„Казаха ми да го оставя… “ – така започва разказът на Лилия Емилова, майката на Николай, за чиято кампания ще стане дума. Този път обаче няма да ви разкажем за детето, ще ви разкажем за майка му. Перничанката бързо и отсечено изрежда събитията, които е описала на страницата си, и повторила вече няколко пъти пред журналисти.

Битката й за дете продължила 15 години. Първо й откриват миомни възли, оперират я, някой от лекарите нарича операцията „кървава“. След кървавата операция се запушват маточните й тръби. Впоследствие махат и тръбите. Единственият шанс да забременее е инвитро процедурата. Успява. Бременността й се води патологична. Лежи за задържане няколко пъти. Ражда близнаците си преждевременно. Губи единия от тях и решава на всяка цена да не допусне същото да се случи и с другия, макар че лекарите я съветват да го остави. „Да го остави“ е интересен израз. Чували сме го и друг път, но никой от родителите не е казвал повече. Може би защото става дума за процес, в който гледаш детето ти как умира и се молиш да си отиде с по-малко болка. Е, майката е от тези, които не искат просто да седят и чакат. Чакала е достатъчно дълго време шанса си да стане майка, затова толкова упорито се съпротивлява на безнадеждните диагнози, които чува. Благодарение на нейната упоритост, роденият в 28-ма седмица, с тегло килограм и седемдесет грама Николай оживява. След мозъчен кръвоизлив (по думите на майка му) седмица след раждането и три месеца в кувьоз. Наддава до внушителните 2000 грама и го изписват. Диагнозата му е ДЦП квадрипареза.

Лилия знае, че с изписването проблемите се увеличават и започва да търси възможности за рехабилитация и подобряване на детето. Една година лутане между клиники, диагнози, терапии и противоречиви препоръки. След няколко електроенцефалограми се установява, че Ники има епилепсия. Въпреки тази констатация му провеждат терапия Войта, за която майката разбира по-късно, че не бива да се прилага при деца-епилептици. От въпросната терапия няма ефект. Друг известен специалист й заявява, че докато детето не започне да прави гърчове, няма да му изпише лекарства, въпреки установената с ЕЕГ активност.

Така жената, която не намира особена подкрепа у нас, се насочва към клиника в Турция, за която е чула от родители на други деца с подобни проблеми.

Още с първото посещение и назначената терапия, детето започва да се подобрява. Следва второ, което трябва да установи, дали изписаните лекарства дават ефект. Такъв определено има и следващата стъпка е посещение в същата болница с двуседмична терапия, което е планирано за 1-ви март тази година. До момента семейството е поемало разходите по лечението на Николай само. Въпреки че само рехабилитацията струва 30 лв. ежедневно, от понеделник до петък. Въпреки че детето е с ТЕЛК 75 % процента, което не му дава право на придружител и инвалидната му пенсия е 450 лв., а майка му е безплатен личен асистент. Лилия казва, че домът им се е превърнал в гимнастически салон, защото навсякъде има помощни средства, с които продължават рехабилитацията на Николай със собствени усилия.

Макар че навърши една година преди месеци, момченцето е на нивото на 4-месечно бебе, заради забавеното лечение. Не се обръща, не стои, не седи, не може да държи главата си. Отскоро е започнало да гука.

Шансът на Николай е лечението, което е започнал в Турция, да продължи.

Това е и шансът на Лилия, която е чакала 15 години рожбата си, да продължи да бъде майка.

Как можем да помогнем:

Дарителска сметка

ОББ BIC UBBS BGSF BG19UBBS80021079347240

титуляр Николай Мартинов Малинов

Благотворително за бебе Ники – базар за набиране на средства

Помощ за бебе Ники

Препоръчваме ви още:

"Иска ми се да правя отново простичките неща."

Животът не е само 16 горчиви медикамента

"Искам да преборим тази тежка диагноза, да я тръшнем на земята и да я стъпчем"