„Казаха ми да го оставя… “ – така започва разказът на Лилия Емилова, майката на Николай, за чиято кампания ще стане дума. Този път обаче няма да ви разкажем за детето, ще ви разкажем за майка му. Перничанката бързо и отсечено изрежда събитията, които е описала на страницата си, и повторила вече няколко пъти пред журналисти.

Битката й за дете продължила 15 години. Първо й откриват миомни възли, оперират я, някой от лекарите нарича операцията „кървава“. След кървавата операция се запушват маточните й тръби. Впоследствие махат и тръбите. Единственият шанс да забременее е инвитро процедурата. Успява. Бременността й се води патологична. Лежи за задържане няколко пъти. Ражда близнаците си преждевременно. Губи единия от тях и решава на всяка цена да не допусне същото да се случи и с другия, макар че лекарите я съветват да го остави. „Да го остави“ е интересен израз. Чували сме го и друг път, но никой от родителите не е казвал повече. Може би защото става дума за процес, в който гледаш детето ти как умира и се молиш да си отиде с по-малко болка. Е, майката е от тези, които не искат просто да седят и чакат. Чакала е достатъчно дълго време шанса си да стане майка, затова толкова упорито се съпротивлява на безнадеждните диагнози, които чува. Благодарение на нейната упоритост, роденият в 28-ма седмица, с тегло килограм и седемдесет грама Николай оживява. След мозъчен кръвоизлив (по думите на майка му) седмица след раждането и три месеца в кувьоз. Наддава до внушителните 2000 грама и го изписват. Диагнозата му е ДЦП квадрипареза.

Лилия знае, че с изписването проблемите се увеличават и започва да търси възможности за рехабилитация и подобряване на детето. Една година лутане между клиники, диагнози, терапии и противоречиви препоръки. След няколко електроенцефалограми се установява, че Ники има епилепсия. Въпреки тази констатация му провеждат терапия Войта, за която майката разбира по-късно, че не бива да се прилага при деца-епилептици. От въпросната терапия няма ефект. Друг известен специалист й заявява, че докато детето не започне да прави гърчове, няма да му изпише лекарства, въпреки установената с ЕЕГ активност.

Така жената, която не намира особена подкрепа у нас, се насочва към клиника в Турция, за която е чула от родители на други деца с подобни проблеми.

Още с първото посещение и назначената терапия, детето започва да се подобрява. Следва второ, което трябва да установи, дали изписаните лекарства дават ефект. Такъв определено има и следващата стъпка е посещение в същата болница с двуседмична терапия, което е планирано за 1-ви март тази година. До момента семейството е поемало разходите по лечението на Николай само. Въпреки че само рехабилитацията струва 30 лв. ежедневно, от понеделник до петък. Въпреки че детето е с ТЕЛК 75 % процента, което не му дава право на придружител и инвалидната му пенсия е 450 лв., а майка му е безплатен личен асистент. Лилия казва, че домът им се е превърнал в гимнастически салон, защото навсякъде има помощни средства, с които продължават рехабилитацията на Николай със собствени усилия.

Макар че навърши една година преди месеци, момченцето е на нивото на 4-месечно бебе, заради забавеното лечение. Не се обръща, не стои, не седи, не може да държи главата си. Отскоро е започнало да гука.

Шансът на Николай е лечението, което е започнал в Турция, да продължи.

Това е и шансът на Лилия, която е чакала 15 години рожбата си, да продължи да бъде майка.

Как можем да помогнем:

Дарителска сметка

ОББ BIC UBBS BGSF BG19UBBS80021079347240

титуляр Николай Мартинов Малинов

Благотворително за бебе Ники – базар за набиране на средства

Помощ за бебе Ники

Препоръчваме ви още:

"Иска ми се да правя отново простичките неща."

Животът не е само 16 горчиви медикамента

"Искам да преборим тази тежка диагноза, да я тръшнем на земята и да я стъпчем"

Автор: Дарина Димитрова

Преди време една приятелка ми сподели, че неин колега ѝ разказал за някаква ясновидка, която „много познавала“ и ми предложи да отидем да се позабавляваме, хвърляйки един небрежен поглед към утрешния ден. Как да откаже човек на такова апетитно предложение, даже не се и замислих. И докато го кажа, вече пътувахме с автобус към селото на бъдещето. Потрепервах от екстаз при мисълта за срещата с баба ни Айшеко от село Врачково. Тя нямала тарифа. Вземала колкото ѝ оставиш, но впоследствие разбрахме, че десет лева не ги харесвала, защото две кутии цигари ги пушела за половин ден. Тъй че настоявала минимум за двайсетачка, "за да остане все пак и за хляб" ни каза тя.

Баба ни изглежда типично за жена-гледачка на нейната възраст. Косата ѝ е дълга до кръста и боядисана в оранжев цвят, която прилежно прибрана в две дълги плитки, подаващи се под забрадката ѝ. Изражението ѝ е приветливо, а устните ѝ оформят усмивка, която показва беззъбието в устата ѝ. Облечена е с тигров шалвар и дебела, тъмносиня, плетена жилетка, под която се подава червена блуза. Любезно ни покани да влезем. Забави се известно време в кухнята, докато ни приготвяше кафето в някакъв иновативен уред на нашумялата марка „Делиормано“, а когато то беше готово, дойде при нас, лъкатушейки като един истински полярен пингвин, който току-що беше изял обилно количество риба. Гадаенето ставало индивидуално, затова първо влезе моята приятелка и след това аз. Докато чаках, успях да разгледам в детайли къщата на баба ни. Да си призная, забелязах няколко много важни подробности, които говореха за стойността, вложена в изграждането на този дом. Определено си личеше, че бяха похарчени немалка сума пари, което затвърди теорията ми за доходоносния бизнес на баба Айшеко и колеги.

Шарлатаните и измамената онкоболна българка в Бразилия

И тъй като дойде моят ред, баба ни започна самодоволно да ми врачкува:

- На колко години си, моето момиче – задавайки въпроса, запалва една цигара.

- На 35. – казвам аз стратегически, въпреки че съм на по-малко.

- Годините не ти личат. Много млада изглеждаш, не ти давам повече от двайсе, но не е от значение възрастта – констатира тя – ако мога ще помогна! Голям късмет имаш, от мен да знаеш. И неслучайно си дошла при мен. Аз ти казах, че ще ти помогна, и да знаеш, че чашата ти показва, че някой ти мисли злото – започва да ме обработва тя отдалече и гледа съсредоточено в чашата, сякаш наистина ѝ ги говорят – вижда се мъж. Омъжена ли си – ме пита, което ме кара да се замисля, че след като е ясновидка би следвало да е наясно с този тъй важен въпрос, затова решавам да импровизирам и казвам:

- В момента не. Иначе съм се омъжвала и развеждала пет пъти – баба ни ме погледна съжалително, замлъкна за кратко и добави:

- Ето, виж го моето момиче, сега ти се пада голямата любов, онези са били помежду другото. От тях си научила уроците си. Виж колко хубаво е изваян в чашата ти, като цвете ще те гледа, да знаеш.

"Дано не ме гледа, тъй както аз се грижа за моите цветя, че няма да оцелея дълго.+, си мисля и на лицето ми се появява загадъчна усмивка.

- Но да знаеш, че за да срещнеш този мъж, трябва да направиш специален ритуал, който ще ти кажа сега.

Баба ни Айшеко предизвика сериозно любопитство в мен. Последва разкриване на рецепта за сдобиване с богат мъж:

- Сега, слушай ме внимателно, моето момиче – каза, докато поглъщаше дима от поредната цигара – ще вземеш две яйца – прави пауза и чака одобрение, кимам бързо, за да продължи – това сте вие двамата. Ще ги сложиш в една тенджера. Върху тях ще поръсиш сол – тя пази от зли очи и лоши хора, които ще завидят на щастието ви – замисля се, сякаш в съзнанието си прелиства хиляди рецепти в търсене на най-точната – ще добавиш две супени лъжици олио, може и краве масло, машинно масло, важното е да е нещо мазно – то ще помогне животът ви да върви по-гладко, и накрая ще добавиш една чаена лъжичка захар, за да ви е сладък животът. Всичкото това ще залееш с една чаена чаша вода.

Опитът и съветите на баба Айшеко никак не са за подценяване, тя казва, че е помогнала на стотици хора, но на мен това ми прилича на същинска рецепта за кекс. Само олиото ми е под въпрос, но щом баба ни казва, ще се съобразя с нейния съвет. Все пак решавам да попитам:

- Бабо Айшеко, с лубрикант ще стане ли?

- Ще стане – казва уверено тя и поглежда вдясно от мен към един скрин, където вероятно крие нейния лубрикант. Добре че не реши да ми услужи.

- И после във фурната ли да го сложа? – питам аз с ирония, но успявам да запазя хладнокръвие и се чудя дали това нещо ще трябва да се изяде.

- Не, на терасата ще го сложиш по пълнолуние, да се зареди с небесна енергия и да подейства по-бързо, след това ще оставиш отварата да престои три дни и две нощи в стаята, в която спиш, а сетне ще я изсипеш върху някое куче, че да отиде всичко лошо върху него. Но преди това – прекъсна сцената в съзнанието ми, в която си представях агонизиращото куче – трябва да изчистим негативните влияния, моето момиче. Имаш направена магия. Ето виж, един дявол има в чашата ти. Трябва да го изгоним иначе няма да се появи мъжът. – казва заплашително тя.

Суеверията

- Как? – питам аз.

- Сега ще ти приготвя специална отвара, която ще трябва да разредиш с три равни части вода и да се къпеш с нея три дни подред.

- Каква е тази отвара, бабо Айшеко?

- В литър вода се слагат три капки урина от рогат добитък. Аз имам много, не се притеснявай. Магията, която ти е направена, е от индианското племе на Мозъчните шайби. Най-опасната магия в света.

Да си призная честно, ами изплаших се. Баба ни Айшеко обаче не се отказва лесно. Запали отново цигара и заговори за продължение на ритуала:

- След това трябва да намериш перо от бяла лястовица, не от гълъб, а от лястовица, запомни това добре. Нокът от големия пръст на десния крак на 90-годишен човек, листо от 100- годишен дъб, косъм от гърба на павиан и ще ми ги донесеш, за да приключим ритуала и да затворим кръга, а с това ще заключим и лошата енергия. Ако не можеш да ги намериш, аз ще ти дам, но ще ти струват 200 лв.

- Но баба Айшеко, това е невъзможно! – казвам аз.

- Ти знаеш ли как се разваля една магия, бе момиче – ми повиши тон тя, видимо ядосана и запали цигара – всички си мислят, че ей така става, духаш, и готово. Ами не става така. Ще направиш каквото ти казвам, ако искаш да ти помогна, ако не вземеш мерки все по-зле ще става. Затова побързай и трябва да знаеш, че 200 лв. са само материалите, а ритуалът ще ти струва 500 лв., защото техниката по разваляне е много сложна и след развалянето на такава магия се възстановявам два месеца, защото всичко лошо идва в мен и това е с отстъпка, да знаеш, защото си ми симпатична, иначе вземам 1000 лв.

И продължи с ентусиазъм да гледа в чашата ми:

- На дъното на чашата се вижда един чорап, да не си изгубила другия някъде? – пита тя.

- Да, това са любимите ми чорапи с фламинго, обърнах къщата да го търся и го няма, сякаш е потънал вдън земя.

- Някъде у вас е. Потърси го. Виж в чаршафа за олекотената завивка, която изпра предната седмица.

- Не съм прала чаршафите предната седмица.

- Момиче, не е нужно да помниш всичко, затова съм аз тук, да ти казвам, просто потърси чорапа в чаршафите. Там го виждам.

След това оставя чашата, запалва една свещ и още една цигара. За по-романтично предсказание не съм и мечтала, стана ми някак уютно, а кофеинът продължава да ѝ ги говори:

Хубаво направи, че дойде, сега восъкът ще изтегли всичко лошо, което има върху теб и твоите ангели, защото ако те страдат, страда и твоето съзнание – отваря толкова широко очи, че бих могла да измеря диаметърът на очната ѝ ябълка. Втренчва поглед право в моите плахи очи и започва да прави мистично движение с ръка покрай пламъка, напомняйки за Лили Иванова, когато пее припева на „Ветрове“.

Отново за суеверията

Тъкмо ще ставам от креслото да си ходя и тя ми казва да седна защото:

- Някой ни праща лоша енергия! Ще я върнем там, откъдето е дошла, ще го заключим този човек! Трябва да изчистим негативните влияния веднага – казва тя – седни моето дете.

Баба ти става от удобното си кресло и започва да рови из чекмеджетата на лъскавата си секцийка търсейки нещо, разбирайте много важно. Гледам уплашено и се чудя кой ли е невинния човечец, който ще бъде държан под ключ от Айшекото, и докато умувам над създалата се трагико-комична ситуация, тя ме прекъсва:

- Кой ти мисли лошото, момиче? Аууу, такова нещо не съм виждала през живота си, каква е тая лошотия?! – и от най-долното чекмедже вади черен пипер, свещ и нож с дълга дръжка, казва, че те са купувани в точно определени дни, специално за такива ритуали. Изважда и черна хартия с капка кръв, и химикал, който съхранява в кутия с пръст. След това ме кара да напиша в хартията със ситни букви нещото, от което се страхувам най-много и да ѝ върна листа. Не след дълго се престрашавам да взема химикала и написвам: „Страхувам се, че Супер Марио ще изскочи от шкафа срещу мен.“ След което преглъщам звучно, сгъвам листа и ѝ го подавам, тя започва някакъв ритуал – поръсва отгоре му черен пипер, а след това замеря и мен с него, и виждам как устните ѝ изричат заклинания. Започва да обикаля помещението и гръмко да се оригва, това показвало, че лошата енергия излизала. След това отваря прозореца, запалва листа на горещата свещ, а с ветрило гони дима навън през прозореца. Мисля, че сополът играе много важна роля в заключването на лошите енергии, но няма да изпадам в повече детайли, относно ритуала и хигиенните навици на баба ни, защото това са лични неща. Така и неразбрах за какво служеше ножът, може би да респектира наивния срещу нея клиент, но важното е, че не го използва. „Е, извинявай, Супер Марио, не исках да приключиш така.“ – казвам и се прекръствам за Бог да прости.

- Ашколсун, машшшала, готово, моето момиче, вече няма от какво да се притесняваш – ме уверява баба ни – изгонихме лошите сили. Бре, голяма лошотия – казва запъхтяна, все едно току-що е финиширала на маратон Експо София. Настъпи тишина. Бабата запали цигара. Страстите се успокоиха, а сърцата ни забиха от галоп отново в тръс.

Решавам да задам последен въпрос на баба ни преди да тръгнем:

- Бабо Айшеко, имам една мечта... – и правя пауза, преди да задам въпросът си, за да видя реакцията ѝ.

Тя ми каза да сложа палеца си на дъното на чашата и да го завъртя, след което погледна и каза:

- Ще се осъществи. Тази година каквото пожелаеш ти се дава да се случи, така че не се притеснявай! – ме отряза тя, за да млъкна, защото вече бях надминала лимита от един час, в който да ми гадае.

Когато я питах колко ѝ дължа тя каза, че нямала тарифа и каза да ѝ оставя, колкото аз преценя. После обаче взе да увърта и поясни, че по време на срещата ни все пак е заключила един човек, а това било с тарифа и поиска 50 лв., което беше голям стрес за мен и аз започнах инстинктивно да се пазаря, за да смъкне от цената като поясних, че съм тръгнала само с 20 лв. В крайна сметка тя се смили над мен и моята приятелка и вместо да ни вземе за заложници като същински Хензел и Гретел, реши да си прибере 20-те лева. На тръгване се надявах Айшекото да не реши отново да ме върне от вратата, искайки да ми направи молебен за късмет, например, който ще струва колкото един Playstation 4. Така приключи първата и последна среща с баба ни Айшеко, а водата с урина отказах.

„Всичко си им своя край. Само цигареният дим, показанията на електромера, водомера и предсказанията на ясновидците – не.“, помислих си аз и с облекчение тръгнах от къщата на Айшекото.

Да бъдеш врач, баяч и обирач не е просто дарба, това е професия и то не каква да е професия, а доходоносна професия. Представяте ли си, че има хора, които работят за 30 лв. надница, пък тези ги изкарват за един час, а на ден печелят колкото половината заплата на някой чиновник? А как се става в днешно време гледач? Ами много просто – първо е много важно да си вярвате, когато лъжете, за да могат и клиентите да ви повярват и второ – достатъчно е да разполагате с малко повече опит в измамите и въз основа на честите си комуникации с хората да сте придобили интуиция и усет. Дето се казва: „Само като го видя знам чистач, фермер или пилот на самолет ще излезе от него.“ Трябва да се направи статистика за алъш вериша на ясновидците и да се оповести публично колко хора утежняват бюджета си, заради вярата си в тези ритуали. Замислям се понякога дали и аз да не се впусна в тоз тъй просперираш бизнес и да стана ясновидка. Все пак всички живеем за едните пари, колкото ѝ да не искаме да си го признаем.

Прочетохте ли

Из групите на майките

5 нови случая на морбили са регистрирани в страната. Медиите съобщиха, че вчера от лабораторията е потвърден последният случай. Вече 3 деца между 1 и 3 години лежат в инфекциозна болница в София. Още две бебета на няколко месеца са били контактни с разболелите се и в момента лекарите разчитат на предадения от майката имунитет по време на бременността. Всички случаи са от селата около Гоце Делчев.

Отказът от имунизации сред главните опасности за 2019 според СЗО

Важна информация за морбили от credoweb:

Морбили е остро инфекциозно заболяване, силно заразно. Вирусът прониква в организма през лигавицата на горните дихателни пътища и конюктивите. Инкубационният период е 9-11дни. Възприемчивостта на човека към дребна шарка е толкова висока, че още при първия контакт с болен човек, настъпва инфектиране и заболяване, независимо от възрастта.

До 6-ия месец кърмачето е невъзприемчиво към заболяването, поради наличието на антитела, предадени от майката. След преболедуване се изгражда траен пожизнен имунитет.

Диагностицирането на болестта става с помощта на клинико-имунологични лабораторни изследвания. Не се правят във всички лаборатории, така че най-добре предварително да попитате лекаря си или сами да проверите къде могат да ви изследват при нужда за IgG и IgM антитела.

Наличието на IgG антитела означава, че сте успешно ваксиниран или имате траен имунитет. При среща с вируса може да настъпи инфекция, но тя ще е много по-лека. Наличието на IgM антитела е показател за прясна инфекция, а в някои случаи и за реинфекция.

Нека да отглеждаме деца, не да ги убиваме

Как започва заболяването? 

• Зачервено гърло
• Хрема и кихане
• Конюнктивит
• Температура и обща отпадналост
• Поява на бели точковидни налепи по лигавицата на бузите - петна на Коплик
• Поява на розово-червеникав петнист обрив по тялото, като петната имат склонност към сливане  
  

Какви са симптомите през различните периоди?

В клиничното протичане на заболяването морбили се наблюдават три периода: остър (катарален), обривен и възстановителен.

Катаралният период продължава от 1-2 до 5-6 дни. Заболяването започва постепенно с повишаване на температурата, ринит (серозно-слузеста секреция от носа), сълзотечение, светобоязън, кихане. Появява се кашлица - груба, неповлияваща се на обичайното лечение. Постепенно температурата достига до 38,5º-39º С, децата стават апатични, плачливи, губят апетит. На 2-3 ден се появява характерен обрив по лигавицата на небцето, сливиците, фаринкса.
На 3-5 ден се появява характерният макуло-папулозен обрив с ново повишаване на температурата до 39º-40º С. Той се развива поетапно, като отначало обхваща лицето около носа и зад ушите, шията и горната част на гръдния кош, а впоследствие обхваща гърдите, гърба и крайниците. Общият вид на кожата наподобява географска карта, като след изчезване на обрива остава кафеникава пигментация. През този период може да се появят усложнения от централната нервна система, от белите дробове - сухи, свиркащи и влажни хрипове, от сърдечно-съдовата система.

Ваксините са причината...

Във възстановителният период температурата постепенно се нормализира, обривът изчезва в същата последователност, в която се е появил, и общото състояние постепенно се нормализира.

Диагнозата се поставя при наличие на три симптома: генерализиран макулопапулозен обрив в продължение на 3-4 дни (брустница, дребна шарка), температура 38,5º и наличие на кашлица, ринит, конюнктивит.

При наличие на симптомите посетете лекар незабавно. Имайте предвид, че човек е заразен преди проява на обрива до няколко дни след това. Заразата се предава чрез кихане и кашляне.

Препоръчваме ви още:

Майка споделя историята на момиченцето си, починало от морбили

Когато фактите говорят, антиваксърите трябва да мълчат

Скъпи родители, лъжат ви!

Забелязали сме, че в последно време детето ни се дистанцира, вече не ни запознава с приятелите си. Подозираме, че не ни харесва особено.

Повечето тийнейджъри, в определен период, започват да се срамуват от родителите си, особено в присъствието на своите приятели. Казват, че това е свързано с търсенето на собствената индивидуалност, с острата потребност да приличат на приятелите си и да получат одобрението им. За децата в пубертета е типична неустойчивата оценка за себе си и околните. Искат да са като всички, но едновременно с това се стремят да се откроят. Тийнът се бори с авторитетите, с общоприетите правила и е склонен да обожествява случайни кумири. Понякога се държи с околните грубо и безцеремонно, макар самият той е да много чувствителен.

Искам да съм като другите

Неувереността ни като възпитатели и отсъствието на взискателност, довеждат до преразпределение на властта в семейството в полза на пубера. Това се случва, когато детето ни намира подходящия подход към нас, напипва слабото ни място и постига статус „малко задължения - много права“. Типичната комбинация в такова семейство е самоуверен тийнейджър, който смело излага претенциите си и нерешителни родители, които за всички неуспехи на детето винят себе си.

Защо детето ми се срамува от мен и ме критикува?

Защото расте. Децата виждат неща, които ние не забелязваме. Зрението им е по-остро, възприемането на обкръжаващата ги действителност – по-обективно. Грешката ни като родители е, че още с раждането започваме да удовлетворяваме всяко тяхно желание. Така от хора, които трябва да възпитават, се превръщаме хора, които ги превъзпитават. Задълженията в семейството трябва да се разпределят между всички. И е добре да започнем още на 3-годишна възраст, когато детето е в периода „аз сам“, започва да се облича самостоятелност и си създава навик да прибира играчките.

Защо тийнейджърите смятат своите родители за идиоти

Само ме излагаш!

Понякога тийнът може директно да ни заяви, че го излагаме с външния си вид (обличаме се демоде, говорим като „първите хора“ или сме „поостарели“). Срамува се да се появява в компанията ни, но въпреки това се вслушва в съветите ни и ни обича. Другата реакция в подобна ситуация е да се опита да ни промени – със съвети какво да си облечем или купим, за да отговаряме на критериите му. Ако забележим подобен срам у детето си, най-вярната реакция е да поговорим с него и спокойно да си изясним каква е причината. То трябва да знае, че въпреки критичното му отношение към нас, ние го обичаме и макар да не отговаряме на очакванията му имаме своите преимущества: „Да, аз не нося модерните в момента поли, но изглеждам добре в панталон. Освен това е по-практично и ми е по-удобен, когато съм на работа.“, „Да, аз съм на 40, но изглеждам и се чувствам добре на тази възраст.“

Мамо, живей си живота!

Все пак не можем да отречем, че не би било зле да се вслушваме в забележките на детето си и да променим нещо във външността си. Защо да не сложим червило, ако то ни е казало, че ни отива; защо да не облечем дрехата, с която ни харесва; защо да не променим прическата си, като отидем заедно на фризьор? В крайна сметка не се ли оказва, че така наистина изглеждаме и се чувстваме по-добре?

В това, че децата ни критикуват, няма нищо ужасно. Ние го правим, откакто са се родили (малко или много). Дори е полезно. Особено когато порасналата ни дъщеря ни съветва по последните тенденции в модата и грима, а синът ни помага да се справим с компютъра. Тийнейджърите ни тонизират, не ни позволяват да се отпуснем и да остареем. Какво по-хубаво от това всъщност?

Източник: ivona

Препоръчваме ви още: 

Защо тийнейджърите смятат своите родители за идиоти

Пубер вкъщи

Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе

На пазар с дева

Тези дни темата за абортите предизвика много спорове. Затова споделяме с вас мнението на Капка Тодорова, което смятаме за кратко, ясно и обективно.

Понеже ме питате, та добре. За абортите. Аз лично смятам, че жената има право да абортира, това трябва да е нейно лично и единствено нейно лично решение и да получи медицински сигурна процедура. Забраната на абортите води само до нелегални такива. Жените с повече средства ще отидат в съседна държава, ученичките ще отидат при някоя врачка, която работи със закачалката от гардероба.

Обаче темата за аборта не е като темите за расизма или хомофобията. При вторите две може да има категорично и ясно мнение против. При темата за абортите има и много хора, които ги смятат за убийство. Те също имат напълно хуманни и ясни аргументи и аз лично уважавам мнението им. Е, разбира се, не бих искала да ми го налагат. Но нямам против да ме убеждават.

Като всяка друга тема и тази с абортите е като кълбо прежда, което се разплита и води до милион други стари проблеми. Колкото и да съм за правото да ги има, не можем да не забележим статистиката. В България горе-долу на две родени деца се абортира едно - това само в държавните болници. А има и частни. Хора, това не е нормално. Абортът не е пиене на кафе. И не е противозачатъчно средство. Не съм виждала статистика коя възрастова група е най-многобройна. Нищо чудно да са ученички и жени до 25-27 без сигурни доходи още. Или пък жени в критическата. Но това са мои спекулации.

Ева на третия етаж

Та как да намалим абортите, без да ги забраняваме?

1. Сексуално образование в училище. Както беше планирано в Истанбулската конвенция. И то достатъчно рано - тийнейджърите в повечето случаи правят секс, нали.

2. Безплатни противозачатъчни за момичетата от момента, в който решат да правят секс, до някаква разумна възраст - примерно 20. В Германия изобщо не е необичайно майките да водят дъщерите си на гинеколог по тези въпроси лично.

3. Църквата, вместо да се пеняви, да вземе да организира консултации и помощ за жени, които не са сигурни в решението си. Да им изготвят финансов план. Да им обяснят какви помощи могат да получат. Да приютяват бременни и да организират живота им за първите няколко години след раждането.

4. Същото трябва да направи и държавата, и то спешно. Щото тая статистика е ненормално положение. В тоя смисъл утробите са си наши, но изискват специално отношение. Аборт на конвейер е същото като забранен аборт.

Сигурно има и още, тая работа, като всички други, не е проста.

Препоръчваме ви още:

Сексуалното възпитание по света и у нас

Да си самотна майка на 20

Имало едно време секс

- Ако се разведем, би ли се оженил повторно? – внимателно наблюдавам реакцията на мъжа си. След кратка пауза, с равен тон, без да променя изражението си, той казва:

- След като съм бил женен за такава забележителна, умна, красива и добродетелна жена, едва ли бих могъл да бъда щастлив с някой друг.

Живея с този шегаджия почти половината си живот. За 17 години си родихме 4 деца, плащаме ипотека и строим вила. Зад гърба ни са три големи кризи, като по учебник, на всеки пет години. В мивката е пълно с мръсни чинии, в детската са разхвърляни играчки, в тенджерата има супа, а аз имам нов маникюр. Маникюристката е убедена, че живея в приказна реалност – мъжът ми забелязва промяната в цвета на ноктите ми. „Не всеки мъж забелязва тези неща у жена си!“ – възкликва тя. Ароматът на ацетон я обвива като наркотичен облак.

„Изгори тялото ми и разпръсни праха ми над морето.“ – лежа с температура 39, а мъжът ми ме обтрива с влажна кърпа, защото температуропонижаващите още не са започнали да действат. Стиска челюсти и гневно просъсква: „Ако умреш, ще те заровя. В червен ковчег с воланчета. И ще сложа на паметника ти снимка, на която си блондинка.“ Най-добрият стимул да оздравея – мразя воланчета.

Сериозно, какъв е смисълът от брака?

Никой не вярваше, че бракът ни ще успее. Лично аз и досега не вярвам. Ние сме много различни, различни по характер и темперамент. Не можем да почиваме семейно, два пъти пробвахме, сега предпочитаме да тъгуваме разделени. Ужасно се дразним един от друг.

Днес видях двойка възрастни старци, които атакуваха стълбите в подлеза. Промъкваха се покрай релсите, подкрепяйки се един друг. Идващите насреща им влюбени с усмивка се спогледаха: „Хайде да остареем заедно!“. „Мърдай!“ – изсумтя старецът.

Чуждата душа е мъгла. Чуждото семейство – още по-плътна мъгла. Зад видимото ниво на отношения има невидим, таен слой. Там ли се решава съдбата на семейството? Как се ражда това решение? От нежността или жестокостта, от равнодушието или чувствителността, от смирението или деспотизма, от състраданието или насилието, от бедността на бита или богатството на духа – кой знае? Аз наистина не зная. Една тубичка паста за зъби понякога има фатален ефект върху живота на семейството.

Мъжът ми може да позвъни и да каже, че идва с приятели. До час. Аз трескаво се втурвам в кухнята и успявам да приготвя 5 ястия. Не защото съм патриархална жена, която не смее да възрази на тиранина. Просто гостоприемството е много важно за мъжа ми. Същото като свободата да избира какво да яде и пие, какво да облича и колко често да ходи за риба.

За мен свободата също е много важна. В едно многодетно семейство възрастните имат много ограничения. Ние контролираме гнева си, раздразнението си, цензурираме речта си (вместо „изчезни от тук“ питаме „как се чувстваш“ и т.н.) съобразяваме графика си с учебната програма и увлеченията на децата. Харчим само за тези малки негодници в края на краищата. А толкова ми се иска нов парфюм…

Нещичко за любовта

Ако в тези условия на доброволна неволя ние, възрастните, започнем да си затягаме гайките един на друг, да се контролираме и да делим вещите си на дълбоко лични, животът ни окончателно ще спре да се различава от някое местенце в ада. Налага се да се учим да се доверяваме. Да бъдем откровени и да вярваме, че думите ни няма да бъдат използвани срещу нас (уви, ще бъдат). И да помним, че всеки от нас има вътре в себе си тайна стая, там където заседава „правителство в сянка“, която може да предложи условията на примирието. „Правителство в сянка“ е опозиционният вариант на властта, който разработва алтернативни решения на проблемите.

Например, веднъж жестоко се обидих. Сега дори не мога да си спомня причината, но чувствата бяха толкова силни, че гърлото ми се беше свило. И само познаването на наказателния кодекс ме удържаше от някои действия: „Развод! Раздяла! Завинаги! Писна ми!“ – крещях несвързано и търсех в гугъл ориентировъчно цената на недвижимите имоти в нашия район.

После децата довлякоха китарата. Някога на нея мъжът ми, тогава младеж с дълъг бретон, композираше музика по мои стихове. Спомних си как ме успокояваше след скарванията с приятелката ми. Как ми помагаше, когато плачех, прочитайки за пръв път критични коментари за статията си (оттогава минаха 10 години, момичета, не се притеснявам, критиките продължават). Как се застъпваше за мен в спорни ситуации с роднините. Как прави съботните закуски и развежда децата по кръжоци, защото аз все още спя, и спя, и спя. „Колко време и сили ще ми коства да намеря мъж, който се целува така добре?“ – обади се тайната ми стая. Нито един мъдър управленец не пренебрегва гласа на опозицията, ако иска да управлява дълго. Ето какво ще ви кажа.

Семейството не е родителство. Родители могат да бъдат и самотните хора. Семейството не е съвместно домакинство и стратегия за оцеляване. Заедно могат да живеят и приятелите, образувайки устойчива общност. Семейството не са съвместни проекти и увлечения. Проекти могат да реализират и съмишлениците и колегите.

Семейството е единение между мъж и жена, тяхното срастване един с друг. Децата са временни хора в семейството. Както са дошли, така ще си отидат, ще се разбягат по своите пътища. А ние ще останем. Тъжни, смешни, с разклатено здраве и шепа спомени. Ще скитаме по своите старчески дела, придържайки се един друг. И когато той ми каже: „Мърдай!“, аз ще му отговоря: „Господине, не ми досаждайте! Аз съм почтена омъжена жена. Макар че е невъзможно да ви се устои.“ И ще се засмеем.

Автор: Нина Архипова

Препоръчваме ви още:

5 мита за съвместния живот

10 неща, които щастливите двойки НЕ правят

Компромисите, които превръщат зимите ни в лято

Получихме това много хубаво писмо от една майка, която не е психолог, нито учител, но въз основа на собствения си недотолкова приятен опит като дете, си е създала стройна система от правила, които й позволяват да отглежда детето си без викове и пляскане. Струва ми се, че може да ви е полезно и го споделям с вас. Съвършени родители няма и всички грешим, но също така и всички се развиваме и израстваме всеки ден. Също както и децата ни.

Прави ми впечатление, че доста родители изглежда смятат, че не съществува начин детето да отрасне възпитано и да не бъде разглезено без „метода на тоягата“. Твърдя, че това не е вярно от позицията на някой, който е отглеждан от различни хора, прилагали най-различни измерения на насилието, както и от позицията на майка на 4-годишно дете, която напълно отхвърля подобни методи и разбирания.

Първо е важно да се дефинира понятието „невъзпитано и разглезено дете". За мен това е дете, което вследствие на възпитанието си е станало неспособно да се съобразява със социални/институционални/семейни правила и норми, както и неспособно да вижда отвъд собствените си желания и интереси.

По темата с шамарите

От раждането на моето дете се стремя последователно да следвам няколко принципа:

1. Ежедневно да й казвам и показвам, че я обичам, като не допускам поведение, което противоречи на това. Да й обяснявам всяко свое поведение, което може да й изглежда като противоречие (например, когато нещо се отказва на детето, обясняваме защо). Да й създам усещане за сигурност и неизменност що се отнася до чувствата ми към нея.

2. Да изградя условия, в които детето да ми има доверие. Да не я лъжа, дори когато това е по-лесният начин. Да й казвам истината, дори когато това може временно да я разстрои, защото в дългосрочен план детето винаги ще знае какво да очаква от мен, което му дава незаменимо спокойствие.

Мисля, че благодарение на горните два принципа, детето ми не е имало проблем с постъпване в детски ясли и градини, нито с гостуване при бабите си. Вероятно защото е сигурна, че я обичам, че няма да я изоставя и че ще я взема точно когато съм казала. Не си позволявам да й кажа, че ще я взема първа от градина, когато ще я взема последна, нито че ще я прибера след 2 дни от къщата на баба й, когато това ще се случи след 4 дни.

3. Позволявам й всичко, което не е вредно за нея и околните. Когато налагам правило, винаги обяснявам защо и как даденото поведение може да навреди на нея или околните. Обяснявам го всеки път, когато е нужно и колкото пъти е нужно. Правя го откакто се е родила, дори когато беше бебе. Вследствие на това на година и нещо детето вече без проблеми приемаше правила, които имат логично обяснение.

4. Когато детето много иска нещо, предлагам алтернатива и избор. В резултат то има мнение по повечето въпроси и ежедневно взима самостоятелни решения.

5. Много често обръщам внимание на нуждата да се съобразяваме с околните. Обяснявам как точно нашето поведение може да навреди/подразни/натъжи околните. Детето има това предвид и почти никога не е правило сцени на публично място, в детски градини и пред роднини. Имала е редки пристъпи на емоции, но едва ли могат да се класифицират като „сцени".

От друга страна, е имала такива случаи пред нас, родителите й, вероятно защото пред нас си позволява да изразява чувствата си без да се контролира във всеки момент. Това не значи, че не се контролира през повечето време.

Когато детето изпадне в неконтролируемо емоционално състояние, чакам афектът да отшуми, като периодично питам дали иска вече да се прегърнем и успокоим. „Не" - продължавам да чакам. „Да" - прегръщаме се. След като вече се е успокоила, обсъждаме защо такова поведение е неприемливо:

1) Ако причината за негативните й емоции е в мен: „Разбирам, че това те ядосва/натъжава/друго, но можеш да ми обясниш спокойно.“ Извинявам се за грешката си.

2) Ако нямам нищо общо с причината/сама не знае причината: „Разбирам, че си уморена/гладна/спи ти се/ядосана си на… но аз нямам вина и не е честно да се отнасяш така с мен". Обикновено сама се извинява.

Този метод е доста трудоемък и изтощителен, но води до това, че детето си взима реална поука, защото в нито един момент не се чувства унизено и онеправдано. Продължава да знае, че е обичано. А само тогава е способно да се замисли над себе си, да признае, че не е право и да се стреми да не повтаря грешката.

Най-важните умения

6.  Когато аз греша, се извинявам. Случи се да повиша тон и дъщеря ми да ми каже: „Мамо, няма нужда да викаш, обясни ми спокойно.“ Веднага се извиних и обясних защо съм ядосана. Детето ме погледна и каза: „Няма нищо, мамо, всички правим грешки.“ Но аз съм й се извинявала и всеки път преди това, когато съм повишила тон. Искрено съм се извинявала. И тя проявява разбиране към недостатъците ми, както аз проявявам разбиране към нейните.

7.  Нямаме теми-табу. Обсъждаме всичко, което детето или аз искаме да бъде обсъдено. Тук няма да влизам в детайли, защото може да се напише книга.

Според майка ми и баба ми, моята дъщеря е много лесна за гледане, не създава никакви проблеми и с нея можеш да разговаряш като с възрастен човек. Те отдават това на вродения й характер. В известна степен може би е така, но съм убедена и че изброените ми принципи във възпитанието имат решаваща роля.

Същевременно, детето е активно – тича и подскача много, върви километри. Логична и разумна е, но има и страхотна фантазия. Играе сама с часове, рисува, изрязва и лепи, реди пъзели и конструктори. Редовно подрежда куклите си и им измисля приказки с неочакван край, понякога абсурдни, смешни или тъжни. Детето ми се смее много и често, проявява чувство за хумор. И казва, че е щастливо. А аз не забравям да го питам как се чувства.

И не, невинаги е лесна за гледане. Понякога съм обяснявала и повтаряла до пълно изтощение. Била съм преуморена, изнервена, била съм на ръба да се пречупя. Невинаги се държа правилно. Но не ми минава през ум да я нараня или унижа. Просто не го разглеждам като вариант. И се надявам, че това ще й помогне да изгражда стабилни и пълноценни отношения в бъдеще. Защото отлично знам какво значи да имаш твърде много комплекси, бариери и защитни механизми, за да допускаш хората до себе си, и да си неспособен да общуваш свободно и естествено.

Препоръчваме ви още:

Майките знаят

Такива бяха времената

Свободните деца имат свободни родители

Автор: Евелина Добрева

Всяка година умирам от нетърпение да наближи Св. Валентин и за пореден път да разкажа любимия си виц:

- Какво ще правиш на Св. Валентин?

- Какъв ден се пада?

- Четвъртък.

- Леща!

Което специално за този четвъртък и за този Св. Валентин си е абсолютно вярно!

Иначе не е като да съм оперирана откъм романтика…

Поради огромната нужда, която изпитвам напоследък от огромни гащи (прашките за известно време отиват в историята), връхлитам онзи ден в едно магазинче за бельо и се хващам за едни големи, удобни и памучни дълбоки гащи, цвят каки, тип „бельото на прабаба ми“. Сигурно изражението ми е издавало задоволството и умилението на търкаляща се в тучни пасбища крава, но веднага се появи бръчка на съмнение относно цвета, щото трябва и да съм секси, доколкото е възможно кораб да е секси, и взимам няколко чифта в цвят тигрови шарки, та и Добрев да плакне окото, нали…

Практически наръчник за боравене с бременни жени

Дойде заветният момент за малко романтика, обула съм аз килотите и се приготвям да си лягам. Оставам само по щампа и космодиска на баба ми, щото никой не е секси с кански болки в гърба и кръста, превил се като скоба в математическа задача, и за да стоя привидно права - ми нося си го!

От леглото зад мен чувам едно дългоооо подсвиркване. Охооо, привлякла съм интереса на Добрев значи. Обърнах се грациозно, доколкото е възможно Тиранозавър Рекс да е грациозен, погледнах с игриво пламъче мъжа си в очите, а той почти давещ се от смях и с течащи от очите сълзи потупа мястото на леглото до него и ми вика:

- Хайде, мис Тигрова, скачай на пилона, явно тази вечер ще си играем на "Джурасик Парк!"

Във всеки друг случай бих се смяла много, но поради бесните ми бушуващи хормони - се смях доста по-малко, докато гонех Добрев като една бременна нинджа, размахваща нинджаго-космодиск и удрях на посоки.

И после аз не съм била романтична.

Затова този четвъртък - ЛЕЩА!

Хайде от мен да мине, на свещи!

Препоръчваме ви още:

История с телешки опашки

На вкус и цвет, тавариши нет

11 неща, които ми се иска да знаех преди да стана майка