Автор: Калоян Явашев

Развъждането на челяд е, както разбрахме, трудоемък, на моменти дори зловещ етап в живота ни. Безвъзвратно сбогували се с безгрижния живот, родителите неусетно се озоваваме в бездушна пустиня, през която крачим монотонно. Прекарваме повечето си време в страх, че ще ни ядосат и ядосани, че ни е страх да не ни ядосат. В нашето семейство запълваме паузите с викане. Животът ни с децата неусетно ни промени и от една страна добави, а от друга взе, много различни емоции и чувства. При мен например се наблюдава едно постоянно недоволство. Нещо ме мъчи, губи ми се нещо, някаква много съществена част от живота ми липсва от известно време. В кратките моменти, когато остана сам, се опитвам да си спомня, взирайки се в нищото, но освен да заспя, друго не постигам. Изпитвам дискомфорт, ако докато ям, не ми дърпат и изяждат чинията, докато пия кафе, не ми се катерят по главата, докато спя, не ме ритат, но има още нещо. Какво искам, какво ми отнеха те, кое ме правеше толкова щастлив и ми даваше криле? Дойде най-накрая денят, в който да разбера и да се почувствам една идея по-нормален.

Алармата ме буди, бебето хърка ритмично, майка му най-вероятно е в някакъв вид кома, а аз имам 10 минути да се подготвя за събуждането на близнаците. Мия лицето, зъбите и сядам на тоалетната чиния, за да извърша своята свята и неприкосновена сутрешна церемония. Естествено, вратата се отваря със замах и с плюшена играчка в ръка синът ми се заковава точно пред мен. Господ ме наказва, че жена ми от два месеца опява да поправя ключалката. Безмълвно го бутам обратно, белким прояви уважение към ситуацията, но той, очаквано, не се трогва. Гледаме се от упор, напрегнато, без да мигаме. Напомняме стрелци от Дивия Запад, но аз се чувствам гол и уязвим. Не издържам първи и отговарям на незададения въпрос:
- Акам.
На нашите деца им харесва да са сигурни във фактите, затова повтарят до припадък очевадни ситуации.
Той:
- Ака?
Аз:
- Да, тате!
- Ака??
- Да!!!
- А...?
- Даааааааааа!!!!!!!!
Смисленият диалог привлича сестра му и вече имам приличен брой аудитория. Щерка ми ме посочва и с тон, който подхожда на прокурор, ми отправя полувъпрос-полуобвинение:
- Ака?
Аз, много далече от това твърдение, отговарям леко нетърпеливо:
- Не, тате! Как ти мина през акъла? Седя си тука и чакам да мине кмета, за да обсъдим благоустройствения план и новата транспортна схема.
Гледат ме със съмнение. Не проумяват тая моя екстравагантност да се облекчавам в тоалетната. Възпитаните хора като тях, си вършат работата на далеч по-подходящи места - под масата или пред фурната.
Стоим тримата и се гледаме. Тихо е. Липсата на действие, и на кметове, им идва в повече и решават да си тръгнат. Аз се съсредоточавам понеже знам, че нямам никакво време. Звукът от бърникане из новата сушилня ми действа като конска доза разхлабително и след 20 секунди, с гащи около глезените, съскам в коридора клетви, заплахи и ултиматуми. Чревният ми тракт проявява великодушие и съумявам да си възстановя позициите.

Днес ще ги карам на тържество в яслата. Гледам часовника втренчено и броя минутите бавно и търпеливо, като психопат. На отиване в градината подтичвам след тях и за първи път в съзнателния им живот, не им крещя да ме чакат. Дори мисля да не стигам до вратата, а да ги метна директно през прозореца, барабар с раниците. Влизаме благополучно в яслата, а лелките им се радват. За Бога, в колко часа почват да пият тия жени? На бегом се изнизвам, защото имам план за осъществяване. Сутринта, като се събудих, небесата се отвориха и ми проговориха. Ето го отговора, това е, което ми липсваше и ме правеше тъжен. Има начин да съм пак щастлив. Алилуя! Днес ще правя любов, ще опрашвам венчелистчето, ще правя секс!

Хилядолетия са минали от последния път и аз усещам из дълбините си съществени количествени натрупвания, а също, че и качественият контрол е стигнал дъното, тъй като либидото ми взе да бушува, вкарвайки ключа в ключалката. Феромоните около мен са като аура, плътна мъгла, която всяка секунда се сгъстява и разширява едновременно. Ако се преобразува натрупаната ми сексуална енергия в електрическа, може да захранва Пекин една година. Зареждам безжично телефоните на всички в радиус от 150 метра. Мога да събудя заспали вулкани и да разместя полюсите на планетата. Ще изправя кривите стени в блока. Сключил съм договор (брак), който трябва да ми осигурява минимален брой ласки годишно. Почвам да загрявам още в асансьора, че да не стане някой сакатлък. Лицеви опори, коремни преси, въртя глава наляво-надясно, два прави с ъперкът. Припомням си някоя друга хватка от борбата, понеже от страст може да ми се схване ченето и да не успея да обясня какво искам да правим и съпругата ще трябва да се ориентира в движение. Все пак най-възбуждащото нещо, което съм направил за Росито през последната една година е да закарам децата на зоопарк самичък. Жлезите набиват мощен стимулиращ шамар на егото ми. Абе, аз съм алфа мъжкар, бе! Кой смее да ме държи на монашеска диета?! Ще вляза със шут и ще късам дрехи, презрамки, бикини. Ще изрева като лъв и ще се спусна като ягуар! Животното в мен е освободено, а в главата ми от напрежение започват да гърмят стихове:

Загорял съм кат' тава,
бива ли такваз съдба?
Голяма мъка, туй не се търпи,
заглеждам всичко що върви.
Затуй си гледам във краката,
да устискам до жената.
За поет не ставам,
разбирам и не се обиждам,
но разберете,
зорът е голям и края му не виждам.
Калояне, откъде се взе тая муза,
в кухата ти карпуза.
Махай таз поезия,
отдай се на заслужена перверзия!

Обаче влизам тихо, щото може бебето да спи. Спи! Айде, жено нещастна, мъжът ти ще те води в Рая с директен полет. Стига им на съседите да слушат само детски викове и скандали. Сега ще им прочистим ушната кал и ще ги просълзим от завист. Сядам до нея и палаво повдигам вежди, скимтя, развявам език и се треса в ханша като разцентрован вентилатор. Тя първо се стряска и не е много сигурна какво става. Чувствам се като натопорчено мъжко пиле, което си изпълнява ухажващия танц (нарича се токуване) пред напълно неподходяща партньорка, например пералня. Инстинктите й обаче сработват и с повдигнати вежди ми показва, че съм разбран. Аз, естествено, изръсвам най-тъпото нещо на света точно в този момент:
- Ей ся, ще ти направя още едни близнаци!
К'во ми има, бе?! Абе мозъкът ми втора употреба ли е, трета ли, пета? А аз вярвах на майка ми, че като са ме обърнали с количката на 6 месеца и съм си паднал на главата, не е имало последствия. Името да й бях объркал, песен на Джорджано да бях запял, бебето да бях продал, щеше да е простимо, но не и това. Росито замръзва, а туба с вода има повече желание за секс от нея в момента.
Измъква се с елегантна маневра изпод мен и тичайки към банята ми извиква - "5 минути за един душ". Изглежда и тя е на зор и тоя път ще ми се размине. Уф, миличка, аз съм готов със цистерна за мазут да се съвокуплявам, ти къде тръгна да се къпеш!? Мислено се опитвам да прекъсна централния водопровод на блока и да ускоря събитията. Най-накрая се появява свежа и благосклонна. Чувствам се по-девствен и от 8-годишен, но някакви бегли спомени по биология нахлуват и се заемаме ентусиазирано. Бебето ревва по бебефона като по команда. Стига бе! Това да не е някаква тъпа скрита камера. Все едно снимаме долнопробна комедия. С елегантен и страстен жест се опитвам да й запуша ушите с длани. Откакто е станала майка, сетивата на жена ми са като на гладен върколак. Чува как си говорят мравките в Карнобат. Веднага замръзва и пита:
- Чу ли нещо?
Трескаво почвам да мисля звуци наподобяващи бебешки плач. Май измислих:
- Гларус беше. Те така викат като се ухажват - уверено обяснявам. Все пак си вадя хляба с птици, а и наблизо няма орнитолог да ме опровергае. Гледаме се като покер играчи, накрая блъфът ми минава и продължаваме. Следва обаче втори изблик на бебето. Пак пауза. Аз обобщавам с надежда в гласа:
- Ето, женската отговори, че е съгласна и му дава зелена светлина.
Тук вече губя катастрофално и тя скача пъргаво, за да домъкне натрапника от другата стая. Явно е огладнял, а моите мераци са му абсолютно безразлични. Не се отказвам от целта си и с пантонима обяснявам намеренията си. Въртя се около нея като оглушал прилеп. Опитвам се да изобретя поза, която да дава възможност хем той да се храни, хем ние да продължим. Сега Росито ме гледа като гладен върколак, на който съм стъпкал и препикал вечерята. Правилно разчитам знаците, а и фразите: "Ти луд ли си? " и "Как изобщо ти дойде на акъла? ", ми помагат да осъзная, че няма да стане.

Бебето почва да суче с обичайното ръмжене, а аз трябва скоропостижно да се разсея с нещо. Пускам телевизора. Връчват ми невръстния страстоубиец за кратка почивка и уригване. Записвам си да му спра джобните за месец, когато почна да му давам такива. Хващам запис на тенис финала в Рим преди 11 години. Супер мач, а трудните победи на Надал са като тестостеронова инжекция за мен. Влизат в тайбрек на 5-ия сет и след един негов форхенд скачам от дивана и с мощно "VAMOOOOOS", без да искам, завирам главата на бебето сред висулките на полюлея. Сега вече съм изправен пред изгладнял върколак, на който съм изпотъпкал и препикал вечерята и се опитвам да претрепя малкото. Връщам бебето с извинителна усмивка според мен, но в стъклото си мервам сурата и неволно се оприличавам на халосан по главата похотлив чакал.
Продължавам да се разхождам по каналите. Дженифър Лопес се кълчи в някакъв клип. Става ми горещо, винаги съм я харесвал. Сменям, няма да издържа на това мъчение. На другия канал Тейлър Суифт ме гледа с нескрит мерак и влажни устни. Проблемът с намиране на прът за сушене на луканките тая година е на път да се разреши (в текста има продуктово позициониране, а авторът няма за цел да преувеличава за собствена изгода и бъдещи облаги). Абе, я се махайте оттука, не ми се слуша музика вече. Следва филм с Моника Белучи. Почвам пак да си мисля, че съм в скрита камера. Отчаяно пускам Евроспорт-а с надежда да дават кърлинг, шах или погребение. Егати яката чешка биатлонистка, мамка му! Размътва ми се погледа, вдигам пулс, кръвната захар и не мога да събера границите. Загасям телевизора. Малкият се е наплюскал и идва нашето време с майка му. Започваме отначало и след минута телефонът й звъни. А го е дигнала, а съм го глътнал! Нейният спира, почва моят. Явно е спешно и трябва да се отговори. От яслата ми съобщават, че нашите кашлят много и имат сополи. Трябва да си ги приберем. Стоя безмълвен и се опитвам да не крещя. Росито го приема видимо по-философски и ме успокоява, че довечера, като заспят, ще палуваме до насита. Нещо не ми се вярва, но имам ли избор?

Един след полунощ е. Близнаците съм ги приспал още в 20:30. Качих се за едно питие при съседите, а Росито трябваше да ме последва, след като нахрани бебето. Малкият непрокопсаник реши да яде и да виси на гърдата на майка си цели 4 часа. Влязох вкъщи и предпазливо отворих спалнята. Усещах, че нещо лошо ме очаква. От тъмнината блеснаха два реда зъби и чух:
- Взимай го и изчезвайте!
Сега с бебето пак гледаме тенис. От толкова обрати в днешния ден дори не знам и не виждам кой играе. Май са жени! Наум изчислявам какви са шансовете на изгладняла върколачка, на която съм стъпкал и препикал вечерята, опитал съм да уморя малкото и е кърмила 4 часа, да прави секс с мен. Приближавам се до вратата да попитам, но дълбокото хъркане отвътре ме кара предвидливо да направя обратен завой. Хърка ли, ръмжи ли, не посмявам да проверя. Връщам се с бебето пред телевизора и му обяснявам какво е двойна грешка, демиволе, слайсбекхенд и защо най-великия тенисист Рафа Надал (сигурно прави секс, когато му скимне) е стигнал дотук. Защото не се отказва и се бори със съдбата, малшанса, контузиите така, както баща му днес се бори с неговата си съдба, която е решила да го обрече на целомъдрие до края на живота му. Усмихвам се размечтан и събирам сили за утрешния ден - VAMOOOOS!

Препоръчваме ви още:

Преди и ние бяхме като вас

Мамафия

Няколко мита за щастливите семейства 

Историята може да прочетете и преведена на английски ето тук. По молба на читатели за англоворящите им приятели :)