Автор: Иво Иванов

Да откриваме заедно нови места и да се скитаме по улиците на непознат град е любимото ни занимание с жена ми още от гаджета. Продължаваме да го правим и сега – оставяме децата на баба им (нали все обяснява колко й било мъчно за тях и колко много искала да ги види – ами ето, има възможност да ги гледа, и то няколко дни) и отпрашваме накъдето ни видят очите.

Без да сме го планирали предварително, буквам спонтанно и за нула време резервирам евтин полет с Wizzair, евтини апартаменти през Airbnb и евтини автобусни билети Братислава-Прага-Братислава с Flixbus десетина дни преди заминаването и ето ни в дунавската красавица Братислава. Пристигаме късно вечерта и след кратко, но раздвижващо кръвта и стомаха родео в автобуса от летището до центъра (шофьорът беше от школата газ-спирачка), се ориентираме лесно и бързо откриваме апартамента. Баш в центъра е и в същото време на тиха уличка – е, много съм добър в намирането на къщи и апартаменти за почивка и екскурзии значи!

Оказва се, че ще делим кухнята с две студентки от Швейцария, които правеха трип Виена-Братислава-Будапеща. Типично тевтонски тип: руси, синеоки и едрогърди. Размотаваха се небрежно по къси панталонки из апартамента (които май си бяха бельо, ако питате жена ми) и май бяха загорели за мъж (ако питате мен). Във всеки случай определено ми се зарадваха, като ми отвориха вратата. На жена ми, която влезе след мен, по-малко й се зарадваха и даже леко посърнаха. Не знам какво успяват да видят от градовете, в които пребивават – всеки път, когато се прибирахме в апартамента, те се излежаваха по гащи върху леглата в тяхната стая (вратата им беше отворена) и разцъкваха на телефоните. Може би се разхождат виртуално? А едно време какви студентки-туристки имаше...

Апартаментът явно беше наскоро ремонтиран, защото всичко в него беше съвсем ново и безукорно чисто. Собственичката се беше представила в сайта като дизайнер и жилището изглеждаше точно като шоурум на Икеа. Ама то така с всички мебели, купени от Икеа барабар с декорациите към тях, и аз мога да бъда дизайнер!

На сутринта открихме пекарна близо до нас и след 15- минутно ахкане, въздишане и точене на лиги по току-що изпечените ароматни кифлички, кексчета, гевречета и прочие сладки и солени тестени изкушения, си излязохме с пълен плик. Закусихме обилно на пейките до един фонтан и въоръжени с карти на града, се заехме с откриването му.

Ааах, това сладостно първо потапяне в лабиринта от малки пешеходни улички и площади на непознат град, това нетърпение да видиш какво има зад ъгъла, това предвкусване на непознати миризми и гледки!

Братислава е чудесен град! Излъчва спокойствие и лекота. Аз се почувствах добре в него, по мярка ми е. Малък е, не е шумен и многолюден и всички по-интересни забележителности могат да се обходят пеша. Няма я софийската истерия в работен ден. Тук хората като че ли не бързат за никъде и животът тече с други темпове. Градът хем е модерно бизнес средище (много от големите световни корпорации имат впечатляващи офиси), хем е младежки, динамичен и кипящ от живот, както подобава на столица, хем има очарованието на малък провинциален град – много приятна комбинация. По улиците от сутрин до вечер е пълно с млади хора. Според една класация, на която попаднах, това е градът с най-младо население в Европа (средна възраст около 40 години). Освен че са млади, хората са хубави, еле пък словачките. Леле, какви словачки видяхме само – дори жена ми се обръщаше след тях на улицата! Помните ли Адриана Скленарикова – ей такива жени имаше. Жена ми отбеляза, че не би върнала и високите стройни словаци.

Имперското влияние на Австро-Унгария е видимо на всяка крачка – то е оставило трайни следи в архитектурата и градоустройството. В стария град има обаче и улици, които стават за декор на филм за Средновековието.

След разходка из симпатичните старинни улици и площади около Михалската порта, се насочваме към Братиславската крепост, кацнала на хълм над Дунав. Самата крепост е доста безлична (словаците я оприличават на обърната с краката нагоре маса), но гледката към реката и града си заслужава. Оказва се, че Словакия е на първо място в Европа по брой на замъци, крепости и дворци на глава от населението.

Die Schöne Blaue Donau ни притегля неудържимо и слизаме от хълма, за да се разходим по алеята край реката. Дунав, все пак, е една от основните забележителности - ако я нямаше реката, нямаше да го има и града. Луксозни кораби-хотели са акостирали и стоварват на брега заможни западноевропейски пенсионери. Ех, и аз искам такъв пенсионерски живот! Ще слушам Щраус на палубата с шезлонгите и ще се наливам с изстуден ризлинг, токайско и бира. (Щраус, токайското и ризлинга бързо ще ми омръзнат обаче).

Специално отиваме да видим църквата „Света Елизабет“, по-известна като „синята църква“. Построена е в стил ар нуво и е яркосиня и отвън, и отвътре. Не виждам по какво отстъпва на творенията на Гауди. Само дето няма никакво свободно пространство около нея - отвсякъде е обградена с кооперации, които направо са я „задушили“.

В ранния следобяд се изтягаме на пейките в градината на двореца Грасалкович, официално седалище на словашкия президент, за да съберем сили да атакуваме мемориалния комплекс „Славин“, извисяващ се над целия град. Паметникът е направо гигантски, посветен е на съветската армия-освободителка. Качихме се заради гледката. Кварталът на хълма под паметника е много баровски – Лозенец ряпа да яде. От един двор стърчеше смокиня и си набрахме – смокини в Централна Европа, не е за вярване!

Вечерта открихме кръчма с чудесна градина, в която ходят предимно местни хора, а не туристи – аз точно такива кръчми търся! А и чудно именце има: Pivovarská reštaurácia. Звучи обещаващо! Всяко питейно заведение с „пивовар“ в името е притегателно като магнит за мен. Поръчвам свинско коляно, мариновано в бира и билки и поднесено с хрян, горчица, туршийка, люти чушки и черен селски хляб. Знаете ли колко бира „пие“ това коляно, особено в тази топла братиславска вечер! Бирата е разкошна и цената й е по-ниска, отколкото в заведение в София. Изобщо, цените в Братислава са горе-долу като нашенските. Сервитьорката не владее много английски, но никой българин не би се затруднил със словашкия и чешкия. Фразите, които трябва да се овладеят, са: „Jedno pivo, prosím!“ и неизбежното „Ještě jedno pivo, prosím!“

След ресторацията попадаме на Craft beer festival "Salon piva" на стария пазар и веднага се „интегрираме“ сред шумната тълпа от весели подпийнали младежи. Готови сме за нови бирени предизвикателства. Ама тия хора сякаш са знаели, че ще отидем в Братислава и са се подготвили, бе!

Сутринта отпътуваме за Прага с комфортен зелен автобус на Flixbus с добър wi-fi, тоалетна и контакти за зареждане на електронни устройства. Словаците са тихи и кротки спътници, но в Бърно се качва шумна група испански туристи, които ни нарушават спокойствието. Викат си от единия до другия край на автобуса, настава суматоха и се изнервям. Ей сега още малко ще ги изтърпя и ще се изцепя „Silencio por favor!”, ако не си седнат на местата и не млъкнат. Другият неочаквано появил се дискомфорт е, че има участъци от магистралата между Бърно и Прага, в които много друса, а това ми разлива бирата, която предвидливо съм си взел, за да не се дехидратирам по време на пътуването.

През прозореца се редуват зелените хълмове и гори на Моравия, тук-таме между плодородните полета се гушат китни селца, стърчат камбанарии на църкви. Чехия комай е най-добре икономически от страните от бившия Източен блок и това ясно се вижда. Да не говорим панелните им блокове колко добре изглеждат. Само с тая друсаща магистрала се излагат. Ние какви магистрали имаме!

Около обяд пристигнахме в Прага. Златната Прага, градът на 100-те кули. След два и половина дни прекарани в чешката столица, смело мога да заявя, че това е един от най-красивите градове в Европа, вервайте ми.

Този град не е истински, той е от приказките! Ювелирно изработен шедьовър от камък, град от дантела, истинско архитектурно пиршество! Уникално съчетание на стилове от различни периоди – готика, барок, рококо, романтизъм, кубизъм. Ошашавих се, изкълчих си врата да зяпам нагоре и навсякъде. Всяка улица и площад крие нови и нови изненади. То са дворци, то са църкви, то са кули, то са мостове, то е чудо!

Само да ги нямаше тълпите от туристи и тази агресивна комерсиализация на всички по-важни туристически обекти. Но така е навсякъде по света – надушат ли местните, че могат да печелят много от туризъм и почват да скубят безскрупулно туристите. Прага е едно от най-посещаваните места в Европа и целият този международен мравуняк от туристи на мен лично ми дойде малко в повече.

Станахме рано на другата сутрин и разгледахме града на спокойствие, преди мравунякът да е плъзнал по улиците. Пражката ни квартира беше много близо до Pražský hrad (Пражкият замък или Пражката крепост). Аристократична кооперация в престижен квартал, високи тавани, огромни двойни прозорци, истинска дървена дограма, истински паркет. На 5 минути от метростанция Храдчанска. Страхотна квартална кръчма наблизо, встрани от туристическия поток. Стаята ни гледаше към тих вътрешен двор и беше много уютна, светла и просторна. На чешки ‚стая‘ е ‚pokoj’ и нашата наистина предлагаше покой. Не че много се свъртахме в нея, де. Любезната ни домакиня Яна – много симпатична млада дама – говореше много слаб английски, но чешкият е братски славянски език, така че нямахме проблеми с комуникацията. Руският не е препоръчително да се използва в Чехия, там не са русофили по ред причини. Само ще спомена Пражката пролет. Яна ни беше приготвила папка с карти и с листове с най-важната туристическа информация за града (цени на музеи и градски транспорт, работно време на обектите и т.н.).

Staré Město, Nové Město, Malá Strana, Pražský hrad, Karlův most, Václavské náměstí, Josefov, Letenské sady – харесва ми звученето на пражките топоними. Харесва ми да вървя по павираните улици, по които отеква звън на трамваи и на камбани от многото църкви, и се смесва с веселата глъчка от минувачите. Харесва ми атмосферата на Карловия мост над Вълтава с неговите улични художници и музиканти. Дори ми харесва сладкият вкус на топлите козуначени коминчета Trdelník, които се продават на всяка крачка в Стария град, въпреки че не си падам по такива неща.

При вида на величествената готическа катедрала Свети Вит, огряна от първите слънчеви лъчи, се просълзявам. Абе как мога да се разрева от някаква си църква бе, та това е само камък! Цялото това каменно величие, градено с векове, пред което си дребен като мравка, ме изпълва с възторг и преклонение, а човек понякога плаче и от възторг.

Гледката от крепостта е фантастична - червени покриви се редуват с потънали в зеленина паркове и градинки, а долу под мостовете, позлатена от слънцето се вие Вълтава, по нея плават корабчета и лодки. Под крепостните стени стар евреин с кипа на главата свири на някакъв странен музикален инструмент и пее стара еврейска песен, която те пренася в друго време.

На няколко места засичаме изящни китайски булки в бели булчински рокли, които са си организирали с младоженеца специални фотосесии на фона на катедрали и мостове. Явно това е суперхит сред китайските новобрачни – да се снимат на фона на европейски забележителности. Едната двойка даже имаше специален асистент, който хранеше лебедите по Вълтава, за да дойдат и да сформират декор за снимките.

Кръчмите и ресторантите са на всяка крачка и всичките предлагат традиционна чешка кухня. След щателен подбор и консултация с приятели, вечерта отидохме в автентична стара чешка кръчма с автентични дърти чешки пияници с мустаци, попиващи пяната от бирата. Ядох най-вкусните гриловани ребърца, а порцията беше флинтстоуновска. Абе някой знае ли как се ядат цивилизовано мариновани свински ребра в ресторант (иначе според мен е най-удачно да ги консумираш гол в банята)? Сигурно има етикет някакъв, така щото да не изглежда човек отстрани като прегладнял хищник. Извинявам се на всички вегани, които четат тези редове! Жена ми си поръча цивилизован местен специалитет – ростбиф със сметана и сладко от боровинки. Поляхме обилно всичко с бира, разбира се. Прага, и въобще Чехия, е мястото за пиене на качествена наливна бира. Не й слагат консерванти и подобрители и трябва да изпиеш голямо количество, за да се напиеш.

След кръчмата се разходихме из великолепно осветената нощна Прага и се прибрахме пеша.

Много ми легна на сърцето този град. Като цяло аз страшно много харесвам чехите и чешката култура – още от чешките филми навремето по телевизията. Имат един такъв бохемски дух (то и областта Бохемия е в Чехия), който много ми допада. Дядото на жена ми навремето е живял и работил няколко години в Прага и много ни е разказвал за този град. Сигурно сега ни е гледал от небето и ни се е радвал, че най-накрая сме се наканили и сме отишли.

Обратно в Братислава и малко време за шопинг в мола Eurovea край Дунав преди обратния полет към София. Прави впечатление, че хората в мола са облечени нормално и се държат естествено. Няма ги гъзарията и позьорството на софийските „молци“.

Братислава ни изпрати с прекрасен залез над Дунав.

Уморени сме, но доволни и щастливи. Всяко пътуване до нови места разширява хоризонтите и е празник за душата.

Na shledanou, Praha! Dovidenia, Bratislava!

Препоръчваме ви още:

Холандия: ниската земя с висок дух

Лондон, винил и караоке

Румънското ми приключение