5 мита за съвместния живот

Двама души, израснали в различна семейна среда, решават да живеят заедно. И сред многото сложности, с които неизменно се сблъскват когато отмине еуфорията на първите месеци, е несъответствието в представите им за съвместен живот. В някаква степен роля за противоречията имат и изначално грешните нагласи и неоправданите очаквания.

Обикновено, когато сме готови за съвместен живот с някого, ние вече имаме изградена нагласа за това какви трябва да бъдат отношенията с него. По-голяма част от тези представи се основават на модела на отношения между собствените ни родители. При това е възможно (съзнателно или не) да го възприемаме като свой или да се опитваме да му се противопоставим. Върху формирането на нагласите за „правилното“ семейство, колкото и да е странно, влияят и книгите, филмите, примерът на други семейства (положителен или не). Идеални отношения няма, това е популярна истина, но устойчивите митове за тях могат сериозно да усложнят отношенията помежду ни. Кои нереализирани очаквания ни пречат да се наслаждаваме на връзката си?
572b3fb0c8418

1. Влюбените се разбират без думи

Един от най-опасните митове. В началото на връзката (в периода на цветята и бонбоните), когато се появява и разгаря страстта, мъжът и жената са толкова отдадени един на друг, че понякога можеш да си помислиш, че съществува едва ли не телепатична връзка помежду им – докато единият помисли за другия, той вече му звъни с желание да се видят. С развитието на връзката това изострено усещане се видоизменя, става по-спокойно и всеки в двойката постепенно заприличва отново на себе си. Да се разбираш без думи е възможно, но за да се изгради такава „телепатична“ връзка е нужно време, дълго и търпеливо да работиш върху отношенията си, да изискваш по-малко и да даваш повече.
semya

2. Децата сплотяват връзката и сближават родителите си

Трудно е всъщност да определим дали това наистина е мит. По-скоро е полумит. Ако раждането на дете е взаимно решение и до появата му отношенията в двойката са били стабилни, чувствали са се добре заедно, общата отговорност наистина може да ги сближи още повече. На физиологично ниво жената е устроена така, че обикновено с раждането на детето чувствата й към партньора избуяват с нова сила и в този процес активно участва окситоцинът, който се изработва в големи количества по време на кърменето. Но грижите за едно малко дете са сериозно изпитание и бащата е възможно да реши, че жена му вече не го обича толкова силно, както преди. Ако отношенията са се влошили преди появата на детето, раждането на новия човек може съвсем да отдалечи двамата един от друг.

immunitet u vzroslih

3. Мъж и прасе – както ги научиш

Теорията за „премоделирането“ на партньора е много опасна. За нея се говори открай време, но да се поддадеш на подобно внушение е все едно упорито да караш към задънена улица. Свързвайки живота си с някого, ние го приемаме такъв какъвто е. Възможно е в годините съвместен живот да успеем да постигнем някаква промяна в навиците, но това вече ще бъде съвсем друг човек. Не е ли така? Не този, когото сме харесали и избрали първоначално. Уважението и доверието, а не дресурата и манипулацията, могат да помогнат на една връзка да се запази и развие. А промяната е процес, който неизбежно се случва и с двамата с годините живот, споделен заедно. Това е аксиома.
546897025

4. Ние правим всичко заедно и нямаме тайни един от друг

Семейството не е затвор, а съвместно съществуване на две самостоятелни и независими личности. Освен общия живот, всеки от двойката има абсолютното право на лично пространство и време да се занимава с това, което засяга единствено него. Ако изпитваме потребност да споделим това време с партньора си – това е наш личен избор, но не можем да изискваме същото в замяна. В противен случай рискуваме да създадем тайни, които с времето ще стават все повече.
sem1

5. Щастливите двойки не си устройват скандали

Това не е точно така. Дори съвсем не е така. Едва ли ще ни се получи да избегнем конфликтите напълно. Колкото и да се стараем. Безусловно, нужно е да се стараем максимално да се придържаме към рамките на нормалното етично общуване, но още по-важно е да се научим правилно, и без загуби, да излизаме от конфликтите си. При всякакви скарвания и скандали трябва да имаме определени табута, които не бива да престъпваме. Да не допускаме да се обиждаме един друг, да „удряме“ по болните места, да се караме пред децата и т.н. Да не използваме любимия женски похват при скарване - играта на „мълчанка“. Това е съвършено неефективно и силно изтощава мъжете, дори да са пристъпили първи към сдобряването.

Съвместният живот е сложна и много важна работа, на която за съжаление никой не ни учи. Ако сме търпеливи и търпими, ще можем да преодоляваме кризите, които неизбежно ще ни се случат.

По материали от интернет


Препоръчваме ви още:

Момичета, вие сами разваляте мъжете си 
Един мъж, една жена 
Не остарявай, любов

Последно променена в Четвъртък, 28 Септември 2017 00:42
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам