Автор: Янка Петкова

Кучетата надушват всичко. Дори назряваща хипо и хипергликемична криза. Оказва се, че минути преди тя да настъпи, болният от диабет отделя специфична миризма, която кучетата могат да подушат и, ако са обучени, да предупредят човека за назряващ проблем. В САЩ отдавна използват тази тяхна способност и ги обучават да известяват болните си от диабет стопани. В Европа такъв опит няма, но у нас има фондация „Очи на четири лапи“, в която не се колебаят да адаптират методиката си и да експериментират. За началото на този проект разказва председателят на фондацията Албена Алексиева.

„Потърсиха ни родители на деца с диабет, които бяха разбрали, че в САЩ се обучават такива кучета. Да си позволиш такова куче е почти невъзможно, тъй като е много скъпо, освен това всяко се обучава персонално продължително време. Детето (или възрастният) с диабет трябва да присъства, за да свикне животното с миризмата му. Родителите, които ни потърсиха, казаха, че ние сме хората, които биха могли да направят това в България. До момента ние имахме опит с обучение на кучета водачи на слепи и кучета асистенти за хора с двигателни увреждания. Решихме да опитаме и започнахме пилотен проект, в който най-важно беше да адаптираме методиката. Първото ни обучено куче се казва Нобел и работи в семейството на Катерина, момиченце с инсулинозависим диабет. Опитът се оказа изключително успешен, а и интересът е голям. Дадохме си сметка колко е тежко и тревожно отключването на диабет при децата. Хипогликемиите при тях се случват бързо и са много опасни.“

В момента в училището на фондацията се обучават 5 кучета, две от тях работят с възрастни пациенти и три с деца. Обучението е много важен и продължителен процес. Отнема 8-10 месеца. На кучето му се изгражда рефлекс да дава сигнал, когато надуши определена миризма. Това е специфичната миризма при криза на човека, за когото ще работи. На следващия етап тренировкатата се фокусира върху това, миризмата да играе роля на команда за сигнализиране. За да се запознае кучето със специфичния мирис и да го разпознава, веднъж седмично в училището се носят проби. Тези проби се вземат от слюнката на страдащия от диабет, с тампонче под езика му. Пробата се запечатва и се поставя във фризер за съхранение. При този метод миризмата се съхранява до три месеца. С такива тампончета работят инструкторите на кучетата. Когато кучето започне да реагира безотказно на инструктора, започва да работи реално с човека, на когото ще служи. Тогава вече диабетно болните се включват в тренировките.

Албена казва, че възрастните са по-надеждни по време на тренировките, разбират какво се очаква от тях, докато децата са фокусирани върху играта. При децата се изработва и сигнал за втори човек – кучето трябва да предупреждава и родителя за предстояща криза. Идеален резултат е когато в 8 от 10 случая кучето дава сигнал. Когато това започне да се случва на тренировките и животното има адекватно социално поведение – сред хора, в транспорт, на обществени места - започва работата вкъщи. Има вариант то да заживее в дома и по-рано, този вариант все още е на експериментален етап. Семейството, което приема кучето, заплаща таксата за обучение – 2000 лв. След като обучението приключи, сключва договор за безвъзмездно ползване. Фондацията има квоти за дарствено изхранване на работещи кучета в семейства, за които отделянето на пари за хранене на кучето ще е проблем. В момента съществува и квота за 2 кучета годишно от програмата за диабет, които се предоставят напълно безвъзмездно, без да се плаща такса за обучение.

Колко ефективен е този метод тепърва ще се проучва, но Албена Алексиева казва, че непрекъснато контактуват с родителите от семейството, в което е настанено първото обучено куче Нобел. Неотдавна бащата на момиченцето споделя, че когато лабрадорът подал сигнал за предстояща хипогликемична криза, е измерил кръвната захар с глюкомер и стойността е била 2,5. А електронните датчици, които следят кръвната захар и информират чрез приложение на смартфона са показвали стойности над 7. Нобел е реагирал доста преди апаратурата. Това дава възможност на родителите на Катерина да имат повече време за реакция. Всъщност опитът и в чужбина показва, че кучето реагира с 5 до 10 минути по-рано.

Кои кучета са подходящи

„Лабрадорите са универсални за всякакъв вид работа – казва Албена – но по принцип, поне на теория, всяко куче, което не е със сплескана муцуна би могло да бъде подходящо. Породите със сплескани муцуни имат особена анатомия на носа и това им пречи да уловят специфичните миризми. Идеално е всяко ловно куче с великолепен нос. Освен това то трябва да има подчертан интерес към човека. Ние обучаваме лабрадорите да си взаимодействат с хората и подбираме най-социалните, тези от тях, които са фокусирани върху човека. Бихме могли в бъдеще да обучаваме и домашни кучета, стига да са млади и социализирани по нашите правила. Спецификата на тяхната работа изисква да са непрекъснато до човека, да спят до него (за да го предупредят за криза и по време на сън), да им е разрешен достъпът до всички повърхности, до които се докосва човекът. При всякаква ситуация те трябва да могат да стигнат до него, за да го известят. Напълно обучен е Нобел, който работи за Катерина вече 2 години, а още три кучета са в много напреднал стадий на обучение.“

Кои семейства са подходящи

Първо, не бива да има член на семейството със страх от кучета или алергия. Кучето е член на семейството. Хората, които са фокусирани върху идеалната чистота, също не са подходящи, защото животните отделят косми. Стопаните на такова куче трябва да са наясно, че вземат член на семейството, който за да е надежден и за да работи ефективно, трябва да получи съответните грижи – правилно хранене, три разходки дневно, внимание. Куче, което не получава достатъчно внимание от стопанина си просто спира да работи. Родителите трябва да са с нагласа, че ще се сдобият с още едно дете. Възрастните болни от диабет трябва да свикнат с мисълта, че кучето е навсякъде с тях – вкъщи, в градския транспорт, в учреждения, по време на пътувания. Не може да е ефективно, ако стои 8-10 часа дневно само. В училището на фондация „Очи на четири лапи“ работят дори с хора, които нямат никакъв опит с кучета.

Поли и Прити

Поли Владимирова е жената, която ни потърси с молба да напишем повече за проекта на фондация „Очи на четири лапи“. Когато се свързах с нея, ми обясни, че е била "приемен родител". Трябваше ми малко време, за да разбера, че става дума за кученце, а не за дете. Поли все още тъгуваше за Прити, лабрадорката, за която са се грижили в продължение на година и половина и сега е в училището за кучета водачи и асистенти, за да премине задължително обучение и да стане спътник на някой болен от диабет. Решили да станат приемни стопани без никакъв предишен опит с домашен любимец.

„Човек има нужда да научи детето си на по-важни неща от това да си просто състезателен кон, който непрекъснато тича по задачи. Искам синът ми да е добър човек, да се научи на отговорност. Реших, че идеята е страхотна. Мой много близък човек почина вследствие на усложнения от диабет. Затова проектът ме спечели. Кандидатствахме за приемни стопани, одобриха ни и ни дадоха една малка топчица на месец. Трябваше да подготвим дома си за идването ѝ. Докато беше при нас, от фондацията поемаха всички разходи за храна и ветеринарни грижи. Приехме я като другото дете в семейството. Вкъщи беше глезена принцеса, но никога не ни е създавала напрежение. Водехме я навсякъде с нас, спазвахме правилата изисквани от училището за обучението ѝ. Най-трудно ни беше в началото да не ѝ позволяваме да се качва по местата за сядане, защото все още не знаехме за каква работа ще бъде използвана. Например на кучето водач му е забранено да се качва по фотьойли, легла, дивани, за да не цапа и заради удобството на слепия човек. Кучето асистент за сигнализиране на диабет може и трябва да има достъп до легла, дивани, места за сядане, за да сигнализира във всеки момент и във всяка ситуация. Посещавахме тренировките цялото семейство. Трябваше да се научи да ни слуша и да реагира на определени команди. С другите приемни стопани сме като едно голямо семейство. Това беше добра възможност да се запознаем с интересни хора, докато тренираме или просто наблюдаваме какво се случва. В училището за служебни кучета непрекъснато тестваха животните. Прити беше с най-добрия резултат. Върнахме я преди 20 дни, още не мога да дойда на себе си. Не съм ходила да я видя, защото ще е трудно и за двете ни.“

Домашен любимец със специални умения, който предупреждава за наближаваща опасност – това получава болният от диабет, който има обучено куче. За да популяризира тази възможност екип на фондацията организира срещи в диабетните групи на детските градини. Така децата имат възможност да се запознаят с кучетата, за които пък това е още една стъпка към социализацията им.

Повече за проекта можете да научите от сайта и фейсбук страницата на фондацията.

Препоръчваме ви още:

Алекса, без която не можем

Едно от най-добрите решения, които съм вземала

Доброто куче Чара