Започвам този текст с няколко уговорки. Първо, харесвам детската градина на сина ми, учителките му са отговорни и любящи, и аз съм спокойна за него и приятелите му. Второ, знам, че проблемът е в системата, почти убедена съм, че тя може би ще се промени, когато внуците ми тръгнат на ясла. Още по-зле – осъзнавам, че посочвам стар проблем, но не и решение, което е жалко. Така че приемете долуописаното като мрънкане на претенциозен родител.

Пред няколко дни в детската градина на сина ми имаше тържество в чест на семейството. Учителките, водени от одобрената от МОН програма, се бяха постарали да направят тържество в чест на традиционните семейни ценности. Дотук добре, но кои са тези ценности...

Децата ни са 5-6-годишни – едни от най-будните и палави в градината. Доколкото се познаваме с родителите им, сред тях има т.нар. традиционни семейства, деца с един родител, хлапета, заченати от банка с епруветки, мюсюлмани, еврейче, двойки без брак, въобще по малко от всичко. Хлапетата са наясно какво е тяхното собствено семейство, а също и познават ценностите и недостатъците му. Но според програмата семейството е мама, татко и аз... Останалите – обяснявайте се вкъщи.

Как се чувстват децата в нестандартните семейства

И така, започнахме с умилителни песни и стихчета за уюта и обичта в семейния дом. Мама пече питка, татко се прибира и целува детето си с любов, сещате се... После и баба пече питка... По едно време мъжът ми, който снима тържеството, ми пусна съобщение: „Стига с тия питки, кой пече хляб всяка вечер... И защо нито един татко не опече я агне, я пържола... “

Ами ако татко го няма в картинката, или се прибира късно, рядко, или с шамари, с дъх на ракия, или го няма, или още по-скандално – готви и чака мама... Кой ще изпълни ролята на любящия родител от стихчето?

Къде е простата истина, че децата имат нужда от любов, независимо от кого я получават?

Как тази идеалистична представа за семейство по образователната рамка, помага на нас, родителите, да бъдем по-добри в отглеждането на децата? На мен - никак. Ние сме семейство – мама, татко и дете, и пак ни е трудно да сме родители по образец. Ще си потърся дъвка „Идеал“, та поне тя да е идеална.

Както говорим за семейства по образец, момичетата танцуваха с кукли. Както истински майки повиваха едни бебета, после ги мятаха вдъхновено във въздуха, добре че не ги кърмеха. Момчетата стояха отстрани отегчени, без никаква роля в отглеждането на децата.

Кукла за момчето, кола за момичето

Упс, да не би да съм пропуснала нещо... Или еволюцията на бащите е спряла на входа на градината? Ако бях баща като моя мъж, щях да се обидя. В групата ни има още няколко много активни и грижовни бащи, които сменят памперси, готвят и преобуват децата си, наравно с майката. Също така ходят на площадката за игра по-често от майките. Защо никой не им каза „благодаря“ или поне да беше споменал, че има и такива мъже?

После дойде ред на бабите и дядовците. Те бяха белокоси, почти глухи, с бастун и с неистово желание да оплетат на внуците си шапка, и най-вече ги гледат от бебета. Ей, къде ги намерихте тези баба и дядо? Нашите баби и дядовци чуват добре, движат се без помощни средства, а белите им коси се виждат в корените. Баби и дядовци, които гледат активно внуците от люлката, са историческа забележителност. Моите баба и дядо бяха такива, те бяха и са с бели коси и те имат бастун. Синът ми се радва на компанията на родителите ми, когато те имат време, и най-важното, когато не са на работа. Още по-зле – май и двете му баби не умеят да плетат.

Накрая децата се хванаха за ръце и изиграха нещо като хоро, в смисъл – ние сме щастливи заедно. Аз видях отегчени деца, леко скучаещи родители, разбира се, пляскахме на всяко изпълнение, но не и сълзи от умиление. Май всеки го заглождиха повече въпроси, отколкото да намери вдъхновение за по-добро родителство.

До детската градина и назад

Наясно съм, че зад тази злополучна пиеса за семейните ценности стои усиленият труд на учителките, за което им благодаря. Те не са виновни, че системата ги тласка да преповтарят сценки от 80-те години на миналия век. Една от учителките вероятно е била палаво пламъче в очите на баща си, когато някой е писал тези стихчета и е съчинявал тези песни. За добро или зло семейството не е същото, както пише в ръководството към учебника, и децата разбират от пръв поглед, усмивка, сълза, понякога скандал или шамар, че светът е голям и семействата са щастливи или нещастни по своему. Знаят, че понякога таблетът или телевизорът заменят родителите, че трябва да се пазят от непознати, учим ги на правата им, какво е секс, куп полезни неща, които задължителната програма пропуска.

През ноември 2018 г. е глупаво да издигаме паметници на идеали, които умират. Ако не сега, то в училище, или в гимназията и университета децата ще срещнат хора, които живеят само с един родител, в еднополови семейства, осиновени, сираци, хора с увреждания, жертви на насилие... Имало ги е преди, има ги и сега... Време е те да влязат в учебниците, за да могат и учителите да преподават за семейството и други подобни адекватно. Дотогава ще ги учим на това вкъщи, кой както може, и честта семейна също.

Авторката пожела анонимност.

Препоръчваме ви още:

За семейството и кой в него е главен

Типовете семейства според татко Калоян

Между два века