Автор: Геновева Андонова

Една сутрин се събудих и знаех, че трябва да направя нещо. Нещо, каквото и да е, за да направя деня си по-добър от вчерашния. Да работя днес, за да е утре още по-добър. Започнах да ходя на фитнес. На всяка тренировка получавах паник атака от повишаването на адреналина и кортизола. Това нямаше да ме спре. Исках да подобря състоянието си – физическото и менталното. Имаше обаче нещо, което не предвидих и много ме изненада. Половинката ми започна да се бунтува и да ми създава проблеми за това, че го правя. Вместо да ме подкрепи и да ми е опора в това трудно за мен предизвикателство, той започна да ми създава проблеми. Естествено, оправданията бяха много и най-различни, но си оставаше фактът, че не е с мен и не ме подкрепя!

Психическият насилник

Тогава разбрах. Разбрах, че всичко това идва да ми покаже, че позволявам на хората около мен да ме спират да живея моя живот по моя начин! Разбрах, че чистотата на взаимоотношенията ми с другите идва от чистотата на отношението ми с мен самата. Въпреки че казвах, че не ми харесва да ме спира, аз продължавах да не правя нищо, което не иска, защото не исках да се караме. И спирах себе си. Това ме караше да не се чувствам добре в собствената си кожа, да не харесвам себе си и да се самобичувам, че не слушам собствените си желания. Аз не чувам себе си, а очаквам някой друг да ме чуе!

Този път реших, че няма да е така. Въпреки съпротивата му аз продължих да ходя на фитнес, всеки път да се разплаквам, и не се отказах. Беше ми много трудно и особено трудно стана с това, че постоянно виждах сърдития поглед и чувах неуместни забележки. Знаете ли какво се случи? Този човек просто си тръгна от живота ми, защото вече нямаше власт над мен. Той вече не получаваше силата, която придобиваше от това, че упражнява контрол върху моите решения, моите желания и изобщо върху мен. За няколко месеца паник атаките драстично намаляха. Осезаемо тонусът ми се повиши. Започнах да ходя на места, на които винаги съм искала да отида, да се срещам с хора, с които ми е приятно да го правя, да поемам предизвикателства, които да разширят кръгозора и усещанията ми. Започнах да живея моя живот!

"Живея втори живот, но загубих ценно време."

На теб, който четеш това, искам да ти кажа: “Чуй себе си. Помисли си какво искаш да направиш и го направи. Онова нещо, което наистина искаш и е само за теб. Това не вреди на другите, а те прави щастлив. Ако някой не иска да си щастлив... ами избери си – ти или той? Ако избереш себе си, значи си постигнал една от най-големите победи в живота си – решил си да бъдеш щастлив! Просто вярвай в себе си и действай! Обичам те!”

Препоръчваме ви още:

Когато си сложил розовите очила

Колко е важно да не бъдем покорни

Когато депресията седи до теб, на дясната седалка