват да коментират видеата с възторг.
„След това започнах да получавам писма. Ето едно от тях: „Моят 12-годишен син е аутист и математиката никак не му се удава. Опитахме всичко възможно, но едва когато попаднахме на Вашето видео за десетичните дроби, успяхме да отбележим напредък. След това с Ваша помощ той усвои дробите. Не можехме да повярваме!“
Салман напуска инвестиционния фонд и се съсредоточава в създаването на нови видеа. Отказва да взема пари за това. Единственото, на което се съгласява, е да постави бутон Donate (спонсорирай) в сайта си.
„Братовчедките ми заявиха, че в клиповете в YouTube ме харесват повече, отколкото в реалността. В това има някакъв смисъл. Те можеха да натиснат пауза и да повторят това, което не разбират, без да изпитват вина, че са ми загубили времето. Особено, ако трябва да повторят нещо, което са учили преди две седмици или преди две години.“ – обяснява създателят на Кан академията.
Кан преживява от спестяванията си, докато не получава няколко крупни гранта за развитие на проекта. Тези средства се използват за създаването на нови курсове и превод на вече съществуващите на други езици. Гугъл правят дарение от 2 млн. долара, а фондът на Бил и Мелинда Гейтс – 10 млн. долара.
Образованието е безсмислено, ако не запълва пропуските в знанията ти
В публичните си лекции Салман често изтъква, че учениците не успяват да усвоят програмата по математика, защото не са усвоили добре базовите теми. Когато стане дума за алгебра или геометрия те мигновено губят интерес и се самонавиват, че нямат способности за този предмет.
„Спомнете си как се учим да караме велосипед на две колела. Представете си, че сте се учили две седмици, но не можете да правите завой наляво и не спирате както трябва. Все пак вие вече сте велосипедисти на 80%. Аз ви пиша тройка, а после ви казвам, че сега ще се учите да карате велосипед на едно колело. Това звучи абсурдно, но точно така е устроена образователната система.“
Според това, колко задачи е изпълнил ученикът, можеш да разбереш какъв обем от знания е усвоил – 70 % или 95 %. Но дори тези, които са достигнали почти 100 %, имат 5 % неусвоени знания. Това може да са добри ученици, но занапред ще им бъде все по-сложно и по-сложно. „Просто в знанията им има дупка като в швейцарското сирене. Това е все едно да строиш дом върху незавършени основи.“
Родителите могат да контролират, но учениците сами решават кога да учат
Подходът на Кан е логичен: за да се захванеш със сложното първо трябва да усвоиш по-елементарното. На този принцип е изграден разделът в сайта, където може да се преговаря по определена тема. Ученикът трябва да отговори на 10 въпроса поред, без да сгреши. Ако сбърка, започва отново, докато не усвои напълно темата и не престане да допуска грешки.
За да получи достъп до всички възможности на, потребителят трябва да се регистрира, използвайки един от трите статуса – ученик, родител, учител. Учителите и родителите могат да проверяват колко задачи е решил ученикът им. В САЩ, като допълнение към уроците, лекциите на Кан академия се използват от близо 350 хиляди учители.
Възрастните могат да наблюдават прогреса на детето в платформата и да получат статистическа информация за усвояването на материала. Кога и в какъв обем ще се занимава, решава ученикът. Той също може да види какви грешки е допуснал.
От 2012 година академията има българска версия на платформата и YouTube канал с видео уроци на български. Има и мобилни приложения Khan Academy и Khan Academy Kids.
Училище от бъдещето - Сингапур
От лекции за безработицата до курсове по програмиране
Днес в Кан академията има над 6000 лекции и над 110 хиляди практически задачи по математика, биология, физика, химия, икономика и други науки. Проектът, който започва с няколко клипчета на Салман, се превръща в глобална платформа, с която си сътрудничат НАСА, Музеят на съвременното изкуство в Ню Йорк и Масачузетският технологичен институт. В основата на академията обаче лежи огромният ресурс по математика. Тук има алгебра и геометрия, темите са разбити в няколко блока, а във всеки от тях има по няколко десетки теми.
Към всяка тема има видео с продължителност 2-3 минути. Сложните теми се разглеждат в няколко видеа. Всеки нов аспект на темата се обяснява с пример от живота. Вместо абстрактен триъгълник, преподавателят рисува корабна мачта, а вместо правоъгълник – килим. Освен това Кан академията има и лекции по история на изкуствата с подробни разкази за картини, скулптори и архитектура. Много от темите са богато илюстрирани.
Можете да чуете кратък цикъл от лекции за безработицата, теория на игрите и дори да разберете как се е появил грипът. В курса по роботехника са включени практически занимания. Има дори тестове GMAT по математика, които се държат при кандидатстване в университети в чужбина, и уроци по програмиране на Python.
Добрата новина за българските ученици е, че сдружение “Образование без раници” и неговият отдаден екип от преводачи и доброволци преведе на български език 530 видео урока и 43 000 думи по химия от световната интернет платформа за безплатно обучение Кан Академия. Проектът стана възможен с подкрепата на Обществения борд на TELUS International Europe. Преведените на български уроци в разделите Химия и Органична химия могат да се видят на сайта на българската Кан Академия.
Химията е една от основните природни науки, която дава жизнено необходима информация както за биохимичните процеси в човешкото тяло, така и за околния свят. Добрите познания по химия могат да доведат до по-добри политики при индустрии, екология, здравеопазване и т.н. и до развиването на нови продукти на химичните технологии. В днешно време човек е ежедневно заливан от море от информация и познаването на точна наука като химията може да предпази от манипулиране по важни въпроси. В бъдеще, в което автоматизацията ще замести все повече от професиите, тези от тях, за които е нужно добро познаване на природните науки, ще са една важна опция за професионално развитие.
Снимка: Уикипедия/Steve Jurvetson
Препоръчваме ви още:
Силата на неформалното образование
Австралийско училище като Дисниленд
7 принципа на образованието в най-добрите училища по света
Автор: Геновева Андонова
Една сутрин се събудих и знаех, че трябва да направя нещо. Нещо, каквото и да е, за да направя деня си по-добър от вчерашния. Да работя днес, за да е утре още по-добър. Започнах да ходя на фитнес. На всяка тренировка получавах паник атака от повишаването на адреналина и кортизола. Това нямаше да ме спре. Исках да подобря състоянието си – физическото и менталното. Имаше обаче нещо, което не предвидих и много ме изненада. Половинката ми започна да се бунтува и да ми създава проблеми за това, че го правя. Вместо да ме подкрепи и да ми е опора в това трудно за мен предизвикателство, той започна да ми създава проблеми. Естествено, оправданията бяха много и най-различни, но си оставаше фактът, че не е с мен и не ме подкрепя!
Тогава разбрах. Разбрах, че всичко това идва да ми покаже, че позволявам на хората около мен да ме спират да живея моя живот по моя начин! Разбрах, че чистотата на взаимоотношенията ми с другите идва от чистотата на отношението ми с мен самата. Въпреки че казвах, че не ми харесва да ме спира, аз продължавах да не правя нищо, което не иска, защото не исках да се караме. И спирах себе си. Това ме караше да не се чувствам добре в собствената си кожа, да не харесвам себе си и да се самобичувам, че не слушам собствените си желания. Аз не чувам себе си, а очаквам някой друг да ме чуе!
Този път реших, че няма да е така. Въпреки съпротивата му аз продължих да ходя на фитнес, всеки път да се разплаквам, и не се отказах. Беше ми много трудно и особено трудно стана с това, че постоянно виждах сърдития поглед и чувах неуместни забележки. Знаете ли какво се случи? Този човек просто си тръгна от живота ми, защото вече нямаше власт над мен. Той вече не получаваше силата, която придобиваше от това, че упражнява контрол върху моите решения, моите желания и изобщо върху мен. За няколко месеца паник атаките драстично намаляха. Осезаемо тонусът ми се повиши. Започнах да ходя на места, на които винаги съм искала да отида, да се срещам с хора, с които ми е приятно да го правя, да поемам предизвикателства, които да разширят кръгозора и усещанията ми. Започнах да живея моя живот!
"Живея втори живот, но загубих ценно време."
На теб, който четеш това, искам да ти кажа: “Чуй себе си. Помисли си какво искаш да направиш и го направи. Онова нещо, което наистина искаш и е само за теб. Това не вреди на другите, а те прави щастлив. Ако някой не иска да си щастлив... ами избери си – ти или той? Ако избереш себе си, значи си постигнал една от най-големите победи в живота си – решил си да бъдеш щастлив! Просто вярвай в себе си и действай! Обичам те!”
Препоръчваме ви още:
Когато си сложил розовите очила
Колко е важно да не бъдем покорни
Когато депресията седи до теб, на дясната седалка
Проект „Светулка“ има за обща цел превенция трафика на деца за сексуална експлоатация чрез повишаване на информираността на децата в училищна възраст и подобряване уменията и познанията на професионалистите, които работят с деца, да разпознават първоначалните признаци на трафик и да извършват превантивна работа с високо-рисковите групи.
България все още е една от страните източник на значителен брой жертви на трафик на хора в рамките на ЕС. Според статистически данни от 2016 г. около 15% от идентифицираните жертви на трафик у нас са деца. Те са сред най-честите жертви на насилие и експлоатация, защото не са способни да се защитят. Много от тях са лишени от пълноценна родителска грижа и подкрепа. Най-честите причини за попадането им в схеми на трафик и сексуална експлоатация са бедност, насилие, отпадане от училище или липса на стабилна семейна среда. Особено уязвими са деца, които са разделени от своите семейства и са настанени в различни форми на алтернативна грижа, преживели физическо или психическо насилие, деца, идващи от семейства в риск. Те разполагат с много малко възможности и начини да получат познания, които биха им помогнали да разпознаят признаците на трафикиране.
Именно поради тези причини SOS Детски селища България, в партньорство с колегите си от SOS Детски селища Швеция и с финансиране от Фондация Radiohjälpen Швеция, разработиха проект „Светулка“, за да стартират целенасочена кампания за информиране на уязвимите деца в училище; за да обучат професионалисти, които работят с деца в риск и да осигурят включване на тази важна тема в образователната система чрез предоставянето на две методически ръководства.
Проектът ще разработи две методически ръководства за работа:
1. Мултимедийна образователна програма за деца
2. Ръководство за обучение на приемни родители и професионалисти, които работят в социални услуги за деца.
След края на проекта тези образователни програми ще бъдат дарени на Министерството на образованието, така че цялата образователна и социална система ще може да ги използва.
Конкретните цели на проекта
1. Въвеждане на Мултимедийната образователна програма пилотно в 12 избрани училища, в които децата от рисковата целева група преобладават. Програмата има за цел да повиши детската информираност – да помогне на децата да разберат какво точно представлява трафикът на хора, да ги научи как да разпознават сами рисковите ситуации и хора и да знаят как могат сами да се предпазят. Те ще получат практически познания как и къде могат да намерят подкрепа – структури, институции, горещи телефонни линии. Предвижда се програмата да се преподава в продължение на 4 седмици в час на класния в 4 паралелки (от 4 до 7 клас). С изпълнението на тази дейност проектът гарантира, че децата ще бъдат по-малко склонни към манипулация и ще знаят как могат да помогнат на себе си или на свои връстници, ако подозират заплаха за тях.
2. Втората конкретна цел е да осигури на професионалистите, които работят с уязвими деца, и приемните родители необходимите знания и капацитет в превенцията на трафика, рехабилитацията на жертвите и повишаването на информираността на децата. Те ще имат изключителна полза от организираните обучения по теми, свързани с обхвата и същността на трафика на хора, уязвимостите на децата и начините за правилна комуникация с жертвите.
Училищата, в които ще се пилотира мултимедийната образователна програма за деца, ще бъдат избрани спрямо концентрацията на деца в риск в тях. Целевата група на проекта включва деца от различни форми на алтернативна грижа, деца от ромски произход и деца от бежански семейства.
След пилотирането на програмата, в избраните 12 училища в страната, ще се направи оценка на това как децата са възприели и реагирали на темата и представянето й, за да се направи ревизия или промяна в начина на преподаване по модула.
Програмата за деца ще бъде интерактивна и ще включва филмче, анимация, ролеви игри, дискусия и упражнения.
Обученията на възрастните ще включват приемни родители, социални работници и психолози, които работят в центрове за обществена подкрепа, възпитатели и екипи, които работят в центрове за настаняване от семеен тип. Ще бъдат включени теми като:
- идентифициране на признаци за трафик, включително техники за подлъгване на деца;
- информираност за различните рискови фактори и профили;
- начин на реакция при наличие на възможни рискови ситуации;
- провеждане на разговори с деца на различна възраст и тяхното консултиране по въпроси, свързани с трафика на хора;
- повишаване на информираността на децата по тези въпроси.
Проект „Светулка“ ще се ръководи от убеждението, че децата не бива да се разглеждат само като пасивни жертви, а могат и трябва активно да бъдат включени в дейности по превенция. Ако успеем да научим децата как сами да се предпазват, бихме могли да повлияем на процеса на въвличане в трафик и върху нагласите и поведението на жертвите.
Препоръчваме ви още:
Желаете ли да станете SOS приемни родители
Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян
Вярвате или не, в живота ви идва момент, в който срещайки я, вие разбирате, че това е вашата сродна душа, вашата голяма любов или вашата половинка, с която сте готов да коригирате човешката популация (увеличавайки я, надявам се!). После започват ухажването, преструвките и настоятелната обсада, с чиято помощ се надявате да я убедите, че сте достоен да я заплодите и по-късно да ви роди поколение. Ако трябва да съм съвсем искрен, ще ви призная, че в началото целях да се добера единствено до определени женски части, които се намират горе-долу в средата на женската анатомия и нямах никакво намерение да огорчавам живота на любимата ми, правейки я майка. Обаче природата си каза тежката дума и решихме да въдим бебета.
Нека си представим, че бракът е лодка за двама и вие заедно гребете по течението на живота. Появата на децата опасно накланя лодката и дори рискува да я разцепи. В едната половина ще остане жената, а майчинското право ще й присъди децата и тя ще се озове сама с тях в нейната половина на лодката. В другата остава самичък мъжът, който неусетно е концентрирал силите си в гребането и дори не забелязва, че лодката е разделена и двете половини се раздалечават. Единият е отплеснат в майчинство, другият се отплесва в работа и постигане на професионални или житейски цели, а лодката е на път да потъне и да повлече всички надолу. Може и да не се стига до фаталния край, ако двамата си подадат ръце и си припомнят защо са заедно, защо са искали да бъдат заедно и колко много искат да продължат заедно.
Животът ви е такъв, какъвто искате да бъде
Не знам до кой момент бяхме стигнали с Росито, но имахме нужда да се отделим от обстановката и децата. Ежедневието ни смазваше с рутина и сивота, а това ни караше да... хм, как да го кажа?! Да спрем да чувстваме и механизирано да водим някакво безвкусно съществуване. Неусетно се бяхме превърнали в колеги, чиято работа напомняше на гледачи на животни в зоопарк. Чистиш, храниш, пазиш и накрая си лягаш уморен и без желание да станеш в продължение на седмица. После се събуждаш след няколко часа, сутрешната ти ерекция весело ти напомня, че животът си заслужава, но ти нямаш време да я споделиш. Освен това правенето на секс с многодетна майка в ранните часове на деня, поразително напомня на некрофилия, а аз все още държа отсреща да са будни или поне да имат пулс.
Когато сте бездетно семейство също имате пререкания и спорове, но поглеждайки назад, днес те ви се струват смешно повърхностни и безсмислени. Когато живеехме заедно, имахме правила и изисквания един към друг, а тяхното неспазване изостряше обстановката. Например: да не си пускам чорапите заедно с другото пране, а направо да ги пращам на ескаритаж (тя на мен); да не си държа колелото пред хладилника (тя на мен); да не ходя гол, когато имаме гости (тя на мен); да пръцкам на терасата (тя на мен); да не държи съединителя натиснат на светофарите (аз на нея) и т.н. Виждате, че тя има доста повече изисквания, а аз почти никакви, вероятно защото съм добра и отзивчива душа (който се усмихна саркастично, да хване разстройство и да получи позив, докато е заклещен във вечерен трафик нейде из Истанбул!!!). Елате да ни видите днес как си крещим за мръсотията, за възпитанието на децата, за лекарствата на децата и за децата като цяло и ще се убедите, че глухотата е доста подценяван недъг.
Появяването на поколението ви е лакмусът, който ще покаже колко стабилен е вашият съюз и били ли сте искрени, когато сте си обещавали, че ще сте бъдете един до друг в здраве и болест, в добро и зло, в богатство и бедност... Щото децата са готови да ви осигурят и болест, и зло, и бедност, макар че изглеждат невинни и добронамерени, но и индианците са се радвали на Колумб, а днес живеят в резервати.
Бележка: Да проверя мога ли да създам резерват за родители и да набележа няколко далечни, непристъпни, тихи и забутани локации като дълбоки пещери, морски падини, а в краен случай и остров (задължително без папагали и друга врещяща сган!).
Крехка е човешката психика и лесно се пречупва. Цял живот си усмихнат, позитивен и търпелив добряк, а накрая за едни три години децата ти те променят. Говоря за жена ми, аз съм си крив самсурняк, откакто съм се родил. Не е чудно, че някак си бях убеден, че аз ще й докарам психическо заболяване и бях планувал един романтичен Алцхаймер точно както в „Тетрадката", за да забрави всички мои простотии. Уви, децата започнаха да рушат стабилното й психично състояние с прекалено бързи темпове и накрая започнах да забелязвам недвусмислените знаци, които ми подсказваха, че много скоро жена ми ще започне да облича ризи, които няма да може да съблича по собствено желание. Истеричният й смях, докато си отваря бутилка вино, беседите със сушилнята, с която спореха за резултатите от трета английска дивизия, и дивият й поглед при вида на синьо-зелен сопол, ме убедиха, че тя ще откачи доста преди моя Алцхаймер. Значи мръсницата ще я приберат в някоя лудница и там живот ще си живее, а аз ще остана с трите деца?! Абсурд! Реших да организирам едноседмично бягство от нещастната върволица от дни, които наричахме живот и да възстановя вътрешния й мир. Щях да я заведа в Испания, да изпълнявам всичките й желания и една седмица да бъда перфектния кавалер, който да й напомни, че не всичко е памперси, натрошени бисквити по пода и постоянно ревящи и крещящи деца. Все пак, колко трудно беше да направиш щастлив човек, чиято представа за добре прекарано време, беше да измие чиниите без някое от децата да й дърпа гащите, виейки като раждащ чакал (чакалка ли се казва женския чакал? чакалица? чакалница?)?!
След като свърших трудната част да измисля градовете и датите на пътуването, оставих лесното на нея - тя да търси билети и хотели. Непрестанните й въпроси обаче дали харесвам този или онзи хотел, дали тази или онази кола под наем, ме влудяваха и реших сам да си ги резервирам. Какво толкова сложно имаше да се намери хотел?! Единствените неща, с които трябваше да се съобразява, бяха: да е евтин; да има паркинг; да е в центъра; да е близо до плажа; да има барове наоколо; да има метро; да има парк; да има голям магазин наоколо; да има пешеходна зона наблизо и да е тихо и без навалица, но не и самотно и изолирано. Елементарно, Явашева!
Избрах да отидем за три дни във Валенсия и за четири на о. Тенерифе. На мен ми стигнаха силите да резервирам колата във Валенсия и хотела в Тенерифе, а Росито се погрижи за останалото. В днешно време не ти се налага да си кварталният олигарх, за да си позволиш слънчево декемврийско бягство и с малко навременна организация можете да сведете разходите до минимум. Наехме апартамент от "Booking" на удобно място във Валенсия за 33 евро на нощувка, апартамент на Тенерифе за 60 евро на вечер, а четирите полета ни излязоха по 160 евро на човек. Всички останали разходи можете да припишете на стомасите си и варират според дебита и лакомията ви.
Седмиците се изнизаха ката бебешка повърня в пазвата ви и ние стегнахме багажа. Имахме строен план, който включваше скачане в колата и мръсна газ към София, поделянето на една бира, много рок, метъл и салса. Това е живот, мамка му! Родили сме се, за да се забавляваме и да сме щастливи, а не само да се размножаваме и бъхтим като мравки до края на дните ни! Livin' la Vida Loca, motherfuckers!
Инсталирахме бабите в апартамента, Росито проведе кратък и стегнат инструктаж, а графикът за даване на лекарствата беше написан старателно и с неподправена надежда, че това е едно от последните неща, които правим преди да се измъкнем. Огледахме се за последно и... Микаела получи пристъп! Знаете ги, от онези, които започват с пулсиране на стомаха, затруднено дишане и включване на инхалатора. Дотук с плановете и почивката. Росица развя бялото знаме и с ентусиазма на доживотен каторжник си свали якето и събу обувките. Поръча ми да донеса магнитчета за хладилника, хамон, да купя мляко и памперси като се прибирам и започна да приготвя инхалацията.
Уговорихме се да остане тази вечер и ако Микаела се подобри, да дойде на следващия ден в София, за да летим. Аз трябваше да тръгна тъй като имах уговорки в столицата и беше късно да ги отменя.
Натискам газта по магистралата в прясно измитата кола, а звуците от CD-то ме карат да заграча дълбокомислено и да се опитам да намеря философския оттенък на ситуацията. Думите на Гилмор напомнят улей, по който се плъзга отчаянието ми:
"... We're just two lost souls
Swimming in a fish bowl
Year after year... ".
Година след година!!! Кога ще свърши, бе?! Кога ще можем като нормални хора да имаме нормален живот и да престанем да бъдем родители поне за малко. Една малка пауза ни трябваше, за да рестартираме и продължим напред. Една седмица без абсурдни разговори и разрушени мебели искаме, не повече! Баста! Ако трябва, ще се върна до Бургас и ще завлека Росито насила до самолета. Когато се женихме този подход подейства, така че ми се стори подходящ и за този момент. За щастие Росито успя и на следващата вечер излетяхме към Валенсия, въпреки че се чувствахме хем гузно и неловко, че сме без децата, хем приповдигнато и празнично, че наистина сме без тях. Чувството напомняше, когато за първи път си пробвал лек наркотик и знаеш, че е забранено, но очакваш нещо хубаво да ти се случи. Довиждане деца, Hola mi Amor!
Препоръчваме ви още:
Всички деца от 5 до 16 години могат да гласуват от 6 февруари до 15 април за своето любимо заглавие от изминалата година
За седми пореден път българските деца ще могат да изберат своите любими книги за изминалата година, номинирани в наградата “Бисерче вълшебно”. Отличието се връчва от 2013 г. и е единствената българска награда за новопубликувани детски издания, чието жури са децата. Основна цел на инициативата е да насърчи четенето и да повиши функционалната грамотност на подрастващите. Организатор на “Бисерче вълшебно” е фондация “Детски книги” с подкрепата на Министерство на образованието и науката.
Официалното начало на детския вот е дадено на на 6 февруари 2019 г. Гласуването през сайта www.biserche.com ще продължи до 15 април 2019 г. В настоящото издание на наградата могат да гласуват всички деца на възраст от 5 до 16 години. Те са поканени да избират измежду 110 заглавия, като най-голям е броят на книгите от български автори - 34. Номинациите са разпределени в четири възрастови категории за художествените произведения и една категория “Нещотърсачи” за нехудожествени книги.
Като допълнение към основните дейности в кампанията, фондация „Детски книги“ започна изграждането на мрежа от читателски клубове "Бисерче вълшебно". Целта е децата, обхванати в клубовете по места, да придобият умения за оценка и подбор на качествени четива и да се превърнат в детско жури, което да прави предварителна селекция на книги за краткия списък на Награда „Бисерче вълшебно”.
„Идеята за читателските клубове бе посрещната с неочаквано голям интерес от деца, учители и библиотекари в цялата страна. До момента са създадени близо 65 клуба, които на ежемесечни срещи обсъждат избрани от тях номинирани заглавия. Целта е децата да придобият умения за извличане и анализиране на информация от различни източници и по различни теми от сферата на науката и изкуствата, като така развиват активно функционалната си грамотност.“, разказва Валентина Стоева, председател на Съвета на фондацията.
Създаването на мрежа от читателски клубове бе подкрепено от Обществения борд на ТЕЛЪС Интернешънъл в България.
Церемонията, на която ще се разберат победителите във всяка от категориите, ще се проведе на 22 април 2019 г., а среща на читателските клубове организаторите подготвят през юни 2019 г. в Пловдив, в рамките на „Пловдив чете“.
Повече подробности за наградата „Бисерче вълшебно“ 2019 и правилата за участие, както и допълнителни материали за учители, библиотекари и родители, ще откриете в сайта www.biserche.com
За наградата “Бисерче вълшебно”
По време на кампанията за наградата през 2018 г. се включиха близо 10 000 участници от България и чужбина. Право на глас имат всички деца на възраст от 5 до 16 години. Номинациите за наградата се правят от издателите на база най-добрите им издателски проекти през предходната календарна година, които не присъстват в задължителната учебна програма. Наградата за най-добра детска книга “Бисерче вълшебно” се организира от фондация “Детски книги” и от 2013 г. и се провежда с подкрепата на Министерство на образованието и науката и партньорството на сайта “Аз чета”.
Мама Нинджа е медиен партньор на събитието.
За “Детски книги”
Фондация “Детски книги” е съсредоточена изцяло в организирането на проекти и инициативи за насърчаване на четенето сред децата, стимулиране координацията и взаимодействието между всички институции и лица, свързани с детското четене. Проекти на фондацията са сайт Detskiknigi.com и Награда “Бисерче вълшебно”. В края на 2016 г. фондация “Детски книги” е избрана за номинираща организация от България в престижната международна награда за детско-юношеска литература “Астрид Линдгрен”, а от 2017 г. е член на европейската мрежа за насърчаване на четенето EURead.
Препоръчваме ви още:
Четенето от раждането е най-добрата инвестиция
Седма национална кампания "Походът на книгите"
Отдавна подозираме, че Баба Марта е нинжда по душа, но нямаме преки доказателства. Като гледаме обаче мартениците на нейните посестрими от фейсбук групата ни, все повече се убеждаваме, че няма начин да не е така. Ето какво могат да сътворят със собствените си ръце майките.
Мартенички с кауза
Тази година мартеничките, които изработва Вероника Стоянова са благотворителен жест за дарителската кампания на Бубето Янева. Можете да ги разгледате и да си поръчате тук.
Всъщност вие купувате мартеничка с дълъг живот, защото след празника може да се използва и като бижу.
Близнаците Вики и Пеши от Попово също са наши приятели. Тази година майката и лелята на децата са изработили мартеници, с продажбата от които ще подпомогнат рехабилитацията им, от която се нуждаят непрекъснато. Можете да разгледате и поръчате мартенички тук.
Зара е усмихнато момиченце, което страда от прогресивна вътрешна хидроцефалия. Мечтата й е да проходи. За целта се нуждае от трансплантация на стволови клетки. Можете да закупите мартеници и да помогнете мечтата да се осъществи.
Мартенички за „домашна употреба“
Йоана Боянова: "Понеже трябва да дадем на поне 300 човека, ги правя аз. Зареждам ги с любов."
Таня Здравчева: "Имах огромното желание тази година да бродирам мартенички, но непредвидени обстоятелства ми попречиха и няма да имам възможност. Все пак успях да направя няколко."
Елица: "Миналата година детето имаше групово занимание с майки в градината. Трябваше да правим мартенички. Събрахме се на една маса смотани майки и се състезавахме коя ще направи по-смотана мартеничка. В групата на детето имаше китайче. Смотаните се обръщаме в един момент към съседната маса и гледаме как майката на китайчето плете някакво чудо, което спокойно може да продаде за 5 лв. на Илиянци, с подбита цена. Това ми беше преломният момент :)
Маргарита: "Ние живеем в Германия и аз всяка година правя мартеници за семейството и най-близките ни приятели. Миналата година показвах на децата в детската градина как се правят мартеници, в резултат на което тези Пижо и Пенда продължават да висят на шкафа им.
Йорданка Тодорова: "Правила съм през годините за деца и учители. Тази година пак ще правя... Това са част от нещата."
Теодора Илиева: "Само пресуканият конец им липсва, който ще бъде временно поставен. След Баба Марта ще е само брошка от вълна."
Ивелина Ганева: "Моите мартеници против зли очи и зли вируси !"
Аглика Пелтешки: Правя ги за удоволствие. Тази година за първи път се реших да правя мартенички. Техниката ми беше съвършено непозната, но видях видео за нея в YouTube, което ме предизвика и набързо купих материали и пособия и така започнах. Техниката се нарича needle felting, на български я срещнах, като сухо валяне на вълна или иглонабиване. Работи се с изключително остри игли, които имат различни номера, в зависимост какъв релеф иска човек да постигне и оцветена, непредена вълна (или еквивалента й). Общо взето, колкото по-твърдо и гладко изглежда накрая изделието, толкова повече работа се влага...
Не съм в състояние да изработвам количества, а и предпочитам всяка мартеничка да има свой уникален фасон, затова не повтарям или даже да го направя, винаги променям нещо, за да не се загуби уникалността. Всъщност това, което е мартеничка сега, на следващият ден може да е просто брошка, стига да се махнат червено-белите помпончета. Затова се старая фигурката да изглежда ефектно и да е качествена, за да може да продължи живота си и след края на март.
Миниатюрните помпончета изработвам сама със същата техника, просто ми се прииска да избягам от традиционните пискюлчета и в крайна сметка моите мартенички изглеждат така:
Основна снимка: Аглика Пелтешки
Препоръчваме ви още:
- Най-популярни
- Най-нови
