Ninja Editor

Ninja Editor

Всеки може да стане баща. Всеки може да направи дете. Всеки може да създаде живот. Но само специалният може да изгради този живот.

Ти не си татко, защото изкарваш достатъчно пари, за да плащаш сметките. Защото твоето име е написано в свидетелството за раждане. Защото си предал гените си на следващото поколение.

Всичко това те прави баща, но не те прави татко.

Таткото е винаги наблизо. Не си тръгва, когато започне да става трудно. Не се предава, не захвърля семейството си, не бяга, без да се сбогува. Не оставя децата си и не казва, че е направил всичко, което е можал.

Таткото влага усилия, дори когато за това трябва да напусне зоната си на комфорт; дори когато му се струва, че вече няма сили да продължи. За него е важно семейството му да се гордее с него, защото е пример за децата си. Той е пример за това как мъжът трябва да общува с жената. Той е пример за това как се изграждат отношенията. Той е пример за това как трябва да се държат възрастните.

Най-добрият татко на света

fa4c0aa8a0084eeb8fae3bc4745a8789 XL

Таткото показва на децата си какво е уважението. Отнася се с внимание към всяка жена, независимо дали е продавачка в магазин или майка на децата му. Той никога не би нарекъл някого нищожество. Никога не би вдигнал ръка и не би отблъснал. Никога не би се сринал така, че да стане страшно.

Таткото иска да бъде най-добрият мъж, който може да съществува. Той не лъже. Не изневерява. Не се напива. Не дава лош пример на децата си в любовта и в семейството.

Таткото поставя децата преди себе си не само на думи. Той не просто се хвали с тях пред колегите си. Прави много повече от това да казва, че децата са най-хубавото, което му се е случвало.

Таткото наистина е винаги до децата си. Знае любимите им филмчета. Знае каква музика слушат. Знае как минава денят им. Знае какви са проблемите им в училище и какво искат да правят през лятото.

Татко е машина

4d6d3df269546827fd20816c2996e16a L

Таткото осъзнава, че ролята му не свършва с порастването на децата, с напускането на дома; когато започнат сами да изкарват парите си; когато заживеят своя живот.

Таткото никога не престава да бъде добрият пример. Никога не си позволява да се провали. Щастието на децата му е по-важно от неговото собствено.

Бащата смята, че заслужава любовта на децата си, само защото им е дал живот и покрив над главите. Таткото се старае ежедневно да заслужи любовта им. Той прави всичко, което е нужно, за да се грижи добре за децата си, защото те за него са всичко.

Източник: soulpost


Препоръчваме ви още:

Татешката мафия

Великото завръщане на татковците

37 "вредни" съвети за татковци

 

Автор: Траяна Кайракова

Не знам при вас как е, обаче у нас се яде здраво! Съответно се готви. Ама не се готви, ами се готви за казарма, рота, поделение, стадион. Най обичам съботите и неделите. Тогава децата спят до обяд и пропускат едно ядене (слава тебе, Господи!). Не че не наваксват после, обачеее… пропуснатото си е пропуснато и, разбира се, несготвено. Тъй че тъз тенжУра ми дойде дюшеш. Цяла седмица бърках и пекох крем карамел, бърках и пекох за 5 минути. Нека ви сега! Яжте, докато се подуете и ви омръзне! Няма бе, братче! Плющят им ушите и питат за още. Реших да се правя на мастър шеф и да разнообразя крема с маскарпоне към прясното мляко. Разбърквам го, изпичам и скривам на терасата. Трябва да престои 24 часа, за да стегне. Цял ден в главата ми интериорни идеи как ще го обърна в кристална чиния, как ще го сервирам, как ще го снимам на дантелена покривка, как ще докарам нещо като стил „винтидж“ и ще се изфукам в кулинарните групи. Влизам вкъщи, изритвам ботушите и се засилвам към терасата. Тук крем, там крем – няма. Загризва ме зла мисъл, но все още я отпъждам. Преравям хладилника, спалнята, банята, тоалетната - тц, няма. Кръвното ми рязко скача и се удря в тавана на мозъчната ми кухина. Няма да гледам в мивката, няма да гледам в мивката! Само с крайчеца на окото си надзъртам и два часа по-късно се свестявам върху паркета. Изяли го бе, одумкали го, сандърдисали го! Бе как не се осраха, как не се запекоха, как не ги заболяха коремите, бе? Рева и нареждам над празната форма, остъргана до тефлона, че и барабар с него. Няма снимки, няма хвалби, няма никакъв стил, камо ли винтидж. Сега ги чакам да почнат да кудкудякат. Пера да им поникнат дано и да почнат да снасят, че поне да сме на келепир! Мога да започна да продавам яйца.

ТенжУра ли бе да я опишеш?

020288598d1bb28bbf127183343c8fbe XL

Колко пъти да слагам бележки „Не яж!!!Не е снимано!!! Ще ви избия!!!“? Как не се научиха? Даже веднъж на едната бележка на гърба ми беше оставен отговор: „Сори, ама свърши… Да знаеш, че беше вкусно, ако това ще те успокои!“. Никой не си призна да го е писал. Оттогава е близкото ми познанство с успокоителните.

Край вече с тоя крем! Реших да направя мляко с ориз. Звъня пак на Борката, да я питам за инструкции. Туй ще сложиш, тъй ще направиш. Добре, зареждам всичко, пускам на 9 минути (честен кръст, за 9 минути става, без бъркане, кипене и загаряне). Изрично ме предупреждава: „Свърши ли програмата, няма да изпускаш налягането! Изчакай само да спадне и тогава отваряй!“. – „Що бе?“ - „ Бе ти чуваш ли ме? Не изпускай налягането, да ти е мирна главата!“. Свършва програмата и в главата ми се въртят разни мисли. Сега, тенжУрата си е моя, нали тъй? Оризът си е мой, значи и налягането си е мое. Що пък да не го изпусна? Какво толкоз може да стане? Хич не обичам някой да ми казва да не правя нещо. Даже като малка бръкнах в кофата с бързовара, да видя какво ще стане. Не искам да си спомням, ама поне вече знам. Ще го пусна пък! И работата стана „Още, като ма удари, разбрах, че ши ма бий!“. Натискам копчето и… Бяла светлина! Умрях, всичко свети в бяло. Но защо ми е горещо? Знаех си, че ще ида в ада, всички блондинки отиват там. Обаче нещо е и сладко. Отварям залепнали очи с доста зор. Кухнята ми, моята нова резедава кухня е чисто бяла. Млякото е изфъщяло и боядисало всичко. Поне ремонт скоро няма да правим. Винаги има полза от моите действия! Не знам само мъжо как ще реагира, ама туй ще го мисля после. Отварям, всичко е 6, оризът е сварен, обаче отгоре нещо подозрително, приличащо на извара, се плацика. Брех, млякото е било пресечено! Няма нищо! Махам излишните елементи, насипвам в купички. Вадя ковьорчето на баба (голяма мода е туй сега по групите), пльосвам го върху купичката и щедро наръсвам с канела. Става една шарка, красота и чудо! Аз и мляко с ориз не ям. Идва си народът, поднасям тоз шедьовър и да слушаш реплики:

- Това мляко защо кисели? Лимон ли има?

- Да, лимон има!

- Че в този десерт слага ли се лимон?

- Като се прави в тази тенжУра, се слага! Нещо не ви харесва ли, а?!

За мама... няма!

f5a5c719a0f9b80a2e6100f134c631b9 XL

С дясната ръка държа голямата дървена точилка и удрям с нея по лявата си длан. Не знам как съм изглеждала, но купичките бидоха облизани. Е, на другия ден имаше бой пред тоалетната, даже май започна още през нощта. Ето че от моите действия пак имаше ползи! Този ориз им подейства очистително и ги прочисти за години наред, да не кажа, че им се умиха добре червата! Повече налягане не съм изпускала, кротичко го чакам само да си иде.

Не стига, че ги храня като на ресторант, ами и подигравки, моля ви се.

- Сине, викай майка си! Викай я бърже!

- Що бе тате?

- ТенжУрата говори!

Лежа си аз спокойно.

- Питай баща си какво казва.

- Ставай, Траяно, да готвиш!

Пфу, че и ши ма лъже! Толкоз помня аз, ющ съм млада!

- Гледайте си работата, аз съм я програмирала да вика „Здравейте, Ваше величество!“. Не на мене тия!

Голям зор обаче с тия людски езици. Пускам на една програма и взе да пищи. Въх, сакън! На екрана пише „Е2“. Че какво ще да е туй? Нещо като „Ела!“. Да де, ама защо има и 2? Сигурно е „Елате веднага и двамата!“. Даже тенжУрата е разбрала, че аз не съм техническа личност и трябва и мъжът ми да дойде. Умна техника излезе еееееей! Дърпам кабела, че да не я повредя нещо, и потъвам в размисли и страсти. В един момент ми светва, че този добитък няма откъде да знае български. След известно време мозъчни напъни се сещам, че имаше нещо такова и на компютъра, а детето ме предупреди видя ли го, да не пипам. Как се казваше обаче? Аааааааа, сетих се! Ероре! Ероре беше! Звъня веднага на Борислава (не й казвам нищо за налягането, ще ме вземе хептен за проста) и тя ми обяснява какво точно се случва. Неграмотна си останах в тоз живот откъм езици, лоша работа. Детето звъни да се оплаче, че има много трудни изпити. Бе, майка, бели кахъри са това! Мене питаш ли ме? Мене питаш ли?! Ти тез изпити ще ги вземеш и забравиш, пък аз на дърти години се мъча кът грешен дявол. Ходя с едни листчета и повтарям. Рисе – ориз, пресиире соок – под налягане (не го изпускай, ако има мляко!), ваке – печене, соир – супа, стеам – яхния, стев – пара, бравн – пържене, рехеат – претопляне и т.н. Още ги уча, ама все ще ги запомня в тоз живот! Няма на една тенджера да се давам я!

Та така. Сега дано бърже ги запаметя, щото иначе я ще гръмна блока, я ще сложа всичко и ще чакам бая време да се сготви. Между другото търся ефективен катинар за хладилник или заключващи се съдове за съхранение! Ако някой има подобно инфо, немедлено да ми пише! Предлагам възнаграждение!


Препоръчваме ви още:

Гавраджии

Цветен анализ на побърканата домакиня

Шерше ла суп

 

или Защо българските будители ще изчезнат?

Автор: Асен Александров

Действието се развива в с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали, Република България този месец, тази седмица.

Един добър директор, на когото остават 2 години и 3 месеца, за да се оттегли с уважение и почит на заслужен отдих в пенсия, един директор отдал сърцето, енергията и ума си в последните 27 години на любимото си училище, бива изхвърлен от него сякаш е престъпник, без златен часовник, без благодарност, без предупреждение, без съчувствие, без възможност да се сбогува подобаващо с колегите и учениците си, без дори едно цвете. Един български директор превърнал малкото си училище, в малкото си селце, в център на общността, както всяка сутрин отива на работа.

Малко след това внезапно идва комисия от областното РУО и му казват, че от този момент не е директор на любимото си училище, в което е от 27 години и трябва още същия ден да предаде документацията на новия директор. Защото, ако това не стане веднага, същия ден, този месец, преди края на учебната година, училището го очаква… Така и не става ясно защо е тази припряност!

Старият директор е издържал конкурс за директори, без наказания е, с авторитет и заслуги, обичан и уважаван от ученици, учители и родители.

Новият директор не е доказал възможностите си чрез конкурс (би могъл да изкара максималните 100 точки, но би могъл да изкара и 0 точки), не е изявен учител в някое училище, защото от дълго време не е работил в системата на образованието. Единственото му предимство е, че е по-млад, безработен е и е пожелал да стане директор точно в това училище. Не учител (на мястото на друг такъв с право на ранно пенсиониране), а директор точно на това училище.

Обяснението е, че директорът, който трябва да напусне мигновено, има право да бъде пенсиониран предсрочно. Няма значение, че той не желае това, че до края на дните му пенсията ще бъде с около 15-20 % по-ниска отколкото на тези, които се пенсионират редовно. Нито пък някой ще се опита да му предложи някаква работа за оставащите му 27 месеца до редовното пенсиониране, а шансът той да си намери сам е нищожен.

Песента на учителя

ebf516b3655c3caa922e504fb0e978f0 XL

„Уморените коне ги убиват, нали?“

Спомням си приказката за селото, където убивали старите хора като ненужни и си мисля, че достойнството и авторитета на педагогическата гилдия си личи и от начина, по който посрещаме новите си колеги, но и от начина по който изпращаме ветераните.

Как мислите? Дали причина за тази рокада е подобряването на качеството на образователния процес в ОУ „Иван Вазов“, с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали, Република България или има нещо друго?

Унизеният български директор се казва Веселин Генов и е член на СДСОРБ, на който аз съм председател. Ето и тъжната изповед на този достоен и унизен директор:

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УС НА СДСОРБ

ГРАД СОФИЯ

Уважаеми господин Председател,

Бях директор на ОУ “Иван Вазов“ с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали след издържан конкурс от март 1992 година. През годините направих доста съществени промени в материалната база на училището. Извърших саниране на сградата на училището, подмених дограмата, извърших основен ремонт на покрива на училището, направих гипсокартон на таваните на всички помещения, поставих съвременно осветление, извърших основен ремонт на санитарните възли, поставих блиндирани врати в избената част на училището по изискванията на пожарната безопасност, поднових изцяло вътрешното обзавеждане на класните стаи и компютърната стая, асфалтирах спортната площадка и подмених спортните съоръжения, направих бетонна ограда пред фасадата на училището за около 20 000 лв. и т.н .Успях да изградя успешен учителски колектив, който постига добри резултати в обучението на учениците. По НВО в седми и четвърти клас имаме постигнати добри резултати като от няколко години нямаме слаби оценки. Всички учители се специализират и имат ПКС. Аз придобих четвърто ПКС през изминалата година. През годините участвахме успешно в европейските проекти организирани от МОН. Нямам наказания и други провинения. Имах още 2 години и три месеца до редовното ми пенсиониране. Въпреки добрата ми работа и непрекъснато повишаване на квалификацията, началникът на РУО град Кърджали Гроздан Колев реши да ме пенсионира по-рано с една единствена причина, че имал човек, който кандидатствал за моето място. Учудих се, защото в ОУ с. Странджево имат назначен директор пенсионер, който пътува дотам от Крумовград. Също така и директорът на СУ “Васил Левски“ град Крумовград е придобил право за ранно пенсиониране, но него не го пенсионира. Питам се дали началникът на РУО Кърджали има критерии, по-които да пенсионира едни директори, а други не, и какви са те.

На 29.01.2019 година ме извика в РУО Кърджали и искаше да ми връчи, което за мене беше изненада, предизвестие за пенсиониране, което отказах да подпиша. Предизвестието беше подписано от двама свидетели, но на мене не ми беше дадено, защото не съм бил подписал.

Внезапно, без предупреждение от никого, на 04.02.2019 година дойде комисия изпратена от РУО Кърджали с кандидата за моето място, който дълги години не е бил в сферата на образованието, и без да ми представят заповедта за моето освобождение ме принудиха да издам училищната документация на новия директор. Казаха ми, че трябва да отида до РУО Кърджали за да си получа заповедта за пенсиониране.

Не съм изявил желание да се пенсионирам по-рано пред началника на РУО Кърджали. Начинът, по който ми бе прекратен трудовия договор причини огромен психически тормоз върху мене и семейството ми. Имах усещане за изолация и безпомощност, както и гавра с достойнството ми. Всичко това се отрази сериозно на моето здраве, психика и начина ми на живот.

05.02.2019 година С уважение:

Веселин Генов

Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна

642d42e2da7734c89c4d0655b314c89a XL


Нека всеки, който счита, че краят на една учителска или директорска кариера в България не трябва да е такъв и че този човек заслужава преди да напусне работното си място, да чуе думи на благодарност за извършеното през годините, да напише под поста:

Г-Н ГЕНОВ, БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ БЯХТЕ БУДИТЕЛ!


Препоръчваме ви още:

Писмо до майката на Раличка и доцент Петкова

Зрелостният изпит на обществото

Скъпи учителю

 

 

Проект „Светулка“ има за обща цел превенция трафика на деца за сексуална експлоатация чрез повишаване на информираността на децата в училищна възраст и подобряване уменията и познанията на професионалистите, които работят с деца, да разпознават първоначалните признаци на трафик и да извършват превантивна работа с високо-рисковите групи.

България все още е една от страните източник на значителен брой жертви на трафик на хора в рамките на ЕС. Според статистически данни от 2016 г. около 15% от идентифицираните жертви на трафик у нас са деца. Те са сред най-честите жертви на насилие и експлоатация, защото не са способни да се защитят. Много от тях са лишени от пълноценна родителска грижа и подкрепа. Най-честите причини за попадането им в схеми на трафик и сексуална експлоатация са бедност, насилие, отпадане от училище или липса на стабилна семейна среда. Особено уязвими са деца, които са разделени от своите семейства и са настанени в различни форми на алтернативна грижа, преживели физическо или психическо насилие, деца, идващи от семейства в риск. Те разполагат с много малко възможности и начини да получат познания, които биха им помогнали да разпознаят признаците на трафикиране.

Именно поради тези причини SOS Детски селища България, в партньорство с колегите си от SOS Детски селища Швеция и с финансиране от Фондация Radiohjälpen Швеция, разработиха проект „Светулка“, за да стартират целенасочена кампания за информиране на уязвимите деца в училище; за да обучат професионалисти, които работят с деца в риск и да осигурят включване на тази важна тема в образователната система чрез предоставянето на две методически ръководства.

Надежда за Надежда

25da67824c9f1869e8ef3eacb5d2ced0 XL

Проектът ще разработи две методически ръководства за работа:

1. Мултимедийна образователна програма за деца

2. Ръководство за обучение на приемни родители и професионалисти, които работят в социални услуги за деца.

След края на проекта тези образователни програми ще бъдат дарени на Министерството на образованието, така че цялата образователна и социална система ще може да ги използва.

Конкретните цели на проекта

1. Въвеждане на Мултимедийната образователна програма пилотно в 12 избрани училища, в които децата от рисковата целева група преобладават. Програмата има за цел да повиши детската информираност – да помогне на децата да разберат какво точно представлява трафикът на хора, да ги научи как да разпознават сами рисковите ситуации и хора и да знаят как могат сами да се предпазят. Те ще получат практически познания как и къде могат да намерят подкрепа – структури, институции, горещи телефонни линии. Предвижда се програмата да се преподава в продължение на 4 седмици в час на класния в 4 паралелки (от 4 до 7 клас). С изпълнението на тази дейност проектът гарантира, че децата ще бъдат по-малко склонни към манипулация и ще знаят как могат да помогнат на себе си или на свои връстници, ако подозират заплаха за тях.

2. Втората конкретна цел е да осигури на професионалистите, които работят с уязвими деца, и приемните родители необходимите знания и капацитет в превенцията на трафика, рехабилитацията на жертвите и повишаването на информираността на децата. Те ще имат изключителна полза от организираните обучения по теми, свързани с обхвата и същността на трафика на хора, уязвимостите на децата и начините за правилна комуникация с жертвите.

Училищата, в които ще се пилотира мултимедийната образователна програма за деца, ще бъдат избрани спрямо концентрацията на деца в риск в тях. Целевата група на проекта включва деца от различни форми на алтернативна грижа, деца от ромски произход и деца от бежански семейства.

След пилотирането на програмата, в избраните 12 училища в страната, ще се направи оценка на това как децата са възприели и реагирали на темата и представянето й, за да се направи ревизия или промяна в начина на преподаване по модула.

Програмата за деца ще бъде интерактивна и ще включва филмче, анимация, ролеви игри, дискусия и упражнения.

Обученията на възрастните ще включват приемни родители, социални работници и психолози, които работят в центрове за обществена подкрепа, възпитатели и екипи, които работят в центрове за настаняване от семеен тип. Ще бъдат включени теми като:

 - идентифициране на признаци за трафик, включително техники за подлъгване на деца;

- информираност за различните рискови фактори и профили;

- начин на реакция при наличие на възможни рискови ситуации;

- провеждане на разговори с деца на различна възраст и тяхното консултиране по въпроси, свързани с трафика на хора;

- повишаване на информираността на децата по тези въпроси.

Проект „Светулка“ ще се ръководи от убеждението, че децата не бива да се разглеждат само като пасивни жертви, а могат и трябва активно да бъдат включени в дейности по превенция. Ако успеем да научим децата как сами да се предпазват, бихме могли да повлияем на процеса на въвличане в трафик и върху нагласите и поведението на жертвите.


Препоръчваме ви още:

Желаете ли да станете SOS приемни родители

Моля ви, тръгнете си!

Не ме съди, човече

 

              

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Вярвате или не, в живота ви идва момент, в който срещайки я, вие разбирате, че това е вашата сродна душа, вашата голяма любов или вашата половинка, с която сте готов да коригирате човешката популация (увеличавайки я, надявам се!). После започват ухажването, преструвките и настоятелната обсада, с чиято помощ се надявате да я убедите, че сте достоен да я заплодите и по-късно да ви роди поколение. Ако трябва да съм съвсем искрен, ще ви призная, че в началото целях да се добера единствено до определени женски части, които се намират горе-долу в средата на женската анатомия и нямах никакво намерение да огорчавам живота на любимата ми, правейки я майка. Обаче природата си каза тежката дума и решихме да въдим бебета.

Нека си представим, че бракът е лодка за двама и вие заедно гребете по течението на живота. Появата на децата опасно накланя лодката и дори рискува да я разцепи. В едната половина ще остане жената, а майчинското право ще й присъди децата и тя ще се озове сама с тях в нейната половина на лодката. В другата остава самичък мъжът, който неусетно е концентрирал силите си в гребането и дори не забелязва, че лодката е разделена и двете половини се раздалечават. Единият е отплеснат в майчинство, другият се отплесва в работа и постигане на професионални или житейски цели, а лодката е на път да потъне и да повлече всички надолу. Може и да не се стига до фаталния край, ако двамата си подадат ръце и си припомнят защо са заедно, защо са искали да бъдат заедно и колко много искат да продължат заедно.

Животът ви е такъв, какъвто искате да бъде

9fa010461d33e025bca8f044617e5331 XL

Не знам до кой момент бяхме стигнали с Росито, но имахме нужда да се отделим от обстановката и децата. Ежедневието ни смазваше с рутина и сивота, а това ни караше да... хм, как да го кажа?! Да спрем да чувстваме и механизирано да водим някакво безвкусно съществуване. Неусетно се бяхме превърнали в колеги, чиято работа напомняше на гледачи на животни в зоопарк. Чистиш, храниш, пазиш и накрая си лягаш уморен и без желание да станеш в продължение на седмица. После се събуждаш след няколко часа, сутрешната ти ерекция весело ти напомня, че животът си заслужава, но ти нямаш време да я споделиш. Освен това правенето на секс с многодетна майка в ранните часове на деня, поразително напомня на некрофилия, а аз все още държа отсреща да са будни или поне да имат пулс.

Когато сте бездетно семейство също имате пререкания и спорове, но поглеждайки назад, днес те ви се струват смешно повърхностни и безсмислени. Когато живеехме заедно, имахме правила и изисквания един към друг, а тяхното неспазване изостряше обстановката. Например: да не си пускам чорапите заедно с другото пране, а направо да ги пращам на ескаритаж (тя на мен); да не си държа колелото пред хладилника (тя на мен); да не ходя гол, когато имаме гости (тя на мен); да пръцкам на терасата (тя на мен); да не държи съединителя натиснат на светофарите (аз на нея) и т.н. Виждате, че тя има доста повече изисквания, а аз почти никакви, вероятно защото съм добра и отзивчива душа (който се усмихна саркастично, да хване разстройство и да получи позив, докато е заклещен във вечерен трафик нейде из Истанбул!!!). Елате да ни видите днес как си крещим за мръсотията, за възпитанието на децата, за лекарствата на децата и за децата като цяло и ще се убедите, че глухотата е доста подценяван недъг.

Преди и ние бяхме като вас

56251faf6d61adc897c061a3c30ab153 XL

Появяването на поколението ви е лакмусът, който ще покаже колко стабилен е вашият съюз и били ли сте искрени, когато сте си обещавали, че ще сте бъдете един до друг в здраве и болест, в добро и зло, в богатство и бедност... Щото децата са готови да ви осигурят и болест, и зло, и бедност, макар че изглеждат невинни и добронамерени, но и индианците са се радвали на Колумб, а днес живеят в резервати.

Бележка: Да проверя мога ли да създам резерват за родители и да набележа няколко далечни, непристъпни, тихи и забутани локации като дълбоки пещери, морски падини, а в краен случай и остров (задължително без папагали и друга врещяща сган!).

Крехка е човешката психика и лесно се пречупва. Цял живот си усмихнат, позитивен и търпелив добряк, а накрая за едни три години децата ти те променят. Говоря за жена ми, аз съм си крив самсурняк, откакто съм се родил. Не е чудно, че някак си бях убеден, че аз ще й докарам психическо заболяване и бях планувал един романтичен Алцхаймер точно както в „Тетрадката", за да забрави всички мои простотии. Уви, децата започнаха да рушат стабилното й психично състояние с прекалено бързи темпове и накрая започнах да забелязвам недвусмислените знаци, които ми подсказваха, че много скоро жена ми ще започне да облича ризи, които няма да може да съблича по собствено желание. Истеричният й смях, докато си отваря бутилка вино, беседите със сушилнята, с която спореха за резултатите от трета английска дивизия, и дивият й поглед при вида на синьо-зелен сопол, ме убедиха, че тя ще откачи доста преди моя Алцхаймер. Значи мръсницата ще я приберат в някоя лудница и там живот ще си живее, а аз ще остана с трите деца?! Абсурд! Реших да организирам едноседмично бягство от нещастната върволица от дни, които наричахме живот и да възстановя вътрешния й мир. Щях да я заведа в Испания, да изпълнявам всичките й желания и една седмица да бъда перфектния кавалер, който да й напомни, че не всичко е памперси, натрошени бисквити по пода и постоянно ревящи и крещящи деца. Все пак, колко трудно беше да направиш щастлив човек, чиято представа за добре прекарано време, беше да измие чиниите без някое от децата да й дърпа гащите, виейки като раждащ чакал (чакалка ли се казва женския чакал? чакалица? чакалница?)?!

Алфа мъжкар

b7684a3fb48d3cbea13dff718c34b6d9 XL

След като свърших трудната част да измисля градовете и датите на пътуването, оставих лесното на нея - тя да търси билети и хотели. Непрестанните й въпроси обаче дали харесвам този или онзи хотел, дали тази или онази кола под наем, ме влудяваха и реших сам да си ги резервирам. Какво толкова сложно имаше да се намери хотел?! Единствените неща, с които трябваше да се съобразява, бяха: да е евтин; да има паркинг; да е в центъра; да е близо до плажа; да има барове наоколо; да има метро; да има парк; да има голям магазин наоколо; да има пешеходна зона наблизо и да е тихо и без навалица, но не и самотно и изолирано. Елементарно, Явашева!

Избрах да отидем за три дни във Валенсия и за четири на о. Тенерифе. На мен ми стигнаха силите да резервирам колата във Валенсия и хотела в Тенерифе, а Росито се погрижи за останалото. В днешно време не ти се налага да си кварталният олигарх, за да си позволиш слънчево декемврийско бягство и с малко навременна организация можете да сведете разходите до минимум. Наехме апартамент от "Booking" на удобно място във Валенсия за 33 евро на нощувка, апартамент на Тенерифе за 60 евро на вечер, а четирите полета ни излязоха по 160 евро на човек. Всички останали разходи можете да припишете на стомасите си и варират според дебита и лакомията ви.

Явашеви на почивка

da22e32f78e379097189580a04383c67 XL

Седмиците се изнизаха ката бебешка повърня в пазвата ви и ние стегнахме багажа. Имахме строен план, който включваше скачане в колата и мръсна газ към София, поделянето на една бира, много рок, метъл и салса. Това е живот, мамка му! Родили сме се, за да се забавляваме и да сме щастливи, а не само да се размножаваме и бъхтим като мравки до края на дните ни! Livin' la Vida Loca, motherfuckers!

Инсталирахме бабите в апартамента, Росито проведе кратък и стегнат инструктаж, а графикът за даване на лекарствата беше написан старателно и с неподправена надежда, че това е едно от последните неща, които правим преди да се измъкнем. Огледахме се за последно и... Микаела получи пристъп! Знаете ги, от онези, които започват с пулсиране на стомаха, затруднено дишане и включване на инхалатора. Дотук с плановете и почивката. Росица развя бялото знаме и с ентусиазма на доживотен каторжник си свали якето и събу обувките. Поръча ми да донеса магнитчета за хладилника, хамон, да купя мляко и памперси като се прибирам и започна да приготвя инхалацията.

Уговорихме се да остане тази вечер и ако Микаела се подобри, да дойде на следващия ден в София, за да летим. Аз трябваше да тръгна тъй като имах уговорки в столицата и беше късно да ги отменя.

За бабите с любов!

c71be6c6d86a2e5631c652e7f756efae XL

Натискам газта по магистралата в прясно измитата кола, а звуците от CD-то ме карат да заграча дълбокомислено и да се опитам да намеря философския оттенък на ситуацията. Думите на Гилмор напомнят улей, по който се плъзга отчаянието ми:

"... We're just two lost souls

Swimming in a fish bowl

Year after year... ".

Година след година!!! Кога ще свърши, бе?! Кога ще можем като нормални хора да имаме нормален живот и да престанем да бъдем родители поне за малко. Една малка пауза ни трябваше, за да рестартираме и продължим напред. Една седмица без абсурдни разговори и разрушени мебели искаме, не повече! Баста! Ако трябва, ще се върна до Бургас и ще завлека Росито насила до самолета. Когато се женихме този подход подейства, така че ми се стори подходящ и за този момент. За щастие Росито успя и на следващата вечер излетяхме към Валенсия, въпреки че се чувствахме хем гузно и неловко, че сме без децата, хем приповдигнато и празнично, че наистина сме без тях. Чувството напомняше, когато за първи път си пробвал лек наркотик и знаеш, че е забранено, но очакваш нещо хубаво да ти се случи. Довиждане деца, Hola mi Amor!


Препоръчваме ви още:

Късметът на Явашеви

Денят се познава от сутринта

Привилегията да бъдем родители

Всички деца от 5 до 16 години могат да гласуват от 6 февруари до 15 април за своето любимо заглавие от изминалата година


За седми пореден път българските деца ще могат да изберат своите любими книги за изминалата година, номинирани в наградата “Бисерче вълшебно”. Отличието се връчва от 2013 г. и е единствената българска награда за новопубликувани детски издания, чието жури са децата. Основна цел на инициативата е да насърчи четенето и да повиши функционалната грамотност на подрастващите. Организатор на “Бисерче вълшебно” е фондация “Детски книги” с подкрепата на Министерство на образованието и науката.

Официалното начало на детския вот е дадено на на 6 февруари 2019 г. Гласуването през сайта www.biserche.com ще продължи до 15 април 2019 г. В настоящото издание на наградата могат да гласуват всички деца на възраст от 5 до 16 години. Те са поканени да избират измежду 110 заглавия, като най-голям е броят на книгите от български автори - 34. Номинациите са разпределени в четири възрастови категории за художествените произведения и една категория “Нещотърсачи” за нехудожествени книги.

Като допълнение към основните дейности в кампанията, фондация „Детски книги“ започна изграждането на мрежа от читателски клубове "Бисерче вълшебно". Целта е децата, обхванати в клубовете по места, да придобият умения за оценка и подбор на качествени четива и да се превърнат в детско жури, което да прави предварителна селекция на книги за краткия списък на Награда „Бисерче вълшебно”.

biserche

„Идеята за читателските клубове бе посрещната с неочаквано голям интерес от деца, учители и библиотекари в цялата страна. До момента са създадени близо 65 клуба, които на ежемесечни срещи обсъждат избрани от тях номинирани заглавия. Целта е децата да придобият умения за извличане и анализиране на информация от различни източници и по различни теми от сферата на науката и изкуствата, като така развиват активно функционалната си грамотност., разказва Валентина Стоева, председател на Съвета на фондацията.

Създаването на мрежа от читателски клубове бе подкрепено от Обществения борд на ТЕЛЪС Интернешънъл в България.


Церемонията, на която ще се разберат победителите във всяка от категориите, ще се проведе на 22 април 2019 г., а среща на читателските клубове организаторите подготвят през юни 2019 г. в Пловдив, в рамките на „Пловдив чете“. 

Повече подробности за наградата „Бисерче вълшебно“ 2019 и правилата за участие, както и допълнителни материали за учители, библиотекари и родители, ще откриете в сайта www.biserche.com

FoundationDetskiKnigi Logo BG horizontal RGB

За наградата “Бисерче вълшебно”

По време на кампанията за наградата през 2018 г. се включиха близо 10 000 участници от България и чужбина. Право на глас имат всички деца на възраст от 5 до 16 години. Номинациите за наградата се правят от издателите на база най-добрите им издателски проекти през предходната календарна година, които не присъстват в задължителната учебна програма. Наградата за най-добра детска книга “Бисерче вълшебно” се организира от фондация “Детски книги” и от 2013 г. и се провежда с подкрепата на Министерство на образованието и науката и партньорството на сайта “Аз чета”.
Мама Нинджа е медиен партньор на събитието. 

За “Детски книги”

Фондация “Детски книги” е съсредоточена изцяло в организирането на проекти и инициативи за насърчаване на четенето сред децата, стимулиране координацията и взаимодействието между всички институции и лица, свързани с детското четене. Проекти на фондацията са сайт Detskiknigi.com и Награда “Бисерче вълшебно”. В края на 2016 г. фондация “Детски книги” е избрана за номинираща организация от България в престижната международна награда за детско-юношеска литература “Астрид Линдгрен”, а от 2017 г. е член на европейската мрежа за насърчаване на четенето EURead.


Препоръчваме ви още:

Четенето от раждането е най-добрата инвестиция

Седма национална кампания "Походът на книгите"

10-те права на малкия читател

 

Отдавна подозираме, че Баба Марта е нинжда по душа, но нямаме преки доказателства. Като гледаме обаче мартениците на нейните посестрими от фейсбук групата ни, все повече се убеждаваме, че няма начин да не е така. Ето какво могат да сътворят със собствените си ръце майките.

Мартенички с кауза

Тази година мартеничките, които изработва Вероника Стоянова са благотворителен жест за дарителската кампания на Бубето Янева. Можете да ги разгледате и да си поръчате  тук

veronika

Всъщност вие купувате мартеничка с дълъг живот, защото след празника може да се използва и като бижу.

veronika2

Близнаците Вики и Пеши от Попово също са наши приятели. Тази година майката и лелята на децата са изработили мартеници, с продажбата от които ще подпомогнат рехабилитацията им, от която се нуждаят непрекъснато. Можете да разгледате и поръчате мартенички тук.

viki i peshi

Зара е усмихнато момиченце, което страда от прогресивна вътрешна хидроцефалия. Мечтата й е да проходи. За целта се нуждае от трансплантация на стволови клетки. Можете да закупите мартеници и да помогнете мечтата да се осъществи.

zara

Мартенички за „домашна употреба“

Йоана Боянова: "Понеже трябва да дадем на поне 300 човека, ги правя аз. Зареждам ги с любов."

ioana boyanova

Таня Здравчева: "Имах огромното желание тази година да бродирам мартенички, но непредвидени обстоятелства ми попречиха и няма да имам възможност. Все пак успях да направя няколко."

tanya zdavcheva

tanya zdavcheva3

tanya zdravcheva2

Елица: "Миналата година детето имаше групово занимание с майки в градината. Трябваше да правим мартенички. Събрахме се на една маса смотани майки и се състезавахме коя ще направи по-смотана мартеничка. В групата на детето имаше китайче. Смотаните се обръщаме в един момент към съседната маса и гледаме как майката на китайчето плете някакво чудо, което спокойно може да продаде за 5 лв. на Илиянци, с подбита цена. Това ми беше преломният момент :)

Жанет Викторова Бориславова

janet borislavova

Маргарита: "Ние живеем в Германия и аз всяка година правя мартеници за семейството и най-близките ни приятели. Миналата година показвах на децата в детската градина как се правят мартеници, в резултат на което тези Пижо и Пенда продължават да висят на шкафа им.

margarita Takacs

Теменужка Ивайло Решовски

temenujka reshovski

Йорданка Тодорова: "Правила съм през годините за деца и учители. Тази година пак ще правя... Това са част от нещата."

iordanka todorova

iordanka todorova3

Теодора Илиева: "Само пресуканият конец им липсва, който ще бъде временно поставен. След Баба Марта ще е само брошка от вълна."

teodora ilieva

teodora ilieva2

Деница Пушкарова

denica pushkarova

 

Бойка Темелкова

boika temelkova

Ивелина Ганева: "Моите мартеници против зли очи и зли вируси !"

ivelina ganeva

Аглика ПелтешкиПравя ги за удоволствие. Тази година за първи път се реших да правя мартенички. Техниката ми беше съвършено непозната, но видях видео за нея в YouTube,  което ме предизвика и набързо купих материали и пособия и така започнах. Техниката се нарича needle felting, на български я срещнах, като сухо валяне на вълна или иглонабиване. Работи се с изключително остри игли, които имат различни номера, в зависимост какъв релеф иска човек да постигне и оцветена, непредена вълна (или еквивалента й). Общо взето, колкото по-твърдо и гладко изглежда накрая изделието, толкова повече работа се влага...

51558854 375006896632076 2414916684402917376 n

aglika

Не съм в състояние да изработвам количества, а и предпочитам всяка мартеничка да има свой уникален фасон, затова не повтарям или даже да го направя, винаги променям нещо, за да не се загуби уникалността. Всъщност това, което е мартеничка сега, на следващият ден може да е просто брошка, стига да се махнат червено-белите помпончета. Затова се старая фигурката да изглежда ефектно и да е качествена, за да може да продължи живота си и след края на март.

aglika2

 

Миниатюрните помпончета изработвам сама със същата техника, просто ми се прииска да избягам от традиционните пискюлчета и в крайна сметка моите мартенички изглеждат така:

aglika4

aglika3

Основна снимка: Аглика Пелтешки

Препоръчваме ви още:

Честита Баба Марта

Политически некоректно

Червено и бяло

Авторката на този текст е многодетна майка, основател на курсове по самоотбрана - Крав Мага. Думите й са посветени на детската агресия, самоотбраната и защо безобидната фраза „момичетата не се бият“ предизвиква насилие.

Имаме добра новина: Ашър (малкият син) се научи да се бие. Това означава, че е преминал към нов етап от развитието си и сега знае, че за решаването на проблемите има множество инструменти, включително и употреба на физическа сила. Не съм силна в психологията, но знам, че всеки човек в ситуация на безпомощност изпитва редица емоции – страх, обида, ярост. И ако когато ни е страх крещим, а обидата изплакваме със сълзите си, яростта изисква по-ярко изразяване. Като физическото насилие. Иска ни се да ударим този, който ни е обидил. Забелязали ли сте колко често употребяваме фразата „иска ми се да го убия“?

С Алън (другият син) нямах такъв проблем. Той твърде бързо се предава, не отстоява себе си и не се опитва да реши проблема в своя полза. Остава на етапа на обидата и се концентрира върху преживяванията си дотолкова, че забравя какво ги е причинило. Да довършва започнатото и да постига своето – върху това работя сега с него.

Ако правим всичко правилно, с времето децата ще се научат да използват различни инструменти за решаване на проблеми и ще изберат тези, които са най-ефективни и правилни. Ще се научат да поставят граница между своите желания и чувствата на другите, ще разберат колко важно е да не нарушаваш нечие лично пространство, ако искаш успешно да се социализираш в общността. Преди да разбереш границите на другите, трябва първо да усетиш своите собствени, да се научиш да „боравиш“ с емоциите си, да ги контролираш.

Имам чувството, че много от хората, които упражняват физическо насилие, не са минали важен етап в емоционалното си порастване и са забуксували на етапа, в който е сега малкият ми син. Той вече усети силата си и разбра, че може да постигне своето, като я използва, но не е способен да разпознае ситуациите, в които употребата й е уместна. Това знание ще получи по-късно, когато започне да различава реалната заплаха, изискваща самоотбрана, и ситуациите, когато действията му са заплаха и употреба на насилие.

Често в родителските групи се обсъждат взаимоотношенията на деца на възраст между 1-3 години по време на разходка. Най-популярната история е - чуждото дете удари моето, но майка му не беше наблизо, как бих могла да реагирам – да отведа ли собственото си дете или да си поговоря сериозно с побойника и майка му. Отговорите понякога направо поразяват – да се разкрещи и да ги унижи пред всички; да прошепне в ухото на малкия агресор нещо страшно; да накара детето си да отвърне със същото и т. н. Когато изчитах поредната подобна история срещнах мисъл, която ми се иска да споделя. Майка на обидено момиченце беше написала: „Ако имах момче, бих му обяснила, че момичетата не се удрят, а на момчетата можеш да отвърнеш в някои ситуации.“ Думите й изглеждат безобидни, общо взето сме ги чували от детството си, но в тях се крие огромен стратегически проблем. Защото тези думи съдържат в себе си разрешение да проявяваш насилие. Всяко предложение да се разграничат тези, които не трябва да бъдат бити, предполага, че има други, които може да търпят насилие.

Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш

2d6c15d654bd7f03d72e8900a9ebd07f XL

Съществуват ли наистина ситуации, в които насилието е допустимо? Категорично не.

Когато под въздействието на емоции, преднамерено причиняваме другиму вреда, ние извършваме насилие. Учейки малкото човече, че съществуват ситуации, в които има право да удари – ние му разрешаваме да употреби насилие. След време дори няма да му хрумва, че е възможно да има алтернатива; ще е неспособно да преговаря; няма да има развита емпатия. Достатъчно е да покажеш властта си, да изплашиш или да удариш, и светът се подчинява на нуждите ти.

Защо да се договаряш или да предлагаш замяна, когато можеш да си вземеш играчката със сила?

Защо да изучаваш детската психология и да търсиш подход към детето си, ако разчиташ на силната си ръка?

Защо да ухажваш момичето, когато можеш просто да го дръпнеш и да го насилиш?

В решението на проблема за силата и властта това е инструмент. Също като умението да се договориш, да направиш компромис, да разкажеш за проблема си на някой друг и да потърсиш помощ за овладяването на конфликта.

Но ако с физическото насилие всичко е малко или много ясно, другояче стои въпросът с психологическата травма. Всяка ситуация на психологическо насилие трябва да се разглежда сама за себе си. Това, което не трябва да забравяме обаче е, че всяко физическо насилие е и психологическо. Насилието е оръжие. То е личната ни ядрена бомба. Ако си позволим да го използваме, ще се върнем в средновековието, където човешкият живот е евтина стока, а за лични граници никой не е чувал. За да умееш да управляваш естествените си реакции и да контролираш желанието си да проявиш сила, трябва да се научиш да работиш с нея.

Какво се случва с малките момиченца? На тях от раждането им разказват, че момиченцата не се бият. На практика им е забранено да мислят, че могат дори да поискат да ударят някого. Тогава как да осъзнаят границите си, да разпознаят чувствата, емоциите и реакциите си и да се научат да ги управляват? Единственият правилен начин е да им обясним как работят вътрешните механизми, да обясним защо не трябва да се срамуват от желанието си да ударят, но не бива да го правят, защото има правилни начини за разрешаване на проблемите. Момичето няма да загуби от своята женственост, ако се научи да отстоява границите си и да наказва насилника. Да пазиш пространството си не е срамно. Срамно е да нарушаваш чуждото. Жената няма право на насилие не защото е жена, а защото насилие не трябва да се упражнява от никого.

Да отгледаш син без предразсъдъци

e77c42b294824a0fd96615ce3f0632e4 XL

В резултат на това „женствено възпитание“ при нас на курсовете по Крав Мага идват жени, които не могат да вдигнат ръка, не могат да отблъснат, не могат да окажат съпротива, дори когато животът и здравето им са реално застрашени. Мантрата „момичетата не се бият“ ни е толкова дълбоко втълпена, че възприемаме всяка проява на физическа сила като нещо противоестествено, убиващо жената в нас. В крайна сметка това ни осакатява и убива в реалността, както показва практиката.

А самоотбраната? Това не е ли проява на насилие?

Самоотбраната е отговор на насилието. Когато то вече е проявено, ние предприемаме действия за защита на личните си граници. Употребата на физическа сила е допустима само в екстремни ситуации, когато животът ни е застрашен. Това е моментална реакция, действие тук и сега. Това е предотвратяване на нападението и защита от последваща атака и заплаха. Това е употреба на сила, чиято цел не е отмъщението, не е възстановяването на справедливостта, не е причиняването на вреда, а самозащита, в момент, когато няма друг начин да се спасиш.

Ако мъжът ти те пребива в спалнята, да вземеш нощната лампа и да го удариш е самозащита, но да избягаш в кухнята, да вземеш нож и да се върнеш и да го забиеш в корема му е умишлено причиняване на вреда. Защото, за да избегнеш насилие можеш да избягаш у съседите, а не в кухнята например. Жените имат толкова права, колкото и мъжете. Същите права да чувстват, мислят, желаят. Същите права да се научат да контролират гнева, страха и агресията си. Да се научат да ги използват при крайна необходимост, когато животът и здравето им са застрашени.

Какво излиза – момичетата ги възпитават да не бият, а момчетата – да отвръщат на удара. Накрая се получава така, че на страната на мъжете е природната сила, втълпените от обществото възможност и право да употребяват насилие.

Какво да правим с дете, което иска да удари? Първо, трябва да пресечем опита му за силово въздействие. Да го хванем за ръка, да се изравним с нивото на очите му и да му обясним, че това, което изпитва, е нормално и правилно, че с право е обидено и ядосано; че желанието му да удари е естествено, но не бива да го прави, защото другият ще изпита болка. После можем да го научим да се справя с гнева, да покажем алтернативите за освобождаване на емоциите – например да изкрещи, да тропне с крак, да пие вода, да се успокои. По-сложно е когато някой е ударил нашето дете, а ние сме го учили никога никого да не бие. Какво да правим с ответната реакция? В този момент детето има усещането за ужасяваща безпомощност и несправедливост. Защо неговите родители му казват, че никой не се бие, а другият може да удари? Изходът е един – малкото дете трябва винаги да е под наблюдението на възрастните. Ако се е случило нещо подобно, а ние не сме били наблизо, то трябва първо да ни извика. Някой може да каже, че така му отнемаме правото на самоотбрана, но ние го правим само по една причина – то все още не е способно да различи границата между „нощната лампа“ и „ножа“. Невъзможно е да обясним на тригодишно дете в какъв момент заплахата преминава в сбиване, в проява на насилие и отмъщение.

По-късно, когато детето ще може само да анализира ситуацията, когато се научи да се справя с емоциите си и да се сдържа от употребата на насилие, когато може да се контролира, можем да разкажем за самоотбраната. И непременно да подчертаем, че само в случай на удар и опит да те ударят възниква незабавното право на самоотбрана. И това не е право по полов признак.


Препоръчваме ви още:

5 мита за детската агресия

Защо е важно да отвръщаме на детската агресия с любов

Да поиграем на война?

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам