„Щастливи сме без брак!“ vs ” То пък какво семейство сте без брак?!“

Автор: Валентина Димитрова

21 век. 2019 година. Все по-малко хора встъпват в брак и това вече започна да се възприема за нормално. Въпреки това мнението на повечето хора по този въпрос е в двете крайности. Едните са по-скоро традиционалистите – те са твърдо за брака, защото „дава сигурност”, а другите смятат, че „един подпис не би променил нищо“. От които и да сте вие, сте прави, защото това е вашето желание и убеждение.

Или пък не съвсем? Нека разберем.

Наскоро моя близка, да я наречем Еми, ми сподели: ”Не искам да се омъжвам. Не смятам, че един подпис би ме направил по-отговорна във взаимоотношенията ми с другия“. Много често обаче среща хора, които имат различно мнение, не могат да я разберат и ѝ казват: “Моля те, помисли си. Бракът дава сигурност! Ти си интелигентен човек, трябва да преосмислиш своето решение.“

Оттогава тя мисли ли, мисли… и се пита дали не греши? Дали другите не са прави? Наистина ли е толкова важно да си сложиш подписа на онзи бял лист?! Но по-важното - тя започва да се съмнява в собствения си избор, защото той не се вписва в очакванията на другите. Дали ще бъде приета и подкрепена, ако го отстои? Работата ми като семеен терапевт ме среща с много хора, които имат различни вярвания, изградени във времето. Влияние за формирането на нашите убеждения оказват много фактори като средата, в която сме отгледани, традициите, религията, посланията, които получаваме от родителите и други – придобити от личния опит. Еми беше объркана и се питаше какво решение да вземе и дали ще е съобразено все пак с общоприетите норми. Тогава аз проявих интерес към семейната ѝ динамика и се оказа, че Еми има по-голяма сестра, която живее на семейни начала с партньора си повече от 20 години.

„Разбират се прекрасно и не им е нужен брак“, ми казва. Така от една страна тя има един пример в семейството си, който смята за успешен, а от друга – все още стои натискът на обществото: „Какво семейство сте вие, дори нямате брак?!“. В случая на Еми изборът, който са направили сестра ѝ и нейният партньор, среща изцяло подкрепата на семейството. Тя може да иска да повтори примера на сестра си, за да „покаже“ лоялността си към нея. Mоже да иска да получи същата подкрепа от родителите си – такава, каквато са дали на сестра ѝ (разбира се, тези процеси невинаги са напълно осъзнати).

Сериозно, какъв е смисълът от брака?

За нея този избор носи някакъв смисъл и вярването ѝ се е формирало на базата на примера, който вижда, разговорите, които водят, или убежденията, които имат в семейството. Отделно, в нейното семейство се гледа на брака като на нещо „завинаги“. Да си женен в „добро и зло“, за развод и дума да не става. Но Еми не е съгласна с това наложено ограничение. Тя смята, че ако не се чувства щастлива, би се развела, без да се замисли.

„Не е толкова лесно“ ѝ казва майка ѝ „Ще видиш с колко неща ще се наложи да правиш компромис в името на това да съхраниш семейството си“. С такъв тип изказване се очертават вярванията на родителите. В случая – че за съхраняването на семейството е отговорна единствено и само жената. Това е нещо, което майка ѝ е възприела от своята майка и въпреки че е била нещастна в брака си, тя не си е помисляла за развод, защото според семейното вярване, това ще означава, че се е провалила.

Това започва да създава противоречия в Еми – ако все пак ѝ се наложи да се разведе, ще бъде ли подкрепена от най-близките си? Тази несигурност е изиграла важна роля в това да вземе решението по-добре да не се омъжва, за да не сгреши. Освен това Еми е тази, която сякаш с отказа си от брака казва: „Това е прекалено голяма отговорност, която не мога да поема. Очакванията към мен са прекалено големи“.

Много често бабите и дядовците казват: „Само един път да те видя женен/омъжена, и мога да си отида спокойно от този свят“. Това е много силно послание, което обаче пак залага не на това да бъдеш щастлив, а да бъдеш женен, защото според вярването, ще си по-добре позициониран в обществото. Ако родителите са разведени и за детето това е бил труден и болезнен период, когато порасне, може да не иска да встъпва в брак, за да си подсигури липсата на развод. Често родителите при развод очакват от детето да им бъде емоционална опора, което го натоварва с непосилната задача да се грижи за щастието им и още тогава то се чувства провалено. Неслучайно така пораснали деца рядко избират брака.

Разбира се, има и точно обратният пример. Хора, за които бракът е това, което дава сигурност, спокойствие, по-голяма ангажираност, и липсата му лишава взаимоотношенията от цялост, а донякъде – и от смисъл. И те са прави за себе си. Ако в тяхното семейство бракът е такава ценност, е нормално да искат да продължат традицията, както и да получат подкрепата и „благословията“ на рода си.

Психологически, бракът е голяма промяна за партньорите. Те преминават на друг жизнен етап от връзката и живота си. Различните традиции и ритуали на сватбата, бележат отделянето от биологичното семейство и символичното (и донякъде юридическо) преминаване в това на съпруга. Aко жената приеме фамилията на съпруга си, тя се разделя с бащиното си име, което е било част от нейната идентичност цял живот преди това. Може този процес да е съпроводен с тъга, но от друга страна я автономизира и дава възможност да се обособят с мъжа си като отделна двойка. Това за Соня е нещо, за което си е мечтала от дете. Да се види в бяла рокля, да има най-красивата сватба и да приеме фамилията на мъжа си. В семейството на Соня всички сериозни отношения се узаконяват – особено когато има деца. Мъжът ѝ няма да ходи да припознае детето в болницата, а ще бъде вписан автоматично, защото е законен съпруг. Тя смята, че без брак бащата на детето е просто гаджето на майката – „Несериозно е и за мен не е нормално“, казва тя. В нейното семейство винаги се е смятало, че встъпването в брак показва голямата отговорност от страна на мъжа.

Семейството и други подобни

За разлика от Еми, вярването на Соня е, че мъжът е този, който се грижи за семейството. Тя е израснала в семейство на родители, които имат щастлив брак и въпреки честите избухвания на майка ѝ и караниците помежду им, баща ѝ „никога не си е тръгнал и не би си го помислил“. Това е силното послание, което тя получава – че мъжете не си тръгват.

Това послание обаче може да говори и за силен страх от изоставяне. Колкото повече хората вярват, че другият е сигурен, толкова по-дълбоко се крие тяхната несигурност. Соня има сестра, по-голяма от нея, която е разведена. Родителите им са ѝ казали, че още в началото са знаели, че няма да потръгнат там нещата, защото той не бил подходящ за нея. Още от малка Соня е била фаворитизирана и сега родителите ѝ вярват, че тя няма да допусне грешката на сестра си, защото е много по-разумна и са сигурни, че ще направи правилния избор. Тя иска да оправдае техните очаквания и да не ги разочарова и непременно иска да се омъжи.

Има и други родители, които са се провалили в брака по една или друга причина и натоварват децата си с отговорността да поправят грешките им. Например изказвания като „Ох, дано поне ти случиш на съпруг/а“ или „ Ти си ми последната надежда, че някой в това семейство може да бъде щастлив.“ може да лишат детето от правото въобще да си помисли, че има избор да направи нещо различно от това да се омъжи. А, не дай Боже, ако и „тя/той не случи“ на партньор – заражда се вътрешна дилема: „Какво да правя сега? Да разочаровам родителите си, които възлагаха такива надежди на мен, или да си стоя в нещастния брак?“.

Тази дилема не е осъзната и хората не си задават въпросите по този начин, а по-скоро я изразяват с поведението си – чести конфликти, изневери или отчуждаване на партньорите. По-лошото е, че какъвто и избор да направят, ще имат усещане за провал. Има хора, които са готови да се женят и развеждат повече от един път, което показва силната им вяра в брака като институция и преосмислянето на отношенията.

Всички родители искат и правят най-доброто за своите деца. Искат да ги предпазят от грешките, които са допуснали, и да им покажат друг път или да ги поведат по вече утъпканите пътеки на „правилния“ избор. Въпреки всичко е много важно, доколкото е възможно, да не натоварват децата си да живеят техния неслучил се живот или пък обратното - да се страхуват, че могат да имат много различен и несигурен път. Понякога една дума или послания изричани във времето могат да окажат много голямо влияние върху изборите, които правят децата. Ако ги приемат като отделни личности с различно мнение и виждане, най-малкото защото ги дели цяло поколение, тогава биха приели по-лесно и изборите, които правят. Тогава няма да има значение дали човек е женен, разведен, живее на семейни начала с мъж, с жена или сам, тогава ще е важно дали е щастлив! И най-вероятно наистина ще успее да бъде!

*Еми и Соня са събирателни образи.

За автора:

Валентина Димитрова е дипломиран семеен консултант, завършила е обучение по семейна терапия към Институт по Фамилна Терапия. Терапевт и съосновател на център "Нюанси".

Препоръчваме ви още:

Нещичко за любовта

Семейството е единение

Умира ли бракът?