Политически некоректно

Откакто се сдобихме с чернокожи съседи, живея в постоянен кошмар. От филмите знам, че някои теми са им особено деликатни и трябва да се внимава как разговаряш с тях, за да си политически коректен и да не засегнеш някое болно място.

Ама пусто, българинът, като няма такава култура, все ще вземе да се изложи пред чужденците. Пращам веднъж детето на гости да си поиграе с тяхното момченце. Както си му е редът, приготвям да носи някоя почерпка. Естествено, моите лакомници са изяли де що има бисквита у дома, затова слагам връзка банани в едно красиво пликче. Коко вече е почти готов да излиза, когато се присещам, че в един филм чернокожият герой много се засегна, като му подариха банан, защото било един вид обиден намек. Спирам Коко, грабвам бананите, връчвам една кутия натурален сок, не от банан, естествено.

– Коки, не е удобно, маме, банани да носиш.

– Защо, мамо?

– Ами… – чудя се какво обяснение да скалъпя набързо, без да навлизам в тънки детайли.

– Всички имат банани вкъщи, а пък сок може да нямат. Коко се обува, целува ме за довиждане и вече на вратата пита:

– Значи да им кажа, че мама е искала да прати банани, но те вече си имат и затова им нося сокче, така ли?

Потресена пищя:

– Не! Да не си посмял! Нищо няма да казваш. Просто подаваш сокчето и мълчиш.

Друг случай – първи март.

Приготвям мартенички за подарък и тържествено отивам да ги връча. Човекът, отскоро в България, ме гледа учудено, какви са тези шарени връвчици, които му бутам в ръцете.

– Честит първи март – обяснявам с усмивка, на английски естествено.

– Мартениците са стар български обичай. Подаряваме ги на роднини, приятели и съседи, с пожелание през цялата година да са БЕЛИ и червени.

Срещу мен блясъкът в двете големи черни очи угасва и настъпва мрачно мълчание, в което аз се усещам какъв гаф съм направила. И както винаги, вместо да замълча и да се изнеса, в желанието си да оправя нещата, почвам да пелтеча глупаво и съвсем се забивам.

– Аз… имах предвид всъщност… То много ясно, че… Исках да кажа душата да ви е БЯЛА.

Човекът обидено кимва и ми тръшва вратата под носа. Разказвам случката след време на приятелка, а тя ме успокоява:

– Изобщо не го мисли. Твоето е нищо. Аз веднъж ги поканих на гости, за да седнем и да си поговорим като бели хора. Та не само аз се дъня. Все пак е някаква утеха. Случката с котката обаче преля чашата. Съседите до нас си взеха едно чудесно котараче, зеленооко и чисто черно, и естествено го кръстиха Блеки. Блеки от малък се оказа голям уличник и при всяка възможност се изплъзваше на улицата, при което всички деца от квартала организираха издирване и залавяне. Един път обаче се оказа, че Блеки се мушнал в градинката на чернокожия съсед, при което всички хлапета застанаха пред вратата му, и закрещяха с пълно гърло:

– Блеки, Блеки, Блеки!

И за пореден път се изложихме пред чужденците.

Впоследствие кварталният съвет се събра и единодушно реши, че с цел запазване на добросъседските отношения Блеки следва да бъде прекръстен. Вече се казва Меси.

Изобщо политическата коректност е трудна работа. Половин дипломати станахме всички. Помните ли онази политически некоректна песен? „Искам да съм негър, негър в Алабама“. Скоро не съм я чувала. Не са измислили вариант с „цветнокож“. А кому е нужно, питам аз? Ние, българите не сме били колонизатори, нито робовладелци, не страдаме от угризения, не изкупваме вина. Ако седнем на масата (като цветнокожи) може и да ги бием по гнет и страдалчество. Та ние сме били цели пет века под турско робство/ османско присъствие/ османско владичество (задраскайте ненужното, вече не знам кое е политически коректно). С това минало, мисля аз, имаме исторически обоснованото право да им казваме „негри“, колкото си искаме. Защото и ние гордо можем да се наречем негри. Белите негри на Европа. Чудя се да му обясня ли на съседа защо не бива да ни се обижда. Май е по-добре да си трая.

Последно променена в Четвъртък, 01 Март 2018 08:44
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

8 решения на детските кризи

8 решения на детските кризи

12 Ное, 2019 Възпитание

Приятелят на Дядо Коледа

Приятелят на Дядо Коледа

09 Ное, 2019 Ревюта

Беше Архангелов ден...

Беше Архангелов ден...

08 Ное, 2019 Истории

Църквата и ваксините?

Църквата и ваксините?

06 Ное, 2019 Истории

Трийсе

Трийсе

05 Ное, 2019 Забавно

Как ги правите тези момчета

Как ги правите тези момчета

04 Ное, 2019 Възпитание

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам