Автор: Веселина Николова

Учителят във всяка епоха си има специфична мисия. „Е, какво толкова? Голяма мисия - влизаш, изпяваш си урока и си излизаш!” Такова е мнението на много хора. И нямам намерение да го оборвам. Само ще уточня, че става дума за доста разнообразно „пеене”. Всяко време - със своеобразието си. Ако продължим с музикалната аналогия, през годините са се изпълнявали и автентичен фолклор, и класическа опера, и джаз, и маршове, и строеви песни и какво ли още не. На днешните учители им се налага да се справят в епохата на попфолка и рапа, и да запазят баланса и добрия вкус - доколкото е възможно.

Учители в семейството ми има от поне 150 години, още от средата на 19-и век. Професията е същата, но педагогическите предизвикателства са напълно различни. Зависят от времето, в което ти е отредено да живееш.

Анастасия, едната ми прабаба по майчина линия, е осиротяла рано и е отгледана от леля си в манастир. Завършила е Шуменското педагогическо училище и на 16-годишна възраст е назначена за начална учителка в Каварна. Годината е 1887-ма.

Общността е малка, сплотена и жадна за знания. На прабаба ми й се налага не само да учи децата на четмо и писмо, но и да отговаря на всички въпроси и очаквания на родителите им. Няма право да не знае. Учителка е. Да речем някоя жена се интересува как да свари сладко от бели череши. Или как да скрои и ушие празнична дрешка на детето си. Прабаба ми няма представа, но трябва да се справи и то с чест. Вика жената да дойде на другия ден. Междувременно намира всички налични в читалището списания, в които има някаква информация по темата. Цяла нощ чете, търси подходящи рецепти или се упражнява да крои стари вестници. На другия ден с усмивка дава най-добрата рецепта, която е открила. Или скроява безупречно красива детска дреха. Времената са били такива...

Днес за секунди човек може да намери купища информация в Интернет по всяка интересуваща го тема. Предизвикателствата пред учителя пак ги има, но са различни.

Според мен основните задачи на педагозите в нашата действителност са две.

Първата е да подготвят учениците си за пожизнено учене.

Това е нужно не само за успешната професионална реализация, но и за личното добруване и щастие на всеки човек. В съвременните условия спреш ли да градиш и да се развиваш, започваш да деградираш. И колкото по-рано децата осъзнаят и приемат тази истина, толкова по-добре за тях.

Втората и още по-важна мисия на педагога днес е да дава на децата кураж, подкрепа и човешка топлина.

Никога преди не е имало такъв недостиг на доброта и любов. И тези едва прохождащи в живота хора страдат най-много от липсата на разбиране, на опора, на нежност. Един учител не може да компенсира недостатъчната родителска грижа. Може обаче да бъде като огънче, светещо в мрака. Да даде отдих на светло и топло на някоя изморена и премръзнала душа. Така тя ще събере сили да продължи по пътя си и да не се залута и изгуби. Пред учителя днес стои предизвикателството да напомня на децата най-важното - че имат крила. Те се нуждаят не от подрязване, а от окуражаване и простор, за да укрепнат и да се научат да летят. Такава е задачата на педагога днес.

„Изпяваш си урока”.

Да, Учителю. И по тази песен ще те познават. Ще те помнят. И ще преценят изпълнил ли си мисията си.

Препоръчваме ви още:

3 елементарни стъпки към дисциплината и уважението на учениците

Като майка и учител

Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна