Автор: Ина Зарева

Да си представим, че току-що сме срещнали любовта на живота си. Къпем се в розов прах, храним се с погледи, отпиваме от усмивки. Искаме да прекараме заедно целия си живот и да бъдем идеални за другия, защото той напълно го заслужава. Но откъде да знаем как да се превърнем в перфектните съпруг и съпруга? Разбира се, задаваме въпроса в Гугъл, потапяме се в море от съвети и четем напосоки следното:

"Перфектната съпруга е: добра любовница; добра домакиня, която винаги иска да приготви нещо вкусно, за да поглези мъжа си; грижовна към съпруга и децата си; разбира, че мъжът ѝ има право на лични доходи и не се учудва, че той не ѝ дава цялата заплата; поддържа външния си вид и тяло; прощава грешките на мъжа си.

Перфектният съпруг е: силен; честен; бори се за това, което смята за правилно; наясно е със себе си и целите си; осъзнава значението на „мъжката дума“; признава грешките си; не подценява романтиката."

Какво разбираме?

Съветите към съпрузите внушават: ти си мъж и си прекрасен, такъв какъвто си, нужно е само да се развиваш, да възмъжаваш, да се усъвършенстваш, да отстояваш принципите си, да живееш достойно, когато можеш да бъдеш романтичен.

Съветите към съпругите внушават: да си жена не е достатъчно, трябва да си богиня и нямаш никакво оправдание да не си; за да заслужиш този мъж, трябва да правиш всичко за него; да му прощаваш непрекъснато; да изучиш еднакво добре Кама Сутра и Джейми Оливър; накрая той ще ти заплати за добре свършената работа.

Това казват жените на другите жени. Това казват бабите им, майките им, жените, които продават на други жени вълшебни еликсири за отслабване. Казват им – "Много лошо, че се роди жена, сега има толкова много за поправяне по теб. Но ще търпиш, ще прощаваш и ще се мъчиш да си заслужиш мъжа си и половината му заплата. Независимо какво си мислиш, че си, какво искаш да си, какво учиш или работиш, колко езика знаеш или колко титли имаш, ти трябва да си добра готвачка, чистачка, бавачка, учителка, модел, компаньонка и светица. Никой не го е грижа колко човешки живота си спасила днес в болницата или колко деца си научила на нещо, ако не можеш да готвиш или гардеробът ти не е подреден, ако не можеш да се вмъкнеш в размер S или ти хрумне да се цупиш за нещо на съпруга си."

Представяте ли си някой да казва на мъжа – "Трябва да си страхотен зидар, водопроводчик или механик, за да заслужиш жена си; трябва гръдната ти обиколка да е толкова, а талията толкова? Иначе не ставаш! Не ставаш и нямаш оправдание!"

Защо любовта се превръща в претенции към другия

Унизително е! Повече от унизително – страшно е!

Правя всичко, което мога за съпруга си – опитвам се да не го тровя като готвя, да не оцветявам белите му ризи в розово много често, да укротявам косата си в някаква нормална прическа, да не крещя всеки път, когато някой ни изпреварва опасно, да правя смислени и интересни неща в живота си, с които и той да се гордее, да не превръщам децата ни в безличностни изпълнители на родителските ми копнежи; дори се опитвам да гледам футбол. Опитвам всички тези неща единствено и само защото го обичам и защото бих дала остатъка от живота си за него. Не защото съм длъжна. И всъщност правя тези неща по-скоро за себе си, отколкото за него. Защото искам да се предизвиквам, да се променям, да се изненадвам. Излиза, че съм повече мъж, отколкото жена, защото не се чувствам подчинена и задължена на никого, освен на това, в което вярвам. А аз вярвам, че никой никому не е длъжен. Ние сами си вменяваме безкрайни и безумни задължения. А дори не сме сигурни какво искат мъжете ни. Не ги питаме, защото ние винаги знаем по-добре. Ние така погрешно разбрахме еманципацията, че ги взехме тия наши стреснати мъже, сложихме ги в ъгъла и им изкрещяхме – "Виж сега, аз правя за теб всичко това, ти си длъжен да го искаш, да го харесваш и за благодарност да ме слушаш какво ти говоря."

Ние превръщаме мъжете в това, което са. Първо като майки, после като техни любими. Дори те да се опитват да се държат различно, ние ги тръшваме на стола и им казваме: „Стой сега тук, не ми помагай, нищо не прави, защото аз съм длъжна да се справя с всичко, а и ти си смотан и нищо не правиш като хората.“

Но колкото по-снизходителни сме към мъжете, толкова по-безпощадни сме към себе си и останалите жени:

Как няма да я зареже, като е с десет кила отгоре!

Как няма да я бие, като едно ядене не може да му сготви!

Как няма да изнасили, като се е облякла като проститутка!

Остави я тая еманциПатка!

За семейството и кой в него е главен

А истината е, че:

Еманципацията означава освобождаване от зависимост, ограничения и предразсъдъци. Нищо повече.

В България все още сме много далече от равенство между половете. Всяка четвърта жена е била жертва на насилие. Жените получават по-малки заплати и пенсии и по-често губят работата си, в сравнение с мъжете.

Ако един мъж обича една жена, той няма да я изостави, заради двата сантиметра върху талията ѝ. Ако го направи, то той никога не я е обичал. И не жената има проблем, а мъжът със самия себе си.

Един мъж обича една жена заради начина, по който тя го кара да се чувства. Но тук „обича“ не бива да се бърка с „избира“. Защото често се оказва, че не двама обичащи се хора са един с друг, а насилникът е избрал жертвата си, защото го кара да се чувства силен, важен, всемогъщ.

Никой мъж няма да зареже една жена, защото тя не може да готви като майка му. Пише мъж, а не момченце, което още се бърше в полата на мама.

Никой не е длъжен да изглежда по определен начин, за да бъде обичан.

Никой не е длъжен да може да готви или лепи фаянс, за да бъде обичан.

Никой не е длъжен да търпи нещо, което го обижда и наранява, за да бъде обичан.

Никой не е длъжен да обича всички, но е длъжен да не ги наранява.

Никакви свестни мъже няма да станат синовете ни, докато учим дъщерите си, че те трябва да обгрижват и да се боят от мъжете си.

Никакви уверени жени няма да бъдат дъщерите ни, докато не позволяваме на синовете си да ни помагат, защото това не е мъжка работа, а по-добре да се учат да бъдат мъже и да я поставят „оная там на мястото ѝ“.

Наранените жени в България няма да намалеят, докато продължаваме да вярваме, че си го заслужават. Защото не са или защото са прекалено перфектни.

Не си сама

Животът ни ще става все по-тъжен, докато продължаваме да се окайваме, че да се родиш жена е малшанс. Докато продължаваме да мислим, че е признак на мързел да не готвиш или да искаш помощ в домакинството. Докато продължаваме да вярваме, че сме си заслужили боя, изнасилването, смъртта...

Никакви закони и конвенции няма да проработят тук, докато високопоставени мъже могат свободно да обиждат, нараняват и заклеймяват жени, без да губят високите си постове.

Всичко започва и свършва с уважението и зачитането на другия като равностойна личност. Време е не само да го разберем, но и да го наложим като правило в живота си. Уважението и приемането на другия за равен не зависят от пол, възраст, образование, религия, произход. Даже напротив – никое образование или висок стандарт на живот не могат да гарантират наличие на човечност, почит и зачитане на другия.

Преди години две жени попаднали в една и съща стая в онкологично отделение. Преживели заедно мастектомията и химиотерапията, ужаса, страха и надеждата. Това ги сприятелило, независимо колко различни били една от друга. Едната – красива, интелигентна, образована жена, съпруга на професор. Другата – от ромски произход, със съпруга ѝ работели във фирма за почистване. След време се срещнали на един от контролните прегледи. Радостни, че се виждат, че са добре, че са живи! Лицето на професорската съпруга обаче било потънало в тъмна паяжина, различна от тази на болестта. Съпругът ѝ - професорът я уведомил, че не може да поддържа повече никакви интимни отношения с нея, защото не му понасяла гледката след операцията. Не била естетична. И той нищо не можел да направи по въпроса. Той бил мъж, все пак. Пред кабинета на лекаря, тя се осмелила се да попита мургавата си познайница как се отнася мъжът ѝ към нейната операция.

„Всяка вечер, като си лягаме, той слага ръката си на белега, гали го и ми повтаря, че съм най-хубавата жена на света, че нищо не ми липсва, и че не спира да ме обича. В началото ме беше срам, но той като че гони болестта още по-далече така. И сега вече не ми е толкова страшно.“ – казала ромската жена с ромския си необразован мъж.

Никога нищо не е толкова страшно, когато някой те обича, уважава, приема, подкрепя, закриля, помага, разбира.

Страшно е да те обиждат, защото не си достатъчно хубава; да те изнасилват, защото си; да те манипулират, защото си уплашена; да те убиват, защото не искаш да се страхуваш повече; да ти вменяват вина за всичко, което правиш; да омаловажават труда ти. Страшно е да има мъже, които не осъзнават какво точно значи да си мъж. Още по-страшно е, да има жени, които се оставят на напълно погрешната представа какво означава да си жена. Защото докато те се стремят към перфектност и покорство, други правят филми като този.

Препоръчваме ви още:

Да те ритнат в топките

Защо любовта не е достатъчна?

Вие сте градинарят и пазителят на брачните си отношения