Бих искала да ви споделя тази история. Тя е съвсем обикновена - историята на една майка и едно дете. Единственото необикновено в нея е, че... можеше да не се случи без вашата помощ. Представям ви Дима.

Аз съм от малко планинско село, където всички се познаваме. До седемнадесетата си година ходих на училище, мечтаех да завърша средното си образование, да имам работа, да изкарвам парички, да създам свое семейство, но срещнах Ангел и се влюбихме.

Любовта преобърна моя свят, родителите ми не го одобряваха, избягах от тях, за да сме заедно. Тогава не разсъждавах за тревогите, които съм причинила на нашите – даже ме бяха обявили за издирване. Е, намериха ме, върнаха ме при тях, но аз не исках вече да ходя на училище, обвинявах ги, че пречат на щастието и любовта ми. Мислите ми бяха все с Ангел. Скоро навърших осемнадесет години и отново избягах при Ангел, не исках да слушам нито родители, нито близки и роднини, не завърших училище. Мислех, че да вървиш след любовта си е правилно. Но само месеци по-късно ми се наложи да се върна при родителите си, бременна, разочарована от брачния си живот, изгонена и унизена, защото той, голямата ми любов Ангел си имаше нова любов.

Така се запознах с Дима – разказва Петя Пейчева, социален работник в SOS Центърa ни за обществена подкрепа в Габрово. - Тя беше объркано и бременно младо момиче. Въпреки бягството от дома, родителите й я бяха приели. И те бяха объркани от нейната ранна бременност, много притеснени, че никой вече няма да я поиска за жена. Дима не искаше детето, което носеше, бе изпълнена с разочарование, болка и изобщо не можеше да си представи да става майка.

При първите ни срещи единствено ме питаше какво да подпише, за да може след раждането детето й да отиде за осиновяване. Не желаеше и да чува за медицински преглед. След множество разговори се съгласи да посети гинеколог. Придружих я. Стресна се, когато видя на видеозона бебето, растящо в нея. Докторът пусна звук и тя чу сърдечната дейност на детето. В този момент се случи онова, което аз търсех – малкото чудо, което може да промени посоката на везните - едно разочаровано и обезверено момиче, готово да изостави бебето си, сега беше готово да намери опора в детето, да поиска да му даде шанс да живее с нея самата, истинската му майка.

После Дима с нетърпение чакаше нашите срещи. Провеждахме дълги разговори относно подготовка за посрещане на бебето, имаше толкова въпроси , че се задъхваше. Дима беше развълнувана от растящия нов живот. Когато споменаваше Ангел, се натъжаваше, но виждаше, че животът продължава и тя има за какво да мисли, да се грижи, да се надява... Раждането мина нормално и на бял свят дойде Надежда.

Дима беше  категорична, че никой и нищо не е в състояние да ги раздели. Работата ми по този случай продължи почти година. Днес Надежда е само на 2 години, но майка й Дима е изпълнена с надежда за цял живот… Трудно е, но с подкрепата на колегите в SOS Центъра това не е невъзможна мисия.

Петя Пейчева, социален работник

SOS Център за обществена подкрепа в Габрово към SOS Детски селища България

Тази година Центровете за обществена подкрепа на SOS Детски селища България навършват 10 години. Такива SOS Центрове има в София, Перник,  Велико Търново и Габрово. В тях се предоставя програмата „Подкрепа на семейството“. Тя е насочена към деца, които са в риск да загубят грижата на родителите си, като оказва социална и психологическа помощ на семействата, за да могат да се грижат по-добре за своите деца. Съдействаме на родителите за това децата да получават закрила, здравна грижа, образование и развитие. Подкрепяме ги да започнат работа и да подобрят условията си на живот. В резултат от нашата работа в 95% от случаите семействата са подобрили грижата за децата си и е предотвратена раздялата на деца и родители.

Или с други думи казано, помагаме да се случват добри неща на семейства, изпаднали в беда. Ако имате нужда от помощ, потърсете ги! Ако искате да помогнете, пак го направете – можете да станете SOS Приятел и така да спасите едно семейство!