Едва ли има някой, който да не е чувал за Грета Тунберг, ученичката, която се бори против климатичните промени. Днешните тийнейджъри са огромна движеща сила, с която трябва да се съобразяваме. Гласовете им в борбата за екологична среда вече са достатъчно силни не само на местно, но и на глобално ниво. Учениците могат – кои са най-гласовитите акции за чиста природа.

Грета Тунберг или екопротести вместо училище

В последните няколко месеца медиите и социалните мрежи от цял свят се разкъсват от новини за Грета Тунберг, петнайсетгодишната ученичка от Швеция, която започна своя екопроект миналия август със самотен протест пред сградата на шведския парламент. След това продължи протестите си, отказа да ходи на училище, докато властите не приемат закон за ограничаване на вредните емисии в атмосферата. Нейната акция стана популярна благодарение на социалните мрежи. Примерът на Грета беше последван от хиляди ученици от цял свят, които организират екопротести, призовавайки държавните глави и обществените и политически лидери да обърнат внимание на проблемите на екологията и глобалното затопляне. Грета говори пред ООН, пред икономическия форум в Давос, а тази година беше номинирана за Нобеловата награда за мир.

Рейчъл Беквис (Ангелът от Сиатъл) и питейната вода за Африка

По-рано се смяташе, че децата и тийнейджърите са твърде малки, за да организират политически и социални акции. Днес те създават мащабни кампании и постигат реални резултати. През 2011 година, на 9-ия си рожден ден, австралийката Рейчъл Беквис пусна апел в социалните мрежи: „Имам всичко, не ми носете подаръци, а преведете парите в полза на децата от Африка, които са лишени от най-важното – чиста питейна вода.“ Първата кампания събра 220 долара. Малко по-късно се случи нещастие. Момичето пострада в катастрофа и докато се бореха за живота му, близките подновиха събирането на средства на създадената от него страница в сайта Charity - Water. Лекарите не успяха да спасят момиченцето, но историята му привлече общественото внимание. След множество публикации в медиите, десетки хиляди хора от цял свят дариха средства за кампанията. Бяха събрани над 1 млн. и 200 хиляди долара, сума, която осигури чиста вода на повече от 60 хиляди нуждаещи се.

Ачинтия Нилсен и биотопливото за училищните автобуси

Ачинтия Нилсен (Achintya Nilsen) е кралица на красотата на Индонезия. Като ученичка участва в проект за създаване на екологично чисти училищни автобуси – те се движат с растително масло, използвано за готвене. Днес точно такива автобуси возят учениците от прочутото зелено училище в Бали. Концепцията за екологичност вече е изведена на качествено ново ниво – сградата на училището и футболното игрище са направени само от екологично обработен бамбук, цялата енергия се осигурява от слънчеви батерии и мини-хидрогенератори. Педагозите, последователи на основателя на училището прочутият бижутер Джон Харди, възпитават хора с екосъзнание, новите лидери на „икономиката на доброто“ – това е основната цел на учебната им програма.

Какво мислят за това учителите

Най-добрите се радват – "децата действат правилно". Участието в социални проекти и създаването на собствени такива са една от най-важните ценности. Интересните социални проекти се приветстват в портфолиото на всеки ученик, който кандидатства в престижен колеж. Добре е когато тези проекти са свързани с района, в който се намират училищата им – изграждането на по-добър свят започва от околната ти среда. Учениците от международното училище Exupery в Латвия например, заедно с учителите и благотворителната организация Cat Care Community, създават котешки къщички за бездомните животни, използвайки екологични материали. Децата сами избират да реализират този проект. Първите къщички са поставени на няколко места в местността Пинки, където е разположено училището. Дълго време ги местят, докато животните свикнат да ги обитават. От проекта са доволни и местните жители, защото бездомните животни вече не се движат навсякъде.

5-те най-красиви училища в света

Как да създадеш екопроект, който ще промени света

Има гениални и богати на идеи тийнейджъри, които не се нуждаят от помощта на възрастните, но на всички останали по правило тя е нужна. Важни са и семейството, и средата. Спомената вече Грета Тунберг е от артистична фамилия. Майка ѝ е оперна певица, бащата – актьор, дядото – режисьор, а друг неин възрастен роднина – носител на Нобелова награда по физика. Определящо обаче е, че тя е от Швеция, страна в която една трета от населението смята, че екологията е най-важният обществен проблем. Това е много висок показател – едва 7 % от жителите на другите европейски страни поддържат тази позиция. Качествените научни програми за деца и тийнейджъри съществуват най-вече в страните, които са със силно развита икономика – колкото по-сито е обществото и колкото по-бързо расте икономиката, толкова по-важна става темата за устойчивото развитие. А тя е важна, защото гарантира бъдещето на децата ни.

Източник, снимки: mel.fm

Препоръчваме ви още:

Днешните деца - какво ги чака утре

Те са толкова различни

В какво се превръщат мечтите?

 „Вземете най-близката книга до вас и ни поздравете с първото изречение на 53 страница. Да видим колко различни са четивата ви тази вечер.“

Едва ли някой е предполагал какво разнообразие от литературни вкусове може да се изсипе под един такъв пост. Оказва се, че в групата ни Мами Нинджи се четат от детски приказки до руски военни енциклопедии. Но да оставим цитатите да говорят, а ако някой ви допадне, може да прочетете и книгата. Аз вече си избрах няколко заглавия така :)

"Навремето Толиър беше работила за Ема и благодарение на нейното влияние се беше изкачила по бюрократичната стълбица, и все повече се приближаваше до непробиваемия стъклен таван, който спира женската кариера.", "Вътрешно разследване", Майк Лосън

"И чух:
Върви по пътя си, момче!
Не щем поклони. 
Но и не се заяждай с нас,
защото ний сме легиони.", Стефан Цанев

„Заровиха я в розово одеяло в долчинката до къщата на татко.“, „Смъртоносно бяло“, Робърт Галбрейт 

„Следващият принцип е принципът на личния потенциал, идеята, че можем да се развиваме, да растем непрекъснато и да усъвършенстваме все повече своите качества и таланти.“, "Седемте навика на високоефективните хора", Стивън Кови

„Бавнодвижещо се пътно превозно средство е пътно превозно средство, което по конструктивни причини не може да се движи със скорост, по-висока от 30км/ч.“, „Интерактивно учебно помагало за кандидат-шофьори”

“Когато представителите на два вида си сътрудничат, това се нарича симбиоза.” , „Помогни на детето си с науките“, Карол Вордерман

"Вярвам тия, дето са те отглеждали, ще ни дадат благословията си кога разберат, че се искаме.", "Алтъна", Ивелина Накова

"Офицерите дават заповеди и пият от обяд, старшините предават заповедите надолу и пият денонощно, а матросите изпълняват заповедите и пият, когато сварят.", „Дневникът на един (татко) звероукротител“, Калоян Явашев

„…прозрачността на тялото
тази крехкост невъзможна
гръбнакът, по който
се изкачвам нощем
без да мисля
за обратния път.“, “Фи”, Владислав Христов

Книжни препоръки

„И аз така мислех. Може ли Лу да я направи? - попита кралят внезапно.“, „Ирландски вълшебни сказания“, Майкъл Скот

"С развитието на модерното общество все по-важна е ролята на лекарите.", "Бащите на Търновската Конституция", проф. Палангурски

"Часовникът показваше дванадесет часа и пет минути.", „Богат беден“, Ъруин Шоу

"Подсъзнателната агресия е параметър в системата на полевите параметри на човека, който трябва да има отрицателно значение и колкото е повече по абсолютна величина, толкова по-добре.", „Диагностика на кармата“, С. Н. Лазарев

“Хари скочи от леглото, втурна се към бюрото си и седна на стола.”, „Хари Потър и огненият бокал“, Дж. К. Роулинг

"Не притежавам този мъж.", „Любов“, Камелия Кондова

“Генетични вариации позволяват на някои хора да разпознават по-добре лицеви изражения или да произвеждат по-голямо количество ензим, свързан с намаляване на агресията.”, „Анатомия на емпатията“

"Това означава да гледаме на другите по същия начин, по който гледаме на себе си, но и да гледаме на себе си така, както гледаме на другите.", „Отвори сърцето си“, Аджан Брам

"…новото поколение танкови машини. Когато след края на Втората световна война конструкторите най-накрая се отърсили от ужаса на войната… “, „Руска енциклопедия на бойните машини“

"- Холмс, вие виждате всичко.
- Не виждам повече от вас, но съм се обучил да забелязвам видяното.", "Скъпи, провалих децата", Алисън Шейфър

"Жената погледна към Дребния, който и кимна, че може да обясни." „Оставих те да си отидеш“, Клеър Макинтош

„...лорд Ронел, изхвърлен от собствения си брат през Лунната порта.“, „Песен за огън и лед“, Джордж Р. Р. Мартин

Книжният ни списък за лято 2018

"Императорът търгува с услуги срещу информация и въпреки че принц Сьорен е негов единствен син и наследник, той също се бори за благоразположението на баща си толкова усърдно, колкото и всеки друг. ", "Принцеса на пепелта", Лаура Себастиън

"Макар да беше живяла в дюкянчето на Бримстоун, тя все още не знаеше къде точно се намира то; знаеше само, че тук можеш да попаднеш, от която и да е точка по света.", "Създадена от дим и кост", Лейни Тейлър

"Причината да започна с план Б беше, че никак, ама никак не ми се искаше да привеждам в действие план А.", „Кръв по снега“, Ю Несбьо

„Не е възможно той вече да е готов за това!“, „Силата на сянката“, Робърт Джордан

"Нощта полегна над света, подгъна внимателно краищата на хоризонта да не влиза и един-едничък повей на вятъра, поръси небето със ситни звездици, заглуши звуците и гласовете, пусна бухалите и прилепите да охраняват тишината.", "Да живееш нататък", Нарине Абгарян

“Не на последно място феноменологията е основният източник на идеи за т. нар. “личностово-центрирана психиатрия”, която все повече измества “психиатрията, базирана на доказателства” като стратегически подход.“, „Психопатология“, Георги Попов

„Копеле такова! - нареждаше Пери през зъби.“, „Трите дъщери на Ева“, Елиф Шафак

"Краят на Римската империя и нашествията, наречени варварски, бележат не само прекъсване в историята на Западна Европа; те съставляват истинска депресия, пропаст, където потъва неоценима част от античната култура, едновременно на класическия свят, който разпростира своето господство върху целия Средиземноморски запад, и на местните общества - последни наследници на праисторията.", "Друидите. Философи при варварите", Жан-Луи Брюно

„Вещицата я завъртя в ръцете си и я огледа съсредоточено.“, “Еманципирана магия", Тери Пратчет

„Рецепта "Канелони а ла Рисини" отдава почит на знаменития италиански композитор Джоакино Росини.“, „Италианска кухня“

"Най-ценното и трудно възстановимо - документите, ключовете, портфейлът и кредитните карти - не е било изгубено.“, „Сибирски тайни“, Александра Маринина

"Целта на демонстрацията е да изведе знание за заключението, а не да създаде усещане за знание.", „Колекция от философски куриози“, Рой Сьоренсен

„И изведнъж, най-ненадейно, тя се натъкна на убежището на една полска мишка.“, „Палечка“, Ханс Кристиан Андерсен

"Много са искали да ме вкарат в затвора още снощи.", „Джак Ричър: Без второ име“, Лий Чайлд

"Вярвам, че ние не само сме избрали собственото си раждане, но също така и нашите родители", "Излекувай раждането си, излекувай живота си", Шарън Кинг

"...баща й я взе да се блъска в сладкарницата на семейство Солара, когато беше на 13, и добре че се сгоди за Микеле, иначе цял живот щеше да работи като вол.", „Тази, която си отива, тази, която остава“, Елена Феранте

Какво ще четем у дома тази есен

„В същото време продължих да пиша сценарии за новогодишните балове в зала "България. ", сб. „Артисти със сребро в косите“

„Откупа ѝ не посмях да взема: в синьото море аз пак я върнах.“, „Рибарят и златната рибка“, А. С Пушкин

„В ранни зори "Небесният воин" кацна на Тетерборо, малко частно летище край Хъдсън от страната на Джърси, на около 25 километра от Ню Йорк.“, “Трите тайни града“, Матю Райли

''Надзирателите те оглеждат от горе до долу с набито око. Ако не приличаш на пияница или психопат и не се правиш на такъв, оставят ти кибрита и цигарите.'', „Дългото сбогуване“, Р. Чандлър

„Наистина не му пукаше, но тъй като не искаше да си разваля настроението, запази тона си цивилизован. - Къде смятате да ходите довечера, момчета?“, „Фатална изневяра“, Джон Лескроарт

"Наистина, височината на стълбовете и голямото количество птици позволяваха да се види само, че върху колелата има някакви останки.", „Вещерът“, Анджей Сапковски

"Запознах се с Жозе в този ресторант, в момента, в който привършвах последната глътка кафе.", „Петъчни истории“, Елка Стоянова

"Духът на Орфей потънал под земята, озовавайки се сред вече познати места. На път за Елисейските полета, той намерил своята любима и я прегърнал.“, „Самодива“, Краси Зуркова

"Светът съществува като изява на личностния Бог, на Неговата всеблага и всесъвършена воля.", „Христос и духовете на Земята“, Димитър Митев

"Мис Плъмли бавно допълзя до оградката, подуши средната жица с върха на нослето си, приближи се малко повече от необходимото и получи двеста и четиридесет волта променлив ток през тялото си.", „Още разкази с неочакван край“, Роалд Дал

"У нас може да видиш клошар с мобилен телефон; батка с почти ново БМВ, зареждащ 5 лева газ, защото "няма пари"; безработни, излизащи от магазин с 50-инчов телевизор; мацка с телефон, по-скъп от колата ѝ; собственик на бентли кабриолет, живеещ в двустайна панелка (познат от фитнеса ми е) и още много подобни "аномалии".,"Умни пари“, Стойне Василев

“Но тя (роклята- емприме) не успя да стане за абитуриентския бал, затова вечерта бях с една зеленикава, полувълнена рокля, която беше всъщност и дреп, от какъвто се шиеха хастарите на най-селските балтони по онова време: от един рехав плат, точно за хастар.”,“1/2 живот”, Татяна Лолова

„ - Имам си мои тайни - Фокси избягна докосването и се наведе над парапета към морето.", "Победа на сърцето", Нора Робъртс

„ - Не по това време на годината - каза Пух.“, „Мечо Пух“, А.Милн

"Каквото и да смятате за свое призвание, каквото и да ви кара да се чувствате живи - в сърцето си знайте, че това вълнение е цялото необходимо ви доказателство, за да превърнете вътрешната си страст в своя реалност.", "Промени мислите си, промени живота си", Уейн Дайър

„Още от самото начало правителството на Лойд Джордж е поставено пред труднопреодолими препятствия от външнополитическо естество.", „Политическа история на съвременния свят“, Йордан Митев

„Шекспир е устоял на изкушението да изпълни ролята на самия крал!“, „Да бъдеш Шотландец“, Шон Конъри

„Той показва лицето на различни монаси от различни манастири и всеки един от тях потвърждава, че това е прародителят на хората и че ние сме произлезли от атлантите.”, „Топ мистериите на България”, Слави Панайотов

„По някое време през нощта се събудих с чувството, че някой ме гледа. Двамата с Герда спим в абсолютна тъмнина и дори прозорците са със спуснати капаци през нощта.“, "Голям малък живот", Дийн Кунц.

Напомняме ви, че скоро започва Пролетният базар на книгата, където ще можете да си намерите много нови и стари заглавия с чудесно намаление. 

Прочетохте ли
Кодекс на Нинджата

Автор: Деница Николова

Аз не знам какви са били вашите деца като бебета, но моето беше ужасно! Още преди да се роди ми създаваше грижи, то не бе блъскане, хълцане, тръшкане и безкрайни опити да види белия свят по никое време още от петия месец. Бях чела в популярна книга за бъдещи майки, че бебетата в утробата спят почти през цялото време. Авторката обаче се е объркала, моето не се спря и за минута. Както и да е! Дойде голямата изненада в деня преди големия планиран ден. Планираното секцио за 6-ти, се превърна в непланирано раждане на 5-ти. За ужас на всички докторя, Никола им показа, че не те ще решават кой и кога.

Показаха ми го 2 часа по-късно. Бях леко притеснена… Видя ми се грозноватичко, някак сбръчкано и подпухнало, увито в зелени мазни пелени, които още повече ме караха да се питам: „Боже, в какво се забърках!?“

Всички баби, лели, стринки и чичовци се изредиха да ми носят цветя и плюшени играчки. Е, как пък никой не се сети да ми донесе една пържола? Аз цветя не ям! А бебето беше настанено в съседна на моята стая с още десетина новопръкнали се. Бях толкова изморена, че исках само да заспя. Обаче след като всички бебешоци млъкнаха, едното цяла нощ врещя, имитирайки ранена чайка. Само да можех да стана! Ау, как щях да го тръшна на майка му… !

В шест сутринта в стаята ми влезе сестра, но ме гледаше някак злобно и имах чувството, че ще се опита да ме удуши с онова, което ти увиват около ръката, когато ти мерят кръвното. Реших да я нападна първа:

- Слушай, сестро! Хич не ме гледай с тоя злобен поглед, защото съм изнервена и не съм спала цяла нощ! Само да можех да стана! Онова бебе, дето се дра като чайка цяла нощ, да го махате оттука веднага!

Оная обаче се оказа катил и процеди през зъби:

- Слушай, какво ще ти кажа, родилко! Аз съм три пъти по-изнервена от теб и аз не съм спала цяла нощ. И да ти кажа, че туй, дето се дра цяла нощ като чайка, е твоето! Да ти го донеса ли?

И така минаха две години. Чайката не заспа и не млъкна. Нито за час. Обикаляли сме по цели нощи напред-назад, люлеейки го, докато ръцете ни се изтощят. Е, няма и няма! То все стърчи от кошарата и не млъква.

Недоспиването

Мъжът ми решава да ни заведе на релаксиращ уикенд. То, бебето, вече си е почти човек на година и половина! Яде, ака и търчи напред-назад. И ако беше заспало поне за два часа, щеше да си е вече цял човек. Дават ни прекрасна стая, с изглед към планината, мека спалня и допълнително легло, където да спи То. Радваме се, топло и уютно е. И някак тайно с татко му се надяваме тази вечер да поспим. Имаме си подготвена програма: шейна, ски, снежен човек, търкаляне в снега, падане, ставане. Само с една цел – да го изморим и да заспи! Вечеряме в ресторанта и някакво спокойствие ни обгръща. Говорим си за нас, за бъдещите планове, дори се размечтахме и за нещо по-романтично. Очите ни блесват. И се появява сервитьорът:

- Госпожо, в кухнята се е навряло дете и дърпа готвача за престилката. Мисля, че е вашето!

Всякаква романтика изчезва на мига. Прибираме се в стаята.

Тоалет, зъби, ръце, крака и хайде по леглата! И една надежда – може да е изморено детето от чистия въздух и да поспи, поне три часа. Нищо подобно! То явно е превъзбудено от цялото ни старание да го изморим. Врещи цяла нощ! В пет без пет събирам багажа. В пет и петнадесет мия наакано от напъване дупе. В шест звъня на рецепцията да питам от колко е закуската. Оная рецепционистка ми се ежи, защото съм я била събудила. Олее, ако сляза…

Дочакваме някак до седем. Слизаме в ресторанта да закусим. Там пък хал-хабер си нямат, че имат такива ранобудни гости. Сервират ни. Сами сме в целия салон. Детето се търкаля по пода, но на мен не ми пука – нали не е наакано!

Преди и ние бяхме като вас

В залата влиза двойка, момче и момиче, които изглеждат потресаващо! Тя е с размазан грим и чорлава коса, а той с гурли и лъскав поглед. Аха, пукали са цяла нощ в дискотеката! Не ги е срам! Носят им закуската, а те едни такива криви, мрачни, та чак да те хване страх.

В това време към мен се затичва детето, с виснал зелен сопол до брадата. И както обичайно, започва да врещи.

Усещам огромна сянка как надвисва над нас. Младежът:

- Ти ли рева цяла нощ, бе?

След дълги увещания ги умилостивяваме да не ни убият. Оказва се младо семейство, с бебе на четири месеца, което реве денонощно. Едва навили едната баба да го гледа за уикенда, а те да си починат. Добре си починаха и те, и ние.

Препоръчваме ви още:

След раждането

Как да оцелеете след безсънна нощ с бебето

Скучно ли е с малките деца?

Автор: Деница Николова

Разказвам тази история с уговорката, че е автентична. Не е художествена измислица. Уникално преживяване, което няма как да не увековеча в личните си писания. И си обещавам, че когато ми е тъжно или ме обземе страх от нещо, ще си я препрочитам и пак, и пак, и пак…

Предполагам на всеки от нас му се е налагало да ходи на зъболекар, а на някои дори и да му вадят зъб. Ама не от ония млечните, а от тези дето много болят и имат яки корени, за да може да болят още повече. Такава интервенция се наложи по спешност и на моя съпруг. Седмица преди да се стигне дотук, обиколи къде що има докторя из нашите болници, защото страдаше от подути лимфни възли под брадата. Първо отдясно, а после и отляво – все едно си отглеждаше топки за тенис. И след всички изследвания и лекарства се стигна и до зъболекар. Тя, нашата докторка, е голям образ, не спира да говори докато работи, но така някак успява да ти отклони вниманието от ужаса, който те е обзел. Кефи ме. Обаче този път като видя снимката на ченето на мъжа ми, каза:

- Тоя зъб трябва да се вади, обаче е много сложна ситуацията. Утре рано-рано по росата отиваш при доктор Леонтиев, лицево-челюстен хирург. Само той може да те оправи!

И така на сутринта цъфваме пред кабинета му. Посреща ни мъж на около 60-70 години, висок, с бяла брада, голям корем и огромен златен медальон на врата. Кабинетът му е почти празен. Един зъболекарски стол, една маса с една кутия отгоре, бюро с два стола и компютър, от който се носеше тежък руски романс.

- А, добро утро! Ти ли си тоя дето ще го млатя сега? – хили се той. – Посочва му единия стол, а на мен другия.

- Аз да не ви преча тука? – плахо прошепвам.

- На мен само коремът ми пречи. Я да видя какво си ми донесъл?

Любими лекарски вицове

Прехвърля набързо всички изследвания, които носехме, и казва:

- Ти пък какво си донесъл, все едно за сърдечна операция си дошъл? Снимката да видя. Аз съм врачка, знаеш ли? Гледам на снимки, рентгенови. Нали си виждал ония гледачки край Общината. Питах ги на какво гледат, те викат - „на всичко”! А на рентгенови снимки можете ли? Те ме гледат тъпо. Никакви врачки не сте вие значи!

Позасмяхме се ние с мъжа ми. Но страха си остана, някак стиснал ни за гушите.

- И какво, лимфен възел подут, тъй ли? – поглежда въпросително. – Ти знаеш ли колко възела има в тая област? 150, пък ти за единия си се изпопритеснил. Я стига се излага! Искаш ли да седнеш на тоя, специалния стол, а ти девойко да се преместиш на другия, че да не те ритне, докато го къртя. Обаче внимавай като се облягаш, да не бутнеш ченето на баба ми.

Хвърлям бърз поглед през рамо и виждам истинска кост от долна челюст сложена между стената и компютъра. Докторът явно забеляза учудването ми и побърза да ме успокои:

- Абе, не бе! Сложил съм я тука, щото нямам време да ходя до Тополи да ѝ нося цветя. А така ми е под ръка. Младежо, сега ще ти поставя упойка, на три пъти, защото ако я сложа наведнъж, може да ти падне кръвното. То не че има полза от високото, обаче така се прави. Я виж стената отдясно. Писна ми да я боядисвам всяка седмица, за да крия кървищата. Абе ти знаеш ли какво става тука? Хвърчат кърви, сополи, зъби! И си сложих тази пластмасова плоскост. Забърсвам с парцала и драмите изчезват.

Чудя се, този човек млъква ли някога? Харесва ми, че говори без да има нужда от диалог с нас. То и да искаме да кажем нещо – никакъв шанс да ни обърне внимание. Затова само слушаме и се подхилкваме. Дори не забелязах кога е подготвил спринцовките и започва нов монолог:

- Я отвори устата да видя какво ще вадя. Оле, то няма нищо живо тука. На тоя зъб мястото му отдавна е там до баба ми. Сега почвам да те бода. Ще усетиш силна болка, все едно те хапе малък крокодил. Чакам 8 минути и почвам.

Не разбрахме кога минаха тези минути, но за това пък разбрахме, колко счупени ченета е наместил, че от години работи денонощно и почти никога не спи. Откъде идва името му, че не вярва на доктори и изследвания. Разбрахме също, че когато умре, не иска до го погребват, а да го завият в чаршаф, да го кремират и да го сложат до ченето на баба му. Така щял да спести пари на децата си за цветя и време да му ги носят на Тополи. Аз се заливам от смях, а мъжът ми само хрипти, защото упойката вече му пречи да се смее с глас. Докато си бърша сълзите, докторът вече се въоръжил с инструменти като за инквизиция. И се започва… монологът:

- Аз сега, този зъб ще го счупя на две. Е, ако ти трябва цял, за да си го носиш на врата против уроки, мога и да се постарая да го извадя цял. Няма да си го окачваш, нали? Аз преди ги събирах в една зелена кърпа и като ми идваха гости им гледах на зъб. Нали ви казах, че съм врачка? Я, кръвта ти е червена! Браво, бе! Готов си! Не те боля, нали? Ама след три часа ще видиш какво е да те хапе голям крокодил! Сега малко си почини.

Криворазбраното здравеопазване

Докторът безшумно се оттегля към мивката, аз поглеждам към мъжа си и изпадам в ужас – лицето му зачервено, подпухнало, а устните в кръв. Леонтиев явно ме наблюдава, защото моментално разцепи кратката тишина:

- Девойко, ти добре ли си? Облегни се назад, но внимавай да не бутнеш баба. Ще му купиш една течност – кислородна вода се казва. Да се жабури с нея по 20 пъти на ден, но ако някой позвъни в този момент на вратата – да не отваря! Ще си помислят хората, че е болен от бяс! Много се пени! И тая марля от мястото ще я махнеш след час. Няма да се плашиш, дупката е толкова голяма, че можеш да си вкараш палеца на крака. Ето ти една дрънкалка да си играеш с нея!

Бързо видях какво му подава – спринцовка, в която е натикал двете парчета от зъба! Стори ми се, че мъжът ми ще повърне!

- Я се поизправи вече! Добре си гледам! Сега е моментът, ако искаш, да ти изкарам и някой друг зъб! После ще е късно! Е, щом не искаш, няма! Въпреки че е жалко да заносваме упойката. И да ти кажа, че това, което ти се е подуло, не е лимфен възел, а баш си е слюнчеста жлеза. Нищо страшно, единственият проблем е, че и да искаш, не можеш да ме наплюеш. Имате ли приятелка Дорета?

Споглеждаме се, аз не помня такава и мъжът ми клати отрицателно глава. Нямам време да се чудя дълго, защото докторът вече подава рецепта:

- Дорета се казва обезболяващото, което ти изписвам! И да си слагаш лед на мястото! За жена ти е уискито, за теб е леда. А всъщност ще ти предпиша и нещо много ефикасно – три пъти по триста от любимото. Нито повече, нито по-малко! Всичко ще ти мине и туй дето не те боли!

Превивам се от смях за 76-ти път. То малко ми е неудобно от мъжа ми, все едно не уважавам страданието му, но не мога да се въздържа. Ако се опитам, рискувам да се напикая.

- Готов си вече да си ходиш. 80 лв., но ако нямаш, може да ми дадеш тия цели 100, които си приготвил, защото нямам да ти върна. Шегувам се! Айде тръгвайте! Може да излезете, откъдето ви е удобно. Питат ме защо кабинетът ми има два изхода. Просто е. Съдружник съм в три погребални агенции. Като умре някой тука не ни се налага да го въртим, за да го изкараме с краката напред! Внимавайте да не се спънете, тука има един праг. Аз съм го сложил нарочно, като излизат пациентите спъват се, падат, чупят си ченетата и хайде обратно на стола. Шегувам се, бе! Не мога да живея без да се шегувам, иначе трябва да полудея!

И аз съм на път да полудея – от смях!

Ако на някой от вас се налага да му се вади зъб, имам адреса и телефона на доктор Леонтиев!

Прочетохте ли

Докторе, благодаря

През последните 25 години, японските жени са лидерки по продължителност на живота – средно 86,4 години. В книгата на Наоми Морияма „Японските жени не напълняват и не остаряват“ можем да намерим интересно обяснение на този феномен. Вековната система на хранене е тайната на японското дълголетие.

Какво можете да откриете в кухнята на всяка японска домакиня:

риба

морско зеле (вид водорасли) и други продукти от морската растителност

зеленчуци

продукти от соя

ориз

плодове

зелен чай

В Япония се хранят винаги с прясно приготвена храна. Традиционното меню включва печена риба, чашка ориз, варени зеленчуци, супа мисо, плодове за десерт и зелен чай.

Японците консумират почти 10 % от световния улов на риба, макар да са около 2% от населението на света.

Тези хранителни навици им осигуряват дневната доза Омега- 3, с което можем да си обясним и дълголетието им. Освен това те консумират 5 пъти повече кръстоцветни зеленчуци от останалите – броколи, брюкселско зеле, карфиол, китайско зеле, ряпа, репички, кресон и др.

Японката предпочита сезонните продукти и прясната храна. Върху опаковките на хранителните стоки се посочва часът на производство. Така домакинята може да избере най-пресните продукти. Местните се хранят с малки порции разнообразни по състав ястия, от ранно детство се учат да ядат бавно, дъвчейки внимателно всяка хапка. Съдовете им за хранене са три пъти по-малки по размер от тези, които използваме ние.

Правила на японката при приготвяне на храната

Никога не сервирайте големи порции, използвайте изящни съдове.

Никога не пълнете догоре чинията, оставяйте свободно пространство.

Всеки вид продукт сервирайте в отделна чинийка.

Колкото по-малко чинии, толкова по-добре.

Старайте се да подчертаете естествената красота на продукта.

Храната трябва да бъде само леко украсена (гарнирана).

Най-важно е продуктите да са пресни.

Японската кухня е лесна и бърза за приготвяне

При готвене японките използват само висококачествени растителна масла и бульони от сезонни зеленчуци и подправки. Храната не само леко и бързо насища, но доставя и естетическо удоволствие.

Японците не ядат хляб, заменят го с ориз. Това е основното различие в кулинарните традиции между Изтока и Запада.

С ежедневната консумация на хляб от рафинирано пшенично брашно ние претоварваме организма си с въглехидрати, което води до затлъстяване. Значително по-разумно според японците е хлябът да се замени с кафяв, небелен ориз.

Най-важна е закуската

Тя включва няколко разнообразни и полезни ястия и по-скоро напомня на нашия обяд.
Какво предлагат за закуска местните домакини: зелен чай, ориз на пара, супа мисо със зелен лук и тофу (мисо се произвежда чрез ферментация на различни зърнени култури – соя, ориз, пшеница, ечемик или от тяхната смес, с помощта на специален вид плесенни гъби); листенца водорасли нори; омлет или риба. Въпреки че порциите са много малки, те покриват дневната доза минерали и витамини.

Десертите и сладкишите не са особено популярни тук. Местните имат един особен вид десерт – Вагаси, който се поднася със зеления чай. Той се приготвя от оризово брашно, сладко бобово тесто, ядки, растителен желатин агар-агар и различни сушени плодове. За да се обогати вкусовата му гама, се добавя нектар или зелен чай. Всяко парче десерт е виртуозно декорирано от японските майстори-кулинари.

Съществуват около 25 вида Вагаси, които отговарят на годишните времена. Японците имат израз: „Кажи какво Вагаси си ял, за да ти кажа какво е времето навън.“ Това е не просто десерт, а изкуство.

Физическата активност, упражненията и заниманията със спорт са част от ежедневието на обикновения японец. Той предпочита да ходи пеша, да кара колело, да изкачва стълбите и възможно най-рядко да ползва кола.

Преди около 40 години японският изследовател Йоширо Хатано разработил програма наречена „10 хиляди стъпки“ според която всеки, който изминава 10 хиляди крачки дневно не страда от високо кръвно налягане, запазва фигурата си стройна и живее по-дълго.

Източник: econet

Прочетохте ли

12 здравословни навика на японските деца

Това са част от бизнес проектите, които учениците от учебно-тренировъчните фирми (учебни предприятия) ще представят на предстоящия международен панаир „Млад предприемач“ в Пловдив, на 18 и 19 април. В 22-то му издание ще участват фирми, осъществяващи дейност в различни сфери: финанси; козметика, бижута и облекла; храни и напитки; подаръци и сувенири; организация на събития и туризъм; реклама; информационни технологии и техника, автомобили и транспорт, включително превоз на пътници в космоса; образование и други. Екипите на учебно-тренировъчните фирми ще имат възможност за директни търговски преговори и сделки; ще участват в годишната среща на Българския младежки форум на бизнес лидерите; ще бъдат връчени годишните награди на Академия „Корпоративна социална отговорност“. В рамките на панаира ще се състои и осмото издание на международното състезание GLOBAL ENTERPRISE CHALLENGE (на английски и на френски език), по време на което участниците ще трябва да решат казус на реално предприятие.

Какво представляват учебно-тренировъчните фирми

Учебните предприятия са иновативна среда за обучение по предприемачество и бизнес администрация в професионалните гимназии. В тях учениците придобиват професионални и технически умения, навици за работа в екип, успешна комуникация, управление на времето и др. По думите на директора на Центъра за учебно-тренировъчни фирми Дария Маврудиева към момента учебните предприятия са 331 – 326 за ученици и 5 за студенти. За нуждите на обучението в Центъра функционират 7 служби: Агенция по вписванията, Банка, Национална агенция за приходите, Борса за търговия на едро, Патентно ведомство, Управление Банков надзор, Комисия за защита на личните данни. Четири от службите са достъпни онлайн. Центърът поддържа и 7 регистъра (Търговски, Регистър БУКТСТАТ, Национален бизнес комуникационен указател, Регистър на учебните институции в които работят учебни предприятия, Регистър на сертифицираните учебни предприятия и Регистър на сертифицираните обучавани в учебни предприятия, Регистър на учителите - ръководители на тренировъчни фирми. Много активни и полезни за учениците и местната общност са учебните фирми в малките населени места – гр. Шабла, с. Окорш, Исперих, гр. Ветово, гр. Своге; гр. Кнежа и гр. Гоце Делчев, където се създадоха и първите учебни фирми-ферми.

Както разбирате в учебно-тренировъчните фирми се върти бизнес едно към едно с реалния. Младите предприемачи мислят дръзко, действат със замах и със самочувствие рекламират проектите си.

Домашен сървър, който топли

Проект на Екохостинг ООД – фирмата от ПГИУ „Елиас Канети“, Русе, с ръководител Росица Мицова.

Фирмата предлага хостинг с три плана EКОСТАРТ, ЕКОСТАНДАРТ И ЕКОПРЕМИУМ. Освен уебсайтове, хостингът може да включва хостинг на данни, хостинг на приложения /софтуер и хостинг на IТ услуги. Втората услуга е VPS - собствен виртуален сървър. Третата услуга е домейн т.е. имена на сайтове за тяхното идентифициране в световната мрежа. Иновацията е свързана с възможността сървърите да се съхраняват в домовете на клиентите, като им се предоставя безплатно отопление чрез тях. Услугата се нарича ECOWАRM – откъдето е и наименованието на фирмата - Екохостинг. Сървърите са подходящи за всякакъв вид компютърни изчисления, които натоварват хардуера. В това число създаване на презентации онлайн, обработка на видеа, звук, снимки, изкуствен интелект и много други. Благодарение на облачните изчисления, хората ще бъдат освободени от бремето на хардуерните ресурси (дискова памет, захранващи устройства и др.). Затова девизът на екипа е: “Изчисляване по всяко време и навсякъде”, а мотото - “Връзката с нас... естествена връзка с природата”

Раждането на идеята

„Когато решаваме каква да бъде дейността на предприятието, изхождаме от възможността за евентуални ментори от родителския екип, за да имаме сигурна връзка с реалния бизнес. Имаше две възможности: производство на пчелни продукти или на барбарони. Учениците нямаха единомислие. Въпреки това започнахме да създаваме фирма за пчелни продукти. След една седмица нашият управител Владислав Николов предложи идеята за хостинг услуги поради откритата от него иновация за отопление със сървъри. Както си стоял в стаята и му е било студено, сложил си компютъра на краката и се стоплил. Тогава потърсил в интернет има ли някъде открита и приложена такава иновация. И се оказало, че във Франция има вече такава услуга - отопление със сървъри. Всички ученици от екипа, като чуха идеята, бяха възхитени и единодушно я приеха, още повече, че тяхната специалност е „Електронна търговия“.

Насочихме се към предприятие, което предлага IТ технологии, тъй като това е бъдещето. Хостинг индустрията е една от бързо развиващите се дейности в IТ сектора. Само в последните няколко години cloud технологиите навлязоха в ежедневието на всеки човек. Виждаме, че IТ технологиите са вече голяма част от ежедневието ни и смятаме, че ще живеем и работим във все по-технологични времена. Идеята за създаването на УП Екохостинг показа още, че учениците могат да се възползват и от всеки свой проблем от ежедневието и да го превърнат в иновативен бизнес.

Първоначално не можем да очакваме големи печалби от новостартирал бизнес. Затова предполагаме, че около 10% рентабилност е нормално да имаме. Това е процентът на печалбата от инвестирания капитал. На следващ етап от учебната програма по Работа в учебно предприятие - учебна практика ще правим бизнес план, в който ще има по-конкретна оценка на разходите, приходите и очакваната печалба. Ако се започне с един жилищен блок и се получат добри резултати с доволни клиенти, това ще послужи за реклама на бъдещите клиенти за фирмата - инвеститор.

Всяка хостинг компания би могла да прояви реален интерес към нашия иновативен проект. Мислим да предложим на нашия ментор ICN.Bg - една от най-големите български хостинг компании да инвестира в тази нова услуга. Така интересът на потенциалните клиенти към основните ѝ услуги би нараснал многократно. Доц. д-р Валентин Бобилов, специалист по Топлотехника, хидравлика и екология към Русенския университет също прояви интерес да ни помогне да направим реален макет, но му трябва време и средства, с които не разполагахме."

Банкиране за всеки

Проект за банкови услуги за хора с увреждания от УТБ „Перпера Банк“ на Националната търговско-банкова гимназия, София с ръководител Даниела Манчева. Името на банката произлиза от наименованието на първата златна монета, сечена в България от Иван Асен II по случай победа в битката при Клокотница през 1230 г.

"Проектът се нарича „Банкиране за всеки“ и с него целим създаване на възможност и специални условия за хора с увредено зрение или слух да се възползват активно от банкови услуги. Идеята дойде внезапно. Знаехме, че искаме да е насочен към обществото, но и да бъде обвързан с банковата сфера. Затова решихме целта ни да бъде да направим услугите си достъпни за всеки, включително и за хората с увредено зрение или слух. Като идея в проекта ни е отпечатването на основни документи и/или записването им на аудиофайл, както и въвеждане на т. нар. говорещи банкомати не само в големите градове, но и в по-малки населени места. За хората с увреден слух предвиждаме използването на услугите на жестомимичен преводач, като с помощта на образователен център за деца с увреден слух („Яника“) разбрахме, че има налична онлайн платформа за реална връзка с преводач, за която е имало опит да се въведе, но за момента не се прилага. Същият център ни помогна като ни даде основни познания за жестомимичния език, чрез които да изразим идеята на проекта. 

Визитка на Брайлово писмо

Доколкото сме запознати, банките в България се опитват да направят услугите си по-достъпни за хора с увреждания и някои вече използват говорещите банкомати, но са налични само в централните части на по-големите градове, а нашата идея е да увеличим осведомеността на обществото относно наличието на тези устройства и интегрирането им и в по-малките населени места, затова смятаме, че банките също биха имали интерес да постигнат това, както и да реализират подходящи условия и за лишените от слух хора."

Космическите туристи на Spase Travel

Проект за организиране на космически туризъм на Националната търговска гимназия, Пловдив, с ръководител Рени Михайлова

"Нашата учебно-тренировъчна фирма се занимава с космически туризъм. Ние работим в сътрудничество с водеща американска компания в този бранш, която е разработила и разполага с космически кораб и необходимото оборудване. Ангажирани сме с набирането и подбора на клиенти, както и с цялата подготовка за едно космическо пътуване. Основната услуга, която предлагаме, са суборбиталните полети, които се осъществяват по елиптична траектория, максималната отдалеченост от Земята е 100 км, а продължителността - около 2 часа. Това позволява на туристите да видят космическото пространство, Луната и Слънцето като пълноценни космически обекти, да видят отвисоко Земята, да почувстват какво изпитва човек в условията на безтегловност. Включено е наблюдение на избрана от тях звезда. Сред предимствата на този вид услуга е ниската цена и липсата на големи натоварвания на организма. Другата възможност е полет до Луната, който продължава 3 дни, изисква по-специална подготовка и е с по-висока цена.

През 2001 г. Денис Тито става първият космически турист, плащайки 20 млн. долара за пътуването си. Оттогава редица частни компании работят за по-евтино космическо пътуване. Днес, благодарение на новите технологии, икономическата индустрия и в частност туристическия бизнес насочват вниманието си към разработването на бъдещата най-предпочитана туристическа дестинация – Космоса. Изключително големи финансови ресурси са насочени към разработването и създаването на космически кораби, които да бъдат използвани за космически туризъм. Най-богатите и известни бизнес предприемачи насочиха вниманието си към разработването на този непознат сегмент от туризма. Тъй като индустрията се разширява, тя може да представлява голяма възможност за туристическите компании. Значителните финансови ресурси, които могат да бъдат акумулирани от космическия туризъм, насочват желанието и динамиката в развитието на този вид бизнес.

Как се изпращат хора в космоса

Записването на бъдещия космически турист става със сключване на договор, определяне на възможна дата за осъществяване на пътуването и заплащане на капаро. Следващият етап е свързан със специалната му двуседмична подготовка (хидролаборатория). Той ще трябва да покрие психологически и физически тест, да се храни с по-лека храна, защото прекомерното му тегло може да се окаже проблем за участието му в екскурзията и да има добри резултати от медицинските изследвания. А за излизане в открития космос е необходима допълнителна едномесечна тренировка. При одобрение се подписва документ, с който космическият турист уверява, че съзнава рисковете на предстоящия полет и поема отговорността, задължително е сключване на застраховка "Живот". Следва разработване на план за заплащане на останалата част от сумата и организиране на транспорт до космодрума, който е отправна точка. Нашите клиенти са платежоспособни пълнолетни хора, търсещи нестандартни преживявания, готови да поемат риск и отговарящи на изискванията. За всяка следваща година очакваме все по-голяма печалба, поради бързото развитие на този бранш. Смятаме, че сме конкурентни на пазара, поради добрата цена и възможността за разсрочено плащане."

Чери домати, шафран и джинджифил - имат ли почва у нас?

Учениците от Професионална гимназия по земеделие „Стефан Цанов“ в Кнежа успешно развиват своята учебно-тренировъчна ферма „Агрофууд“.

Земеделската гимназия е едно от двете училища, които бяха избрани за пилотно прилагане на специално разработен модул, наречен „Учебна ферма“, който е базиран на учебно-тренировъчно предприятие, но е специално адаптиран за учениците от земеделските гимназии. Целта е да натрупат практически знания чрез управлението на своята виртуална ферма. ПГМСС "Пейо Крачолов Яворов" е другото училище, в което пилотно се прилага моделът учебна ферма.

В учебната ферма „Агрофууд“ участват 11 ученици от 8 и 9 клас. Възпитаници на земеделската гимназия в Кнежа са засадили по своя инициатива зеленчуци, които ще се предлагат от тяхната учебна ферма. В оранжерията има традиционни и не толкова традиционни растения като домати, зеле, различни сортове чери домати, подправки, чушки, бял патладжан, шафран и джинджифил.

В рамките на кампанията „Бъдещи лидери в селското стопанство“, реализирана от Агенция „Стратегма“ ООД, екипът на „Агрофууд“ се срещна с Георги Гетов, чиято ферма „Венец Т“ ООД е носител на втора награда в конкурса „Модерна ферма“.

Информационната кампания „Бъдещите лидери в селското стопанство“ e инициатива на Агенция СТРАТЕГМА ООД в партньорство с Център за учебно-тренировъчни фирми, изпълнявана с финансовата подкрепа на ГД „Земеделие и развитие на финансовата подкрепа на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия. Кампанията е финансирана в рамките на покана за представяне на предложения 2017/C 339/07 относно информационните мерки в областта на Общата селскостопанска политика

Ако искате да се срещнете лично с бъдещите ни бизнес лидери и да се запознаете с оригиналните им проекти, посетете международния панаир за учебни предприятия в Пловдив, на 18 и 19 април.

Препоръчваме ви още:

Бизнесът трябва да влезе в училище

Как работи поколението Y

Каква е подходящата професия за вашето дете

Автор: Иво Иванов

Миналата година по това време подрастващият ни франкофон беше на екскурзия в Париж с класа си от Френската гимназия. Преди заминаването имахме родителска среща, за да ни инструктират едно-друго за екскурзията и да ни обяснят как ще протече. Госпожата по география разказваше толкова увлекателно, че на мен ужасно ми се прииска и аз да замина с тийнейджърите: Лувър, Музей Орсе, импресионисти, Монмартър, Версай... Размечтах се.

Накрая ни попита дали имаме въпроси и един загрижен баща се заинтересува дали децата ще има какво да ядат там в Париж. Сакън! Да не вземат да останат гладни. Е, всякакви въпроси очаквах, но този рязко ме приземи.

- Вижте какво - включих се аз - предлагам да не рискувате и да заложите на сигурно - пълните куфара на детето с консерви русенско варено, една щафета шпек, лютеница...“ 
- Буркан домашна спържа - добавя друг татко и сетне заваляха и други предложения и стана весело. Париж-мариж, ама то не може само култура, требе и да се яде!

Ница

Тази пролет е наш ред да отскочим до Франция. Крайно време е!

Абе как може на мен, дето съм завършен франкофон и галфон (къде франки, там и гали, знаете) кракът ми да не е стъпвал досега във Франция, а?

Тази несправедливост просто не можеше да се търпи повече, особено при положение, че Wizzair пуснаха eвтини полети до Ница. Не е Париж, ама айде, от мен да мине – и Лазурният бряг става.

Само не знам сега ще мога ли да туря русенското варено в ръчния багаж, или ще надвиши лимита допустими килограми. Щото то не може само култура, трябва и бахур.

А докато умувам аз над тая дилема, жена ми пък се чуди кои рокли да вземе – ама синята ли, ама червената ли, ама пембената ли.

- Абе жена, закъде се гласиш толкова, да не отиваш да се срещаш с принца на Монако?!

- Може и да се срещам, а пък ти си яж през това време русенското варено!

- Може да ям русенско варено, ама ще е пред Казиното в Монте Карло!

София ни изпраща дъждовна и мрачна, но Ница ни посреща със слънце, морски бриз и лазурно синьо море, и веднага грабва сърцето ми. Разкошен град: приветлив, елегантен, кокетен, аристократичен и кипящ от живот. Рогът на изобилието се е разлял тук - от едната страна море, от другата планина; мек субтропичен климат и пищна средиземноморска растителност. Само от градските плажове има какво да се желае, защото са чакълести. И ако Ница е перлата на Френската ривиера, то ако останем в тази бижутерийна стилистика, прословутият крайбрежен булевард Променад де-з-Англе (Promenade des Anglais) е диамантената огърлица на Ница. Променадата за разходки, джогинг, колоездене, каране на тротиентки и всевъзможни ексцентрични колесни превозни средства е туптящото сърце на града. На алеята по всяко време на денонощието е оживено, на плажа – също. Група младежи дори се къпеха в морето, въпреки че водата през април е все още ужасно студена. Ние само си топнахме краката.

На Променад де-з-Англе са разположени суперлуксозни тузарски хотели от времето на Belle epoque, най-емблематичният от които е хотелът-музей Негреско, пример за арт-деко архитектура. Преди години гостувах на семейство холандци в едно холандско градче. Аристократичният им дом с високи тавани и кристални полилеи беше богато украсен с картини и именно лесно разпознаваемият силует на хотел Негреско беше изобразен на една картина, която висеше в хола (или може би трябва да кажа, в салона). Домакинята беше председател на градския комитет за ... абе, на фенклуба на кралското семейство, един вид, и си падаше малко снобка. Аз небрежно посочих към картината и констатирах „О, това е Променад де-з-Англе в Ница“. Моментално им се издигнах в очите! Така де, нека си мислят, че аз тук си пия пастиса всяко лято и се променадвам! Mais oui!

Ей ме на сега finalement на Променад де-з-Англе, карам колело по велоалеята, наето за 5 евро и си тананикам Заз:

Je veux d'l'amour, d'la joie, de la bonne humeur
Ce n'est pas votre argent qui f'ra mon bonheur
Moi j'veux crever la main sur le cœur, papalapapapala

E, ние не сме отседнали в Негреско, нито в Palais de Méditerranée. Намерихме си много симпатично и романтично мансардно апартаментче близо до пристанището. Таваните са скосени и вече имам няколко неромантични цицини от удрянето на главата в гредите. Сутрин крякат чайки. И те романтично крякат, според жена ми, иначе ако ги пипна, ще им оскубя перушната, задето ме будят толкова рано. През улицата отсреща има Boulangerie Patisserie с много вежливи продавачки. Откъм вежливост франсетата нямат равни:

- Bonjour Madame, Bonjour Monsieur, какво ще обичате, моля?"

- Бихме искали, моля, 2 кроасана.

Комуникацията ни всеки път протича в този дух.

Boulangerie-то е цяла институция във Франция - комбинация между сладкарница и хлебарница с пекарна. Продават хляб, печива и сладки изкушения. И, разбира се, прясно изпечени кроасани. А хлябът е просто разкошен. Говоря за най-обикновената класическа франзела, la baguette. С хрупкава коричка, с вкус на истински хляб от брашно. Продавачките не си цапаха ръцете от боравене с пари – пускаш банкнотата или монетите в специални автомати и машината ти връща ресто.

За 3-4 евро в Карфур намерихме чудесни френски вина. Комбинираме ги със сирена с деликатен послесмрад – целият апартамент се вмирисва на тия сирена. Романтика, ви казвам!

В Ница са се борили за надмощение френско и италианско влияние и затова още не могат да се разберат за произхода на някои местни специалитети като например популярната „сока“ (socca) – солена палачинка от нахутено тесто, която може да се опита из тесните живописни улички на стария град и на пазара Cours Saleya. Редим се на опашка за тая сока, но тавата свършва малко преди да ни дойде редът. Настава брожение сред чакащите.

- Спокойнооо, mesdames et messieurs - провиква се продавачката - Робер ей сега ще донесе нова тава.

Докато чакаме Робер, си бъбрим с продавачката, тя разказва за карнавала в Ница през февруари, обяснява ми от какво се прави соката. Робер пристига с едно смешно специално оборудвано колело за закачване на огромни тави отпред. Самият Робер също е скица. Продавачката го целува нежно: "Merci, mon chéri." Соката е току-що изпечена и много вкусна. Bon appetit!

Пазарът е изключително колоритен и предлага изобилие от цветове и аромати. Прованс е меката на ароматните треви и билки и неслучайно тук са парфюмерийните фабрики Fragonard. Един от най-известните и лесно разпознаваем аромати, разбира се, е лавандулата – запазената марка на Южна Франция. Тя присъства във всякакви варианти – сушена в сувенирни торбички, под формата на сапун, есенции за дома и дори опитахме и сладолед с вкус на лавандула. В сладоледжийницата на площадчето с катедралата Sainte Reparate има всякакви шантави сладоледи – с вкус на маслини, на доматено песто с босилек и даже на бира, което вече си е извращение.

На площад Гарибалди (Гарибалди е роден в Ница, така че и тук си имат площад с такова име, макар и да не е с такива хубави плочки като нашия на Графа) се впускаме в смело кулинарно приключениe: вечеря с морски дарове в Café de Turin. Мерак ми е да опитам стриди и определено това е мястото – ресторантът е с традиции от 1908-ма. Споделям със сервитьора, че за първи път ще ядем стриди и рапани и го питам дали има някакви специални правила как точно да ги консумираме, а той ми отговаря с дружелюбна усмивка – Единственото правило е да се наслаждавате на храната, мосю. На съседната маса достолепен господин с очила с рогови рамки и с вид на професор поглъщаше даровете на морето с видимо задоволство и си говореха често със сервитьора – личеше си, че е редовен клиент на заведението.

- Гледай го какво прави тоя и дай да правим и ние същото, за да не ни помислят за прости, съветвам аз жена ми.

Преди да ни донесат огромното плато с морски дарове, ни сервират филийки и пакетчета с масълце. Жена ми е предубедена към стридите, но се е съгласила да опита, за да не ми строши хатъра.

- Шери, ако не друго, поне ще хапнем филии с масло, за да не останем съвсем гладни, и ще пийнем винце.

Стридите не са за всеки вкус, на нас обаче много ни харесаха – справяме се чудесно с ритуала по отделянето им от черупката, изтискването на малко лимонов сок и изсмукването им директно от черупката, както си му е редът. При това без дори да поглеждаме към мосюто от съседната маса - явно имаме вроден талант за ядене на стриди. Със същата обиграност се справяме и с морските таралежи, и с охлювите, които ловко вадим от черупките с малка двузъба виличка – отстрани като ни гледа човек, ще рече, че от малки сме захранени със стриди и морски дарове. Това слузесто нещо в бодливите таралежи беше отвратително на вкус, няма какво да ви лъжа, но всичко останало определено ни хареса – усещането е за супер прясна храна. Като дойде да отсервира планината от черупки, сервитьорът коментира с усмивка – Като гледам, сте се справили чудесно. За отбелязване е, че не сме имали никакви стомашни проблеми след тази вечеря. 

Освен великолепни сгради, паркове и градини, Ница предлага модерна и удобна градска среда. Инфраструктурата ѝ е на много високо ниво, детските площадки са оградени и са страхотни, навсякъде има чисти и добре поддържани обществени тоалетни, водата в уличните чешми става за пиене. На една от градските тоалетни близо до площад Масена се мъдреше надпис „Пикая, следователно съществувам“. Игра на думи с Декартовото

„Мисля, следователно съществувам“. На френски 2-та глагола звучат близко.

Светофарите са само ориентировъчни и всички пешеходци пресичат на червено, когато няма коли. Все пак сме в Южна Франция, не във Финландия. Ще излъжа и ако кажа, че хората чистят акото на кучетата си по тротоарите.

Интересно е, че много от прозорците с капаци по фасадите на сградите са изрисувани, но трябва да се загледаш, за да го установиш. Прочетох някъде, че това било, защото някакъв градоначалник наложил данък върху броя прозорци, та хората започнали да строят къщи с по-малко прозорци, за да плащат по-ниски данъци, но така пък къщите не изглеждали добре, затова си дорисували прозорци. Даже отишли крачка напред и си нарисували и балкони.

Монако, Мантон и Ез

По принцип е най-добре Ривиерата да се обиколи с малинено Бугати кабрио, но понеже имаше изгледи да превали, за по-сигурно заложихме на градския транспорт – кола без покрив не ми я хвали! Билетът за автобуса струва само 1.50 евро, а доскоро е бил дори 1 евро! И от автобуса, и от кабриото, гледките са еднакво красиви, предполагам, макар че според жена ми било по-добре да плачеш в скъпа кола, отколкото в трошка. Абе тя откъде ги знае тия работи?

Княжество Монако не е в Европейския съюз и е добре човек да си изключи роуминга на влизане и да ползва смартфона само за снимки, защото иначе ще бъде одран от високи такси за разговори и мобилен интернет.

Както и очаквахме, луксът в този град-държава просто чупи стрелката на луксомера. Блясък и шикарност на макс. Улиците се мият с парфюм и уханието се смесва с уханието от скъпите парфюми на монакчани. Полицаите са с красиви униформи и бели ръкавици.

Върховата точка на този блясък и разкош, crème de la crème, е казиното в Монте Карло и Hôtel de Paris в съседство с хотелските пикола в ливреи на входа. Там отсядат само rich and glamorous. Отпред са паркирани черен Ролс Ройс, жълто Ламборджини, червено Бугати, сребристо Бентли и следват по-невзрачни мазератита, ферарита и поршета. По криволичещите улиците се движат безшумни като призрак тесли. Преобладават обаче съвсем обикновените малки икономични автомобили, характерни за цяла Франция. Доста народ се придвижва със скутери, също така.

Близо до казиното попадаме на шикозен бутик на Louis Vuitton. Специален портиер отваря и затваря вратата на клиентите.

- Дай да влезем за малко и да се държим като претенциозни ексцентрични богаташи, предлагам аз. Ще питаме – а това имате ли го в цвят корал? - А в цвят сьомга? Не?! Quel Dommagе! Колко жалко! И ще си излезем възмутени.

Жена ми обаче не се съгласява.

- Аре бе, ще го изиграем великолепно!

- Е, аз не говоря френски, няма да съм убедителна!

- Ти само ще кимаш с глава и ще казваш NoNo, C'est absurde!

Знам, че ще прозвучи като „гроздето е кисело“, но за мен Монако не е най-доброто място за живеене, ако си милионер. Разбирам добре, че е данъчен рай и че е привилегия да живееш в княжеството. Обаче всичко е прекалено концентрирано на много малка площ, всеки квадратен метър е оползотворен, скалите са прокопани за подземни паркинги, презастроено е с високи сгради, колите са твърде много, шумно е заради трафика и защото непрекъснато някъде нещо се строи. Зелените площи са великолепни, наистина, но са твърде оскъдни. Усещането е за нагъчканост и лека клаустрофобия. За мен върховният лукс е да живееш в уединение, нашироко, сред изобилие от зеленина, а не в многоетажна сграда с апартаменти, пък били те и най-просторните и с гледка към морето. Със своите 32 хиляди души, живеещи на площ от 2 кв. км, Монако е най-гъсто населената държава в света – ами възтесничко си е! Аз не знам как играят футбол тия хора – топката ще пада все във Франция!

Качваме се до Двореца на принца и там гледаме хората подредени в шпалир от двете страни на входа, приготвили камери и фотоапарати и чакат нещо да се случи.

- Абе кво чакат тия?

- Е как какво, мен чакат - осведомява ме жена ми – нали имам среща с принц Албер! Обадих му се преди малко докато ти зяпаше колите пред Казиното, за да му съобщя, че съм пристигнала и човекът ми е организирал посрещане. Вече се е разчуло, че идвам, явно.

Оказа се, че цялото това стълпотворение е заради смяната на караула пред двореца. С маршова стъпка и военна духова музика се появиха гвардейци със смешни шапки с пера. От тази гледка мен ме напуши неистов смях и се дръпнах настрани, за да не развалям тържествения момент. Армията на Монако наброява 82 човека, айде, моля ви се, по-сериозно!

Събухме си обувките, за да ни отпочинат краката и си изядохме сандвичите в разкошната морска градина зад Океанографския музей (много френски туристи направиха същото, явно обяд в ресторант в Монако не е и по техния джоб).

От Монако продължаваме към Мантон – последният френски град преди границата с Италия.

Къщи в топли цветове, портокалови и лимонови дръвчета. В Мантон цитрусовите плодове са на особена почит и дори се провежда Лимонен фестивал през февруари. Правят страхотен лимонов ликьор, също така.

В Мантон се скупчват облаци и завалява дъжд. Скриваме се в католическата катедрала в стария град, появила се като по чудо на пътя ни точно в този момент. Дъждът е кратък и отново пеква слънце, за наш късмет. След тоя дъжд цветовете са сякаш още по-ярки.

По обратния път слизаме в Ез и хващаме пътеката на Ницще, която води до Еze le village.

Attention mesdames et messieurs, ако някой ще ходи в Ез, трябва да знае, че има 2 селища с това име – едното е на шосето между Ница и Монако и е близо до морето, а другото е на една скала високо над морето (Еze le village). По-живописното и туристическото е Еze le village. Твърди се, че именно тук Ницше се е вдъхновил за написването на "Тъй рече Заратустра“.

Пътеката е много стръмна, трябва да се изкачим до 427 м надморска височина. Какъв рязък контраст - преди обяд се разхождахме по парфюмираните тротоари на Монако, а следобяд катерим като кози този скалист баир. Добре че сме с маратонки. Беше много добра кардио тренировка и се изпотихме здравата, но си заслужаваше – гледките са изключително красиви и ухае приказно на мащерка.

Ез е миниатюрно каменно селце, кацнало на скала над морето. Уличките, ако това въобще могат да се нарекат улички, преминават в лабиринт от стълби и тунелчета и тъкмо решаваш, че не можеш да продължиш нататък, и зад завоя тясна камениста стълбичка води до друга скрита межу къщите уличка. Идеално място за игра на криеница. Когато стигнахме, кактусовата градина вече беше затворена, за съжаление, така че не успяхме да я видим.

Сен Пол дьо Ванс, Антиб и Кан

Сен Пол дьо Ванс (Saint-Paul de Vence) е разположен на хълм навътре в сушата, на около 10-ина км от морето. Гледките от селцето са великолепни. Пейзажът много прилича на Тоскана – лозя, маслинови горички, кипариси. Тази красота e привличала редица художници, които са откривали вдъхновение в светлината и цветовете на Прованс и затова тук се е навъртала артистичната бохема - от Матис и Шагал до Пикасо. Шагал дори е погребан в Сен Пол. Реноар също се е подвизавал из тия места. 50-те и 60-те години на 20-ти век пък откриват селото за света на киното и тук се снимат много френски филми. Така че очарованието на Сен Пол идва от това, че освен добре запазено средновековно градче, е и арт средище, което привлича много туристи. Модерното изкуство е навсякъде – из тесните калдъръмени улички е пълно с малки галерии, излагащи картини, скулпури, малки пластики. Разбира се, и цените си ги бива!

Успяхме да посетим селцето сутрин, преди да са нахлули тълпите от туристи, когато още е притихнало зад крепостните си стени и само ромонът на фонтана и гугукането на гугутки нарушават тишината.

И в Сен Пол, както и в Ница, могат да се видят типичните за Южна Франция площадчета с пясъчна настилка за игра на петанк. Играта е много популярна, особено сред пенсионерите. Пастис и петанк – абсолютна провансалска класика. Това мисля да правя като се пенсионирам.

Вероятно и вие като мен свързвате Антиб с „Нежна е нощта“ на Фр. Скот Фицджералд. Или пък с Пикасо, който е творил за известно време тук и е завещал част от произведенията си на Музея на Пикасо, помещаващ се в крепостта Грималди.

В Антиб трябваше да е слънчево, да се пропием от артистично-бохемски дух и да пием абсент в някой ъндерграунд бар. Трябваше, ама не стана баш така. Заваля и не спря да вали, макар и слабо. Дъждът не ни спря да разгледаме градчето, но някак си настроението поувехна. Хапнахме набързо в едно непретенцозно ресторантче и отпрашихме за Кан.

Кан се оказа доста по-голям, отколкото очаквах. Аз си представях малко курортно градче.

Направихме един тегел по стъргалото - крайбрежният булевард Ла Кроазет (Аз го обърках с Курвоазет, жена ми много ми се смя). Палми, цветя, скъпи хотели, в които отсядат кинозвездите. Carlton Hotel, например. Защото какво е Кан без лукса и блясъка на Carlton Hotel, в който въртят хотелски бизнес за богаташи от 1913-та ? Със сигурност знаят как се прави.

Може би, ако бяхме посетили Кан преди Монако, щях да се впечатля. След Монако обаче туристът някакси свиква с лукса, претръпва. В Кан не можех да се отърва от напиращия в мен въпрос „Хм, това ли било?“. Фестивалният комплекс, където се провеждат кинофестивалите, ми прилича на този във Варна, а някои от сградите по Кроазет са си откровен кич.

В Кан хващаме влак и се прибираме в Ница за 20-ина минути. Известно време се боря с автомата за билети на гарата, защото е всичко друго, но не и интуитивен. Пускам в ход звучни български псувни и а-ха да го ритна тоя автомат. Дамата на Информация отсреща повдига въпросително вежди над очилата си. Изглежда като Коко Шанел, а работи на гише информация на гарата. Същото стъписване имахме и в един от автобусите – караше го една готина мацка, за която човек никога не би допуснал, че работи като шофьор в градския транспорт. Или пък продавачката в Boulangerie-то – и тя изглеждаше необичайно „луксозно“ за такова място. 

Ами това е. Така видяхме ние Ница и Лазурния бряг – великолепен микс от аромати и цветове, от провансалски селски чар и ултра лукс, от италианско dolce vita и френско joie de vivre (радост, наслада от живота).

Au revoir et à bientоt, Côte d'azur!

Препоръчваме ви още:

По следите на добрата бира: Братислава и Прага

Холандия: ниската земя с висок дух

Виенски истории

Автор: Йоана Боянова

„Моля те, маме“ - фразата, изразяваща моето тотално безсилие за справяне с едно тригодишно, привидно сладко зверче. Примери безброй, но нека дам няколко ежедневни. И така със ставането от сън се започва моята молба.

„Моля те, маме, измий си зъбите!“ - наум си мисля – „Мамка му, ще го повторя още поне сто пъти и накрая малката гад няма да ги измие пак.“

„Моля те, маме, свали си гащите от главата!“ - зад тези ми думи седи пълна липса на аргументи защо трябва да ги свали. Мисля си – „Цял ден ще седи с тия гащи, поне му е топло на главата. Ох, до магазина трябва да ходя, не, не, може да вземем хляб и утре.“

Уви, ще излизаме и се почва: "Моля те, маме, обуй си обувките!" - десетина минути продължава молбата – „Добре, аз ще те обуя.“ - още десет минути клекнали, той ме държи за косата, полюляваме се във всички посоки, имам умения на балансьор на въже вече от разиграване кой крак в коя обувка да пъхне. Обмислям сериозно идеята да си обръсна главата, но се сещам, че може да реши за ушите ми да се държи. Дали ще ми отива с гола глава?

За мамнезията и други отклонения

Любимо - "Моля те, маме, погледай детско!“ -зад тази фраза се крие – „Имам да сготвя, оправя, изпера, изгладя, изчистя, да иззидам една стена, да пребоядисам хола и, евентуално, ако остане време, да се изкъпя, но най-важното - всичко това трябва да се случи за десетина минути."

„Моля те, мамо, изяж тази супа!“- зад фразата се крие – „Ох, ясно е, че ядеш хляб и салам, но готвих два часа, поне пробвай, мамка му.“

„Моля те, мамо, искаш ли да си поиграеш сам!“ – разбирайте - „Много ми се пие кафе, но знам, че точно сега ще ме караш да рисувам, да се правя на кон, мотор, маймуна и кафето ще го забравя поне докато не тръгнеш в първи клас.“

„Моля те, мамо, да те изкъпя!“ - апогеят на безсилието ми като майка, ще го повторя стотина пъти минимум, накрая ще влезе с писъци и ще се изкъпе с кеф, процедурата с писъците се повтаря при молба да излизаме вече от банята .

„Моля те, маме, хайде да лягаме!“ - наум си мисля - „Дойде времето да си гладен, жаден, да ти се ходи минимум пет пъти до тоалетната, пак да ти се пие вода, да се сетиш, че ти се закусва, обядва, вечеря…“

Стокхолмски синдром

"Моля те, маме, нека се прибираме вкъщи!“ - мисля си – „Вероятно до час-два ще успеем, ууу колко интересно – стълби, що да не поседим още час на тях, всички съседи ще разберат по писъците, че се прибираме, дано пак не блокира асансьорът като му натиснеш всички копчета, ще те гоня по стълбите до първия етаж, усещам го.“

„Моля те, мамо, нека ти изрежа ноктите!“ - наум си мисля – „Малко кардио тренировка на никого не вредят, тичането е полезно за здравето, добре че живеем в малък апартамент.“ - накрая – „Не са толкова дълги, ще пробвам утре пак.“

„Моля те, мамо, нека ти обуя чорапи!“ -вероятно няма да стане, но нали поне го казах, обуването на чорапи, докато рита във всички посоки, е забавно, весело ми е, много ми е весело, няма ли кой да ме застреля накрая?

„Моля те, маме, не слагай играчки в пералнята!“ – ясно, пак ще изпера телефона, таблета, два домата, лимон и една вафла - неизядена.

„Моля те, мамо“ - моята фраза, повтарям я сто пъти на ден, а понякога много "любезно" я крещя.

Препоръчваме ви още:

Децата се раждат с мисия

30 признака, че имате "мамешки" мозък

Дали да не тръгна на работа по-рано, за да си почина...