Коце, на минутата излез!

Автор: Нели Славова - Истории от гардероба

- Коце, ела да се облечем и да отидем заедно за милинка!

Коце казва не.

Четири пъти.

Гледа също и на панаир.

Трийсет кандърми по-късно пак го заставям да дойде с мен, да му купя закуска. Той пак казва не. Щял да остава тук. Сам. Сигурен бил.

- Добре - казвам - щом е така, отивам до закуските, връщам се по най-бързия начин, а ти ме чакаш тук. Знаеш къде са ножовете, можеш да си отвориш терасата, няма да ти включвам телевизора, за да не се разсейваш. Ок?

- Мамо, всичко ще бъде наред! Отивай. Чакам те тук.

Знам, че всичко ще бъде наред, та нали другия месец ставаш на пет години. На твоите години децата оттатък Вала правят маратонки и тениски.

Набивам крак и вземам разстоянието до закуските за три минути.

Черна котка ми сече пътя.

Братовчед ми ме видя и спря.

- Нели... Ако ти сега си тук... Кой гледа детето?

- Виж – казвам - нямам време за small talk точно сега. Излизам да му взема закуска! Милинка! Телевизорът гледа детето. Дадох му и три шуслерови соли преди да тръгна. Ще се оправи!

Супер, няма никаква опашка. Приготвям лев и двайсет, вземам щафетата и се прибирам.

Трябват ми и вода, картофи, магданоз, яйца, но ще отидем после заедно. Нямам време сега.

Прибирам се. Бързам. Още не е горещо, а ситни струи саламура капят по лицето и гърба ми.

Самосъжалявам се. Ако имах цици, щях и между тях да имам саламура.

За кво ходя? Да изяде три хапки от милинката. Забравих си телефона вкъщи. И да го бях взела, все едно мога да му се обадя. Имам му доверие. На тръгване ме попита:

- Мамо, може ли още една бонбона да си взема (разбирай шуслерови соли номер 3, 6, 7)?

- Коце, можеш да изпиеш цялото шише! Няма нищо да ти стане!

Отключвам вратата. Тихо е. Туинпийксово тихо!

- Коце?

Туинпийксова депресия.

- Коце! Върнах се! Нося милинката! Къде си? Не е смешно!

Бърша с финес саламурата, вървя и свалям дънките, които са станали на чорапогащник.

Няма го в кухнята. Няма го в спалнята. Няма го в детската. Няма го в хола. Няма го в банята.

Стефан Вълдобрев пее в главата ми "Аз ли съм или не съм", онази готина балада със зловещия клип.

- Коце, на минутата излез!

Отваря леко вратата на гардероба и излиза оттам. Първо показва ръката си. Сетне вика:

- Бу! Исках да те стресна и ти хвърлям паяжина, за да замръзнеш.

И тъкмо искаш да му струпаш три бича в зъбите, но вместо това го прегръщаш, сърцето ти бие лудо, сякаш е на концерт на Металика, обвиненията изчезват и даваш милинката в спайдърменските ръце.

Всичко това, за да чуеш след втората хапка репликата:

- Мамоооо... (дълга пауза все едно се е задавил с буркан кисели краставици)... наядох се!


Препоръчваме ви още:

Утрешен

Децата не са точка, те са двоеточие

Стокхолмски синдром

Последно променена в Петък, 22 Юни 2018 19:25
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Пролетен базар на книгата НДК
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Все така ли ще я караме

Все така ли ще я караме

11 Май, 2019 Отношения

Спасителят на клети майки

Спасителят на клети майки

09 Май, 2019 Истории

Пеев се предаде

Пеев се предаде

15 Май, 2019 Блог

Аз, той и болката

Аз, той и болката

10 Май, 2019 Отношения

Майната й на стратегията

Майната й на стратегията

25 Апр, 2019 Истории

Ти ли рева цяла нощ, бе?

Ти ли рева цяла нощ, бе?

20 Апр, 2019 Забавно

Не сте ли чували за киноа?

Не сте ли чували за киноа?

26 Апр, 2019 Истории

Баба пее рок

Баба пее рок

19 Май, 2019 Интервюта

Ирландия - земята на Старките

Ирландия - земята на Старките

19 Май, 2019 Развлечения

Море, лястовички и джип

Море, лястовички и джип

17 Май, 2019 Истории

В университет в Канада

В университет в Канада

16 Май, 2019 Образование

Няма връщане назад

Няма връщане назад

15 Май, 2019 Ревюта

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам