Автор: Иво Иванов

Холандия е пълна скука откъм география и природата не е било особено щедра към тази ниска и равна като тепсия земя. Толкова ниска, че една голяма част от територията й е под морското равнище. Ако нивото на Световния океан се покачи и морското равнище се вдигне драстично, ще ги залее като потоп. Тогава току-виж потърсили убежище на Балканите и ще им го върнем тъпкано, задето сега не ни щат в Шенген. Ще им въведем визов режим.

Страната на лалетата, каналите и вятърните мелници е почти три пъти по-малка от България и е щяла да е още по-малка, но упоритите и изобретателни холандци отвоювали части от морето, като ги пресушили и ги превърнали в обработваеми земи.

Затова се гордеят, че Бог може и да е създал земята, но със сигурност холандците са тези, коитo са създали Нидерландия (Холандия е всъщност една от провинциите на Нидерландия).

Така че холандците открай време много ги бива в управлението на водите и в облагородяването на околната среда. От една мочурлива местност те са създали очарователно красив град - Амстердам. Превърнали са минуса в плюс, дефекта в ефект, направили са от лимоните лимонада. Добри са в това.

Ние, българите, сме специалисти в обратното - можем да превърнем всяка красива природна местност в бунище или в бетонна пустиня. Факт.

На водата холандците дължат толкова много, че смело може да се каже, че тя в голяма степен е формирала тяхната национална идентичност. Непрекъснатата борба с бурите и приливите е възпитала у местното население дух на активно сътрудничество и взаимопомощ, изградила е култура на толерантност и компромиси, на нетърпимост към авторитети и към всяка проява на големеене.

Пред нещастието всички сме равни и няма кой да ни помогне, затова трябва да си помогнем сами. Ако не работим заедно за укрепването на дигите, водата ще наводни не само нивата на комшията, но и моята нива – просто е. Така в общата неволя се ражда самоуправление, основано на истински демократични принципи - ценна придобивка, която прагматичните холандци успяват да запазят през вековете до ден днешен.

Предприемаческият им дух, любопитството и отвореността към света пък ги превръщат в една от най-могъщите морски и икономически сили, с колонии и търговски станции по цял свят. (А може мотивът за скитанията им по света да е по-прозаичен, знам ли – всеизвестен факт е например, че красотата на английските жени е направила от англичаните велики мореплаватели и откриватели на нови земи).

През 17-ти век холандците доминират световната търговия и създават най-голямото търговско предприятие в света по онова време - Нидерландската източноиндийска компания, която е първата в света мултинационална корпорация.

А преди това, заради пословичната холандска толерантност (а аз бих казал хитрост и далновидност в случая), преследваните от Инквизицията испански и португалски евреи намират добър прием в Холандия. Познайте кой град дръпва много силно икономически в следващите столетия, в резултат на заселването на богати еврейски търговци, и се превръща в стратегическо европейско пристанище? Амстердам.

Холандия и прашинката в окото ми

Днес тази функция е поета от Ротердам – най-голямото пристанище в Европа, през което минава износът и вносът на стоки и суровини за целия континент.

Затова днес холандците имат висок стандарт и живеят добре – защото винаги са били предприемчиви, инициативни, находчиви и изобретателни. Защото ценят неща като доброто образование, упорития труд и кадърността. И, разбира се, не на последно място - защото са пословично пестеливи. Да си го кажем направо – скръндзи. Прахосването на пари е белег за показност, а холандците не са по показността и фукането с материални придобивки. „Дръж се естествено, пич” е тяхното национално мото, така да се каже. Това е наследство от протестантската етика, в която трудолюбието, честността, скромността, въздържането от материални излишества и аскетизмът, са били били основополагащи ценности.

Забелязали ли сте, че в американските филми, когато героят е баснословнобогато безскрупулно копеле, често се казва Ван еди кой си - демек е фламандец или холандец по произход?

Типичният холандец е прям, самоуверен, нахакан – често до арогантност. Винаги верен на принципа: „Право куме в очи“. Чувството му за хумор е саркастично и малко дебелашко. Никога не пада по гръб. Иска винаги той да има последната дума и да те „надцака”. Обича да спори, да преговаря и с него много трудно се излиза на глава. Няма да се остави да го баламосваш. Няма да направи нещо, защото шефът така казва. Винаги можеш да очакваш едно здравомислещо: „Защо трябва да го правя?“

Непосредствен, непринуден, сърдечен и по правило много деен и енергичен.

Холандците правят всичко бързо: бързо мислят, бързо говорят, бързо вървят, бързо се хранят. Виж, за секса не знам, там нямам наблюдения от първа ръка.

По отношение на храната високите хора от ниската земя са спартански непретенциозни – могат да карат на сандвичи и мляко (като сандвичите могат да се състоят само от хляб и сирене, т.нар. broodje kaas). Аз наистина не проумявам как всичките тези снажни двуметрови мъже в служебния стол всеки ден обядваха набързо скромен сандвич и това ги засищаше. Моите салата и основно и отделянето на повече от половин час за обяд за тях бяха греховно разточителство. Представям си как биха реагирали на нашенските трапези, на които ние се заседяваме по няколко часа. За тях това е загуба на време.

Когато си им на гости, вадят кутията с бисквити, почерпват те с една бисквитка, след което кутията се прибира в шкафа. Ако си поканен на рожден ден, е добре да похапнеш преди това.

Холандците нямат нищо за криене и затова в къщите им дори прозорците на приземните етажи, които гледат към улицата, нямат пердета. Никъде няма да видите и решетки. Можеш да си вървиш по тротоара и да гледаш как семействата вечерят или гледат телевизия, излегнати на дивана. Неслучайно Big Brother е холандско изобретение.

Да няма нищо скрито-покрито е толкова важен принцип в тяхното общество, че дори голите сцени в холандските филми са натурални, без цензура. На плажа хората без свян и прикриване преобуват мокрия си бански – ние го намираме за леко шокиращо, но за тях това е най-естественото нещо на света.

В центровете на градовете на най-неочаквани места, понякога на самия градски площад, са монтирани писоари с паравани отстрани. Първоначалното възмущение бързо преминава в одобрение, когато човек установи колко практично е всъщност това решение, особено след като си изпил няколко Heineken-а. По-добре така, отколкото да се опикават фасадите на сградите, както се случва в други европейски градове.

Прагматичност: това е думата, която най-точно описва холандския манталитет. Същата тази прагматичност стои и в основата на холандски феномени като легалната лека дрога в кофишоповете или витрините с проститутки в квартала с червените фенери. Легализираш, вкарваш в рамки, контролираш и нямаш ядове. И си докарваш огромни приходи от туризъм. И това ако не е печеливша стратегия...

Холандците са хора на реда. И как няма да са, когато всяко нарушаване на този ред води до солени глоби, а ако има нещо, което холандецът мрази, то е да дава пари. Абсолютно забранено е например да променяш по какъвто и да било начин фасадата на къщата си, защото цялостното архитектурно излъчване на квартала ще бъде накърнено. Забранено е да караш колело без фар - глобата беше 50 евро. А да паркираш колата си на необозначено за целта място е направо скандално. Когато веднъж невинно предложих – „А не може ли просто да оставим колата ей там, има достатъчно място?“ – шофьорът ми хвърли такъв убийствен поглед, сякаш бях предложил да взривим резервоарите на Royal Dutch Shell.

Холандецът живее много активно и голяма част от живота му преминава на колело. Човек има чувството, че едва ли не се раждат на колела. Велосипедите са буквално навсякъде – не може да се види ограда, парапет или уличен стълб, за който да не е привързано с верига очукано старо колело. Новите са рядкост, защото са ужасно скъпи, а и колелата като цяло доста се крадат, така че няма особен смисъл човек да се движи с ново и лъскаво.

С колело можеш да отидеш навсякъде – да закараш децата на училище, да отидеш на работа, да напазаруваш, да излезеш на среща с приятели, на кино, театър, концерт...

Колелото е най-масово използваният транпорт в Холандия, защото е удобно (заради равния терен), здравословно и най-вече евтино да се пътува с него. Сезонът няма значение, дъждът не е проблем, снегът също не е пречка. Обичайна гледка е колона от ученици да въртят педалите под дъжда, навлекли дъждобрани.

(При нас като валне дъждец, пред училищата стават гигантски задръствания, защото детето ще се намокри и недай си Боже, ще настине).

Всяка възраст, класа, пол и занятие е на колело: майки и татковци, натоварили на колички във всевъзможни форми и размери 2-3, а понякога и 4 дечурлига; бизнесмени в скъпи костюми; шикозни дами на токчета, метнали небрежно в касетката за багаж, която е точно като нашите щайги за картофи, елегантни дамски чанти; възрастни баби и дядовци, които въртят педалите с неочаквана и завидна за годините им пъргавина.

Когато си в Рим, прави като римляните. Наемам си колело в Амстердам. Голямо и тежко, с 58 килограмова верига за заключване. Като се кача на него, се чувствам като на рицарски кон. То и карането из града си е като рицарско сражение.
Мятам раницата с лаптопа в кошницата отпред и се засилвам мощно. Задминават ме стройни и не чак толкова стройни холандки, а уж съм здрав и силен мъж в сравнително добра форма. Оп, и една леля ме задмина. Е не, това вече на нищо не прилича! Сега ще видят те, само да ги настигна!
На кръстовищата се разминаваме по чудодеен начин с останалите велосипедисти.
Бог бди над колоездачите в Амстердам и както нито една птичка не пада от дървото без неговата воля, така и нито един колоездач не се пребива просто ей така във веломелачката, защото някой го е засякъл. А ако си мислите, че холандците карат примерно и спазват правилата за движение по велоалеите и пресичат само на зелено, много грешите. Представете си татарските орди, само че на колела. Такова е движенето в по-големите холандски градове.
Велосипедистите са с предимство и всички останали участници в движението са принудени да се да се съобразяват с тях – и пешеходци, и автомобили.
Ако като велосипедист в София сте набрали на шофьорите, отидете в Амстердам, за да изпитате сладостта на отмъщението. Горките шофьори – колелата нагло се навират навсякъде около колите им и ги засичат безпощадно. И ония си траят, вместо да отворят прозореца и да изпсуват сочно. Чак жал да ти стане за тях. Ама те пък и нямат хубави псувни в холандския, да ви кажа. Мизерна работа. Може и заради това да си мълчат.

В Холандия възрастните хора масово остават активни и като прехвърлят 70-80 години и причината не е само високият стандарт на живот. Изглежда отговорността за собственото им здраве е повече тяхна лична, отколкото на холандското здравеопазване (което, в интерес на истината, не е цъфнало и вързало, и далеч не е от най-добрите в света).

Изобщо, бие на очи фактът, че на фона на коравите, обдухани от северния вятър холандци, ние, българите, сме доста по-кекави и разглезени. Там лошото време не е пречка да излезеш навън и да се разходиш или да поспортуваш - то така или иначе почти през цялото време вали или духа, или и двете. Децата са много по-леко облечени от нашите и така се каляват от малки. Тукашните баби биха получили удар при вида на облечените с тънки якенца и без шапки на главите холандски хлапета, возещи се на колело на оня ми ти леден вятър.

Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?

Не че не се разболяват, но никой не драматизира излишно. Тук се сещам за онзи разказ на Джером Джером, в който англичанин пита холандец: „Ама не е ли опасно с всичките тези канали, не падат ли децата ви вътре?!!“ – „Падат“, спокойно отговаря холандецът. –„Ужас“, дълбоко е шокиран англичанинът – „Ами какво правите, когато паднат?!!“ – „Вадим ги“, все така невъзмутимо отговаря холандецът.

Със същата невъзмутимост съвременните холандки продължават масово да раждат децата си вкъщи само с помощта на районната акушерка, така както винаги са го правили. Когато изразих почудата си пред моя шеф-холандец, той ми възрази, че бременността и раждането не са болест, за да трябва да се ходи в болница. За по-сериозните проблеми и усложнения – да, разбира се, но в повечето случаи не се налагало родилката да се травматизира излишно в болнична обстановка.

Бащите - иска ли питане - активно участват в раждането: взимат си отпуск, когато събитието наближи и стоят вкъщи в пълна бойна готовност.

Продават се специални повдигачи за легла – за да станат по-високи и удобни за раждане, както и всякакви артикули за раждане в домашни условия, като найлони за покриване на леглото на родилката и т.н.

Ако трябваше да присъствам на раждането на синовете ми, сигурно щях да припадна. Холандските мъже обаче явно са корави типове – те не само присъстват, а имат централна роля в събитието.

Не знам, все си мисля, че за бащите е по-важно да „присъстват“ при зачеването.

Отпускът по майчинство в Холандия е 4 месеца. Не бързайте обаче да съжалявате „горките“ холандки. Държавата предлага достатъчна финансова подкрепа на семействата с деца под най-различни форми, а работодателите са длъжни да осигурят гъвкаво работно време на майките с деца, с намалени работни часове. Повечето холандски майки избират да работят почасово, на непълна работна седмица, за да имат време за себе си и за децата си – процентът отива към 70. Балансираният life style и личната свобода са им по-важни от правенето на кариера в работата.

Това важи все повече и за холандските татковци – много от тях работят един ден по-малко в седмицата, за да могат да прекарат този ден с децата си – т.нар. pappadag, който вече е институционализиран.

Защо холандските майки са най-щастливи?

Неслучайно Холандия е на челно място в класаците за най-добър баланс между работа и личен живот в света, за най-щастливи деца и т.н.

Родителите там прекарват качествено време с децата си и това е закон. Работодателите не просто се съобразяват с това, те са част от тази култура – нали и те са родители. Телефонните ми разговори с холандци често приключват с: „Трябва да взема детето от детската градина, аре чао!“ - от тяхна страна. В средата на работния ден. Никоя бизнес среща не е по-важна от това да заведеш детето на зъболекар, примерно. Бизнесът ще почака, няма да избяга. Печелят моето уважение заради този бизнес с човешко лице.

Work и life наистина са добре балансирани в Холандия. Ключовата дума за добро прекарване на времето е "gezellig"(хезелъх). Не съм сигурен как да я изпиша на български, още по-малко как да я преведа. Готино, приятно, уютно, кефско, айляк... в тоя смисъл.

Gezellig е да се возите кротко на лодка по каналите с приятели на свечеряване и да си пиете биричка и да си лафите. Или да караш колело по потъналите в зеленина храхтове (уличките от 2-те страни на канала) и да си ближеш сладоледа с една ръка. Или да седиш на ръба на канала и да си клатиш краката, и да дръпнеш една цигарка, докато гледаш отражението на тесните и килнати къщи във водата. Или да се изкъпеш в езерото в парка. Водата е чиста. И на табелите не пише "Къпането забранено!’, a "Къпането е на ваш риск".

В Холандия родителските и домакинските задължения по правило се поделят по равно между двамата родители и татковците не просто помагат в домакинството, а участват наравно с майките, което дава на холандските жени много повече свобода. Задължително имат ден или дни в седмицата, които са си само за тях, защото таткото поема грижите за децата. И да, командват и юркат мъжете си много повече, отколкото българските жени, така че на един нашенски мачо ще му е трудно да вирее в Холандия.

Моделът на майката-хеликоптер, която постоянно кръжи около детето си, за да го обгрижва и предпазва да не му се случи нещо, не намира почва в Холандия. На детските площадки няма да чуете: „ Ще паднеш, ще се удариш, ще се изпотиш!“ Свободата и независимостта на детето е фундаментален принцип във възпитанието. То трябва да се научи да се оправя само, за да култивира у себе си самостоятелност и независимост. “Een kind opvoeden is een kind loslaten” – да отгледаш дете, означава да го оставиш да се отдели от теб.

Нали помните - ако паднат във водата, ги вадят. Без драми.

Другото нещо, което „облекчава“ живота на холандските родители е, че въвеждат ясни и категорични правила, които се спазват безусловно – децата вечерят, къпят се и си лягат рано.

Равнопоставеността в семейството се простира и във всички други сфери на обществения живот. Йерархичността не е на почит. Наскоро из интернет се въртеше видео с холандския премиер, който само си почисти разлятото от него кафе във фоайето на сградата.

Не е прието да говориш на шефа си на „вие“. Абсолютно неприемливо е да не поздравиш дружелюбно чистачката в сградата, в която работиш, или да не поздравиш хората в асансьора. Да се държиш „отвисоко“ с обслужващ персонал, да речем сервитьори или продавачки в магазини – веднага ще бъдеш поставен на място. Да поискаш секретарката ти да ти прави кафе. Няма такъв филм в Холандия. Хората са равни. Точка.

Холандското образование - училище без стрес

Това, което обаче лично мен ме впечатлява най-силно всеки път, когато съм в Холандия, не са нито подредеността, нито инфраструктурата и високият жизнен стандарт, нито поредните иновации.

Най-поразителното за мен е, че в една толкова динамична държава, където животът тече с много по-бързи темпове, отколкото у нас, хората са успели да запазят човечността в отношението един към друг.

Холандия има редица вътрешнополитически проблеми и далеч не всичко е цветя и рози (или, ако щете, цветя и лалета) и холандците – като всички - имат много трески за дялане, но хората там все още са човечни един към друг, готови са да те изслушат, да ти отделят време и да ти помогнат. В трамвая, автобуса и влака, в магазина, на гишето, на улицата – навсякъде ще срещнете усмихната добронамереност, търпение и разбиране, толерантност и готовност за помощ. Има уважение към другия. Факт.

Факт, който у нас, уви, няма изгледи да се случи, и това много ме натъжава. И причината не е в бедността ни. Някъде другаде е.

Препоръчваме ви още:

Море от лалета - Кукенхоф

Холандия v/s България

Защо да (не) изберете Холандия