Автор: Стамена Марашева-Петкова

Днес, разхождайки моя палавник, срещнах двама колеги. Нали съм много общителна, веднага се спрях да поговорим, а те ми казаха, че на една жена й е прилошало и са викнали линейка. Трябва да уточня, че това се случва на най-оживения булевард. И така, заговорих се аз с единия колега, докато другият говореше с операторите от 112.

Та колегата, с когото разговарях, ми разказа, че не се чувства добре, че е ходил по болници, после се оплаках и аз как заради вземане на кръв ме водиха хоспитализирана цял ден в болница. Най-невероятното е, че се водих на легло в стая, която остана в пълна мистерия къде се намира, обаче аз като един оптимист си бях помъкнала цялата покъщнина: нощница, чехли, тоалетни принадлежности, резервни дрехи и бельо, мокри кърпички, вода и една ябълка за капак; все пак оптимизмът ми ме подлъга, че влизам в болница да ме лекуват, а не да точат здравни пътеки. Тъпачка, нали?

Като едни приказливи филолози, с моя колега разменихме още по някой друг лаф, минаха, заминаха 10 минути, няма линейка, жената седи седнала буквално на една сергия за цветя. Намерихме стол. От 112 още държаха на линия другия колега. Колегата се ядоса и ни каза да викнем такси. След около 5 минути дойде такси, жената се качи и тръгна към болницата, която се намира на 5 минути. Предполагам, че дори не са й взели много пари за привилегията да пристигне като ВИП в болницата, а не като обикновените хора с линейка.

След като таксито потегли, колегата, който имаше приятната задача да общува с меденогласните операторки от 112 и да бъде оставен на изчакване по телефона, докато аз си клюкарих с другия колега, разказа какво точно се е случило: свързал се е със 112, оттам го свързали със Спешна помощ. Оказало се, че екипите били на адрес. От Спешна помощ пък го свързали с екип, те пък му казали, че ще се бавят и го прехвърлили на друг екип, те обаче въобще не вдигнали телефона. Леко напомня на играта "развален телефон", само че накрая информацията не стига до последния.

След като се разделихме по живо, по здраво, направих няколко изчисления наум. Има два варианта:

ПЪРВИ (безплатен): прилошава ти, викаш линейка, чакаш да се свържеш с екип има-няма 40 минути. Линейка не идва.

ВТОРИ (платен): прилошава ти, викаш такси, чакаш 5 минути. Таксито идва.

Следователно безплатният вариант трае 40 минути и е без резултат, платеният може да излезе около 5 лева, обаче трае 5 минути. Хм, дилема, нали?

В крайна сметка си направих извода, че сме адски разглезени, огромно нахалство е да искаш безплатната линейка. Е, то не може когато ти прилошее и хоп, безплатен преглед и превоз до болницата? То ако всички така правеха, няма да му излезе края! Наглост! Викни си такси, иди си до болницата и си плати, а ако не стигнеш до болницата, тогава вече не е твой проблем, буквално. Нека таксиджията да му мисли, как да си вземе парите и къде да те заравя. Не може тая здравна каса да се точи за щяло и нещяло от пациентите. Пациентът трябва да дава, не да получава! Да си плаща осигуровките, да си плаща изследванията, да си плаща престоя в болницата, да си плаща превоза до болницата, абе с две думи - да си плаща, ако иска да е здрав! Нали хората са казали, че здравето няма цена. А може и тия от здравната каса да са го казали, знам ли.

И като за финал искам да добавя, че искрено се надявам жената, на която й прилоша, да е добре. Че по никакъв начин не нападам лекарите, служителите на 112 и таксиметровите шофьори, те си вършат работата, доколкото им позволява системата. И да предупредя всички оптимисти като мен, да си приготвят парички, ако им прилошее, да се качват на такси и да отиват в болницата. Линейките са като призраци, имаш усещането, че ги има, ама никога не си ги виждал. Наподобяват здравната система, знаеш, че я има, ама не си я виждал в действие.

P.S: Текстът е поднесен по хумористичен начин с цел да забавлява читателя. Героите, случките и платените осигуровки НЕ са плод на въображението на автора.

Препоръчваме ви още:

Криворазбраното майчинство 

Дневникът на касичката (бащата)

Невидимите битки

Докторе, благодаря