Нещичко за любовта

Не знам дали беше късмет.

Да се намерим с този човек, с когото си пасваме като две части от пъзел в цялата сложна картинка. Даже вече не мога да си спомня бързо ли изгладихме ръбчетата, за да прилегнат така гладко едно в друго, или ни е струвало години и усилия. Но като погледна назад, не виждам низ от компромиси и битки със собственото и чуждото его. О, битки имаше колкото искате – но все сме двамата срещу обстоятелствата, а не един срещу друг. И дори когато гледаме в различни посоки, крачим в една. То как да се отдалечиш, като си сраснал с него?

 

Веднъж се опитах да измъдря рецептата за щастлив брак в седем стъпки (нали така е модерно сега – всичко да се опростява до няколко лесни стъпки) и ето какво ми роди главата.

 

– Първо бъдете приятели, после любовници. Искрата е хубаво нещо, но най-често угасва бързо, а друг път прави опасни пожари. Заложете на кроткия огън в домашната камина, той топли наистина.

 

– Не мерете на кантар кой какво прави за другия. Колкото повече, толкова повече. Вие сте скачени съдове. Това, което правите за него, за себе си го правите.

 

– Оженете се по любов, не по интерес. Женската интуиция е голяма сила и ще ви посочи вашата сродна душа.

 

– Отгледайте заедно деца.

 

– Винаги и на всяка цена вярвайте в него. В криза го подкрепяйте, дори да не е прав.

 

– Никога не му отказвайте… сещате се какво.

 

– Помнете, че децата порастват и хващат пътя. Накрая ще си останете вие двамата. Той е вашата голяма дългосрочна инвестиция.

 

Хубава рецепта, на мен ми се получи. Пробвайте я. 

 

Но не забравяйте и друго. Бракът не е влак, да го подкараш по релсите и да си спокоен, че щом следваш инструкциите всичко ще е наред. То дори и влаковете… Не знам доколко изобщо е възможно да съществува рецепта и гаранция за успешен брак, която да работи винаги и при всекиго. Толкова чудесни хора се разделят около мен. Хора, които и заедно, и поотделно са смислени и истински. И все търсят щастието, а изглежда, че им е било в ръцете. Те си знаят, разбира се, отстрани е лесно да съдиш.

 

Обаче си мисля тези дни за нас двамата, за всичко, което сме оставили зад гърба си и което тепърва ни предстои. И знам със сигурност. Ако някой някога ще ме разочарова, искам да е той. Ако някой някога ще ми прощава, искам да е той. Може би това е любовта. Да се оглеждаш в очите му и да се харесваш, с всичките си малки лудости.

А дали е късмет – не знам.

Но е щастие.

Последно променена в Сряда, 27 Декември 2017 09:55
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

52 седмици готвене: Ориз

52 седмици готвене: Ориз

04 Фев, 2020 Кулинарно

Мама пак не стана скиор

Мама пак не стана скиор

31 Ян, 2020 Забавно

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

52 седмици готвене: Задушаване

52 седмици готвене: Задушаване

17 Фев, 2020 Кулинарно

На море в Гърция

На море в Гърция

17 Фев, 2020 Развлечения

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам