Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Вярвате или не, в живота ви идва момент, в който срещайки я, вие разбирате, че това е вашата сродна душа, вашата голяма любов или вашата половинка, с която сте готов да коригирате човешката популация (увеличавайки я, надявам се!). После започват ухажването, преструвките и настоятелната обсада, с чиято помощ се надявате да я убедите, че сте достоен да я заплодите и по-късно да ви роди поколение. Ако трябва да съм съвсем искрен, ще ви призная, че в началото целях да се добера единствено до определени женски части, които се намират горе-долу в средата на женската анатомия и нямах никакво намерение да огорчавам живота на любимата ми, правейки я майка. Обаче природата си каза тежката дума и решихме да въдим бебета.

Нека си представим, че бракът е лодка за двама и вие заедно гребете по течението на живота. Появата на децата опасно накланя лодката и дори рискува да я разцепи. В едната половина ще остане жената, а майчинското право ще й присъди децата и тя ще се озове сама с тях в нейната половина на лодката. В другата остава самичък мъжът, който неусетно е концентрирал силите си в гребането и дори не забелязва, че лодката е разделена и двете половини се раздалечават. Единият е отплеснат в майчинство, другият се отплесва в работа и постигане на професионални или житейски цели, а лодката е на път да потъне и да повлече всички надолу. Може и да не се стига до фаталния край, ако двамата си подадат ръце и си припомнят защо са заедно, защо са искали да бъдат заедно и колко много искат да продължат заедно.

Животът ви е такъв, какъвто искате да бъде

Не знам до кой момент бяхме стигнали с Росито, но имахме нужда да се отделим от обстановката и децата. Ежедневието ни смазваше с рутина и сивота, а това ни караше да... хм, как да го кажа?! Да спрем да чувстваме и механизирано да водим някакво безвкусно съществуване. Неусетно се бяхме превърнали в колеги, чиято работа напомняше на гледачи на животни в зоопарк. Чистиш, храниш, пазиш и накрая си лягаш уморен и без желание да станеш в продължение на седмица. После се събуждаш след няколко часа, сутрешната ти ерекция весело ти напомня, че животът си заслужава, но ти нямаш време да я споделиш. Освен това правенето на секс с многодетна майка в ранните часове на деня, поразително напомня на некрофилия, а аз все още държа отсреща да са будни или поне да имат пулс.

Когато сте бездетно семейство също имате пререкания и спорове, но поглеждайки назад, днес те ви се струват смешно повърхностни и безсмислени. Когато живеехме заедно, имахме правила и изисквания един към друг, а тяхното неспазване изостряше обстановката. Например: да не си пускам чорапите заедно с другото пране, а направо да ги пращам на ескаритаж (тя на мен); да не си държа колелото пред хладилника (тя на мен); да не ходя гол, когато имаме гости (тя на мен); да пръцкам на терасата (тя на мен); да не държи съединителя натиснат на светофарите (аз на нея) и т.н. Виждате, че тя има доста повече изисквания, а аз почти никакви, вероятно защото съм добра и отзивчива душа (който се усмихна саркастично, да хване разстройство и да получи позив, докато е заклещен във вечерен трафик нейде из Истанбул!!!). Елате да ни видите днес как си крещим за мръсотията, за възпитанието на децата, за лекарствата на децата и за децата като цяло и ще се убедите, че глухотата е доста подценяван недъг.

Преди и ние бяхме като вас

Появяването на поколението ви е лакмусът, който ще покаже колко стабилен е вашият съюз и били ли сте искрени, когато сте си обещавали, че ще сте бъдете един до друг в здраве и болест, в добро и зло, в богатство и бедност... Щото децата са готови да ви осигурят и болест, и зло, и бедност, макар че изглеждат невинни и добронамерени, но и индианците са се радвали на Колумб, а днес живеят в резервати.

Бележка: Да проверя мога ли да създам резерват за родители и да набележа няколко далечни, непристъпни, тихи и забутани локации като дълбоки пещери, морски падини, а в краен случай и остров (задължително без папагали и друга врещяща сган!).

Крехка е човешката психика и лесно се пречупва. Цял живот си усмихнат, позитивен и търпелив добряк, а накрая за едни три години децата ти те променят. Говоря за жена ми, аз съм си крив самсурняк, откакто съм се родил. Не е чудно, че някак си бях убеден, че аз ще й докарам психическо заболяване и бях планувал един романтичен Алцхаймер точно както в „Тетрадката", за да забрави всички мои простотии. Уви, децата започнаха да рушат стабилното й психично състояние с прекалено бързи темпове и накрая започнах да забелязвам недвусмислените знаци, които ми подсказваха, че много скоро жена ми ще започне да облича ризи, които няма да може да съблича по собствено желание. Истеричният й смях, докато си отваря бутилка вино, беседите със сушилнята, с която спореха за резултатите от трета английска дивизия, и дивият й поглед при вида на синьо-зелен сопол, ме убедиха, че тя ще откачи доста преди моя Алцхаймер. Значи мръсницата ще я приберат в някоя лудница и там живот ще си живее, а аз ще остана с трите деца?! Абсурд! Реших да организирам едноседмично бягство от нещастната върволица от дни, които наричахме живот и да възстановя вътрешния й мир. Щях да я заведа в Испания, да изпълнявам всичките й желания и една седмица да бъда перфектния кавалер, който да й напомни, че не всичко е памперси, натрошени бисквити по пода и постоянно ревящи и крещящи деца. Все пак, колко трудно беше да направиш щастлив човек, чиято представа за добре прекарано време, беше да измие чиниите без някое от децата да й дърпа гащите, виейки като раждащ чакал (чакалка ли се казва женския чакал? чакалица? чакалница?)?!

Алфа мъжкар

След като свърших трудната част да измисля градовете и датите на пътуването, оставих лесното на нея - тя да търси билети и хотели. Непрестанните й въпроси обаче дали харесвам този или онзи хотел, дали тази или онази кола под наем, ме влудяваха и реших сам да си ги резервирам. Какво толкова сложно имаше да се намери хотел?! Единствените неща, с които трябваше да се съобразява, бяха: да е евтин; да има паркинг; да е в центъра; да е близо до плажа; да има барове наоколо; да има метро; да има парк; да има голям магазин наоколо; да има пешеходна зона наблизо и да е тихо и без навалица, но не и самотно и изолирано. Елементарно, Явашева!

Избрах да отидем за три дни във Валенсия и за четири на о. Тенерифе. На мен ми стигнаха силите да резервирам колата във Валенсия и хотела в Тенерифе, а Росито се погрижи за останалото. В днешно време не ти се налага да си кварталният олигарх, за да си позволиш слънчево декемврийско бягство и с малко навременна организация можете да сведете разходите до минимум. Наехме апартамент от "Booking" на удобно място във Валенсия за 33 евро на нощувка, апартамент на Тенерифе за 60 евро на вечер, а четирите полета ни излязоха по 160 евро на човек. Всички останали разходи можете да припишете на стомасите си и варират според дебита и лакомията ви.

Явашеви на почивка

Седмиците се изнизаха ката бебешка повърня в пазвата ви и ние стегнахме багажа. Имахме строен план, който включваше скачане в колата и мръсна газ към София, поделянето на една бира, много рок, метъл и салса. Това е живот, мамка му! Родили сме се, за да се забавляваме и да сме щастливи, а не само да се размножаваме и бъхтим като мравки до края на дните ни! Livin' la Vida Loca, motherfuckers!

Инсталирахме бабите в апартамента, Росито проведе кратък и стегнат инструктаж, а графикът за даване на лекарствата беше написан старателно и с неподправена надежда, че това е едно от последните неща, които правим преди да се измъкнем. Огледахме се за последно и... Микаела получи пристъп! Знаете ги, от онези, които започват с пулсиране на стомаха, затруднено дишане и включване на инхалатора. Дотук с плановете и почивката. Росица развя бялото знаме и с ентусиазма на доживотен каторжник си свали якето и събу обувките. Поръча ми да донеса магнитчета за хладилника, хамон, да купя мляко и памперси като се прибирам и започна да приготвя инхалацията.

Уговорихме се да остане тази вечер и ако Микаела се подобри, да дойде на следващия ден в София, за да летим. Аз трябваше да тръгна тъй като имах уговорки в столицата и беше късно да ги отменя.

За бабите с любов!

Натискам газта по магистралата в прясно измитата кола, а звуците от CD-то ме карат да заграча дълбокомислено и да се опитам да намеря философския оттенък на ситуацията. Думите на Гилмор напомнят улей, по който се плъзга отчаянието ми:

"... We're just two lost souls

Swimming in a fish bowl

Year after year... ".

Година след година!!! Кога ще свърши, бе?! Кога ще можем като нормални хора да имаме нормален живот и да престанем да бъдем родители поне за малко. Една малка пауза ни трябваше, за да рестартираме и продължим напред. Една седмица без абсурдни разговори и разрушени мебели искаме, не повече! Баста! Ако трябва, ще се върна до Бургас и ще завлека Росито насила до самолета. Когато се женихме този подход подейства, така че ми се стори подходящ и за този момент. За щастие Росито успя и на следващата вечер излетяхме към Валенсия, въпреки че се чувствахме хем гузно и неловко, че сме без децата, хем приповдигнато и празнично, че наистина сме без тях. Чувството напомняше, когато за първи път си пробвал лек наркотик и знаеш, че е забранено, но очакваш нещо хубаво да ти се случи. Довиждане деца, Hola mi Amor!

Препоръчваме ви още:

Късметът на Явашеви

Денят се познава от сутринта

Привилегията да бъдем родители