Автор: Дарина Димитрова

Като създател на материалния свят и властващ над своите изобретения, човекът несъмнено се превръща в техен роб и става зависим от тях, докато се превърне в слуга на самия себе си. Разработени с цел да бъдат в улеснение на човечеството, новите технологии като проводник на знания, комуникация и информираност неизбежно имат и своето отрицателно влияние върху интелекта и социалния живот на всяка личност. С навлизането им се въвежда и една нова актуализация на познатия ни досега живот. Пряката комуникация се измества от косвена, развлеченията са в онлайн режим, реалността се преобразява във виртуалност, а близостта се превръща в чуждост. Към всички познати пороци, към които спадат наркотиците, тютюневите изделия, алкохолът, кофеинът и дори захарите, вече съвсем основателно можем да добавим една нова и модерна пристрастеност - към технологиите.

Някои учени дори сравняват привързаността на хората към новите технологии, като равносилно състояние на деменцията. 

Думата преведена от латински de (надолу) и mens (разум), дословно се превежда като „умствен упадък“, умствената работоспособност намалява, поради загуба на нервни клетки. За да се запази умствената ефективност, мозъкът трябва да се тренира, същото важи и за мускулите, тъй като те си взаимодействат. Това се случва, когато работим усилено във външния свят, тренираме и развиваме нашата умствена и физическа ефективност.

Забързани в ежедневието и погълнати от все по-бързо развиващия се глобален свят, предоставящ ни все по-малко време за размишления, машинално изпълняваме своите рутинни задължения, без да се замисляме какво улеснение ни предоставят новите технологии. Работният процес и ежедневието ни са свързани с все по-малко умствена и физическа натовареност.

Колкото по-лесна за възприемане е една информация, толкова по-малко ще е необходимо да мислим, съответно и да помним.

Например няма нужда да се напрягаме да смятаме наум, след появата на калкулатора. Компютърът и телефонът съхраняват части от нашия живот и необходимите за нас данни и документи. Вместо да преписваме текст няколко пъти ръчно, просто го копираме и поставяме където и колкото пъти е необходимо, това ни спестява време и труд, но ни лишава от други важни и необходими за нас умения. Навигацията запаметява нужните за нас маршрути, дори радиото и телевизията, информирайки ни, до една известна степен насочват нашето мнение в една или друга посока или казано по друг начин независимостта в човешкия свят е свързана с множество зависимости още от самото ни раждане.

Технологии на семейната идилия

Технологиите играят важна роля в развитието на децата и тяхното приспособяване към обществото. Чрез тях възприемането на информация става все по-повърхностно, а личността по-разсеяна. Можем да споменем примери за неблагоприятното влияние на технологиите върху концентрацията. Например докато шофираме или докато работим, домакинстваме, учим, пресичаме улиците, също и докато отглеждаме децата си или казано с други думи - докато децата отглеждат себе си, поради заетостта на родителите, позволявайки им да бъдат заменени от технологиите и оставяйки ги да растат в една неблагоприятна среда. По този начин, те се развиват емоционално неудовлетворени заради чуждостта на семейните взаимоотношения, поради липсата на внимание, игри и разговори с родителите, без отговорности, здравословен сън и балансирано хранене, без правила, граници, достатъчно движение, социален живот, време за развитие на креативните способности и личностно израстване. Някои ще кажат, че това е прекалено крайно изказване, но е факт, че все по-често срещаме разсеяни от новите технологии родители и деца.

В съвременния глобален свят родителите не биха могли да ограничат децата напълно в използването на технологии и сърфирането в интернет.

Тяхната роля е да насочват и контролират как да ги използват умерено. Дългото прекарване пред игрите изяжда времето за комуникация с други деца, но освен това сърфирането в интернет би могло да крие много опасности. Освен на неподходящото съдържание, подрастващите могат да станат жертва на интернет измами, срещи с насилници, също и на реклами, които да ги примамят да се занимават с рискови дейности или да ги тласнат към лошо поведение, като ползването на наркотици, алкохол, гледането на сайтове за възрастни, или съдържание със насилие, което би могло да ги накара да мислят, че това което виждат, е полезно за тях, тъй като другите също го правят. Освен това застояването пред компютъра или таблета е сочено за една от причините за затлъстяването при децата. Родителите биха могли да предотвратят всичко това с малко внимание, създаване на правила и контрол.

Вече има специално създадени телевизионни канали за деца под 4-годишна възраст. Смята се, че ако развитието на мисленето и възприемането на детето в предучилищна възраст е нарушено, това се дължи на прекомерно прекараното време в ранна детска възраст пред новите технологии. Те са сочени и като една от причините за проявата на дислексия.

Обикновено, когато родителите имат нужда от почивка, или да свършат някое задължение, оставят своите деца пред компютър, лаптоп или смартфон, като им дават пълната свобода на избор. Но все по-често се срещат детски анимационни филми със сцени на насилие и една голяма част от игрите, до които децата имат свободен достъп, също насаждат агресия. В тази ранна възраст те все още нямат способността да бъдат критични и да подбират съдържанието, както и да разграничат реалността от виртуалността или с други думи децата приемат виртуалния свят твърде буквално. Ако в игрите или анимациите стават свидетели на насилие, приемат това за напълно нормално отношение и се опитват да го прилагат. Твърде повърхностното общуване с родителите и отсъствието на достатъчно близост, както и липсата на вербална комуникация, допринасят за агресивен модел на поведение. През последните години станахме свидетели на не един и два случая на насилие между деца. По неофициална статистика през изминалата 2017 г. смъртните случаи, заради агресия между подрастващи, в страната са 38.

Няма ги игрите на улицата, които развиват физическото и психическото здраве на малчуганите, креативността, сетивата, възможността за концентрация, тъй като след изразходването на енергия се подобряват способностите за запаметяване и фокусиране върху учебната дейност. Тази възможност обаче се замества от настолни игри. Сега вместо бягащи и играещи деца, все по-често сме свидетели как деца играят със своите смартфони през свободното си време.

  Как се живее с дете, което не играе на таблет?

През 2008 година, британски учени въвеждат понятието номофобия, произлизащо от английски - mobile phone phobia. Според изследванията това е психическо заболяване, което засяга предимно деца и подрастващи, развили пристрастеност към мобилните телефони. Изразява се със състояния на тревожност, паника и страх при липса на смартфон. Друг симптом на номофобията е намалената непосредствена комуникация, заменена изцяло от онлайн общуване, също и оставянето на устройството в режим на готовност, така не бихме изпуснали нито един сигнал или съобщение. Пристрастеността може да доведе и до болки в лактите, ръцете и гърба, поради прекомерно повтарящи се движения. Учените вече търсят решение за справяне с проблема като резултат дава когнитивна поведенческа терапия, комбинирана с лечение с медикаменти. Друга възможност за лечение е Терапия на реалността, която цели пациентът да насочи поведението си към реалният свят, далеч от своята пристрастеност.

Ненапразно в повечето от карикатурите си френският графичен дизайнер Жан Жулиен изобразява по много интересен начин зависимостта на човека от новите технологии предимно със син цвят, който най-напред се асоциира със студенина, бездушност, празнина и апатия. Технологиите бавно ни превръщат в робочовеци.

Препоръчваме ви още:

Какво е Синдром на електронния екран

Нищо не го интересува

Имат ли децата право на лично "виртуално" пространство?