Автор: Ина Зарева

Бяло е вързопчето, което ми подават в родилното. Бели са думите на майка ми. Бели са момините сълзи в треперещите ръце на баща ми. Бели са брашнените ръце на баба. Бели са тебеширените пръстчета, които пишат „мама“. Бели са Снежанка и Коледа. Бели са първите паднали зъбчета. Пуканките, сладоледът и млякото. Бели са трошичките и гълъбите по перваза.

Бяла е надеждата. И вярата е бяла. И прошката е бяла.

Бяла е булката. И радостта ѝ е бяла.

Бяло е спокойствието. И самотата. И покоят е бял.

Бялото е пухкаво като козина на котарак, пъргаво като заек и нежно като пеперуда.

То е пенливо като шампанско, твърдо като скала, нежно като перо.

Червена е розата от него. Целувката от нея. Червени са лалетата на баба и плодовете в градината ѝ. Червени са пръстчетата, които чертаят сърце. Червени са прегръдките ми, в които децата ми потъват. Червен е смехът им. Червени са рисунките по стените. Балоните и носовете на клоуните.

Червени са обещанията. Червени са мечтите. Червени са сбъдванията.

Червена е любовта. Червени са виното и гроздето. Сърцето е червено.

Червен е изгревът. Червена е волята. Силата и победата са червени.

Червен е кленът. И калинката върху него. Нарът и черешата. Лютото и дръзкото.

Силното и смелото.

Червени са Великден и яйцето.

Червеното е силно като нетърпение, мощно като ураган, огнено като страст.

То е пулс, живот и бъдеще.

Днес бялото и червеното се сливат.

В образа на жена.

Март е.

Препоръчваме ви още:

Политически некоректно

Честита Баба Марта :)

Ние, несръчните