Животът им е непрекъснато риалити. Социалните мрежи са тяхната религия. Как живеят днешните тийнейджъри и какво ги отличава от останалите поколения?

1. Те са убедени, че са уникални
С раждането на детето родителите му вменяват императива: „Ти си уникален!“. Ако по-рано е било важно човек да допринася някаква полза за обществото, сега на децата се дава картбланш да правят това, което им харесва. Те трябва да имат собствен път, никой няма право да им налага мнението си (дори родителите им), защото това е посегателство над правото на всяка личност да се самоопредели. В крайна сметка става така, че точно в момента, когато детето се нуждае от подсказване, от подкрепа, от ясни правила, защото все още не знае и не може достатъчно, остава насаме с отговорната задача да открие своята уникалност. Ето ти свободата, вземи я и прави с нея каквото искаш!

2. Да бъдеш „готин“ означава да бъдеш общителен
Кое беше популярното дете преди? Двойкаджията, който дразни всички, обижда и заради това е недостъпен и „готин“. Дете от семейство с възможности, което носи последен модел дънки и джобовете му са пълни с „чуждестранни“ дъвки, шоколадови яйца и тоблерони. Тази формулировка на „готин“ неизбежно има негативен оттенък. Ако сега попитаме детето иска ли да бъде „готино“, твърде възможно е да чуем отговор „не“. Даже думата вече звучи архаично. Сега е актуална друга дума „популярен“. Но смисълът й няма нищо общо с това, което е било актуално преди. За да си популярен днес, трябва да умееш да поддържаш разговор на всякакви теми. Затова и децата се опитват да понатрупат информация за нещата, за които може да им се наложи да говорят. Днешните деца „намират“ себе си в общуването. Това е новата им религия. Те трябва да са максимално открити, весели, позитивни. Трябва да умеят да дават бързо отговори на всякакви въпроси, само така ще могат да станат популярните хора, с които всеки иска да общува. По принцип кръгът на общуване е твоят социален капитал. Колкото повече хора те следват, толкова по-добре, защото всяко дете днес смята, че да станеш богат и популярен е лесно. Неговите идоли са блогърите, влогърите и ютубърите.

3. Поствам – значи съществувам
Животът на днешните тийнейджъри е едно непрекъснато риалити. Затова те се стремят всичко да снимат - недоядения сандвич, недопитото смути, кучето край стълбището. Не си снимал – пропуснал си момента, а императива „живей пълноценно, вземай от живота всичко, всеки ден“ никой не е отменял. Освен това точно този живот се излива ежедневно пред очите им от техните „медийни източници“ – родителите.

4. Те не възприемат големи отрязъци от информация
Когато им се наложи да четат по-обемни текстове, им е тежко и скучно. Коментарът обикновено е: „много думи“. Те има графично съзнание: тук трябва да има картинка и под нея кратък текст. Дори при общуването си един с друг тийнейджърите използват набор от символи, емотикони. Те са ангажирани не с това да опишат усещанията си с думи, а да подберат нужните картинки. Такива, които могат да изразят мислите им и едновременно с това да бъдат добре оформени. Това деградация ли е? В някакъв смисъл – да. През 2016 година американската компания „Статистик Брейн“ провежда изследване на способността за концентрация на днешните деца. Анализите показват, че през 2000 година концентрацията на вниманието е 12 секунди, а през 2015-а – 8,25 секунди. Съвсем скоро ние вече няма да можем да се концентрираме твърде дълго върху едно и също нещо, защото живеем в три екрана (телевизор, лаптоп, смартфон). За минута получаваме 25 снапчата (моментални снимки) и на всички трябва да можем да отговорим и реагираме.

5. Те не са изобретатели, те са комбинатори
Какво правеше нашето аналогово поколение, когато играеше? Излизахме на двора, избирахме си тема – индианци, стражари и апаши, продавачи и купувачи, лекари и пациенти и т.н. и импровизирахме. Използвахме подръчни материали – това ще ни е копие, това щит, това… с тях ще се „сражаваме“, „пазаруваме“ или „лекуваме“.
Сега не играта „отива“ при човека, а човекът отива при играта: онлайн, на таблета или лаптопа. Играта вече е тук, независимо дали ще я играеш или не. Съществува, има свой алгоритъм, който трябва да следваш и не можеш да й зададеш свой собствен. Играта формулира и моделите на по-нататъшно поведение и моделите на жизненото пространство. Старото поколение – това са предприемчивите хора. Новото поколение е IT поколението. Те не измислят нищо ново, но пък са гениални комбинатори. Често възприемат живота като видеоигра, в която трябва да намериш правилното копче, което може да те изстреля на следващото ниво.

6. Те непрекъснато търсят себе си
Много от днешните родители започват да водят децата си по всякакви форми от най-ранна възраст, за да опитат всичко, за да намерят себе си. В резултат на това детето тича от урока си по пиано на плуване, после посещава курс по чужд език, някои дори кулинарни курсове. А родителите неизменно го съпровождат и чакат момента: Сега най-сетне нещо ще си хареса и избере. А на детето му харесва всичко (или нищо). По-рано всички тези форми работеха другояче – щом си попаднал на това място, значи имаш данни и интерес да се занимаваш с това. В съвременния си вид тези дейности имат по-скоро развлекателен, отколкото обучителен характер. И дори на детето да му харесва да рисува например, това съвсем не означава, че в бъдеще ще се занимава с рисуване или че има несъмнен талант за художник. Да, в групата му харесва, забавлява се и я посещава с удоволствие, но когато започне сериозно да се занимава с това, се оказва, че става дума за нещо съвсем различно. Какво се случва с децата, които порастват? Те тръгват на работа, започват да вършат нещо, не им се получава от първия път и заключават: „Това не е моето нещо. Ако беше, щеше да се получи от само себе си. Освен това и парите са малко, а и удоволствието го няма.“ А всъщност този млад човек не е бил научен като дете да полага усилия. Решава, че дадената работа не е неговото „нещо“ и започва да търси друга. По-рано механизмът беше по-различен – постъпваш на работа в дадена компания и тогава започваш да търсиш себе си в нея, да пробиваш, да растеш в йерархията.

7. Предпочитат да се съветват с приятели
Защото възрастните просто не биха могли да им дадат адекватен съвет. Те не могат да помогнат на детето в това, от което най-силно се нуждае – да намери себе си, своя път на развитие. Днес то има огромно разнообразие от избори. Неговите родители нямат такъв жизнен опит, защото не са се сблъсквали с разнообразието от възможности.
Детето пита: „Мамо, тате, какво да избера?“ А родителите му отговарят: „Това е избор, който трябва да направиш сам, ние нямаме право да ти оказваме натиск.“ А всъщност те просто не знаят какъв съвет да дадат. Не са били в подобна ситуация. Но пък казват: „Ние вярваме в теб. Ти си най-добрият! Каквото и да решиш – ще успееш.“ А това е чиста проба архи-натиск. Все едно си на стартовата права, а всички около теб крещят, че трябва да финишираш пръв.
Много често родителите избират пътя на най-малкото съпротивление. Разсъждават примерно така: „Щом не мога да ти помогна в най-важния избор, какво бих могъл друго да направя? Бих могъл да се забавлявам заедно с теб, да споделям интересите и хобито ти като приятел. Нека сме приятели!“ Така пропускат възможността да помогнат в наистина сериозните неща. Да, забавляват се и си споделят заедно, но става така, че когато детето трябва да направи наистина важен избор и да поговори с някого сериозно – търси приятелите си.

8. Те са свикнали на либерални отношения с възрастните
Днешното общество е фокусирано върху детето. Родителите изначално се вслушват в децата си, стараят се да ги разбират. Разговарят с тях, обясняват им всичко, обсъждат всичко заедно. Днешната система на общуване между родители и деца изключва изрази като: „ела тук, донеси това, седни“. Подобни думи могат да бъдат чути само в отделни традиционни семейства, в които йерархията е все още ясно определена. Като обща тенденция обаче се налага либералното възпитание, тема, която се обсъжда все по-активно в последните години. Децата свикват родителите им винаги да са на разположение за общуване по какъвто и да било въпрос. Те нямат усещането, че към тях има поставени изисквания, които да следват и с които да се съобразяват. Да, фактът че към теб се отнасят като към пълноценен член на семейството е прекрасен сам по себе си. Когато този процес е започнал в ранна възраст, в пубертета тийнейджърът се чувства комфортно в семейството си и в общуването си с родителите. Затова няма по-страшна закана за днешните родители от заплахата: „Не желая да разговарям с вас!“.

9. Търсят изгода в отношенията си с родителите
Либералните възгледи обхващат и материалната страна на взаимоотношенията. Може би невинаги осъзнават, но чисто теоретично те са заинтересовани да поддържат добри отношения с родителите си, защото всичко най-интересно се случва точно с тяхна помощ. Заедно пътешестват, заедно си купуват смартфони. И родителите се стремят да проявяват разбиране, независимо от това, че те вече не са проводници в света на културата, а потребители, които следват децата си. Това неистово тяхно желание да бъдат въвлечени в живота на детето си много помага.

10. Те ще се разбират с децата си по-добре от нас
И не защото са по-умни, а защото са свикнали да „бягат пред влака“. Проблемът на съвременните родители е в това, че не искат да излязат от зоната си на комфорт и да разберат например какво е „чат-бот“. А децата им са свикнали да усвояват непрекъснато нещо ново. Така никога няма остареят.

Източник: mal.fm

Препоръчваме ви още:

Как работи поколението Y
Да направиш първия си милион на 16 
Тийнейджъри говорят за родителите си