Автор: Христина Чопарова

Първият учебен ден за много деца е свързан с немалко стрес. Приготовленията, цветята за учителката, дрехите и чантата, последните напътствия. Бързането да не закъснее. Церемонията и речите. Вълненията от срещата с други деца. Още преди да прекрачи прага на училището с първия звънец, детето вече е във водовъртежа на събитията. За едно дете със слухова загуба в първия му учебен ден напрежението е много по-голямо. Особено когато е в масово училище. За много деца и родители първият учебен ден предстои, а подготовката за него започва много преди края на летните месеци. Как да подпомогнем детето със слухозагуба да се справи с новите предизвикателства? Какво е правилното отношение към дете със слухов дефицит от страна на родители, учители, ученици? Публикацията ни не претендира за изчерпателност, само за основни насоки, базирани на личен опит.

Първи клас е и първата крачка на детето в света на основното образование, първите му срещи със знанието. И с много повече хора, разбира се. Вълнението е огромно, но за родителите на деца със слухова загуба то е примесено и с редица притеснения. Преди всичко, много родители си задават два ключови въпроса: „Как ще се справи детето?” и „Как ще се държат останалите с детето ми?”

Първата учебна година е и своеобразно „предаване на щафетата” от родител към учител. Делегирано доверие, че в новата среда детето ще бъде добре прието, посрещнато и съответно, ще се чувства добре. Това не всякога се случва и за много деца впоследствие първият учебен ден не е минал добре – не само заради натрупания стрес преди да пристъпи прага на училището, но и заради начините, по които се адаптира към новата атмосфера, различна от дома и детската градина. За едно дете със слухова загуба тази адаптация е малко по-трудна и поради това е хубаво, ако с общи усилия този преход може да бъде направен за него по-плавен.

Още при избора на учебно заведение повечето родители проучват всички предимства и недостатъци на училището, близостта до дома, също и атмосферата, в която детето им ще се обучава в следващите няколко години. С цел да се намери най-добрата среда и да се установи какви са приемащите нагласи и съществуват ли пречки за адаптацията на детето в точно тези условия, можем да отправим няколко препоръки:

Писмо до майката на Раличка и доцент Петкова

За родители:

Поговорете с детето предварително и го подгответе за онова, което му предстои да види и преживее. Обяснете му какво представлява първият учебен ден, разкажете му забавни случки от вашия собствен, когато сте били деца. Успокойте го, че за да го приемат добре, е важно то самото да не се притеснява да обяснява на другите деца как точно чува и как общува. Ако носи слухов апарат или кохлеарен имплант, то знае как да ги използва – просто го уверете, че няма нищо лошо в това и другите деца да знаят за какво служат тези устройства, и ще е най-добре ако им показва и обяснява. Децата са много любопитни, контактни и приемащи.

Разговаряйте откровено с учителите за слуховия статус на детето, неговите специфични комуникационни потребности. Колкото повече са запознати и информирани за това директорът и класната, толкова по-малък е шансът да се получат недоразумения. Когато в масово училище (и в съответния клас) има дете със слухов дефицит, то обикновено е изключение от правилото и точно това обстоятелство налага доброто, максимално информиране. Ответните реакции ще ви подскажат какви са нагласите детето ви да постъпи точно в това училище, имало ли е преди там деца със слухови дефицити и за всичко, което ви е необходимо да знаете – информирайте се обстойно на място.

Потърсете училищния психолог и провеждайте с него консултации. Детето ви по всяка вероятност ще скрива от вас, ако има трудности или възникнал проблем, но когато е под дискретното наблюдение на психолог, ще бъде по-лесно да се намерят адекватни решения.

Поговорете с родителите на други деца, с които ще учи вашето дете. Обикновено на първата родителска среща или още в първия учебен ден много родители завързват контакти покрай разговорите за децата си. Задължение на класния учител е да информира всички родители, ако в класа има дете без слух, за да могат те от своя страна да поговорят с децата си у дома за правилното общуване с дете със слухова загуба.

Как да общуваме с различните деца

Ето няколко препоръки и за учители:

Ориентирайте се първо къде седи детето. Необходимо е да се уверите, че е достатъчно близо до вас, за да ви разчита по устните (ако е с тотална слухова загуба), да вижда дъската, и да може да ви чува (когато носи слухов апарат или кохлеарен имплант). Ако то не желае да е на първия ред (чин), не го насилвайте – важно за неговата самостоятелност е само да избере мястото си, не вие да го определяте. Попитайте го добре ли се чувства там и има ли нужда да се размени с някого.

Представете себе си, като напишете името си на дъската, а след това представете детето със слухова загуба на съучениците му. В различните училища практиката на представяне и запознаване в първия учебен ден може да бъде различна. В едни от тях детето се представя само, а другаде учителят се ориентира след поименно повикване. Когато детето не чува, то най-вероятно няма да реагира, ако изречете името му. Затова е желателно при опознаването с другите деца, преди всичко вие да представите детето със слухов дефицит. Не започвайте с него, освен ако по азбучен ред името му не налага да е първо. Не го викайте пред всички, отидете вие при детето. По този начин давате пример за първата крачка в общуването с него. Представяте го вие, тъй като то може да се притеснява или срамува да се представи само пред толкова много деца. Обяснете на останалите ученици, че за пръв път (ако е за пръв път) при вас идва ученик, който носи апаратче (кохлеарен имплант), и че с радост и удоволствие ще го подкрепяте, за да може да се учи наравно с всички. Не бъдете прекалено снизходителни, но и не демонстрирайте специално отношение – нека детето да се чувства уважавано, без да е приоритизирано заради слуховия си статус.

Следете колко и как детето разбира вас и останалите деца. Не забравяйте, че за едно дете без слух вие сте непознат човек. У дома си и в детската градина детето вече е изградило познавателни способности да разчита микромимиката на близките си и артикулацията на тези, които са около него. Но в първия учебен ден то се среща с много повече лица, и необходимостта да се концентрира и насочва слуховото си и зрително внимание към повече от един човек за него е по-сложна и изморяваща. Обстоятелството, че носи слухов апарат или кохлеарен имплант не означава, че то чува както всички останали деца – тези средства подпомагат улавянето или усилването на гласове и звуци, но не са гаранция, че ви е чуло или разбрало, ако няма зрителен контакт с лицето ви.

Проведете възможно най-рано първата родитело-учителска среща. След запознаването с децата, следва среща и с родителите им. Целта е да се получи хармоничен обмен и комуникация, тъй като първия учебен ден – както по-горе споменахме - е предаване на щафетата в детското възпитание и за всички е добре тя да се случи по взаимно приятен начин. Информирайте родителите, че в класа има дете със слухов дефицит и каква е неговата специфична комуникация. Отношението на децата много често копира това на родителите им и когато то е правилно зададено, ученето ще бъде взаимно удоволствие.

Убеждавайте се по ненатрапчив начин, че детето без слух има достъп до това, което обяснявате и ползвайте дъската максимално. За децата със слухов дефицит зрителният контакт набавя цялата информация и когато нещо не са разбрали, ако не го разберат и когато повторите, нужно е да се напише. Възможно е неразбирането да се дължи на това, че детето не е разчело артикулацията ви или на това, че е преуморено от твърде много концентриране. Желателно е да се убедите, че детето със слухов дефицит е разбрало задачите, които сте възложили за домашно. Можете вие да се информирате, ако след часовете попитате детето лично, или можете дискретно да делегирате тази отговорност на близък негов съученик/ци.

Повечето деца със слухови дефицити се притесняват да говорят. В много от техните семейства може би се общува с жестов език, а е възможно също така и самото дете да има недостатъчно рехабилитиран говор, както и неправилност на изказа (аграматичност, типична за много деца с пренатална слухова загуба). Необходимо е подробно запознаване, много търпение, разбиране и правилно отношение към малките ученици със слухови затруднения, за да бъде ученето за тях и престоя им в класната стая приемащо и приобщаващо. В крайна сметка, силата всякога си проличава в отношението.

Бел.авт.: Текстът е подготвен във връзка със стартиращ проект на „Ние ви чуваме”, ориентиран за родители на деца със слухови дефицити. Ако имате въпроси, ще се радваме да се свържете с нас на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Източник: repporter

Препоръчваме ви още:

Безизходица

Никой не е застрахован

Надушвам криза