или Защо българските будители ще изчезнат?

Автор: Асен Александров

Действието се развива в с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали, Република България този месец, тази седмица.

Един добър директор, на когото остават 2 години и 3 месеца, за да се оттегли с уважение и почит на заслужен отдих в пенсия, един директор отдал сърцето, енергията и ума си в последните 27 години на любимото си училище, бива изхвърлен от него сякаш е престъпник, без златен часовник, без благодарност, без предупреждение, без съчувствие, без възможност да се сбогува подобаващо с колегите и учениците си, без дори едно цвете. Един български директор превърнал малкото си училище, в малкото си селце, в център на общността, както всяка сутрин отива на работа.

Малко след това внезапно идва комисия от областното РУО и му казват, че от този момент не е директор на любимото си училище, в което е от 27 години и трябва още същия ден да предаде документацията на новия директор. Защото, ако това не стане веднага, същия ден, този месец, преди края на учебната година, училището го очаква… Така и не става ясно защо е тази припряност!

Старият директор е издържал конкурс за директори, без наказания е, с авторитет и заслуги, обичан и уважаван от ученици, учители и родители.

Новият директор не е доказал възможностите си чрез конкурс (би могъл да изкара максималните 100 точки, но би могъл да изкара и 0 точки), не е изявен учител в някое училище, защото от дълго време не е работил в системата на образованието. Единственото му предимство е, че е по-млад, безработен е и е пожелал да стане директор точно в това училище. Не учител (на мястото на друг такъв с право на ранно пенсиониране), а директор точно на това училище.

Обяснението е, че директорът, който трябва да напусне мигновено, има право да бъде пенсиониран предсрочно. Няма значение, че той не желае това, че до края на дните му пенсията ще бъде с около 15-20 % по-ниска отколкото на тези, които се пенсионират редовно. Нито пък някой ще се опита да му предложи някаква работа за оставащите му 27 месеца до редовното пенсиониране, а шансът той да си намери сам е нищожен.

Песента на учителя

„Уморените коне ги убиват, нали?“

Спомням си приказката за селото, където убивали старите хора като ненужни и си мисля, че достойнството и авторитета на педагогическата гилдия си личи и от начина, по който посрещаме новите си колеги, но и от начина по който изпращаме ветераните.

Как мислите? Дали причина за тази рокада е подобряването на качеството на образователния процес в ОУ „Иван Вазов“, с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали, Република България или има нещо друго?

Унизеният български директор се казва Веселин Генов и е член на СДСОРБ, на който аз съм председател. Ето и тъжната изповед на този достоен и унизен директор:

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УС НА СДСОРБ

ГРАД СОФИЯ

Уважаеми господин Председател,

Бях директор на ОУ “Иван Вазов“ с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали след издържан конкурс от март 1992 година. През годините направих доста съществени промени в материалната база на училището. Извърших саниране на сградата на училището, подмених дограмата, извърших основен ремонт на покрива на училището, направих гипсокартон на таваните на всички помещения, поставих съвременно осветление, извърших основен ремонт на санитарните възли, поставих блиндирани врати в избената част на училището по изискванията на пожарната безопасност, поднових изцяло вътрешното обзавеждане на класните стаи и компютърната стая, асфалтирах спортната площадка и подмених спортните съоръжения, направих бетонна ограда пред фасадата на училището за около 20 000 лв. и т.н .Успях да изградя успешен учителски колектив, който постига добри резултати в обучението на учениците. По НВО в седми и четвърти клас имаме постигнати добри резултати като от няколко години нямаме слаби оценки. Всички учители се специализират и имат ПКС. Аз придобих четвърто ПКС през изминалата година. През годините участвахме успешно в европейските проекти организирани от МОН. Нямам наказания и други провинения. Имах още 2 години и три месеца до редовното ми пенсиониране. Въпреки добрата ми работа и непрекъснато повишаване на квалификацията, началникът на РУО град Кърджали Гроздан Колев реши да ме пенсионира по-рано с една единствена причина, че имал човек, който кандидатствал за моето място. Учудих се, защото в ОУ с. Странджево имат назначен директор пенсионер, който пътува дотам от Крумовград. Също така и директорът на СУ “Васил Левски“ град Крумовград е придобил право за ранно пенсиониране, но него не го пенсионира. Питам се дали началникът на РУО Кърджали има критерии, по-които да пенсионира едни директори, а други не, и какви са те.

На 29.01.2019 година ме извика в РУО Кърджали и искаше да ми връчи, което за мене беше изненада, предизвестие за пенсиониране, което отказах да подпиша. Предизвестието беше подписано от двама свидетели, но на мене не ми беше дадено, защото не съм бил подписал.

Внезапно, без предупреждение от никого, на 04.02.2019 година дойде комисия изпратена от РУО Кърджали с кандидата за моето място, който дълги години не е бил в сферата на образованието, и без да ми представят заповедта за моето освобождение ме принудиха да издам училищната документация на новия директор. Казаха ми, че трябва да отида до РУО Кърджали за да си получа заповедта за пенсиониране.

Не съм изявил желание да се пенсионирам по-рано пред началника на РУО Кърджали. Начинът, по който ми бе прекратен трудовия договор причини огромен психически тормоз върху мене и семейството ми. Имах усещане за изолация и безпомощност, както и гавра с достойнството ми. Всичко това се отрази сериозно на моето здраве, психика и начина ми на живот.

05.02.2019 година С уважение:

Веселин Генов

Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна

Нека всеки, който счита, че краят на една учителска или директорска кариера в България не трябва да е такъв и че този човек заслужава преди да напусне работното си място, да чуе думи на благодарност за извършеното през годините, да напише под поста:

Г-Н ГЕНОВ, БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ БЯХТЕ БУДИТЕЛ!

Препоръчваме ви още:

Писмо до майката на Раличка и доцент Петкова

Зрелостният изпит на обществото

Скъпи учителю