Ninja Editor
Новият закон изисква 10 задължителни ваксинации
Италианските деца няма да могат да посещават училище, ако не докажат, че са ваксинирани. Крайното решение е финал на месеци национален дебат по темата за задължителното ваксиниране.
Родителите рискуват глоби на стойност 500 евро, ако изпратят на училище неваксинирано дете. Децата под 6 години няма да бъдат допускани до училище и детска градина. Децата между 6 и 16 години не могат да бъдат лишени от образование, но родителите им ще бъдат глобявани.
Новият закон е последица от вълната със случаи на морбили. Крайният срок това да се случи трябваше да е 10 март, но беше удължен до понеделник. Правилото е просто: Няма ваксина, няма училище.
Има ли ефект законът?
Новият закон беше въведен, за да се вдигне нивото на ваксинация в Италия, което е под 80 % при препоръчаните от СЗО 95 %. По данни на италианските власти след въвеждане на закона броят на ваксинирани деца, родени през 2015 г., се е вдигнал почти до 95 %.
95 % са нивото, при което се задейства така наречения стаден имунитет - когато достатъчно голяма част от населението е ваксинирана, за да бъдат защитени тези, които не могат да бъдат - бебета, хора с хронични заболявания.
Миналия месец нашумя случай с осемгодишно дете, което се възстановява от рак, но не можа да се върне в училище в Рим. Детето е лекувано от левкемия, но тъй като в училището му има голям брой неваксинирани деца, включително няколко в класа му, рискуваше да се зарази.
Междувременно от Facebook също обявиха, че ще вземат мерки глобално, за да се ограничи разпространяването на подвеждаща информация от антиваксърите, а YouTube свалиха рекламите от популярните антиваксърски видео-канали. Напомняме, че в Европа по данни на СЗО през 2018 г. имаше 82 596 регистрирани случая на морбили и 72 смъртни случая - всички те напълно предотвратими с ваксиниране. Тук може да видите епидемиологичните данни за Европа за заболяванията, изцяло предотвратими с ваксини.
Отказът от имунизации сред главните опасности за 2019 според СЗО
Защо родителите не имунизират децата си?
Антиваксърското движение нараства глобално през последните години, като предизвиква тревогата на СЗО. Отдавна опроверганият доклад на Андрю Уейкфилд е причината за повечето страхове на родителите, което води до отказ да се ваксинират децата и сериозен риск за общественото здраве. Г-н Уейкфилд изгуби лекарските си права, след като измами обществото, твърдейки, че има връзка между ваксината за морбили, заушки и рубеола и аутизма. Това твърдение той обоснова с резултатите от изследванията си върху 12 деца без никакви научни доказателства, които да подкрепят тезата му.
Каква е истината?
Изданието Annals of Internals Medecine оповести данните от мащабно проучване на над 600 000 деца, проведено по поръчка на датското правителство, на тема "Връзката между ваксината срещу морбили, паротит, рубеола и развитие на аутизъм: национално кохортно изследване"
„Ваксината МПР не причинява аутизъм.“ - така обобщи данните от изследването един от неговите автори - Андерс Хвиид. Ето и повече за самото проучване.
Ваксини и автоимунни заболявания
Цел на изследването:
Да се установи дали ваксината МПР увеличава риска от аутизъм при деца, подгрупи деца или в периоди от време след ваксинацията при ваксинирани деца.
Участници:
657 461 деца, родени от датски майки в Дания в периода 1999 г. до 31 декември 2010 г.
Период на проследяване на децата: от 1-годишна възраст до 31 август 2013 г.
Измервания:
Използвани са датските регистри на населението за свързване на информацията за поставени ваксини МПР, поставени диагнози за аутизъм, други детски ваксини, анамнеза за аутизъм и рискови фактори за аутизъм за децата в кохортата.
Анализът на изминалото време до диагнозата аутизъм с регресия на пропорционалните опасности на Кокс е използван за оценка на рисковите съотношения на аутизма (състояния от аутистичния спектър) според ваксинационния статус на МПР с корекция за възраст, година на раждане, пол, други детски ваксини, анамнеза за аутизъм и рискови фактори за аутизъм. Направени въз основа на оценка на риска от развитие на състояние от аутистичния спектър.
Резултати:
По време на 5 025 754 човеко-годишни (човеко-години е коефициент на заболяемост, при който е използвана закономерността, че индивидуалното време в риск най-често се измерва в години. Например петима души всеки, от които е наблюдаван в продължение на 3 години ( без да е установено заболяване) генерират обща продължителност на време в риск от 5 х 3 = 15 „човеко-години”, съответно 20 души проследявани в продължение на 1 година също правят 20 „човеко-години” в риск.) проследявания, 6517 деца са били диагностицирани с аутизъм ( 129,7 на 100 000 човеко-години).
Сравняването на: МПР-ваксинирани с МПР-неваксинирани деца доведе до напълно коригирано съотношение на опасност от аутизъм от 0,93 (95% CI, 0,85 до 1,02). Т.е.:
Не е установен повишен риск от развитие на аутизъм при ваксинираните спрямо неваксинираните.
Когато фактите говорят, антиваксърите трябва да мълчат
Не се наблюдава повишен риск за аутизъм след ваксинация с МПР в подгрупи на деца, които са дефинирани като потенциално застрашени, например в семейства, в които вече има страдащ от аутизъм.
Заключение: Проучването показва, че ваксинирането с МПР:
- не увеличава риска от аутизъм;
- не предизвиква аутизъм при податливи деца;
- не е свързано с групиране на случаи на аутизъм след ваксинация.
Това изследване добавя допълнителна статистическа мощ към предходни такива и категорично отрича връзката между поставянето на ваксина МПР, риска от аутизъм или последващо развитие на аутизъм.
Източници: bbc, credoweb.bg
Препоръчваме ви още:
Защо нагазих в дълбокото с ваксините?
Нека да отглеждаме деца, не да ги убиваме
Какво трябва да знаем за морбили
9 съвета за млади бащи
Ако нямаш дете, но с приятелката си планираш да се заемете със създаването му при пръв удобен случай, навярно си задаваш въпроса: „А какво ще стане, ако след появата на новороденото, изведнъж сексуалният ни живот отиде по дяволите?“ Повярвай ми, въпросът ти е неправилно зададен. Какво значи „изведнъж“? Естествено, че така ще се случи. Това може да ти го потвърди всеки баща. След като съпругата се превърне в майка, наследникът на твоите милиони от „Монополи“ безцеремонно ще разруши вашите сексуални отношения и категорично ще завземе територията, която по-рано е принадлежала само на тебе. И тук на помощ ти идват съветите на психолога:
1. Бащинство и майчинство
Тревожни симптоми
Повечето разговори сега са посветени на детето. Дори да ви тегли към друга тема, след една-две реплики вие отново се връщате към обсъждане на наследника.
Докторе, какво се случва?
Американският психолог Карл Уитакър твърди, че с появата на детето, в двойката започва криза – пренастройват се ролите и отношенията в семейството. Дори жена да ти е съобщила за бременността си две години по-рано, за теб бащинството винаги ще е внезапно. Нито ти, нито жена ти имате опит като родители. Няма да ви помогне и компютърната игра-симулатор „Героите на семейството“. За вас модел става опитът на собствените ви родители и общите за всички архетипове на правилно родителско поведение.
Започвате усилено да изпълнявате новите за вас роли на майка и баща. Тъй като сте начинаещи актьори, рискувате да преиграете. Първоначално преиграването се изразява само в това, че детето се превръща в главна и единствена тема за разговор. После и двамата преставате да се възприемате един друг като мъж и жена. За нея ти се превръщаш в баща на детето ѝ, а за теб тя е майка на наследника ти. В някои по-тежки случаи жена ти може да започне да се държи като майка не само с детето, но и с теб. Започва да я влече да те учи и възпитава, като че ли си неин син („Веднага излез от водата!", "Внимавай да не се окапеш!")
Съвет
Новите семейни роля не могат да се избегнат, но не бива родителите да надвият у вас съпрузите. Мачът трябва да завърши 1:1. „Клин клин избива!“ – казва психологът. – Трябва да си създадете нагласа към ролево поведение на мъж и жена и да започнете съзнателно да проигравате това амплуа. Начините са много.“ Най-лесният – отделяй на жена си толкова внимание, колкото отделяш на детето. Навярно в телефона си имаш сто снимки на тема „Синът ми вече пълзи по килима.“, а на жена си една, при това с детето на ръце. Започни да снимаш жена си. Тя ще протестира: „По халат съм!“, но ще ѝ бъде приятно. Без да се притесняваш, ескплоатирай я точно като жена – крещи нагло от банята, да дойде да ти изтрие гърба, да направи водата по-топла, да убие паяка в ъгъла. Всичко това ще ви сближи отново.
Можеш да се бориш с прекалените майчински пориви и с думи. Буквално. „Трябва да престанете да се обръщате един към друг с мамо и тате“ – казва психологът. – Първоначално го правите на шега, но шегата скоро се превръща в навик.“ Всяко твое обръщение към жена ти с „мамо“ я зомбира. Това е постоянно промиване на мозъка, което постепенно разяжда не-родителските отношения между вас. Обръщението по имена или стари галени прякори „ненаситното ми орангутанче“ или „сладкото ми барбекю“ ще ви позволи за възродите предишните си отношения от времето преди да станете мама и татко.
2. Дългият път към секса
Тревожни симптоми
Паузите между отделните прояви на близост растат. През по-миналия месец вие редовно правехте секс два пъти седмично. През миналия – редовно веднъж в месеца.
Докторе, какво става с нас?
Макар след раждането женското тяло да е по-чувствително и способно на по-силни оргазми, няма особени изгледи да се възползваш от това преимущество (и от това тяло). Сексът между младите родители е кратък и свършва преждевременно. В общи линии лесно се примиряваш, че се налага да правиш това на бегом („По-бързо, докато не е допълзял до врата на спалнята!“). В краен случай можеш да минеш без скучните прелюдии и веднага да минеш по същество, а след минута да се върнеш в детската, за да довършиш лепенето на тапетите с облачета. Обаче този бърз, лишен от романтика секс, може съвсем да охлади жена ти и съвсем скоро тя напълно съзнателно ще отклонява поканите да се занимавате с него.
Съвет
За да не загуби партньорката ти вкус към секса, ще се наложи да внесеш известна романтика във вашите блиц-изпълнения. „В режим на постоянен цайтнот трябва да прелъстяваш жената през целия ден, за да е готова за един бърз секс до вечерта." – подсказва психологът. За щастие не е нужно да излизаш по-рано от работа. Можеш да ѝ пращаш есемеси на всеки час с фриволно и интригуващо съдържание. ("Между другото в момента съм гол. Извинявай, повече не мога да пиша, започна оперативката."). Можеш да ѝ позвъниш по обед и да ѝ намекнеш с какво бельо да те чака вечерта. Да поръчаш цветя. Докато се прибереш мислите за предстоящия секс така ще са я обзели, че спокойно ще можеш да спестиш няколко излишни секунди, пропускайки прелюдията.
Практически наръчник за боравене с бременни жени
3. В търсене на емоции
Тревожни симптоми
Жена ти става раздразнителна и плачлива. Всяка твоя фраза, дори най-безобидната (например „колко е часът“) предизвиква у нея недоволство. Дори ненагледното ви дете я нервира!
Докторе, какво ѝ става?
Накратко жена ти има СЕП. Иначе казано синдром на емоционално прегаряне. Още по-ясно казано „реакция на организма, възникнала вследствие на продължителното въздействие на професионален стрес със средна интензивност.“ Активното общуване с детето по 24 часа в денонощие, в допълнение към силните емоции, безкрайното постъпване и обработка на важна информация и задължителното вземане на решения ("Детето повърна и кой знае защо замириса на бърбън – да извикам ли лекар или това е нормално?") всичко това в крайна сметка води до емоционалното изтощение на майката. Тя загубва мотивация да прави каквото и да било, престава да се грижи за себе си, купът мръсни чинии в кухнята расте, детето трети ден е с един и същ памперс и вече едва го вдига от мястото му. В тази ситуация на разруха, за жена ти е най-лесно за всичко да обвини теб, което и прави.
Съвет
Не си мисли, че ако измиеш чиниите или смениш памперса, ще спасиш ситуацията. „Нейната умора не е физическа, а емоционална.“ – казва психологът. Главната причина за емоционалното й прегаряне е монотонността. Тя има нужда от нови преживявания. Да ти е като обеца на ухото – тези преживявания трябва се случват извън стените на дома. Гледането на нов филм вкъщи и в киното се отличава по въздействието си, както сексът по телефона се отличава от сексът с пет пияни стюардеси едновременно (да, сравнението куца, тъй като не сме пробвали нито едното, нито другото). Преживяванията трябва да бъдат ярки и съпоставими по сила с емоциите, които майката изпитва от общуването си с детето. Ако имаш възможност да заведеш жена си на ММА борби, направи го, ако нямаш – действай по-банално с театър или ходене на гости.
4. Ревността
Тревожни симптоми
Жена ти престава да се грижи за себе си. Всеки опит да ѝ намекнеш, че губи търговски вид се разбива със заявление от типа: „Затова пък ти родих здраво дете.“, „Невъзможно е да отслабнеш, докато кърмиш.“ или „Спокойно, това е само кошмар. Ние нямаме дете. Дори не сме женени.“
Докторе, какво ѝ става?
Струва си да си по-усърден с комплиментите, че е изоставила кариерата си, за да се посвети на майчинството; как толкова се е променила, че вече не понася токчетата, без които не излизаше; как без притеснение понася 10-те килограма в повече. Освен това и новата майчинска група, в която членува и постоянно общува, ѝ дава възможност да чувства, че с външния ѝ вид всичко е наред.
Съвет
Накарай я да се бори за теб. "Съперничеството е най-архаичният и мощен механизъм на поведение." - казва психологът. Добър ход е да поканиш на гости нейни необвързани приятелки. ("Не ти казах, защото исках да те изненадам? Не си ли доволна?"). Можеш да се снимаш в колежките в офиса и да качиш снимките в профила си. Дори момичетата да не са по бански, съпругата ти ще си направи съответните изводи.
„Младите майки, чието общуване със света е ограничено до детето и другите майки, изпитват сериозна тревога, че по време на изолацията си, изостават от актуалните тенденции. Потресът от навлизането в реалния свят на „поддържаните жени“ ще послужи като импулс, да поработи над себе си“ – твърди психологът.
5. Игра на интереси
Тревожни симптоми
В офиса си обявен за най-ефективен служител на месеца, връчили са ти преходния телбод и са окачили снимката ти на видно място (залепена с тиксо на монитора ти). Когато споделяш тази радостна новина с жена си, тя се прозява и пита какво е времето навън.
Докторе, какво ѝ става?
Това, че все по-малко се интересува от работата ти, е напълно естествено – когато ти излизаш те с детето още спят, а когато се връщаш отново спят. ( Ако това се повтаря повече от месец, провери какво има под одеялото. Може това да са просто куп дрехи, а жена ти да е избягала отдавна.) В редките случаи, когато се срещате за сутрешното кафе, ти ѝ задаваш два-три въпроса за наследника, тя те пита дежурното „какво става в офиса“, на което ѝ отговаряш с едно кратко изречение. Постепенно, и достатъчно бързо, това довежда до все по-голямо взаимно неразбирателство и до емоционално дистанциране. Това също се отразява на качеството и количеството на секса, до който едва успяваш да се добереш.
Съвет
„Твоята основна задача е да накараш жена си да живее не само с интересите на детето, но и с твоите собствени. – казва психологът. – Жената трудно съпреживява емоции с човек, за когото отдавна нищо не знае.“ За да разрушиш информационната изолация е достатъчно при всеки удобен случай да разказваш на жена си дори и за най-баналните неща, които са ти се случили (например намерил си част от пръст в супата си; разтурили са отдела ви при последната реорганизация или колко е добра в леглото новата ти асистентка). Всичко това (за историята със супата не е много сигурно) отново ще събуди интереса на жена ти към тебе.
6. Много баби – хилав секс
Тревожни симптоми
Връщайки се от работа, ти се чувстваш ненужен като продавач на бенгалски огън край бензиноколонка.
Докторе, какво ми е?
Ако не става дума за обичайната екзистенциална мъка, твърде възможно е да ти идва в повече присъствието на външни хора (помощници) вкъщи. В този критичен момент, когато ти отново изграждаш отношенията с партньорката си, заради възникналите родителски задължения, ефектът от аудиторията може да предизвика трудности. Да прибавим и това, че ти на практика не се занимаваш с детето, а жена ти и нейните помощници са се разпределили по часове. Връщайки се вкъщи, ти се чувстващ като новак, който е дошъл за първия си ден в сплотен екип, чиито членове отдавна се разбират с половин дума. Оттук е чувството за ненужност.
Съвет
„В първите месеци от живота на детето родителите трябва да се справят с трудностите максимално самостоятелно. – твърди психологът. – Това ще ти позволи задълбочено да опознаеш ролята си на баща и да не позволиш жена ти да се отдалечи от теб.“ Колкото и да е банално, твоето внимание е по-важно за семейството, от парите, които изкарваш. Разбира се, има значение и колко изкарваш…
7. Лош съвет
Тревожни симптоми
От раждането е минало дявол знае колко време, а жена ти все още не е възвърнала формата си. Онази форма отпреди да забременее.
Докторе, какво ѝ е?
„По правило жената силно преживява промените в тялото си. Тя не иска да се примири с тях, не си купува нищо ново (за да не свиква с теглото си). Така се наказва с още по-неприятни преживявания“ – описва ужасите на женската психология специалистът. Този затворен кръг може да стане причина за избягването на сексуални отношения и депресия, която не ѝ позволява да се погрижи за себе си.
Съвет
За твоята жена е важно, че разбираш и участваш в интимния ѝ проблем. Това не значи, че трябва да повтаряш: „Харесваш ми каквато си!“, признаването на истината: „Боже, колко си дебела!“ също е забранено (това е нещо, което може да се заличи само с кръв). Можеш да използваш някакви по-завоалирани изрази като „разбира се, ти си се променила, но аз тъгувам за предишната си жена“. Добре би било да насърчаваш всеки неин опит да върне предишния си вид. Но първо трябва да я въодушевиш. Купи ѝ еротично бельо, по-голям размер. Тя сама няма да го направи, защото ѝ е неприятно дори да доближи до рафтовете с размер L. После се отдръпни и се моли това да сработи.
8. Креватен спор
Тревожни симптоми
Вече втора година поред спиш отделно, на дивана или в самия край на спалнята, в чийто център удобно се е разположило детето. При тази конфигурация има риск да паднеш и да си счупиш шия или ключица.
Докторе, какво става с нас?
Това е обичайната уловка на жените: „Скъпи, спомняш ли си, когато ме молеше да пробваме в леглото нещо с трима? Ето, сега сме всички заедно, ти, аз и нашето детенце. Друго ли имаше предвид?“ Детето попада в спалнята съвсем закономерно. На първо време всички негови процеси се управляват от майката – тя храни, успокоява, сменя пелени и носи чисти пепелници на мястото на пълните. Макар след година и половина детето вече да не се нуждае от такива постоянни грижи, майка му не осъзнава това, детето расте по-бързо, отколкото тя успява да се приспособи психически. Затова с неохота се разделя с него, продължава да го държи до себе си, пречейки му да порасне, а на половинката си – да се върне в съпружеското легло.
Съвет
Ще трябва да поемеш задължението по изселването на наследника от спалнята лично. „Тъй като майката се притеснява, че детето не е готово да се отдели от нея, тя несъзнателно му вменява тревогата си. В крайна сметка опитите ѝ да го премести в собственото му креватче завършват с плач. И детето отново се позиционира в спалнята.“ – обяснява психологът. Започни подготовката за великото преселение в събота сутринта. Запознай малкото с креватчето му, дай му възможност да поиграе в него, за да свикне. След обяд (през деня децата изпитват по-малко тревога) сложи детето в леглото и остани до него докато заспи. В неделя повтори процедурата. В понеделник го сложи да спи в креватчето за през нощта. Ако детето е готово за преместването, няма да протестира бурно и ще заспи спокойно. След три дни може да повериш слагането за сън на майката. Ако нямаш време, с процедурата може да се заеме бабата или бавачката, или всеки друг случаен минувач по улицата, който изглежда малко или много нормален.
Сурова нежност - размисли на младия татко
9. Шепот и крясъци
Тревожни симптоми
Вие никога не изяснявате отношенията си пред детето. Дори вътрешно да вриш и кипиш от гняв, ти се стараеш да запазиш спокойствие, докато тананикаш нещо под носа си и точиш ножа за разфасоване.
Докторе, правилно ли постъпваме?
Не, не е правилно! Развитието на отношенията предполага конфликти – това ще ти каже всеки, който е живял в близост до Сектора Газа. Детето се тревожи, когато родителите му са недоволни един от друг. По силата на егоцентричното си мислене, то приема, че носи вината за това. Но както казва водещият специалист в областта на разводите Хелмут Фигдор, ако конфликтът не е изчерпан, напрежението между теб и жена ти ще остане, а това ще предизвика още по-голям дискомфорт у детето и може да доведе до невроза в бъдеще. Всички битови спречквания и решими конфликти трябва да се преодоляват пред детето. За него това ще е добър опит за реакция при подобни ситуации, а за вас начин да укрепите отношенията си.
Съвет
По време на скарването се дръжте както обикновено, като спазвате някои ограничаващи правила.
Първо, преди да кажеш на жена си всичко, които мислиш за нея в този момент, със спокоен глас предупреди детето, че мама и татко много го обичат, сега малко ще се покарат, но после непременно ще се сдобрят, така че да не обръща особено внимание.
Второ, по време на скарването нито един от вас не бива да дърпа детето на своя страна.
Трето, не бива да губиш хладнокръвие. Да крещи и да чупи чинии е позволено само на жена ти. „За детето бащата е символ на стабилността и силата.“ – твърди психологът. – Затова е важно да не стигаш до крясъци и истерични действия, които може да провокира у теб жена ти. Няма да ти е трудно да го постигнеш, защото по принцип си по-скоро логичен, отколкото емоционален.
След скандала задължително прегърни жена си и детето, за да почувства то, че хармонията е възстановена и прошепни в ухото на жена си някоя пикантна закана.
Препоръчваме ви още:
Моля ви, кажете на жена ми, че е супер майка!
37 "вредни" съвети за татковци
Автор: Нели Славова /Истории от гардероба
Начинът ми на изразяване сутрин:
- Добро утро!
Хайде, ставай, чуркай и мий зъбите. Малко по-живичко. Най-близо живеем, най-много закъсняваме.
Начинът ми на изразяване след епизод на "Мастър Шеф" (пораствам с 20 сантиметра и имам себе си за шеф Силвена Роу):
- Коце, страхотно УАУ дете, такова ти, чудесно и вълнуващо! Стани и отиди до невероятната ни баня и си измий разкошните зъби, да станат УАУ!
Извади своя прелестна пишка от неповторимите си гащи и пикай хармонично. Не пикай на вълшебната ни седалка, а я вдигни с чудесни, великолепни твои ръце, УАУ!
Направи всичко по-бързо, по-чудесно, по-страхотно, за да се вълнувам и да ми е УАУ! Искам да ми е приятно на окото, да имам удоволствие, да ми е супер! Разбираш ли, скъпоценен УАУ човеко?
След това аз, твоя неземна мама, ще пусне за теб УАУ детски.
И не ми отговаряй с "добре"! Използвай по-уникални и по-фантастични думи, УАУ думи, които да ме радват и вълнуват!
Айди, бисер мой, имаш супер 30 секунди!
Препоръчваме ви още:
В общество, което вярва, че жените имат срок за годност, е много лесно да пропуснеш красотата на хората, които остаряват с достойнство.
И докато някои са заети с фейслифтинг, ботокс и маскиране на следите на времето, една руска агенция за модели реши да увековечи красотата на старостта в прекрасна фотосесия.
Агенцията, наречена съвсем на място Олдушка, представя модели на възраст между 45 и 85 години. Докато модната индустрия най-после успява да сложи край на дискриминацията спрямо размера и етноса на моделите, възрастта все още остава като бариера.
Агенцията е създадена от фотографа Игор Гавар, който снима пенсионери за блога си, също наименован Олдушка. Повечето му модели са над 60 години, а най-младият модел Сергей е само на 45.
Моделите на Олдушка имат доста ангажименти в Русия, снимат ги за каталози и рекламни кампании. Дали това ще вдъхнови и други страни да прегърнат красотата на старостта? Ще видим.
Разгледайте тези прекрасни снимки и споделете какво мислите в коментарите!
Татяна Неклюдова, 61 г.
Татяна Неклюдова, 61 г.
Ирина Белишева, 70 г.
Валентина Ясен, 62 г.
Сергей Арктика (45 г.) и Валентина Ясен (62 г.)
Татяна Неклюдова, 61 г.
Виктор Сосновцев, 73 г.
Сергей Арктика, 45 г.
Татяна Неклюдова, 61 г.
Валентина Ясен, 62 г.
Татяна Неклюдова, 61 г.
Олга Кондрашова, 72 г.
Нина Ивановна, 75 г.
Татяна Неклюдова, 61 г.
Татяна Неклюдова, 61 г.
Валентина Ясен, 62 г.
Татяна Неклюдова, 61 г.
Татяна Неклюдова, 61 г.
Ирина Белишева, 70 г.
Сергей Арктика, 45 г.
Виктор Сосновцев, 73 г.
Ирина Белишева, 70 г.
Татяна Неклюдова, 61 г.
Олга Кондрашова, 71 г.
Олга Кондрашова, 72 г.
Ирина Белишева, 70 г.
Олга Кондрашова, 72 г.
Ирина Денисова, 80 г.
Иван Петков, 53 г.
Сергей Арктика, 45 г.
Валентина Ясен, 62 г.
Олга Кондрашова, 71 г.
Валентина Ясен, 62 г.
Валерия, 79 г.
Иван Петков, 53 г.
Валерия, 79 г.
Валентина Ясен, 62 г.
Людмила, 62 г.
Олга Кондрашова, 72 г.
Олга Кондрашова, 72 г.
Олга Кондрашова, 72 г.
Ирина Белишева, 70 г.
Олга Кондрашова, 72 г.
Ирина Белишева, 70 г.
Виктор, 73 г.
Източник: thinkinghumanity.com
Прочетохте ли:
Как остаряват различните зодии
Автор: Марина Комисарова
Надявам се, този текст да не го четат "децата", които отдавна са навършили 20 или дори 40 години. Истинските деца също не бива да го четат. Това е текст за родители или бъдещи родители.
Ако някои вече са пораснали, но все още се изживяват като деца и споменават родителите си с обида или за да ги критикуват, нищо няма им помогне. Възможно е те да са отпадъкът на еволюцията. Еволюцията експериментира непрекъснато и има всякакви химери, но те са нежизнеспособни и се оказват на боклука. Инфантилите винаги ще бъдат изхвърлени на боклука. На тях им е трудно да си изкарват прехраната, а ако имат средства от родителите си, обикновено ги инвестират в някаква зависимост. Любовта и приятелството за инфантилите са загуба на време, защото създават постоянен стрес и сривове. Енергията и парите на родителите им запълват всякакви дупки. Границите им са решето, а ресурсите – нищо.
Ако някой иска да развали детето си, трябва да се постарае да го отгледа като инфантил.
Инфантилът е възрастен, който не е развил основните си жизнени функции. Основната жизнена функция на всяко живо същество е не да си отваря устата, а да си намира храна. Ако само отваря уста, скоро ще стане храна на някой друг или ще го хранят, за да го изядат по-късно. Социалните животни, към които се отнася човекът, добиват храната си колективно, разделяйки функциите. Това се нарича специализация.
При разумните животни прехрана не е само храната. Човек има нужда от впечатления, емоции, информация, за да може мозъкът му да работи пълноценно и да не умира. Ако поставим хамстер в малка клетка, без въртележка, сърцето му бързо ще затлъстее и животинчето ще се разболее. Ако лишим човека от емоционално и информационно натоварване, много скоро мозъкът му ще затлъстее, няма да може да образува нови невронни връзки и ще заболее.
Повечето възрастни инфантили полудяват от недостиг на положителни емоции. Скучно им е. Искат ярък, наситен живот, но не могат сами да си го създадат. Не могат да си осигурят тази важна "храна". Блъскат си главите в чуждите огради и се опитват да отмъкнат за себе си някой или нещо, за да си създадат преживявания или емоции. Животът на инфантила е тежък и много нещастен.
Сега ще ви разкажа как родителите правят от децата си инфантили, произвеждат личностни инвалиди и защо в последните 20 години това се случва все по-често.
В основата на всичко е неправилно разбраната идея за безусловната любов. Безусловната любов се подменя с безусловно одобрение и безусловна похвала. Вместо „обичам, дори да не одобрявам“ се появява „обичам, затова винаги одобрявам“.
Това не е случайна грешка в разбирането. Това е обща характеристика на времето ни – правото на всички малки и бедни на опека без граници. Либералното мислене се изврати, стана доминиращо и балансът беше нарушен (истинският баланс винаги е динамичен и се постига с единство и борба на противоположностите – това е диалектика). Правото на опека без граници и безусловно одобрение не помага на малките и бедните да растат и да се обогатяват, а пречи, защото прави ролята им комфортна и изгодна, създава широка положителна подкрепа на тази роля, вместо да те кара да се измъкнеш от нея. Някога за родителите е било очевидно, че мисията им е да подготвят децата си за живота им на възрастни. За всички беше ясно, че ние учим децата да бъдат възрастни във всички смисли – не само във физически и интелектуален, но и в емоционален.
За физическата подготовка всичко е ясно, никой не държи децата си в кошарката до петгодишни; учим ги да ходят, дори да плуват от ранна възраст, ако не ги мързи. В интелектуален план също всичко е ясно, никой не иска детето му да изостава от другите деца и със започване на училището да се окаже на дъното. Почти всички знаят, че системните двойки отвращават детето от ученето. Вярно, някои се опитват да хитруват и търсят училища, в които няма оценки поне в начален курс. Оценките обаче не може да се премахнат, те все пак съществуват в одобрителните или неодобрителните погледи и реплики на учителите и съучениците. Липсата им лишава децата от ясни ориентири и предизвиква тревога. Не можем да запушим устата на всички и да ги заставим да смятат детето ни за умно. За никакви пари не можем да купим постоянно социално одобрение за детето си.
Много родители обаче са уверени, че безусловното одобрение формира характера, вътрешната устойчивост на личността.
Те си го представят така. До пет години детето не чува критика и не се съмнява, че е цар на света. Родителите го обгръщат с безусловно приемане. После, когато се срещне със суровия живот, то винаги има едно свое вътрешно островче, което му помага да бъде уверено в себе си, да се обича, защото е било достатъчно обичано в детството. Ето каква дяволска идея се върти в главите на поддръжниците на безусловното одобрение. Те мислят, че травмите развалят човека, а под травми разбират всяко неодобрение. В стремежа си да го предпазят от неодобрението, те мислят, че формират стабилна висока самооценка, така си представят вътрешната устойчивост. Внушено превъзходство. Залепена на главата корона. Повечето родители не успяват да предпазят детето от собственото си неодобрение, избухват, конфронтират се с него по различни поводи. После се разкайват и се стараят да са още по-одобряващи. Много от тях се стремят към това, някои дори се доближават до него.
Стремежът на родителите към безусловно одобрение разваля децата. Дори да не ни се получава много добре, но да се стремим към това, ние вече разваляме децата си.
В реалния свят безусловно одобрение няма. Както няма училище, в което се пишат само високи оценки. Може да подкупим учителя и той да пише само шестици, но те ще си останат тройки и детето ни ще го вижда в очите на преподавателя и съучениците си, във фалшивите им усмивки. Още по-ясно ще усети това, когато бъде поставено в конкурентна среда. А ако успеем да създадем около него един напълно изкривен свят, в който за всичко, което прави, ще получава одобрение, ние ще отгледаме не просто болна личност, а психично болен.
Личността на човека е способността му да управлява поведението си и да намира мотивация за социални успехи.
Тя се формира постепенно, от ранно детство, както се формира интелектът (способността да четеш, смяташ, обобщаваш, анализираш, възпроизвеждаш и създаваш); както се формира тялото (умението да ходиш, бягаш, скачаш, да си служиш с предмети). Личността се оформя постепенно, не израства изведнъж.
Може и изобщо да не възпитаваме детето си, личността му ще се формира сама, но при едно условие – ако му създадем адекватна среда вкъщи, среда, която много прилича на реалния свят.
Тъй както в детската стая има шведска стена и детето се катери по нея, за да направи ръцете и гърба си силни, личността трябва да получава ежедневно натоварване, да разрешава задачи, за да се формират личностните навици. Всички родители знаят каква е ползата от спорта и закаляването, ползата от обучението, но малко разбират, че личността не е някаква абстракция, не е душата или нещо подобно, а комплект от конкретни навици. Основният навик на личността е да се справя със социалния стрес, с неодобрението на околните, с чуждите и собствените очаквания и с различните прояви на фрустрация (разочарования, тревожност, скука) и прояви на зависимост (зацикляне, компулсивност, истеричност). Ако детето се учи да управлява енергията (мотивацията) и вниманието, ако се учи да приема реалността, не се крие от нея, само се справя с разочарованията, тревогата и скуката, значи се формира успешно като личност.
Ние не можем да направим това вместо него, но можем малко да му помогнем. Или поне да не му пречим.
Много родители разбират помощта като нещо, което трябва да направят вместо детето, но на практика пречат. Да пречиш на детето да стане личност е все едно да го храниш със сонда, вместо да се научи да яде, или да го вържеш за стола, вместо да го оставиш да проходи. Детето има потребност да се движи, светът около него постоянно му създава стимули, ръчичките му се протягат към предметите, очите търсят нови впечатления, растящият мозък го подтиква да взаимодейства със света, а ние го заобикаляме с възглавници и не му позволяваме да се движи.
Това правят родителите с безусловното одобрение - лишават гъвкавата, растяща малка личност от нормалната реалност, която може да й помогне да се формира като силен и устойчив човек.
И точно както вечно навличащите детето родители, стерилизиращи по няколко пъти дневно играчките му жънат плодовете на изнежването и слабия имунитет, така и безусловно одобряващите, получават вместо млада личност, кълбо от тревоги, истерии и неувереност. Само че е второто е по-лошо.
Както и да стерилизираме всичко наоколо, колкото и да навличаме детето, микробите все пак ще го намерят и имунитетът все някак ще се формира. Докато за личността може да създадем идеална оранжерия и детето изобщо да не разбере какво е социум. Можем от сутрин до вечер да го хвалим, да го държим в стаята с розови понита, а хората, които ни посещават, да насърчаваме да ни пригласят. Навън може да го водим за ръка и да компенсираме всеки стрес, дори и най-малкия. Ако се постараем повече, можем да му създадем малък остров, далеч от истинския живот и да го направим напълно нежизнеспособно.
Разбира се, в пубертета ще ни го върне, ще ни намрази. Инфантилите винаги мразят родителите си. Ние няма да можем да подменим света му, колкото и да ни се иска да го погълнем и да си го присвоим. Много скоро ще се окажем скучни и глупави „пенсии“, за разлика от интересните връстници.
Дали родителите са свръхтолерантни?
За връстниците
Най-привлекателни и харизматични ще бъдат не тези, които най-добре се учат, дори не тези, които имат спортни успехи, а тези, които са най-спонтанни. А най-спонтанни са хората, които умеят да поддържат спокоен, автономен, стабилен енергийния си поток; не се разстройват от неуспехите си; шегуват се във всяка ситуация; уверени са в себе си; изпитват емпатия и самоуважение. Ето кои стават лидери в детските общества и във всяко друго общество.
Разбира се, училището и спортът също формират личността. Налага се да се сблъскаш със стрес, с конкуренция, да опитваш да се справиш с тях, да се мотивираш, да се подкрепяш. Способността да се подкрепяш и мотивираш определят личността. Детето трябва да се учи да се мотивира, да разчита на себе си, а не на нас или на другите. Всичко наоколо го заставя да формира своята личност, но ние сме в състояние войнствено да се сражаваме с действителността и постоянно да пречим на училището и спорта да възпитат детето ни. Може като квачки да кръжим наоколо и да управляваме учители и треньори така, че детето ни да получава безусловно одобрение. Възможно е дори да успеем, за нещастие на детето си.
Става дума за майките. Основно. Малко бащи са такива, особено по отношение на синовете си. Тях също ги повлича модата на безусловното одобрение, но в значително по-малка степен от майките. Това също е актуален проблем – конфликтите в семейството заради възпитанието на детето. Вместо да ни обединяват, децата ни изправят един срещу друг – майката-квачка срещу бащата, който е против безусловното одобрение. Случва се бащите да се опитват да общуват с разглезеното от майката или бабата дете и да започнат да се държат строго. Тогава вече майката няма никакви съмнения, че трябва да се избави от този родител или поне меко да го изолира, ако е полезен в материален аспект.
Защо много майки стават страстни привърженици на идеята за безусловното одобрение?
По една единствена причина.
Единствена.
Друга няма.
Те проектират собствения си инфантилизъм. Възприемат детето като малка своя проекция и му дават това, което самите те биха искали да получат.
Точно тази проекция – преносът на собствените желания върху другия, се възприема от много хора като любов. Те са искали да живеят цял живот като в люлката, в която непрекъснато им носят нещо вкусничко. Те са мечтали от сутрин до вечер да чуват: „Ти си най-прекрасното същество на света.“ Те са искали да виждат около себе си усмихнат свят с гукащи гълъби и облаци от захарен памук. Свят без тревога и стрес, свят, в който те са началото на всички начала. Такъв свят изглежда справедлив за тези майки. Справедливостта на егоцентрика е в неговото царство над всички. В реалността обаче има много такива принцеси и повечето от тях те превъзхождат. Това е толкова тъжно и обидно, че ти се иска да родиш свое малко копие, жива играчка и да се забавляваш с нея в един справедлив свят, изпълнявайки ролята на добрия вълшебник. Тази глупост, този егоцентризъм, нарцистичната алчност и инфантилизъм, своята неспособност да живеят нормално, някои майки насочват към децата си, наричайки го безусловна любов. Излиза, че те отглеждат хрантутник, затлъстял и нежизнеспособен, който не умее да живее в реалността и е годен само за храна на другите.
Като във ферма.
Разбирате ли как инфантилът се превръща в храна? Поддава се на всяка зависимост и бързо пропада. Дали ще е наркоман, пристрастен геймър, порноман или няма някакъв друг, няма особена разлика.
А вие пречите ли на децата си да станат личности?
Марина Комисарова, психолог, за вас преведе Янка Петкова
Препоръчваме ви още:
13 неща, които НЕ правят родителите на деца със силна психика
12 признака на токсичните родители
Какво е „правило 10“ и може ли кърмещата майка да пие кафе и бира? Да видим какво казват италианските акушерки. Млада майка споделя „списъка“ с препоръките на тамошните специалисти.
Бременните в Италия си живеят живота. Лекарите не са особено строги и почти нищо не им забраняват. Е, случва се да препоръчат въздържане от консумация на колбаси, сурова риба, синьо сирене и контакти с котки (заради токсоплазмозата), но това са неща, за които предупреждават акушер-гинеколозите по цял свят. Други строги ограничения няма. Затова пък има съвети, от които на някои майки може да им настръхнат косите.
Преди да се роди детето, купете само най-необходимото (минимално количество дрехи, креватче, столче за кола, количка). Всички бебета са различни и не е задължително да ви потрябва помпа за кърма или скъп стерилизатор за шишета. Последните всъщност може изобщо да не ви потрябват. А ако се появи необходимост, винаги можете да изтичате до аптеката.
Забравете чистенето. Поне през първия месец след раждането на детето. Дори ако краката ви започнат да лепнат по пода в кухнята, бъдете дзен. „Мъжът ви не го устройва? – акушерката многозначително поглежда бъдещите татковци от училището за бременни – Тогава да поеме всички домашни задължения или да наеме помощничка.“ Основната работа на майката през първия месец е да храни детето и да му осигури колкото може повече телесен контакт „кожа до кожа“.
Умерената физическа активност подобрява лактацията. Не е нужно да вдигате гири, но да излезете на джогинг две седмици след раждането, ако имате желание, не е престъпление.
13 ненужни съвета към младата майка
Няма диета за кърмещата майка. Пийте когато ожаднеете и запазете хранителните си навици. Забранени продукти няма. Колкото по-разнообразно е храненето ви, толкова по-добре. Така детето разширява вкусовия си диапазон.
2-3 чаши кафе дневно са си напълно в реда на нещата. Преди да ме изпишат от родилното отделение ми връчиха брошура за кърмачки: „Препоръчва се да не се пият повече от 7-8 чаши кафе дневно. В противен случай детето може да стане раздразнително.“
Алкохолът. В същата брошура пишеше, че кърмещата майка може да си позволи чаша вино с обяда или половин литър бира дневно. Вярно, по-надолу имаше и уточнение, че дори малкото количество алкохол може да промени вкуса на кърмата и да се отрази негативно върху нервната система на детето.
Обличайте детето, както обличате себе си. Студено ли ви е? Облечете детето по-топло. Горещо ли ви е? Съблечете детето. На бебетата по-често им е топло, отколкото студено.
Правило 10. Бебето може да ходи по голяма нужда 10 пъти дневно или веднъж на 10 дни – това е нормално. Ако е на изключително кърмене и не проявява признаци на дискомфорт, не го мъчете с клизми и не давайте нищо.
Бебета са нежни, но жилави същества. Не, няма да му изкривите врата, ако не го държите правилно на ръце, и няма да му счупите гръбначния стълб, ако се случи да го поставите неправилно в столчето за кола.
На кого да вярваме – на предпазливите, които се презастраховат, или на нихилистите, е риторичен въпрос. Факт е, че италианците не са се затрили от лицето на земята и че средната продължителност на живота им е 83 години. По-скоро истината е по средата. А чашата кафе, изпита от кърмещата майка, не е убила нито едно бебе.
Препоръчваме ви още:
Нормално е бебетата да не спят през цялата нощ
7 причини да смените педиатъра
С какво ли да наплашим родителите днес?
Стана ежедневие да споделяме дарителски кампании в помощ на тежко болни деца. Мислехме, че сме видели достатъчно примери за човещина и отзивчивост, докато не прочетохме за 5-годишния Оскар от Обединеното кралство.
Историята на Оскар става известна из цяла Англия. Детето страда от изключително рядка и агресивна левкемия и има само три месеца, за да намери подходящ донор. При терапията, която му назначават специалистите, той трябва да получи вътревенозно хемопоетични стволови клетки от здрав донор, които да възстановят способността на организма му да произвежда кръв. Тези клетки могат да се развиват, превръщайки се в еритроцити, левкоцити и тромбоцити.
Лекарите твърдят, че да се намери съвпадение от този род, е като да спечелиш от лотарията. Колкото повече хора се регистрират като донори, толкова по-големи са шансовете на момченцето. Ако те се окажат неподходящи за Оскар, могат да дарят стволови клетки на някой друг.
Кампанията по спасяването на детето придобива невиждани до момента мащаби. Над 5000 души са се явили до момента, за да бъдат изследвани за съвместимост. Медицинските власти организират специален щаб, за да могат да поемат всички кандидати.
Подобна масова проява на съпричастност се вижда за пръв път. Желаещите да станат донори чакат на дълги опашки в студ и дъжд, за да бъдат изследвани за съвместимост.
Снимки: metro.news
Препоръчваме ви още:
Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян
Историята на Пабло Ескобар започва да напомня на градска тоалетна, която всеки опикава с мнението си по различен и свой начин. Филми, книги, сериали, интервюта излизат регулярно през годините и не ни дават да забравим тази срамна част от човешката история.
Пътувам по работа и в компютъра съм свалил поредния сериал, описващ живота на колумбийския наркобарон. Не ми е особено интересен и по-скоро епизодите текат като фон, за да имам компания. Понякога се заглеждам в някои сцени и после ги забравям с безразличието на човек, който е сигурен, че никога няма да види такъв ужас и насилие на живо. Изобщо не проумявам някои от случките и изпитвам очевидни проблеми, когато трябва да се поставя на мястото на някой герой. Например Ескобар е преследван от държавата и от другите картели, затова е принуден да бяга от място на място, с децата, жената и майка си, а през цялото време са обградени от наемни убийци, които ги пазят и са като личната армия на шефа. Извършват се сложни маневри, за да може да се придвижват и да подържат бизнеса си. Понякога пленяват някои от хората му и започват да го разпитват и измъчват, за да им каже къде е Пабло. Пленникът шумно се сбогува с нокти, зъби, очи, после започват да му пробиват крайниците, после да късат разни неща от него и така бая кръв изтича от екрана. Е, аз съм дотук! С ръка на сърцето си, признавам, че не ставам за престъпник и изобщо не разбирам мотивите за подобни геройства. Стара окървавена маса, заловеният е разпънат в доста болезнено и червено състояние, фъфли, щото са му избили зъбите и с измъчващия провеждат следния абсурден за мен диалог:
- Копеле мръсно, ще кажеш ли къде е шефът ти?! - крещи бесен касапин с мачете в ръка и бяла окървавена престилка.
Измъчваният иска да му каже да отива на майната си и че никога няма да предаде своя шеф. Затова на свой ред крещи злобно към мъчителя си, докато кръвта изтича от разпорения му корем:
- Офифай на майнафа фи, нама фа фи каза къфе е сефа, пеферас сибан! - трудно е да разберете човек с избити зъби, но схващате идеята.
Аз това не го проумявам! Нека хипотетично да си представим, че са хванали мен и ме разпитват къде е шефът. Сутринта ми дават кафе без мляко, пускат ми най-големите хитове на " Simply Red", казват ми, че имат само външна тоалетна и аз вече съм изпаднал в ужас. Ако ме вържат за някой стол и ми покажат клещи за вадене на зъби, моментално им казвам всичко което знам. Приближат ли се с клещите на по-малко от метър от зъбите ми, ще го изпея в рима, танцувайки ситно шопско хоро, докато им рисувам топографска карта с прогноза за времето. Заплашат ли гениталиите ми, светкавично ще усетят специфична миризма, която ще ги убеди, че дебелото ми черво е приело съвсем сериозно заплахата и обилно е изпратило доказателство в гащите ми. Не ставам за престъпник и затова дресирам папагали!
В друга сцена от филма, късно през нощта, Пабло спи със съпругата си в спалнята, а към него се приближава един от неговите хора. Побутва го внимателно по рамото и му казва: „Шефе, извинявай, но към къщата са тръгнали полицаи и трябва да се махаме! Имаме малко време, затова вие се облечете и вземете децата, а аз и другите момчета ще опаковаме багажа!".
Наркобаронът сяда в леглото с решителен поглед и нежно събужда съпругата си с целувка, а след това казва:
- Мария, ставай mi vida! Трябва да се измъкваме по най-бързия начин! Отиди и оправи децата, а аз ще събудя мама.
- Добре, mi amor! - Мичето хич не се паникьосва и скача да изпълнява задачите. Гледа своя мъж влюбено и предано, а в действията ѝ няма следа от паника.
Ескобар отива в съседната стая и с нежен глас буди майка си:
- Мамо, трябва да тръгнем веднага! Вземи само най-необходимото и отиди да помогнеш на Мария!
Майката става кротко и отива да помогне на своята снаха. Пабло дава заповеди с ясен и категоричен тон, като в гласа му кънти стоманена решимост да измъкне себе си и семейството от този капан. Всеки от наемните убийци чака своите инструкции и щом ги чуе тръгва веднага да ги изпълнява: "Блеки, вземи парите!" - Блеки хуква. - "Кика, вземи автоматите!" - Кика грабва автоматите, "Лимон, тръгвай напред и подготви колите!" - Лимонът вече хвърчи.
След две минути всички са в някакъв тунел под къщата, който ги извежда на безопасно място, където ги чакат коли със запалени двигатели. Всеки е помъкнал оръжие или чанта пълна с пари. Пабло Ескобар върви гушнал едно от децата си и успокоява останалите, че всичко ще е наред. Те го следват сляпо и са уверени, че той ще ги изведе в безопасност. Най-големият престъпник в Колумбия се измъква под носа на полицаите, заедно със семейството си и поне двадесет души охрана, а ченгетата остават с пръст в устата. Елегантен ход, който обаче ме накара да си представя какво би се случило, ако аз съм на неговото място и трябва да бягам със семейството си. И майка ми!!!
Тъмна нощ, аз и жена ми спим в леглото, а един от моите хора се приближава, за да ме събуди и предупреди. Още на втората стъпка той чува:
- Шшшшшшт, твойта мамица! Ако събудиш бебето ще те накарам да си изядеш лайната, шибан шибаняко! - не обичам да псувам, но така трябва да говориш, когато си гангстерски бос.
- Ама, шефе... - почва да шепти мъжът, но рязък вик в нощта изпъва краката ми в шпиц. Първата ми мисъл е за дива котка раждаща телена четка, но после разбирам, че е Габриел.
- Ей ся ти еВах майката, боклук шибан! - зъбя се аз на телохранителя ми.
- Ама шефе, полицията идва насам! Нямаме никакво време и трябва да изчезваме! - човекът бърза да се оправдае, щото съм известен със жестокостта си.
Сядам на леглото с решителен поглед и целувам нежно жена си, за да я събудя. Мляскам я още около 3 минути, но така шансовете ми да я разбудя са колкото табуретка да шпаклова палатка. Опитвам по стария, но изпитан метод:
- Росо, айде ставай! Ставай, де! Айдееее, Росе! РОСОООООО, БЕБЕТО РЕВЕЕЕЕЕЕЕ!
- Дай му вода! - жена ми е в кома и звучи като от дъното на кладенец.
- Айде, ставай! Трябва да се махаме, щото полицията идва. Давай бързо да оправим багажа и да изчезваме!
Жена ми се изправя в леглото, но гледката е плашеща почти колкото полицаите. Косата ѝ е навсякъде по главата и не знаеш къде е отпред и къде отзад. Не знаеш откъде те чува и откъде ти отговаря, а гурелите ѝ са образували венец около веждите. Не знам как ме гледа, щото не ѝ виждам очите, но съм доста сигурен, че не е нито предано, нито влюбено. Думите ѝ го потвърждават:
- Една вечер да спят всичките, без никой да се събуди, без да ме вдигат през половин час и ще реши да дойде полиция! Мамка ви, шибани полицаи! Калояне, искам една шибана вечер да се наспя, разбра ли! Изобщо не ме интересува какво ще правиш, но избягаме ли тази вечер, утре цял ден ще гледаш децата! Разбра ли ме, шибаняк шибан! - жена ми също не обича да псува, но многодетните майки говорят така.
- К'во?! Ти луда ли си?! Утре имам да интервюирам нови убийци за работа, после имам среща с конкурентите от Кали и може да има престрелка, после трябва да открия нова лаборатория, имам и към 50 човека да застрелям, а ти ми казваш да взема децата! Не мога да ги гледам и картел да въртя, comprendes?!
- Абе не ме интересува, бе! Кали-Мали! Аз няма да полудявам тука. Утре взимаш някой от тримата с тебе!
- Уффффф, мама му стара! Ще взема Габриел, че поне може да изкарам късмет и да заспи в количката - отстъпвам уклончиво. Сещам се, че трябва да купя заглушители, че ако заспи...
- Не може Габриел! Има да пие сироп и капки на два часа. Искам да го наблюдавам дали няма да му текне сопола. Взимаш близнаците!
- Е, ти направо искаш да ме прееВеш! Искаш да фалираме и да ни гръмнат! Как ще ходя с близнаците?! САМ?! Майка му шибана да еВа!
- Не ме интересува! И не псувай да не те чуят децата! - жена ми е по-зла от прокурор-кариерист.
Телохранителят стои отстрани и нервно кърши пръсти:
- Шефе, майка ви... такова, ъъъъъъ, да я събудите и да тръгваме!
Отварям вратата на майка ми и ѝ викам:
- Майкооо, айде ставай! Трябва да тръгваме по най-бързия начин!
- К'во?!
- Ставааааай, тръгваме!
- Къде?!
- Абе ставай, че няма време и ще ни хване полицията!
- Еееееееееей, цялата ти работа е такава! Като ти казвах да не ставаш наркобарон, ти не, та не! Сега бягай посред нощите, вместо да си спиш спокойно. Казах ли ти да почнеш в Нефтозавода?! Сигурна, държавна работа! Бачкаш си спокойно, после пенсия и почвай да си гледаш живота. Обаче ти никога не ме слушаш! Само глупости....
- Айде стига бе, чуек! Баш сега ли намери да ми ги говориш тия?! Давай, бързо!
Връщам се в нашата спалня където на леглото Росито сменя памперса на бебето, с десния крак сгъва кошарата, а с език си мие очите. Изръмжава ми:
- Отивай и вдигай другите.
Отивам да събуждам близнаците в тяхната стая. Влизам, светвам лампата и се приближавам тихо до Боримир. Нашият голям син спи с поне 15 колички, камиони или багера:
- Айде, тате! Айде ставай... - синът ми отваря моментално очи и веднага включва на шеста.
- Тате, аз много спах! Татеееее, аз вече не спя. Тате, аз имам коли. Тате, как се казва червената кола?! Тате, къде е Дядо Коледа? Тате, имам чорап. Тате, имам мравки в чорапа. Тате, искам морков. Тате, червената кола се казва Макуин. Тате, тате, тате...
Това дете не се събужда, а направо експлоадира. Никога не е сънен, а просто преминава директно от заспало в будно състояние и обратното.
Сестра му обаче е тежък случай и за да се разсъни ѝ трябват 40 минути и празна стена в която да се взира. Почвам:
- Мики, Мики, Мики... Айде бе, тате! Айде, Мики!
Някой ден на туй лапе спокойно ще му откраднат някой бъбрек докато спи. Не мърда, не шава и не дава признаци на живот. Бутам го, друсам го, викам му и накрая го изправих право, барем инстинкта му да стои изправена я събуди. Виждали ли сте как падат сградите като ги взривяват?! По-елегантни са и имат по-силен инстинкт за самосъхранение от моята щерка! Единствения начин да я събудя бързо е да извикам силно:
- Боримире, остави бебето на сестра ти!
Ако синът ни спи с коли в цялото легло, то сестра му спи с бебета. Нищо не вбесява един от близнаците така, както ако другият му пипне нещата. Микаела отваря мигновено очи и без да се замисля шибва един на брат си. Той се наежва и се прицелва с една метална количка в главата ѝ, но тя вече е взела една китара и замахва. Потушавам конфликта с авторитет. Аз наркобарон ли съм или к'во:
- Спрете бе, говеда! Еййййй, не можете да не се биете, мама му стара! Боримире, сваляй си гащите и си слагай панталони! Микаело, сваляй си гащите и си слагай чорапогащника! Бързо, че идват едни лоши чичковци и трябва да бягаме!
Росито си подава главата на вратата и заповядва:
- Да не им забравиш шапките!
Микаела се обажда:
- Мамо, тате каза "мама му стара"!
- Айде млъквай и си слагай роклята! Аааааааа, цяла нощ с тебе ще се занимавам, дрисла такава! - правя се на разсеян, за да не ми мрънка Росица.
- Тате, не искам тази рокля! Искам рокля с Елза и Ана!
- Абе я слагай тая и тръгвай тука!
- Няма да я сложа!
Боримир също се включва:
- Аз искам блуза с пожарна.
- А комбинезон с трактор и редосеялка не щеш ли?!
- Искам! - отговаря ми чистосърдечно детето.
- И аз искам да млъкнете, ама няма, нали?!
- Няма. - уверява ме дъщеря ми.
Идва майка ми и казва:
- Отивай да се обличаш, аз ще се оправя с тях. Закуската ще стане след малко.
- К'ва закуска?
- Юфка съм сложила.
- Абе, ти нормална ли си? Аз ти казвам, че трябва по най-бързия начин да изчезнем, ти ми готвиш юфка!
- Как на гладно ще бягаме?! Тия деца гладни ли да стоят?! - тонът ѝ подсказваше, че това е едно от най-абсурдните неща, които беше чувала. Да скочим от самолет с пазарски чанти вместо парашути, звучи доста по-нормално за майка ми, отколкото да пропуснеш ядене.
- Абе майко, абе айде стига глупости, бе! - вместо да давам разумни и хладнокръвни заповеди на всички, аз се чувствам като в подвижни пясъци и паниката постепенно ме завладява.
- Оффффф, Калояне! То за теб всичко, което кажа, е глупости. Не даваш човек да се обади! Ще изчакаш тогава поне една прахосмукачка да пусна, за да не ни разправят после полицаите! - майка ми никога не би допуснала да ѝ се наложа. В моята наркобаронска кариера неведнъж ми е правила забележки. Например не харесваше как опаковаме кокаина и искаше да е в по-живи цветове, защото кафяво-белите пакети приличали на тоалетна хартия. Маркетинговият ѝ усет я подсети, че опаковъчна хартия на лилави цветя с жълта панделка би вдигнала продажбите (на Коледа задължително хартия с камбанки и бенгалски огън!).
Най-накрая сме готови и тръгваме по тайния тунел, който да ни изведе от другата страна. Аз нося бебето, по 1 млн. долара във всяка ръка, а на врата ми виси бебешката чанта. Вървим внимателно и съсредоточено цели два метра. После Росица спира и пита:
- Те взе ли инхалатора?
- К'во?
- Инхалатора взе ли го?
- Ама ти нормална ли си, ма! К`ъв инхалатор да взимам?
- Не се прави на луд!
- Абе, жено откачена! Аз съм най-големият наркобарон на света. Правя по 60 млн. долара на ДЕН! Мога да ти купя фабрика, която произвежда фабрики за инхалатори и те ме питаш за някакъв шибан, еВан инхалатор! Ти еВаваш ли се с мен?!
- Без инхалатора не мърдам!
Пускам чантите с парите на земята, подавам бебето на някой от моите хора и псувам тихо под мустак, докато вадя и зареждам два пистолета. Казвам на най-доверения си наемен убиец:
- Шибан инхалатор и шибани инхалации! Сега заради тази шибанярска издънка, трябва да се върна в къщата. Ти изведи семейството ми оттук и ме изчакайте десет минути. Ако не дойда, значи са ме очистили и не ме чакайте.
Суровият бандит стиска зъби и ме поглежда разбиращо в очите:
- Шефе, разбирам! Мама му стара да еВа и шибаните ченгета и майките им!
Стискам пистолетите и тръгвам обратно към къщата. Стигам до вратата и за последно поглеждам назад към семейството ми. Микаела е вдигнала ръка и казва:
- Мамо, чичкото с автомата и гранатите каза "мама му стара"!
Влизам в къщата и предпазливо търся във всяка стая инхалатора. Минавам покрай кухнята и виждам трима полицаи да ядат юфка. Майка ми никога не ме слуша! Продължавам и намирам инхалатора под една чанта с доларови пачки! Сигурно са към 2 млн., но трябва да ги оставя и да взема инхалатора, защото... ме очаква дълъг женски монолог посветен на чудесата, които един инхалатор върши. Взимам скъпоценната вещ и тръгвам обратно, когато виждам жена ми да говори с полицаите. Шибаняците са я заловили и трябва да я измъкна. Промъквам се бавно и тихо към тях и дочувам единия от тях да ѝ говори:
- Госпожо, мога да ви уверя, че ви чакат поне 10 години затвор!
- Не съм съгласна с вас - жена ми е с твърд характер и този пръдлив полицай не би могъл да я стресне.
- Разберете ме, не мога да направя повече! Трябва да ми кажете къде е съпругът ви и аз ви обещавам да ви се отплатя! - полицаят го обръща на молба.
- И мислите, че 10 години затвор са добра сделка за мен!? Искате от мен да предам мъжа си и ми предлагате 10 години?! - Росито сключва ръце пред гърдите си и предизвикателно накланя главата си на една страна.
- Ама не мога да ви гарантирам нищо, разберете ме! Какво искате още?! - ченгето отчаяно започва да я увещава.
- Искам 15 години затвор, тиха килия, в която да спя на спокойствие и никакви деца. Особено моите!
Отчаян отпускам ръце и не забелязвам полицаите, които ме издебват в гръб и ме събарят на земята. Докато ме извеждат от къщата с белезници на ръцете, минаваме покрай кухнята, където майка ми вари юфка за целия полицейски участък, а аз чувам думите ѝ:
- Хапвайте момчета, хапвайте! Аз му разправях на Калоян, че не става за престъпник, но той не слуша! Сега ще полежи малко, за да му дойде акълът в главата! Между другото сега аз наследявам бизнеса, нали?! Щото имам една идея тука и се чудя! Ако на всеки килограм кокаин, пращаме и по десет яйца или килограм домашно сирене, дали няма да върви повече?! А, к'во ще кажете? Яйцата се домашни, от село!
Прочетохте ли
Исполин, който може да промени света
