Автор: Мария Пеева

В блатата край малкото градче Баркли Коув живее семейство, изолирано от съседи и приятели, в извънмерна природна красота, и също толкова извънмерна мизерия. Не защото са бедни, бедни са много хора в онези времена, петдесетте години на миналия век. Нещастието им идва от впиянчения баща, който методично и редовно пребива и жена си, и децата. Всички тези спомени излизат малко по малко и обясняват настоящето, в което младата Кая – най-малкото от децата, е обвинена в убийство, мразена и охулена от съседите и очаква изхода на делото в затвора.

Бих искала да опиша Кая с няколко думи, но не мога. Нейният образ се разкрива през целия филм в калейдоскоп от различни сцени. Тя е детето, което се ужасява от баща си, но се изправя срещу него, за да се спаси от гладна смърт и за кратко успява дори да го върне в нормалността. Тя е момичето, което не може да чете и пише, но знае повече от всеки друг за раците, пеперудите и блатните птици. Тя е самотна и дори бих казала самодостатъчна, но е способна да обича и да бъде приятел. Освен това е и способна да се изхранва и грижи за себе си, след като всички в живота й я изоставят - събира миди и ги продава в местното магазинче, обикаля блатата, рисува и събира „съкровища“, неука, неразбрана, но и никому не причинила зло.

В живота на дивото „блатно момиче“ се появяват две момчета. Първи е Тейт, момчето с добро сърце, което още като дете е свидетел на побоищата, приятел на брат й и вече в тийнейджърска възраст се залавя да я научи да чете и пише. Тейт е голямата й любов, но двата им свята са толкова далеч, че един ден той заминава да учи в колеж и изчезва от живота й. Поредният човек, който я изоставя, поредната болка на момичето от мочурищата. Известно време след това се появява Чейз – популярното момче на града, хубавец от заможно семейство, младеж с перспективи. Кая го привлича по същия начин както дивата природа привлича случайния турист – очарова го, пленява го, но нито той може да я разбере, нито тя него. И един ден се случва очакваното – той я предава и тя прави това, което е научила в детството от майка си – бяга далеч в блатото, там „където пеят раците“.

Това, което следва обаче, е неочаквано. Поне за Кая, която изведнъж открива, че Чейз, красивият, забавният, влюбеният, има и друго лице, което не е по-различно от това на баща й. Чейз се оказва насилник.

И тук се връщаме към началото на филма – когато трупът на Чейз е открит в подножието на стара дървена кула, потрошен и мъртъв, вероятно паднал от върха й. Целият град настръхва срещу Кая, още повече след като намират и някои улики, които сочат към нея. Но благодарение на малцината си приятели в града, сред които е и адвокатът й, Кая бива оправдана. Остатъкът от живота си Кая прекарва в мир и спокойствие с Тейт, който се е върнал в Северна Каролина, за да направи лаборатория и да изследва живота в блатата. Познанията й и талантът да рисува, наследен от майката художничка, я правят автор на няколко ценни илюстровани енциклопедии за фауната на мочурищата, но тя така и не се научава да живее сред хора и не става част от града и с изключение на малцина приятели, предпочита мочурищата и дивата природа. Заедно с Тейт доживяват до дълбоки старини и след една прочувствена сцена, в която тя вижда майка си да протяга ръце към нея, за да я отведе, Тейт я намира вече мъртва в лодката им.

И след като ви припомних целия сюжет, уви, не така красиво, както е написан или заснет, искам да поговорим по една тема и да споделите вашето мнение по този противоречив казус – убийството на Чейз.

На финала разбираме, че Кая е убийцата. Кая е богомолката, изяла любимия си, светулката, привлякла партньора си, за да го убие. Разбираме също така, че го е направила, защото целият й морал и разбирания, цялото й възпитание идва от природата, не от цивилизацията, чийто фалшив морал я беляза преди да е причинила зло. Затова, когато животът й бе застрашен, тя потърси отговор в природата, а там всеки се грижи преди всичко за своето оцеляване. И имаше два варианта - да избяга, както майка й я посъветва, или да постъпи като диво животно и да се защити.

Интересен факт от живота на авторката на книгата Дилия Оуенс, на който попаднах.

Книгата излиза през 2018 г.  Авторката, която е и зоолог, има няколко книги с голям успех, всички свързани с дивата природа. Целият й живот е преминал в изследването й, заедно със съпруга си, също зоолог, са обиколили най-дивите места по света. В продължения на 11 години – от 1986 - семейството й живее и работи в национален парк Северна Луангва в Замбия, където изучава живота на слоновете. Там съпругът й Марк, с нейна помощ и заедно със сина им, организира 60 души скаути, които се опитват да спасят слоновете от постоянните набези на бракониерите. В крайна сметка се стига до убийство – един бракониер бива застрелян и самата Дилия, както и мъжът й, и синът й, са арестувани, подложени на разпити, обвинени и съдени в Замбия за убийство. През цялото време Дилия, също като героинята си Кая твърди, че е невинна.

Много читатели намират паралел между живота на авторката и героинята и в този аспект. Дали е така? На свои преживявания ли се опира Оуенс? Себе си ли извинява? Не знам.

Но много ми се иска да чуя вашето мнение за насилието в книгата/филма. Насилието на насилника и насилието на жертвата, която е притисната в ъгъла.

Има ли оправдание за насилието? Вие простихте ли на Кая?