Автор: Йоана Боянова

„Моля те, маме“ - фразата, изразяваща моето тотално безсилие за справяне с едно тригодишно, привидно сладко зверче. Примери безброй, но нека дам няколко ежедневни. И така със ставането от сън се започва моята молба.

„Моля те, маме, измий си зъбите!“ - наум си мисля – „Мамка му, ще го повторя още поне сто пъти и накрая малката гад няма да ги измие пак.“

„Моля те, маме, свали си гащите от главата!“ - зад тези ми думи седи пълна липса на аргументи защо трябва да ги свали. Мисля си – „Цял ден ще седи с тия гащи, поне му е топло на главата. Ох, до магазина трябва да ходя, не, не, може да вземем хляб и утре.“

Уви, ще излизаме и се почва: "Моля те, маме, обуй си обувките!" - десетина минути продължава молбата – „Добре, аз ще те обуя.“ - още десет минути клекнали, той ме държи за косата, полюляваме се във всички посоки, имам умения на балансьор на въже вече от разиграване кой крак в коя обувка да пъхне. Обмислям сериозно идеята да си обръсна главата, но се сещам, че може да реши за ушите ми да се държи. Дали ще ми отива с гола глава?

За мамнезията и други отклонения

Любимо - "Моля те, маме, погледай детско!“ -зад тази фраза се крие – „Имам да сготвя, оправя, изпера, изгладя, изчистя, да иззидам една стена, да пребоядисам хола и, евентуално, ако остане време, да се изкъпя, но най-важното - всичко това трябва да се случи за десетина минути."

„Моля те, мамо, изяж тази супа!“- зад фразата се крие – „Ох, ясно е, че ядеш хляб и салам, но готвих два часа, поне пробвай, мамка му.“

„Моля те, мамо, искаш ли да си поиграеш сам!“ – разбирайте - „Много ми се пие кафе, но знам, че точно сега ще ме караш да рисувам, да се правя на кон, мотор, маймуна и кафето ще го забравя поне докато не тръгнеш в първи клас.“

„Моля те, мамо, да те изкъпя!“ - апогеят на безсилието ми като майка, ще го повторя стотина пъти минимум, накрая ще влезе с писъци и ще се изкъпе с кеф, процедурата с писъците се повтаря при молба да излизаме вече от банята .

„Моля те, маме, хайде да лягаме!“ - наум си мисля - „Дойде времето да си гладен, жаден, да ти се ходи минимум пет пъти до тоалетната, пак да ти се пие вода, да се сетиш, че ти се закусва, обядва, вечеря…“

Стокхолмски синдром

"Моля те, маме, нека се прибираме вкъщи!“ - мисля си – „Вероятно до час-два ще успеем, ууу колко интересно – стълби, що да не поседим още час на тях, всички съседи ще разберат по писъците, че се прибираме, дано пак не блокира асансьорът като му натиснеш всички копчета, ще те гоня по стълбите до първия етаж, усещам го.“

„Моля те, мамо, нека ти изрежа ноктите!“ - наум си мисля – „Малко кардио тренировка на никого не вредят, тичането е полезно за здравето, добре че живеем в малък апартамент.“ - накрая – „Не са толкова дълги, ще пробвам утре пак.“

„Моля те, мамо, нека ти обуя чорапи!“ -вероятно няма да стане, но нали поне го казах, обуването на чорапи, докато рита във всички посоки, е забавно, весело ми е, много ми е весело, няма ли кой да ме застреля накрая?

„Моля те, маме, не слагай играчки в пералнята!“ – ясно, пак ще изпера телефона, таблета, два домата, лимон и една вафла - неизядена.

„Моля те, мамо“ - моята фраза, повтарям я сто пъти на ден, а понякога много "любезно" я крещя.

Препоръчваме ви още:

Децата се раждат с мисия

30 признака, че имате "мамешки" мозък

Дали да не тръгна на работа по-рано, за да си почина...