Автор: Мария Пеева

Тони е на 10 години, кльощаво, дългокрако, усмихнато хлапе с щръкнал перчем и големи тъмни очи на слабичкото остро лице. Познаваме бегло родителите му, толкова бегло, че не знам дори имената им. Надявам се да не се познаят в тази история, но може би всъщност подсъзнателно ми се ще да се познаят. Да, нека се познаят, дори с риск да се обидят. Защото искам да им кажа някои неща, а ми е неудобно да ги изтърся ей така, между другото, докато висим и чакаме тренировката на момчетата да приключи.

Тони тича по игрището като навит с пружинка. Много ми харесва и се радвам, че синът ми също го харесва и си го е набелязал за приятелче.

Одобрявам Тони във всяко едно отношение освен в едно. Тони вярва в “бързите пари”. За да разберете какво имам предвид, ще ви предам разговора му със сина ми, който беше силно разстроен от думите на Тони преди няколко дни.

- Някой ден ще порасна голям и ще си купя порше. - му казал моят. - Един съсед има и е мега яко. И на татко колата ми харесва, но поршето е съвсем друга работа. Обаче татко каза, че ще трябва да поработя много, ама много здраво, за да си купя порше. Или може да стана голям футболист, това също е вариант.

- Няма да стане. - казал му Тони. - Ето, аз съм много по-добър от теб и пак не вярвам, че ще стана голям футболист. Затова трябват много връзки, а нашите нямат никакви. В България всичко става с връзки.

- Гадост… - замислил се синът ми. - Обаче слушай! Може тогава да не ставаме футболисти в България. Може някъде другаде да отидем, където не трябват връзки. Виж Салах например е от Египет, а играе в Англия. Може и ние да отидем там, щом тук искат връзки.

- Пак няма да стане. - казал Тони, който наистина рита много добре, доста по-добре от моето хлапе, ако трябва да съм честна. - За там пък трябват много пари. Нашите нямат толкова пари. И вашите нямат, защото не са мутри. Само престъпниците имат кинти.

Детето ми беше доста обезпокоено от този разговор, а аз - още повече. Само че двамата с него се разтревожихме за различни неща. Той се притесни, че съседът ни е престъпник, а аз се притесних за Тони. Защото с всичките си способности Тони надали някога ще повярва достатъчно в себе си, за да успее на терена. Нито в живота. Собствените му родители му подрязват крилата и му отнемат вярата, че човек може да мечтае и да сбъдва мечтите си с талант и работа. Убедена съм, че го правят съвсем несъзнателно, с разни фрази, които  хората подхвърлят пред децата си.

- Пари с труд не се печелят.

- Всичко става с връзки.

- Тези коли са само за измамници.

- От много работа няма келепир.

- Най-некадърните стават най-големи началници.

- Честните хора всички ги прецакват.

- Той направи един удар и си уреди живота.

Защо у дома не се караме за пари

Лошото е, че родителите на Тони далеч не са изключение. Не ги обвинявам. Идеята за “бързите пари” е навсякъде около нас. “Ако искаш пари, трябва да си мошеник”. За мнозина е по-лесно да оправдаят провала си с обяснението, че само лошите хора успяват. А така ли е наистина? Какво постигаме, когато омаловажаваме успехите на онези, които са по-предприемчиви, упорити, трудолюбиви, умни и способни от нас? Онези, които не се отказват лесно от мечтите си? Които може би имат малко повече късмет, но със сигурност са хвърлили и много труд, време и нерви?

Сега искам да ви разкажа за едно друго момче.

То е на 16 години. Баща му наскоро е починал, майка му е  без работа, защото фирмата, в която работи, фалира. Брат му, вече пълнолетен, заминава за чужбина, за да се спаси от мизерията и да й помогне да оцелее. Нашият 16-годишен герой също запретва ръкави и се хваща на работа. През ваканцията боядисва училища. Майсторът го забелязва, защото е работяга и го вика за помощник и на други обекти. Момчето ходи на училище, работи, готви се за кандидатстване. “Ама ти как се справяш, хлапе? Колко часа има в денонощието?” - го пита веднъж учителят му. “Колкото ми трябват” усмихва се нашето момче. Защото вярва в себе си. И приятелката му  вярва в него, макар че майка й обяснява как е гол като пушка и тя може да си намери някой много по-добър и богат, от далеч по-хубаво семейство. Може, но не иска. Защото той е специален. Има в него едно такова пламъче, което нищо не може да угаси. Пламъче, което й подсказва, че това момче може всичко, а най-вече може да я обича като никой друг. Момчето спестява пари цяло лято, за да я заведе в най-разкошния курорт. И успява. Двамата се чувстват богати, макар и за три дни. И знаят, че някой ден ще бъдат наистина богати.

Това момче се казва Иван и съм с него вече 30 години. Може да не сме най-богатите, но имаме всичко, което ни трябва, за да сме щастливи. И продължаваме да сбъдваме мечтите си.

Знаете ли какво казах на сина ми? Казах му, че човек може да е щастлив и без да кара порше. Но ако наистина мечтата му е да притежава порше, някой ден ще го има. И няма да се наложи да става престъпник за това. Ще си го купи с парите, които е изкарал, защото е умен, талантлив и трудолюбив. Ако не му се получи от първия път, ще опитва пак и пак. И рано или късно, ще успее. Достатъчно е да го иска с цялото си сърце и да не се предава.

Защото човек има избор - да сбъдва мечтите си или да сбъдва страховете си.

В нашето семейство избираме мечтите.

Финансовите приключения на нашето семейство достигат до вас със съдействието на Visa. На сайта им може да прочетете повече за техните продукти и услуги, текущите им промоции и да спечелите страхотни награди.

Препоръчваме ви още: 

Мамо, ние бедни ли сме?

Как във Франция ни взеха за измамници

Татко ми дава джобни

Защо му е на тийнейджъра карта?