Автор: Дарина Димитрова

Преди време една приятелка ми сподели, че неин колега ѝ разказал за някаква ясновидка, която „много познавала“ и ми предложи да отидем да се позабавляваме, хвърляйки един небрежен поглед към утрешния ден. Как да откаже човек на такова апетитно предложение, даже не се и замислих. И докато го кажа, вече пътувахме с автобус към селото на бъдещето. Потрепервах от екстаз при мисълта за срещата с баба ни Айшеко от село Врачково. Тя нямала тарифа. Вземала колкото ѝ оставиш, но впоследствие разбрахме, че десет лева не ги харесвала, защото две кутии цигари ги пушела за половин ден. Тъй че настоявала минимум за двайсетачка, "за да остане все пак и за хляб" ни каза тя.

Баба ни изглежда типично за жена-гледачка на нейната възраст. Косата ѝ е дълга до кръста и боядисана в оранжев цвят, която прилежно прибрана в две дълги плитки, подаващи се под забрадката ѝ. Изражението ѝ е приветливо, а устните ѝ оформят усмивка, която показва беззъбието в устата ѝ. Облечена е с тигров шалвар и дебела, тъмносиня, плетена жилетка, под която се подава червена блуза. Любезно ни покани да влезем. Забави се известно време в кухнята, докато ни приготвяше кафето в някакъв иновативен уред на нашумялата марка „Делиормано“, а когато то беше готово, дойде при нас, лъкатушейки като един истински полярен пингвин, който току-що беше изял обилно количество риба. Гадаенето ставало индивидуално, затова първо влезе моята приятелка и след това аз. Докато чаках, успях да разгледам в детайли къщата на баба ни. Да си призная, забелязах няколко много важни подробности, които говореха за стойността, вложена в изграждането на този дом. Определено си личеше, че бяха похарчени немалка сума пари, което затвърди теорията ми за доходоносния бизнес на баба Айшеко и колеги.

Шарлатаните и измамената онкоболна българка в Бразилия

И тъй като дойде моят ред, баба ни започна самодоволно да ми врачкува:

- На колко години си, моето момиче – задавайки въпроса, запалва една цигара.

- На 35. – казвам аз стратегически, въпреки че съм на по-малко.

- Годините не ти личат. Много млада изглеждаш, не ти давам повече от двайсе, но не е от значение възрастта – констатира тя – ако мога ще помогна! Голям късмет имаш, от мен да знаеш. И неслучайно си дошла при мен. Аз ти казах, че ще ти помогна, и да знаеш, че чашата ти показва, че някой ти мисли злото – започва да ме обработва тя отдалече и гледа съсредоточено в чашата, сякаш наистина ѝ ги говорят – вижда се мъж. Омъжена ли си – ме пита, което ме кара да се замисля, че след като е ясновидка би следвало да е наясно с този тъй важен въпрос, затова решавам да импровизирам и казвам:

- В момента не. Иначе съм се омъжвала и развеждала пет пъти – баба ни ме погледна съжалително, замлъкна за кратко и добави:

- Ето, виж го моето момиче, сега ти се пада голямата любов, онези са били помежду другото. От тях си научила уроците си. Виж колко хубаво е изваян в чашата ти, като цвете ще те гледа, да знаеш.

"Дано не ме гледа, тъй както аз се грижа за моите цветя, че няма да оцелея дълго.+, си мисля и на лицето ми се появява загадъчна усмивка.

- Но да знаеш, че за да срещнеш този мъж, трябва да направиш специален ритуал, който ще ти кажа сега.

Баба ни Айшеко предизвика сериозно любопитство в мен. Последва разкриване на рецепта за сдобиване с богат мъж:

- Сега, слушай ме внимателно, моето момиче – каза, докато поглъщаше дима от поредната цигара – ще вземеш две яйца – прави пауза и чака одобрение, кимам бързо, за да продължи – това сте вие двамата. Ще ги сложиш в една тенджера. Върху тях ще поръсиш сол – тя пази от зли очи и лоши хора, които ще завидят на щастието ви – замисля се, сякаш в съзнанието си прелиства хиляди рецепти в търсене на най-точната – ще добавиш две супени лъжици олио, може и краве масло, машинно масло, важното е да е нещо мазно – то ще помогне животът ви да върви по-гладко, и накрая ще добавиш една чаена лъжичка захар, за да ви е сладък животът. Всичкото това ще залееш с една чаена чаша вода.

Опитът и съветите на баба Айшеко никак не са за подценяване, тя казва, че е помогнала на стотици хора, но на мен това ми прилича на същинска рецепта за кекс. Само олиото ми е под въпрос, но щом баба ни казва, ще се съобразя с нейния съвет. Все пак решавам да попитам:

- Бабо Айшеко, с лубрикант ще стане ли?

- Ще стане – казва уверено тя и поглежда вдясно от мен към един скрин, където вероятно крие нейния лубрикант. Добре че не реши да ми услужи.

- И после във фурната ли да го сложа? – питам аз с ирония, но успявам да запазя хладнокръвие и се чудя дали това нещо ще трябва да се изяде.

- Не, на терасата ще го сложиш по пълнолуние, да се зареди с небесна енергия и да подейства по-бързо, след това ще оставиш отварата да престои три дни и две нощи в стаята, в която спиш, а сетне ще я изсипеш върху някое куче, че да отиде всичко лошо върху него. Но преди това – прекъсна сцената в съзнанието ми, в която си представях агонизиращото куче – трябва да изчистим негативните влияния, моето момиче. Имаш направена магия. Ето виж, един дявол има в чашата ти. Трябва да го изгоним иначе няма да се появи мъжът. – казва заплашително тя.

Суеверията

- Как? – питам аз.

- Сега ще ти приготвя специална отвара, която ще трябва да разредиш с три равни части вода и да се къпеш с нея три дни подред.

- Каква е тази отвара, бабо Айшеко?

- В литър вода се слагат три капки урина от рогат добитък. Аз имам много, не се притеснявай. Магията, която ти е направена, е от индианското племе на Мозъчните шайби. Най-опасната магия в света.

Да си призная честно, ами изплаших се. Баба ни Айшеко обаче не се отказва лесно. Запали отново цигара и заговори за продължение на ритуала:

- След това трябва да намериш перо от бяла лястовица, не от гълъб, а от лястовица, запомни това добре. Нокът от големия пръст на десния крак на 90-годишен човек, листо от 100- годишен дъб, косъм от гърба на павиан и ще ми ги донесеш, за да приключим ритуала и да затворим кръга, а с това ще заключим и лошата енергия. Ако не можеш да ги намериш, аз ще ти дам, но ще ти струват 200 лв.

- Но баба Айшеко, това е невъзможно! – казвам аз.

- Ти знаеш ли как се разваля една магия, бе момиче – ми повиши тон тя, видимо ядосана и запали цигара – всички си мислят, че ей така става, духаш, и готово. Ами не става така. Ще направиш каквото ти казвам, ако искаш да ти помогна, ако не вземеш мерки все по-зле ще става. Затова побързай и трябва да знаеш, че 200 лв. са само материалите, а ритуалът ще ти струва 500 лв., защото техниката по разваляне е много сложна и след развалянето на такава магия се възстановявам два месеца, защото всичко лошо идва в мен и това е с отстъпка, да знаеш, защото си ми симпатична, иначе вземам 1000 лв.

И продължи с ентусиазъм да гледа в чашата ми:

- На дъното на чашата се вижда един чорап, да не си изгубила другия някъде? – пита тя.

- Да, това са любимите ми чорапи с фламинго, обърнах къщата да го търся и го няма, сякаш е потънал вдън земя.

- Някъде у вас е. Потърси го. Виж в чаршафа за олекотената завивка, която изпра предната седмица.

- Не съм прала чаршафите предната седмица.

- Момиче, не е нужно да помниш всичко, затова съм аз тук, да ти казвам, просто потърси чорапа в чаршафите. Там го виждам.

След това оставя чашата, запалва една свещ и още една цигара. За по-романтично предсказание не съм и мечтала, стана ми някак уютно, а кофеинът продължава да ѝ ги говори:

Хубаво направи, че дойде, сега восъкът ще изтегли всичко лошо, което има върху теб и твоите ангели, защото ако те страдат, страда и твоето съзнание – отваря толкова широко очи, че бих могла да измеря диаметърът на очната ѝ ябълка. Втренчва поглед право в моите плахи очи и започва да прави мистично движение с ръка покрай пламъка, напомняйки за Лили Иванова, когато пее припева на „Ветрове“.

Отново за суеверията

Тъкмо ще ставам от креслото да си ходя и тя ми казва да седна защото:

- Някой ни праща лоша енергия! Ще я върнем там, откъдето е дошла, ще го заключим този човек! Трябва да изчистим негативните влияния веднага – казва тя – седни моето дете.

Баба ти става от удобното си кресло и започва да рови из чекмеджетата на лъскавата си секцийка търсейки нещо, разбирайте много важно. Гледам уплашено и се чудя кой ли е невинния човечец, който ще бъде държан под ключ от Айшекото, и докато умувам над създалата се трагико-комична ситуация, тя ме прекъсва:

- Кой ти мисли лошото, момиче? Аууу, такова нещо не съм виждала през живота си, каква е тая лошотия?! – и от най-долното чекмедже вади черен пипер, свещ и нож с дълга дръжка, казва, че те са купувани в точно определени дни, специално за такива ритуали. Изважда и черна хартия с капка кръв, и химикал, който съхранява в кутия с пръст. След това ме кара да напиша в хартията със ситни букви нещото, от което се страхувам най-много и да ѝ върна листа. Не след дълго се престрашавам да взема химикала и написвам: „Страхувам се, че Супер Марио ще изскочи от шкафа срещу мен.“ След което преглъщам звучно, сгъвам листа и ѝ го подавам, тя започва някакъв ритуал – поръсва отгоре му черен пипер, а след това замеря и мен с него, и виждам как устните ѝ изричат заклинания. Започва да обикаля помещението и гръмко да се оригва, това показвало, че лошата енергия излизала. След това отваря прозореца, запалва листа на горещата свещ, а с ветрило гони дима навън през прозореца. Мисля, че сополът играе много важна роля в заключването на лошите енергии, но няма да изпадам в повече детайли, относно ритуала и хигиенните навици на баба ни, защото това са лични неща. Така и неразбрах за какво служеше ножът, може би да респектира наивния срещу нея клиент, но важното е, че не го използва. „Е, извинявай, Супер Марио, не исках да приключиш така.“ – казвам и се прекръствам за Бог да прости.

- Ашколсун, машшшала, готово, моето момиче, вече няма от какво да се притесняваш – ме уверява баба ни – изгонихме лошите сили. Бре, голяма лошотия – казва запъхтяна, все едно току-що е финиширала на маратон Експо София. Настъпи тишина. Бабата запали цигара. Страстите се успокоиха, а сърцата ни забиха от галоп отново в тръс.

Решавам да задам последен въпрос на баба ни преди да тръгнем:

- Бабо Айшеко, имам една мечта... – и правя пауза, преди да задам въпросът си, за да видя реакцията ѝ.

Тя ми каза да сложа палеца си на дъното на чашата и да го завъртя, след което погледна и каза:

- Ще се осъществи. Тази година каквото пожелаеш ти се дава да се случи, така че не се притеснявай! – ме отряза тя, за да млъкна, защото вече бях надминала лимита от един час, в който да ми гадае.

Когато я питах колко ѝ дължа тя каза, че нямала тарифа и каза да ѝ оставя, колкото аз преценя. После обаче взе да увърта и поясни, че по време на срещата ни все пак е заключила един човек, а това било с тарифа и поиска 50 лв., което беше голям стрес за мен и аз започнах инстинктивно да се пазаря, за да смъкне от цената като поясних, че съм тръгнала само с 20 лв. В крайна сметка тя се смили над мен и моята приятелка и вместо да ни вземе за заложници като същински Хензел и Гретел, реши да си прибере 20-те лева. На тръгване се надявах Айшекото да не реши отново да ме върне от вратата, искайки да ми направи молебен за късмет, например, който ще струва колкото един Playstation 4. Така приключи първата и последна среща с баба ни Айшеко, а водата с урина отказах.

„Всичко си им своя край. Само цигареният дим, показанията на електромера, водомера и предсказанията на ясновидците – не.“, помислих си аз и с облекчение тръгнах от къщата на Айшекото.

Да бъдеш врач, баяч и обирач не е просто дарба, това е професия и то не каква да е професия, а доходоносна професия. Представяте ли си, че има хора, които работят за 30 лв. надница, пък тези ги изкарват за един час, а на ден печелят колкото половината заплата на някой чиновник? А как се става в днешно време гледач? Ами много просто – първо е много важно да си вярвате, когато лъжете, за да могат и клиентите да ви повярват и второ – достатъчно е да разполагате с малко повече опит в измамите и въз основа на честите си комуникации с хората да сте придобили интуиция и усет. Дето се казва: „Само като го видя знам чистач, фермер или пилот на самолет ще излезе от него.“ Трябва да се направи статистика за алъш вериша на ясновидците и да се оповести публично колко хора утежняват бюджета си, заради вярата си в тези ритуали. Замислям се понякога дали и аз да не се впусна в тоз тъй просперираш бизнес и да стана ясновидка. Все пак всички живеем за едните пари, колкото ѝ да не искаме да си го признаем.

Прочетохте ли

Из групите на майките