Преди време бях написала един текст "Пет причини да смените педиатъра", който предизвика доста противоречиви реакции. Това беше моята гледна точка като майка, прекарала месеци, ако не и години от живота пред лекарски кабинети. Когато прочетох тази статия на Фьодор Катасонов,  педиатър, баща на две деца и автор на книгата „Федиатрия“, веднага реших, че трябва да я споделя с вас. В нея той съветва как да изберем добър педиатър за детето си; кога трябва да се пият антибиотици; защо са вредни откашлящите препарати и как да не направим детето си хипохондрик. Не знам дали ще приемете мнението му, но си струва да се прочете. Все пак той е и специалист, освен баща. Очаквам коментарите ви.

Характеристика на лошия педиатър

В професионалната общност има понятие „медицинска етика“, което много често се подменя с едно друго „вътрешнозаводска етика“. Причините за съществуването на тази вътрешнозаводска етика са ясни – професионалистите трябва да защитават представителите на съсловието от външни нападки, защото така е по-изгодно за всички. При лекарите съществуват етични правила, изначално създадени за повишаване на доверието към общността. Не е прието например да се обсъждат грешките на колегите, те да се критикуват пред пациентите. С времето обаче това създаде обратен ефект и у пациентите се формира усещането за заговор на „бялата мафия“. Персоналното доверие към лекарите започна да спада. Лекарят, който критикува други лекари, започна да издига доверието към себе си на фона на своите колеги.

Лично на мен тази „вътрешнозаводска етика“ не ми е присъща, защото не се стремя да се асоциирам с големи и нееднородни групи, за чиито действия не мога да нося отговорност. Признавам, че нерядко критикувам препоръките на другите лекари. Но не го правя, за да изпъкна на техен фон, а за да предпазя родителите от следването на неразумно лечение занапред. В същото време с голяма радост хваля колегите си, когато виждам професионално отношение. Защото според мен предназначението на медицинската етика не е да защитава съсловието, а пациента. Във връзка с това искам да споделя с вас някои признаци, които ще ви помогнат да отличите неособено грамотните педиатри.

Разбирам, че всеки лекар може да се сгреши, когато добросъвестно се заблуждава, и това не означава, че в бъдеще няма да израсне като прекрасен специалист. Но ако упорито и неоснователно повтаря едни и същи грешки имате повод да потърсите друг специалист.

Стойте по-далеч от лекари, които:

1. Поставят следните диагнози

Перинатална енцефалопатия – нищо не значещо съчетание от букви.

Хипертензионно-хидроцефаличен синдром (или вътречерепна хипертензия) – реално съществуваща, но много рядка диагноза, която трябва да бъде потвърдена от клинична картина (повръщане, главоболие, увеличени размери на главата, подута фонтанела) и визуална диагностика.

Хипертонус – това не е диагноза. Мускулният хипертонус е норма за новороденото.

Лактазна недостатъчност – рядко наследствено заболяване. Тази диагноза се поставя при транзиторна недостатъчност на лактаза, която не изисква лечение и не се диагностицира по „съдържанието на изпражненията“.

Дисбактериоза – това не е диагноза, а временно състояние на чревната микрофлора, което няма отношение към дисбактериозните тестове и най-често не изисква корекция.

Вегетативна дистония – диагноза „изтривалка“, с която се обясняват множество симптоми, които могат да съществуват при състояние в норма или при кардиологични и неврологични нарушения.

Препоръките на д-р Масларски

2. Предписват следните препарати

Имуномодулатори – тази група препарати е с недоказана ефективност като цяло и се намира в спектъра от „безполезни“ до „вредни“. Трябва да спомена и групата „индуктори на интерферона“ (интерфероните са вещества, които се образуват от клетките инфектирани с вируса). Хората, които са далеч от медицината, не знаят, че най-силният индуктор на интерферон са вирусите. Вирусната инфекция предизвиква такова повишаване на интерферона, че всички останали препарати са просто чаша вода в езерото.

Противовирусни препарати – съществува много малка група истински противовирусни препарати, които работят срещу следните вируси: херпесвируси, СПИН, вирусите на хепатит В и С и грипните вируси. Препарати против вируси, предизвикващи баналните респираторни инфекции не съществуват.

Хомеопатични средства – изследвания на стотици хиляди пациенти напълно и окончателно доказват, че ефектът от хомеопатията не превишава плацебо ефекта. В общи линии те не са опасни, ако не заменят обичайното лечение и не способстват за формиране на „модела на болното дете“ (мой собствен термин, който използвам, когато обяснявам негативния ефект от твърде честите посещения при лекаря). За съжаление те най-често правят точно това. Във всеки случай назначението на хомеопатия е срам за лекаря. Нека с това се развличат хомеопатите.

Препаратите против кашлица и за откашляне – при деца до 4-годишна възраст са забранени, а останалите могат да минат без тях. Единственото изключение са препаратите потискащи кашлицата при коклюш.

Пробиотици с антибиотиците – няма никакъв повод за предписването на тези препарати. Чревната микрофлора се възстановява сама.

Антихистамини при остри респираторни инфекции – за такова предписание също няма никакъв повод.

Ентерофурил при чревни инфекции – повечето от тези инфекции са предизвикани от вируси, на които препаратът не действа. А бактериалните инфекции се лекуват с по-сериозни антибиотици.

Имодиум при чревни инфекции – да „заключиш“ червата, когато организмът се стреми да се избави от вирусите с помощта на диарията е контрапродуктивно. Той се приема крайно рядко, при обилни воднисти диарии.

Местни антибиотици и антисептици за уши-нос-гърло – ако инфекцията е вирусна (най-често е така) те са безполезни, а ако е бактериална са нужни системни антибиотици (сиропи и таблетки).

Имуностимулатори - да или не?

3. Назначават антибиотици без доказана бактериална инфекция

Това заслужава отделно внимание, защото сами по себе си антибиотиците са нужни – по предназначение. Продължилата твърде дълго температура, зелените сополи, негнойният среден отит, негнойния синузит и нестрептококовата ангина не са такива показания.

4. Назначават диета на кърмещата майка при атопичен дерматит, без да е открит конкретният тригер-фактор (отключващ заболяването). Ограниченията в диетата трябва да бъдат обусловени от експериментално доказана еднозначна реакция на конкретен продукт.

5. Назначават изследвания преди имунизация и не предприемат ваксиниране при незначителни промени в тях. Както и при атопичен дерматит, кашлица и хрема.

6. Назначават изследвания и консултации със специалист, чиято цел не могат да обяснят (просто така, за всеки случай).

Родителят има право (и според мен е длъжен) да изисква обяснение от лекаря с каква цел се назначава дадено изследване и как резултатите от него ще повлияят на лечението.

7. При всяка неясна ситуация предписват изследвания за вируси от херпес групата. Откривайки антитела срещу тях, ги обявяват за „основни виновници“ и започват да ги лекуват. Тези вируси са много разпространени, но рядко са причина за заболяване. Освен това антителата, които се откриват при кърмачетата, най-често са на майката.

Моят приятел сополът

Всички тези точки се отнасят за чисто медицинските аспекти, но има и психологически.

Веднъж отидох с дъщеря си в болница, да се консултирам със специалист по повод предстоящото опериране на сливиците й. Лекарят ми беше препоръчан от колеги като „златните ръце на отоларингологията“. Когато видях как този лекар се държи с чакащите пациенти, а след това и как прегледа дъщеря ми, си взех детето и напуснах. Скъпи докторе, плюя на златните ти ръце, щом се държиш с хората като с нисши. Истинската медицинска етика е в създаването на комфорт и безопасност на пациента. Емпатия (ако не ти е вродена, можеш да я развиеш), съпричастност, грижа, деликатност, предпазливост и спазване на границите – недостигът на тези качества може да зачеркне и най-задълбочените медицински знания. Най-добре е да се доверим на усещанията си. Не бива да се мъчим да общуваме с човек, който ни е неприятен. Той няма да предизвика пълното ни доверие, а това може да се отрази зле на здравето на детето ни.

Препоръчваме ви още:

Това, което няма да ви кажат...

Лечение на кашлицата с телевизия

Ваксини и автоимунни заболявания

Майка на алергично дете