Автор: Любов Даскалова

Гледам, напоследък колежките доста реват на постовете ми. Мили колежки, моля ви се, недейте рева! Всичко това, което четете редовно, си е един обикновен тюрлюгювеч и го обръщайте на смях. И аз така правя, особено като пиша тези буламачи, пада голям хилеж. А сигурно се досещате, че е много смешно да се посмееш на себе си, та винаги изхождайте от тази позиция и си се заливайте предимно в кодошлийска посока, не в депресивната.

Аз пък тази година се захванах с компютърното моделиране, защото лятото нямаше кого да пратят на курсове. А те едни курсове, нали ме разбирате? Добре че кредити раздават на тях, та като дойде Националният инспекторат да ни преглежда, да има какво да брои.

Помня криво-ляво, че ни учеха с една котка, ама котка истинска не е имало, а само една дигитална идентичност. Не знаете ли какво е дигитална идентичност? А физическа идентичност случайно да знаете? Ако тръгна да ви го обяснявам, се притеснявам, че някой може да си поиска обратно кредитите, а друг да ми вади актуално медицинско от психодиспансера.

Обаче учебната година стартира и навъртя вече оборот и половина, а с нея отметнахме и част от учебния материал по Компютърното моделиране.

Новото школо

Урок първи

Отивам с класа в компютърния кабинет, децата сядат по две на компютър. В този урок учениците трябва да се запознаят с компютъра и аз да им обяснявам как да го включват, изключват и къде да си включват кабелите за зареждане на смартфоните. Ако ми се налага да им разказвам как да включват периферни устройства, ще ме удари някое заболяване на периферната нервна система. Днес трябва само да ги науча да включват и изключват всякакъв тип устройства. Сещам се, че децата носят телефони, таблети, майки-часовници и два калкулатора. Приканвам да извадят цялата техника по масите и да започнем да я включваме и изключваме. Четири деца изключват компютрите от копчетата, казвам „НЕ“, ама късно. Други три трудно работят с бавния показалец на мишката, дванадесет си изключват телефоните и компютрите. От три различни места в стаята ми се задава въпроса: „А каква ми е паролата на телефона? Иска я при включване.“ - Аз поглеждам изразително и с искрена емпатия казвам: „А де?“ - Половината клас предлагат варианта с четири нули, при двата телефона проработва, третият се блокира. Пускаме пак старите компютри с уиндоус седем, учениците питат може ли малко да си поровят в интернет, отговарям им с „НЕ“, защото днес само трябва да пускаме и да спираме компютрите. Казвам им, че трябва да включваме към тях и периферни устройства, ама нямаме нито кабели, нито периферни устройства освен мишки и клавиатури. Това отключва у учениците желанието да включват и изключват кабели, други натискат копчетата на компютрите, всички си изключват и включват телефоните. Едно отива и святка и гаси лампите в класната стая, за да бъдело всичко наред.

Кибер сигурност за деца

Урок втори

Ще уча учениците да познават здравните норми за работа с дигитални устройства. Чета им инструктаж за работа в компютърен кабинет. Инструктажът е писан вероятно при внедряването на Правец 8С и монохромен монитор с трептене от 50 Hz , а днес е ден от края на 2018 г. Както се казва, след хиляда години, когато влезем в уроците по история, няма да прави такова голямо впечатление. Иска ми се да разкажа на децата, че сега ще слушат едно в инструктажа, а ние ще правим друго и да не им пука, но не събирам кураж. Знам ли кое часовниче-телефонче е включено и коя ли майка ме слуша в захлас в момента, а след малко мога да я накарам да припадне, да си шибне главата в лъснатите плочки в кухнята и да стане беля.

Учениците трябва да са на разстояние от монитора поне 50-70 см, те питат как да измерят. Казвам им с ролетка, бъркам в джоба и вадя една. Започва разпъване на ламаринената лентичка, мерене и смях. Децата сядат като замръзнали и не смеят да се обърнат, за да не изместят точната позиция. Прочитам в инструктажа, че учениците не трябва да работят дълго време на компютър. Шест деца ме молят с тъга в очите това да не го чета на родителите им, защото следобед играели на Fortnite и щели да си пропуснат мисиите. Алоу, защо не направите един Fortnite за образователни цели, бе? Аз лесно ще им давам мисии вместо домашни работи. Учениците и този час гледат от разстояние компютрите, питат дали може поне да си пуснат по някое любимо клипче в YouTube. Съвестта ми проговаря, че аз все пак обръщам часа по компютърно моделиране в час с историческа насоченост, в който съм чела за монохромен дисплей, а те не знаят какво е това. И поради тази причина разрешавам YouTube, тъкмо в инструктажа е разписано нещо за безопасното ниво на звук. Секунди след това се чуват двадесет гърла ревящи в няколко близки тоналности – „НИЩООО НЕ СЕ ЧУВААА!“ - Ами много ясно, няма колонки. А клиповете без говор ги владееха само Бени Хил и Чарли Чаплин. Пет деца вадят от раниците слушалки, другите само гледат. Четири деца гасят компютъра от копчето, аз им обяснявам, че така не може. Добре че часът свършва.

Любов Даскалова и малките матури

Урок трети

Днес ще управляваме дигитална идентичност. В дебелите книги по психология не пише нищо за идентичност у 9-годишните, ама в разпределенията вече го има. Дано попадне някое такова в ръцете на университетски преподавател, пък да рестартираме психологията и да внесем в тая наука някоя революционна новост. Както се казва, Фройд и Юнг да идат на заден план най-накрая. А някой да каже какво знаят третокласниците за своята физическа идентичност – ЕГН, паспортни данни, постоянен и настоящ адрес? Абе то масовият народ си изважда личната карта, за да си прочете ЕГН-то, а ние ще учим третокласниците на физическа и дигитална идентичност. А за закона за личните данни няма ли нещо в разпределението? Аз също не мисля да разменям часа за компютърно моделиране с правни справки в стил адвокатска кантора „Всезнайко Бележков“. Превключвам на първа учителска и започвам беседа за профилите, които децата си създават на различни места, когато работят на компютър. Изброяваме различни програми, платформи, портали, форуми, чатове, игри, а също и инсталирани приложения по телефони, таблети и компютри, които също искат потребителско име и парола. Така вече всички ме разбират. Обещала съм си думата „идентичност“ да я забравя, а да си говоря с децата за любимите им местенца, които посещават в интернет. Така всички разказват, че вече имат профили във фейсбук, за които родителите им знаят. Три деца вадят смартфоните и пускат видео разговори с майка, дядо и баба. Имат интернет в плановете на мобилните карти, браузват с лекота. Едно дете се изправя и рецитира някакъв национален телефон за безопасност на децата в интернет 124-123. Супер, а аз умея да си преправям гласа на детски и ще мога да звъня чат-пат за консултация.

Любов Даскалова е квестор

Урок четвърти

А вие знаете ли как да се предпазвате от травми и да предотвратявате физическата умора след продължителна работа в дигитална среда? Аз лично не познавам учител, който да се е обзавел с болничен, защото се е травмирал тежко, изпращайки лайкове и емотикони на седемстотинте си приятели във Фейсбук. Да не говорим, че милиони хора успяват да сърфират в световната мрежа и в момента, без да прилагат правила за реакция при заплахи в дигитална среда. Ако нещо не ви звучи много … така, сори, нямам нищо общо с тези формулировки и си признавам, че нямам толкова ядра в главния мозък и толкова висока тактова честота в няколкото останали мозъчни клетки, за да сътворя нещо толкова гениално. Пет деца веднага гасят компютъра от копчето, осем затварят браузъра, две се обаждат на майките си, защото ставало страшно, три играят на телефоните си Critical Ops и не им пука. В този час трябва да беседвам с учениците как да не предоставят информация на чужди лица в интернет. Децата питат дали това важи и за учителките, защото са си забравили запаметените профили на компютрите от обучението, което се е провело вчера. Сега дечурлигата можели да разглеждат електронния дневник на училището и да пишат оценки на когото пожелаят. Две деца разказват, как са им откраднали паролите и героите от някаква игра. Едно дете обяснява на целия клас как лоши хора са успели да изхарчат крупна сума от кредитната карта на баща му.

И докато вървят разкази като от полицейската сводка, аз се чудя за какви правила да говоря на децата, когато те са поизпреварили със знания, умения и опит въжделенията на някого, който може би си няма представа какво се случва в детския свят днес и сега.

Препоръчваме ви още:

Записки по българското образование

Денят на един учител някъде в България

Глупости на килограм

Знаем ли как да реагираме, ако видим дете в риск? Повод да потърсим повече информация за това е един кошмарен клип, който се разпространява в социалните мрежи. Мъжът, който го е споделил, казва, че се е представил за полицай, за да може да вземе личните данни на две пияни жени, едната с премръзнало бебе на ръце. Макар и не съвсем традиционно, поведението му е логично. Преценил е, че детето е застрашено, снимал е ситуацията като доказателство, опитал е да получи информация, за да я предостави на компетентните органи.

Тук можете да видите видеото.

Какво казва законът в такива случаи?

Кога едно дете се нуждае от закрила:

• когато е останало без надзор или родителска грижа;
• когато което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;
• когато съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
• когато съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

Кого можем да уведомим?

Полицията - на телефон 112.

Горещият телефон за деца в риск е 116 111 и работи денонощно.

Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. Настоящият адрес на детето е този, на който пребивава в момента. Във всяка община има отдел „Закрила на детето” към дирекция „Социално подпомагане”. Тук можем да намерим най-близкия отдел за закрила на детето. Трябва да имаме предвид, че ако подадем сигнала анонимно, той ще бъде разгледан само ако става дума за насилие или по преценка на директора на дирекцията.

Държавна агенция за закрила на детето – на този адрес можем да намерим контактите на агенцията и да се свържем с нея. Подаденият сигнал ще бъде препратен до съответната дирекция “Социално подпомагане”.

Министерство на вътрешните работи – в този случай сигналът се подава до най-близкото Районно управление „Полиция”. Можем да отидем лично или да се обадим на полицията да провери случая (възможно е да поискаме да останем анонимни с оглед на личната си безопасност).

Можем да уведомим, която и да е от посочените институции. Ако искаме да сме сигурни, можем да сигнализираме на всички, въпреки че те са задължени да се координират.

Според закона, ако научим за дете в риск и не ги уведомим незабавно, сме застрашени от глоба в размер от 1000 до 5000 лв., според тежестта на нарушението и дали извършваме нарушение за първи път. Угризенията на съвестта не ги включваме в сметката, те зависят от личния ни морал.

Внимание!

Не бива да бъркаме Държавна агенция за закрила на детето с отделите „Закрила на детето” към дирекция „Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане. Това са отделни административни структури, които имат различни функции и различни правомощия. Всяка община има отдел “Закрила на детето”, който осъществява текуща дейност на местно ниво, докато Държавна агенция за закрила на детето има по-общи и координиращи функции.

Текуща практическа дейност по закрила на детето в общините извършват отделите „Закрила на детето” на местно ниво, а председателят на Държавна агенция за закрила на детето е едноличен специализиран орган за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето в цялата страна.

Не забравяйте този горещ телефон:

На телефона за деца – тел. 116 111, който е безплатен за цялата страна, можем да получим съвети и подкрепа. Линията работи денонощно. Тел. 116 111 е еднакъв във всички страни в Европа, както и в Турция. Не сме длъжни да съобщаваме името си.

Източник на препоръките: pravatami.bg

Препоръчваме ви още:

Всеки сам си преценява

Забранете безотговорните родители

Пазете децата

Проектът "Приятели на деменцията" е глобална инициатива, която тепърва навлиза у нас с помощта на сдружение "Алцхаймер България“ и цели да установи нов модел на грижа, отношение и общуване с болните от деменция хора.

Инициативата стартира пилотно в София и в Плевен, в два специализирани дома за дементно болни възрастни хора. В продължение на 6 месеца те ще бъдат посещавани от доброволци, предварително обучени как да общуват с хора, страдащи от деменция, както и да прилагат техники за трениране на паметта и насърчаване на самостоятелността на пациентите.

Идеята е всеки доброволец да се свърже с един възрастен човек, с когото взаимно си допадат, и да го посещава веднъж седмично. А сесиите могат да включват разнообразни занимания като:

• решаване на кръстословици;
• умствени игри;
• слушане на музика;
• разглеждане на снимки;
• разговор, съобразен с методиката на програмата.

На световно ниво научни изследвания показват, че това повишава благосъстоянието на възрастните хора, като им помага да съхранят умствените си способности, да се справят с влошаващите се когнитивни симптоми и да се разтоварят емоционално.

Кога?

От ноември 2018 г. до края на април 2019 г. Всеки доброволец се ангажира с 1 посещение седмично в рамките на 1 час следобед, препоръчително в делнични дни. Уговорките се правят индивидуално, според свободното време на всеки.

Къде?

Сформират се доброволчески групи в София и в Плевен, които ще посещават съответно:

• Дом за възрастни хора и дневен център "Александровска", гр. Банкя, ул. "Стефан Стамболов” №9
• Хоспис "Надежда", гр. Тръстеник, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №27

Организатор

Гражданско сдружение "Алцхаймер България".

Защо да участвам?

• Благодарение на теб, страдащи от деменция хора ще получат подкрепа, внимание и отношение, които рядко или никога не са получавали.
• Ставайки част от международното движение "Приятели на деменцията", ще разшириш житейските и професионалните си знания и умения.
• Ако един ден се сблъскаш с проблема "деменция" в работна или лична ситуация, ще бъдеш подготвен да разпознаеш признаците на дементното състояние, да реагираш адекватно и да покажеш модел на поведение, който да помогне и на двете страни - болни и грижещи се за тях.
• С личния си пример ще допринесеш за промяна в цялостните обществени нагласи към заболяването.

За студенти от помагащите професии - психолози, медицински сестри, социални работници и други, това е допълнително обучение, практически стаж и релевантен опит, който ще бъде полезен в бъдещата професионална реализация.

Нужни умения

Емпатия и желание за комуникация.

Обучение

Всички доброволци ще преминат еднодневно обучение на място, за да бъдат качествено въведени в иновативните за България методи при общуване с възрастни хора с деменция.

Освен организираното обучение, всеки доброволец ще има постоянна супервизия от членове на сдружението, на които може да разчита за помощ във всяка възникнала ситуация.

Транспорт и храна

За всяко посещение доброволците ще получават по 10 лв, с които да възстановят разходите си за транспорт и храна.

Възрастови ограничения?

Трябва да си пълнолетен.

Ще получа ли сертификат за доброволчество?

Да.

Как да участвам?

Отиди на тази страница и натисни зеления бутон "Ще участвам", за да се свържеш с организатора.

Включи се до 15 ноември 2018 г.

Източник: timeheroes.org

Препоръчваме ви още:

 Ние бяхме и вече не сме

Защо не разбрах по-рано?

Константин и Елена

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

"It's a bitch, but life's a roller coaster ride

The ups and downs will make you scream

sometimes... "

"Lie to me" - Bon Jovi

Ей тая песен си я избрах за "наша", щото лигавите холивудски традиции повеляват да си имаме песен и когато я чуем, да се погледнем влюбено в очите и прегърнати да започнем да изричаме думите. Обаче в нашата връзка се наложи съвсем друг хит, който аз осквернявах с откровено фалшивото си пеене и повярвайте ми, не се правя на луд, като казвам, че съм музикален вирус и то от лошите. Представете си Сашо Роман да изпълнява "Puto" на Molotov с притиснати топки в менгеме, а Иво Димчев да му акомпанира с импровизирани родопски напеви, докато върти ръчката и вдига тоновете на ромския "славей". Ако сте успели да си го представите, то бихте могли и да преживеете едно мое изпълнение. Или може и да не успеете, не гарантирам!

"Нашата" песен се оказа "Please forgive me" на Bryan Adams. Толкова често ми се налагаше да я пея (разбирайте да рева като умиращ коч), че трябваше да плащам авторски права. Още в началото на нашата връзка се дънех редовно и всеки път, когато търсех прошка запявах тази кандърдисващо-умолителна изповед на канадския певец. Не знам от каква точно мозъчна болест страда жена ми, но явно е засегнала музикалния й вкус, понеже не само ми прощаваше, но и настояваше да продължавам да пея. Например, представете си, че вашият любим е хвърлил, счупил, запалил любима ваша вещ (безпричинно), вдигнал ви е скандал, че не сте му оставили супа (оставили сте, но той не я е намерил) и е забравил да плати тока и са ви изключили. Когато се приберете от работа и му звъните да го питате къде е и какво се е случило, разбирате, че той консумира с римска наслада разни алкохоли из града и изобщо не иска да ви слуша. Разменяте си няколко закани, като той стига до крайности и ви обявява за "досадна паткосана дрисла, която само му трови живота и изсмуква всичките му сили с тъпите си претенции". Вероятно всяка нормална жена ще смени ключалката и ще си легне със щастливо изражение, но не и моята. Тя заспиваше, но когато се прибирах, още с първите акорди от песента (аз не пея само текста, а също мога да пея китари, барабани и флейта ако има) се събуждаше в очакване. Аз започвах да вия още пред входа и се налагаше да ме почака докато се кача, тъй като се бавех известно време докато разгонвах кварталните кучета. После пеех и пеех, докато не успеех да я разсмея и тогава чак бивах допуснат до леглото. С времето, Росица придоби инстинкт и днес, подобно на кучетата на Павлов, щом чуе "Please forgive me" изпада в истеричен смях, а щом й направя забележка съвсем истерясва и започва да издава звуци на драйфаща чайка със синузит.

Къде е бебето?

Ето ме на Бирения фест на Флората в Бургас, а лицето ми е разкривено в паника и ужас. Защо ли? Защото отидох да гледам филм (пия) в съседите и неволно станах свидетел на сцена, която ми подсказа, че вследствие на дългия контакт с нашите деца, съпругата ми започва необратимо да откача. За да я спася, на следващата сутрин самоотвержено и в пристъп на безумна смелост, взех отрочетата ни и излязох сам с тях, за да я оставя да си почине и поне малко да се съвземе. След травмиращ ден, надвечер се озовах на Бирения фест, където първо изгубих близнаците, а след като тръгнах да ги търся, се оказа, че съм зарязал и количката с бебето. Росито, която случайно също била на феста, беше намерила близнаците, но сега живо се интересуваше от локацията на бебешката количка. Аз нямах отговор на иначе разумния й въпрос "Къде е бебето? " и се опасявах, че никакви песни нямаше да ме измъкнат от този батак. Axl Rose да й бях домъкнал, за да й изпее "Don't cry", докато Slash й реши косата, а Duff пуска пералня, нямаше да ми се размине (иначе си умира за "Guns"). Трябваше да намеря бебето и да продължим живота си или да не намеря бебето и да приключа с моя.

Естествено, се върнах там, където видях бебешката количка за последен път и се огледах. Не беше трудно да видя главата на Владо, тъй като стърчеше като минаре в Холандия. Неговата мамица (иначе много свястна жена), стои си пичът на един бар и пие бира! Аз си губя котилото през две минути, той се хили и пие бира, бе! Гледай го колко е ухилен и доволен, боклука му с боклук! Юда мръсен, Брут, поп Кръстю! Предаде ме за една глупава бира (Schoffehofer, пшеничена баварска, 5% алк.), а аз си мислех, че ми е приятел. Сега ще отида и ще му кажа, че е човешки отпадък, а после продължавам с търсенето. Разбутвам хората по пътя си и наближавам до Владо. Предвидливо спрях на около четири метра, понеже не е хубаво да обиждате двуметрови хора, чието тегло надхвърля 125 кг., занимавали са се със спорт и могат да ви докопат с дългите си ръце. Чувал съм, че големите хора имали благ характер. Е, Владо понякога го губеше тоя благ характер и придобиваше характера на доберман със зъбобол излизащ от клизмени процедури! Като се постарах да има достатъчно хора между нас, му викнах му злобно:

- Ей, тъпанар!

Вярно, не бяхме на докторски симпозиум, но се обърна толкова народ, че се наложи да уточня:

- Не вие, бе! Оня дългия тъпанар.

После всички погледнаха Владо. Той също ме погледна и ме попита:

- К'во?

- К'во, к'во? - почвах да се настройвам още по-войнствено.

- Намери ли ги?

- Кое?

- Децата, бе, тъпанар! - пак бая народ се обърна и Владо трябваше да уточни - не вие, бе, оня къдравия!

- Да, намерих ги - сега вече злобата ми щеше да го отнесе - ти к'во праиш тука, а? Пиеш бира, а аз сам ги търся, нали?!

- Аз ти пазя третото.

- Кое?

- Онова, кое?! Помниш ли, че имаш и трето?

- А?

- Трето дете, бе, тъпа... уф, заеби! Ела си взимай бебето!

Искам пли плоститулката!

Треперещ се добрах да бара, където стоеше Владо и видях количката с Габриел. Главата ми се замая от облекчението и краката ми се подкосиха! Ще живея, хора! Ето го бебето, ето го на тати съкровището! Ох, чакайте малко да си поема дъх! Живо, здраво и насрано (то може ли пък всичко да му е наред!). Браво, Владо! Ти си мой брат, аз те обичам от дъното но душата си и искам да те направя най-щастливия човек на Земята. Не мога да опиша какво чувствам към теб в този момент! Мога да ти го изпея, но едва ли ще ти хареса. Иначе бих ти запял еуфоричен госпъл, бих ти посветил романтичен шансон, бих изкарал химна дори, докато целувам портрета ти паднал на колене във възрожденска униформа! Ти си най-добрият човек, който съм срещал и искам да ти се отблагодаря. Ще ти купя най-якия компютър, с най-яките игри и ще ти правя масаж на гърба, докато играеш. Ще ти сготвя каквото пожелаеш (гледай да не е по-сложно от филия с лютеница) и ще ти наливам 50-годишно уиски, докато нежно ти чистя ушите и разтривам краката (крачищата, ако трябва да сме обективни!). Ще направя каквото искаш и когато го поискаш! Но мъж не може да каже такива работи на друг мъж, освен ако не носи годежен пръстен в задния си джоб и не смята да му предложи брак. Вместо това, аз казах следното, което беше горе-долу същото, но звучеше по-хетеро:

- Е.и му майката, чуек! Слава богу, че си го прибрал!

- Ъхъ, ми на улицата ли да го оставя?! - Владо ми се хилеше, но аз необяснимо защо, пак се изнервих. Сега пък какво ме дразни?! А, сетих се какво :

- Ти като го намери, що не ми звънна, бе!? - озъбих се наежен.

- Звъннах ти!

- Къде, бе?! На домашния? - ако ще и пет метра да е Владо, в момента устата ми нямаше никаква връзка с главния мозък. Ни 4G, ни wi-fi, ни bluethoot. Нищо! Самолетен режим.

В тоя момент до мен изникна Росито с двете деца. Явно беше следила разговора, тъй като се чувахме и в Стара Загора, и реши да се намеси:

- И аз ти звънях.

Тая пък! Ей сега вече откачих! Значи аз се пека на бавен огън, докато търся децата, а тия двамата си стоят с тях и имат наглостта да ме лъжат, че са ми звънели! Опулих се като ескимос в солариум и се канех да ги попилея, когато Росито попита кротко, но и с лека досада:

- Къде ти е телефона?

- В гъзъ ми! - озверих се с максимален брой зъби, които можех да покажа.

После започнах да се опипвам по джобовете, пакета и задника, но телефон нямаше. След напрегнат мисловен процес си спомних, че съм го оставил в бебешката чанта и когато го изкарах от дъното, видях десетки пропуснати обаждания от Владо и Росито. Почувствах се много неловко. Все едно съм отишъл на рожден ден с бутилка хубав алкохол за подарък и съм си я изпил съвсем сам (случвало се е). Все едно съм повръщал върху тортата на рожденичката, докато съм поздравявал сестра й, падайки върху майка й (за съжаление и това се е случвало!).

Накрая всички решихме дружно да си поръчаме по една бира и да отпразнуваме щастливата ни среща. Естествено, след една минута си взехме бирите и викащи след децата си тръгнахме бързешком от феста. Така е, на родителите им е забранено да се забавляват, а нашите деца много мразят да ни виждат щастливи!

Прибрахме се всички заедно и след кратък разбор на деня, всеки се прибра у дома. Нямах нито сили, нито желание за повече емоции и обрати на съдбата. Изкарах почти цял ден сам с децата и успях да ги опазя с цената на много нерви и адреналин, така че сега исках просто тишина и спокойствие, в което да се опитам да възстановя нормалните си човешки функции.

Децата най-лесно се приспиват с крещене

Изводът от всичко това, което ви разказвам от няколко седмици е следният: да гледаш деца е същото като да воюваш! Не да воюваш в лошия смисъл (с кървища, убийства и бомби), а в онзи по-лековат, но не и по-незначителен начин. Лесно е да загубиш себе си по пътя на родителстването и да се превърнеш в нещо, което никога не си искал. Децата ще те подложат на редица изпитания и ако нямаш съюзник е много трудно да оцелееш психически. Вие и партньорът ви трябва да се подкрепяте и окуражавате взаимно, за да имате шанс да се запазите първо като двойка, а после и като отделни личности. Независимо дали приемате вашата връзка като практичен договор, взаимноизгодна симбиоза или "градивна клетка на обществото", вие сте длъжни да играете отборно, за да имате някакъв шанс. В един отбор играчите се подкрепят и си пазят гърба. Ако не обръщате достатъчно внимание на картинката вкъщи и на партньорката си, може да пропуснете някои доста смущаващи нейни постъпки и да се чудете откъде ви е дошло. Например си представете как се прибирате у дома, децата са при бабата, а съпругата ви е сготвила вкусна вечеря в знак на неугасващата ви любов. Тананикаща си мелодията от "Kill Bill", тя държи чаша вино с едната си ръка, а с другата вади вечерята от фурната. Вместо очакваните пържоли, от тавата ви гледат вашата ракета за тенис със заливка от кисело мляко, кламери и чорапи. Когато поглеждате изумен към жена си, тя е седнала по турски на земята до вас и с отнесен поглед дълбае и пише нещо с ловджийски нож в ламината. Насочвате взора си бавно към ръцете й и виждате, че всъщност изписва думата " МАМА". Внезапно ви поглежда с разфокусиран поглед и ви пита дали случайно не искате заедно с нея да пийнете кръв от белоглав орел седнали на перваза на прозореца ви. Предвид, че живеете на 9-я етаж и изпитвате ужас от височини, усещате как дланите ви се изпотяват, макар че тя спокойно ви уверява, че може да лети. Със зловеща усмивка, жена ви се изправя и прехвърля бесило през полюлея. Вие преглъщате облекчено, когато тя провесва куклата на дъщеря ви, но се напрягате отново, защото осъзнавате, че това е било всъщност проба, а реалният кандидат за обесване сте вие. Твърде е възможно, последната гледка, която виждате в живота си, да бъдат листата от зеле, с които е опаковала гърдите си и които ужасяващо се подават от сутиена, а вие стреснат от абсурдната гледка, да се питате наум, сърми ли ще прави или салата! Може и да нямате време да разберете, че всъщност ги е сложила, за да си спре кърмата ( представяте ли си?!!! Аз съм в шок! Страх ме е да питам какво и къде си слага, за да спира разстройството! Моркови ли?! ).

Надявам се, че схванахте основната идея да си помагате, за да успеете заедно да оцелеете срещу Тях. Те са онези, които ви се натресоха в живота и го напълниха с крясъци, повръщано и счупени играчки. Те са онези, които не ви оставят да спите, ядете и функционирате като нормален човешки организъм. Те са онези, които ме накараха да ви разкажа моята история преди да дойдат и нашата история, когато дойдоха. Maria Peeva ме убеди да я напиша, Dimitar Rikov я редактир Neda Malcheva я нарисува, за да ви поканя да емигрираме, попътешестваме, да се запознаваме, да ухажваме, да се радваме или разочароваме и накрая да постигнем това, което дори и не сме мислили, че искаме и ще обичаме така всеотдайно. Ето го началото:

" Иска ми се да започна с художествено описание на времето и пейзажа, но не мога. Не помня какво беше времето този октомврийски следобед през 2014-а, но със сигурност нямаше горски пожар, снежна виелица или дъжд от жаби, които да опиша красноречиво, за да ви привлека вниманието още в началото. Просто се прибирахме по магистралата от София към Бургас и мълчахме в колата. Бях нагласил автопилота на 120 км/ч. и апатично избягвах да се блъскам в другите коли и мантинелите. Държахме се за ръка с Росито и всеки бе потънал замислено в общите ни тревоги. След консултация в може би най-известната клиника за ин витро процедури, ни съобщиха, че най-вероятно ще ни трябва мъжки донор, понеже е невъзможно да имам собствени деца. Сутринта бяхме тръгнали с усмивки и надежди към болницата, а сега обмисляхме осиновяване... ".

"Дневникът на един (татко) звероукротител" излиза само след няколко седмици, а Татко Калоян обещава да не спира да пише :)

Препоръчваме ви още:

Обичам лятото по ред причини

Обичам лятото по ред причини - продължението

Обичам лятото по ред причини - продължение на продължението

Да, астролозите твърдят, че звездите влияят дори върху този дълбоко интимен процес. Да видим дали са познали за вашата зодия.

Овен

Решителността, безстрашието, енергичността на представителките на този знак им помагат не само в живота, но и при раждането. При дамите от тази зодия то рядко продължава дълго. Никак не обичат преносването и бавенето. Вярно, може да бъде толкова болезнено, че да крещят и дори да залеят екипа с нецензурни думи, но не бива да забравяме, че този знак се управлява от огъня.

Пословичната енергия на Овните им помага да преминат и през това изпитание. Възможно е дори, когато раждането приключи, да изиграят един танц на победата, въвличайки персонала на отделението и другите майки. Като ще е празник, да е празник. Овните са адски заразителни.

Телец

Характерните за Телците търпеливост, трудолюбие и упоритост, дават своя отпечатък и върху хода на раждането. Жената-Телец ще напъва толкова, колкото трябва, без да се оплаква. Това е работа, която трябва да бъде свършена, колкото и време да отнеме. Освен това тя е педантична и предсказуема. Едва ли ще чуете тази жена да постъпи в родилното отделение с думите: „Раждането почна!“ Напротив, тази майка мисли за всичко предварително, отдавна е избрала болницата, екипа, стаята, в която ще се настани. Телците обичат спазването на сроковете, в състояние са да подчинят и природата на тази своя особеност.

Близнаци

Обикновено те са нежни, мили, но никак не обичат рутината, с която изобилства една бременност. Всички тези изследвания и прегледи в женската консултация… Заради двойственият характер на знака много от майките-Близнаци са едновременно готови за раждането и уплашени от него.

Неприязънта към еднообразието (все пак са въздушен знак) често ги кара да се чувстват отегчени до умора от раждането: „Е, колко още ще продължава това раждане. Няма край! Още няколко часа да напъвам? Шегувате ли се?!“ Нетърпението на Близнаците може да ги постави и в екстремна ситуация – случва се раждането да започне на неподходящо място. За тях присъствието на таткото е особено важно – помага им да се справят с емоциите.

Кажи ми коя зодия си, за да ти кажа какво пиеш

Рак

Раците винаги поставят интересите на семейството над своите собствени, затова по правило и детето не раждат заради себе си. Това е емоционален опит, а в случая с тази зодия – особено емоционален. Подкрепата на партньора и близките им помага да се справят.

Ракът е воден знак, затова не е чудно, че много представителки на зодията предпочитат да раждат във вода. Процесът може да протече спокойно, но може и да не е така. Но майката Рак винаги избира най-добрия специалист в града. Все пак става дума за попълнение в семейството, а то, както знаем, за Раците е нещо свято.

Лъв

Лъвиците са страстни, великодушни, творчески натури, ако не беше тая нелепа необходимост да раждат, щяха да бъдат бременни цял живот. Бременната жена винаги е в центъра на вниманието и е обект на специално отношение и грижи. От друга страна на тези царствени личности невинаги им допада, че коремът им е огромен, килограмите им са повечко, затова раждането за тях е дългоочаквано събитие. А ако на изписването им постелите червен килим, няма да имат нищо против.

Самият родилен процес може да се окаже болезнен, но дори неприятните усещания не могат да притъпят чувството, че в този момент Лъвиците са център на грижа и внимание и всичко се случва в тяхно име. Приветстват присъствието на близки по време на раждането, обичат гостите, които идват да видят бебето, защото това е повод да получат признание и комплименти за добрата работа.

Дева

Девите са организирани, имат аналитичен ум. За тях раждането е поредното предизвикателство, с което ще се справят. Те са подготвени до запетайката – чантата за родилното е готова от месеци, маршрутът до болницата е проигран, всичко необходимо за бебето е закупено, дихателните упражнения са отработени. За Девите раждането е работа, която трябва да бъде свършена добре, без изненади, и точно върху тази цел е фокусирано цялото им същество.

Благодарение на тяхната организираност, процесът на раждане, макар и болезнен, преминава спокойно. Да, болка има, но това не е някаква изненада. Виж, отклоняването от предварително начертания план може да ги изкара от равновесие, затова подкрепа от близък (по възможност хладнокръвен) по време на раждането е добре дошла.

Най-голямата кучка според зодиака

Везни

Спокойствие и хармония – това са ключовите думи за този знак. Везните са прецизни в детайлите, готови са да следват всички инструкции за правилно раждане, за да избегнат неприятни изненади и за да се чувстват уверени. Обичат да се застраховат.

Съмненията и нерешителността са им присъщи. Разбира се, едва ли на майката-Везни ще й хрумне да отложи раждането, когато е започнало, но е твърде възможно да има няколко лъжливи опита. Везната никога няма да откаже силното рамо на таткото по време на процеса, но дори да е сама няма да изпадне в униние – хармонията е важна. Затова дамите от този знак се настройват позитивно, за да посрещнат с усмивка бебето си.

Скорпион

Ярка емоционалност – това е типичната черта на този воден знак. В случая със Скорпионите тази емоционалност може да прогресира и в агресия. Дамите от този знак са страстни и упорити натури, винаги имат собствено мнение, дори за това как трябва да протече раждането им. Изобщо не се притесняват да го изразяват, при това достатъчно високо и ясно.

Според астролозите, това са жените, които най-силно крещят по време на раждане. При това често крещят не от болка, а от възмущение: „Защо, по дяволите, толкова боли, какво се случва? Не сме се разбрали така!“ Между другото, дори раждането да им се стори ужасно, благодарение на вродената си смелост те с чест (и с вик) преминават това изпитание.

Стрелец

Екстроверти, винаги готови за приключения, отворени към света и любознателни – благодарение на тези свои черти Стрелците предварително проучват всички подводни камъни и неприятни изненади, които могат да се очакват по време на раждане. Изчитат книгите по темата, запознават се с всякакви техники на раждане и специални комплекси от упражнения за бременни. Тези дами не са от мълчаливите по време на прегледите при акушер-гинеколога. Обикновено разпитват дълго и напоително как вървят нещата.

Заради всестранната си подготвеност Стрелците понасят по-леко раждането. Спокойни са, дори да възникне нещо неочаквано, са в състояние да запазят оптимизма и енергията си.

Как остаряват различните зодии

Козирог

Дамите с рогата са майсторки на планирането, убедени, че всеки жизнен процес може да бъде представен със схема и таблица. Защо? Защото това е техният начин да набележат целта и стъпка по стъпка да я реализират. Бременните от тази зодия си водят дневник, имат план за раждането, в състояние са да убедят дори лекарите да го следват.

За разлика от други дами, които крещят и „благославят“ всичко живо по време на раждане, Козирозите са „събрани“ и съсредоточени – те са достатъчно подготвени и трябва само да реализират плана си. Тези жени често отказват упойка, за да усетят всяка секунда от процеса. Изключение правят само дамите, които са заложили анестезията в плана си.

Водолей

Обичат природата, затова за тях няма нищо по-естествено от раждането. Те се стараят то да протече максимално меко и хармонично. Водолеите обичат всичко да става по техните правила, затова често са привърженици на нетрадиционните видове раждане – във вода, вкъщи. Ако можеш да направиш този процес запомнящ се и поне малко вълшебен, защо да не опиташ?

Дори раждането да се окаже сурово изпитание, майката-Водолей го превръща в празник или поне не дава вид, че й е тежко. Все пак възпроизводството е природен процес, затова трябва да му се радваме, дори пряко сили.

Риби

По правило Рибите са проницателни, с много силна интуиция, може да се каже, че жените от тази зодия имат свръхестествен нюх за нещата. Тези качества им помагат в много житейски ситуации, но едновременно с това надделява способността им към емпатия и излишна емоционалност.

В емоционалността няма нищо лошо, но по време на раждането Рибите може да преживеят твърде крайни емоции – от ужасна болка до безгранично щастие. След толкова изпитания на чувствата, когато бебето се роди, майките от тази зодия се чувстват опустошени. Това състояние обаче не продължава дълго, защото усещането за щастие и нежност при вида на детето заличава всички минуси.

Какво ще кажете за вашето раждане? Познаха ли астролозите?

Прочетохте ли

Възпитание според зодията

Източник: wday

Автор: Валентина Вълчева

Разбира се, традицията повелява по това време на годината да ставаме свидетели на голямото „яхане на метлата” от привърженици на набедения за американски Хелоуин и такива на изконно българското. Сякаш едното непременно изключва другото.

Но да се съсредоточим върху будителите!

Пак традиционно някак си, повечето от нас, когато стане дума за „будители”, инстинктивно се сещат първо за онази картина с Паисий, преклонил глава над писалището в Зографския манастир, с перо в ръка. Будителите са хора съзерцателни, потънали в своя си възвишен свят на литература и гениалност.

И да, те са гениални. Но само гениалността не е достатъчна, за да пробуди интереса на тийнейджърите днес например. Всъщност гениалността им изобщо не е била достатъчна, за да бъдат оценени по достойнство приживе, в резултат на което Елин Пелин например веднъж припада от глад, Димчо Дебелянов работи като репортер в цирк, Алеко описва липсата на пари дори за тютюн в цял фейлетон, първото издание на „Бай Ганьо” докарва до фалит издателя си, Чудомир веднъж плаща за храна с фалшива двулевка…

Вчера, признавам си, се постарах да вдигна кръвното на противниците на Хелоуин. Днес да приемем, че е време за малък реванш! Понеже вече получихте съвети как да накарате децата да намразят Хелоуин, може би е време за няколко идеи как да ги накарате да заобичат пък Деня на будителите. Сериозна съм! Наистина… Нищо че се подсмихвам, докато пиша.

Ще ви подскажа малко, ако се чудите как да направите днешния празник поне малко интересен за наследниците:

Направете будителите интересни!

Защото те са. Те са, освен будители, преди всичко хора. Хора страстни, хора грешащи, хора с чувство за хумор, хора със своите си „идиотски” моменти, със своите си лудости.

Вазов - с двойка по литература

Мога да припомня например историята с прословутата двойка по литература на Иван Вазов върху собствения му шедьовър „Под игото”. О, да. Вазов може и да е бил гениален творец, но като литературен критик е бил под всякаква критика. Това се случило през 1919 г., а учителят, който преценил, че Вазов хал хабер си няма какво е искал да каже в собственото си произведение, се казвал Велико Йорданов. Темата трябвало да бъде написана всъщност от племенника на Вазов – Александър, но той имал и друг ангажимент като вратар на един от двата тогавашни футболни отбора в София. Затова помолил чичо си и Вазов се заел да спасява семейната чест. Та кой по-добре от самия автор на „Под игото” може да разкаже за „Под игото”! Обаче домашната работа на Александър получила „слаб 2”, а учителят Йорданов гневно обяснил, че тя е пълна с нелепи приумици, които по никакъв начин не били съобразени с неговия учебник, който на всичкото отгоре бил спечелил дори конкурс и одобрение от Министерството на просветата. По-късно историята се разчула и Велико Йорданов дълги години не говорел с Вазов, обиден от „номера”, който му спретнали чичо и племенник.

И ако си мислите, че това е изолиран случай в литературната ни история… Ами не е. За свой срам гениалният Ивайло Петров също е отнесъл веднъж двойката върху свое произведение и то не за кое да е, ами точно за „Преди да се родя и след смъртта ми”. Така де, дъщеря му София получила слаба оценка заради съчинението на баща си.

Славейков и Вазов - съперници

Ако останем още малко в компанията на дядо Вазов (струва си – той бил голям чешит всъщност), ще трябва да споменем категоричния му отказ да приеме в живота си тази „дяволска работа” телефона например, който той определил като „най-неприятния подарък”. Също така и дуелът, който си спретнал на младини с Петко Р. Славейков заради една засукана красавица. Е, дуелът така и не се състоял, благодарение на верни приятели на двамата гении, които в последния момент разтурили работата, а като във всяка такава история, в крайна сметка хубавата Пелагия зарязала и двамата си ухажори и се омъжила за някакъв руски офицер – явно по-перспективна партия от вечно безпаричните поети. „Човешко, твърде човешко”, би казал Ницше. Но пък кой знае колко от най-хубавите стихове на двамата поети са се родили след тази история!

Славейков и Яворов - ужасът на артистичния ни елит

И ако, все пак продължавате да мислите за поетите като за нежни души, непознаващи правилата на бойния клуб „Живот”, то да ви кажа – в голяма грешка сте. Защото точно двама от най-нежните ни поети – Пенчо Славейков и Пейо Яворов – са останали в архивите на Народния театър „Иван Вазов” като ужасът на артистичния ни елит в началото на ХХ век. На 1 април 1908 г. Пенчо Славейков става директор на Народния театър в София, а за секретар е назначен Яворов. По това време в театъра цари меко казано творчески хаос и липса на дисциплина, но много скоро артистите разбират, че в лицето на двамата поети са си намерили майстора. Парадоксалното е, че по това време Славейков, който не се обичал твърде много с Вазов (може би покрай историята с дуела за хубавата Пелагия), сваля неговите пиеси от сцена с мотива, че нямали литературна стойност, а години по-късно същият този театър вече носи името именно на Иван Вазов. (Толкова за преклонението пред будителите!) Скоро Славейков вече е взел страха на всички в театъра и успява да въведе казармен ред и дисциплина не само сред самозабравилите се артисти, но и сред всички останали персони, гравитиращи покрай театъра. Яворов пък си поставя амбициозната задача да изчисти говора на артистите, голяма част от които говорели на диалект.

Елин Пелин - ой, шопе, шопе...

И като заговорихме за диалект… Бардът на българското село Елин Пелин имал доста тежък шопски говор в ежедневието си. Споменавам го, в случай че си мислите за тези хора като за ходещи правоговорни речници. И почти като анекдот е една случка, когато солидно почерпени с художника Константин Щъркелов тръгват посреднощ да се прибират, ама нали… така… със стъпка „оверлог” дето се вика… Та Елин Пелин по едно време въздъхнал философски: „Кочо, оно и двамата не живееме далеко, ама бая одене че падне.” Да, същият – авторът на „Гераците” и „Ян Бибиян”.

Аз лично имам особено отношение към диалекта (абе откровено си ме вбесява, най-вече когато изхвърчи от устата на някой от синовете ми), но в случая си ми стои направо бисерно!

Мога да продължавам с още и още истории, но нека остана вярна на себе си. Надявайки се да съм подразнила нечие любопитство, ви предизвиквам да откриете будителите отново, но не като портрети от стената и имена от библиотеката вкъщи, а като хора – живи, дишащи, забавни, тъжни, грешащи, смешни, от плът и кръв!

Предизвиквам ви да разкажете на детето си за двойката на Вазов! За пиянската вечер на Елин Пелин – от мен да мине – може да изчакате във времето удобен момент.

Тази статия на Валентина Вълчева беше и предвестникът на книгата ѝ "И будителите били хора" - 50 истински и забавни истории за нашите будители, които разкриват човешката им страна, за да предизвикат интереса на малки и големи читатели към българската история, литература и култура. Книгата можете да откриете в книжарниците или да поръчате онлайн.

Препоръчваме ви още:

Няколко тенденции в българския патриотизъм

Войната на езиците

"НЕграмотен" е една дума, за разлика от "НЕ знам"

Резултатите са от анкета на проекта „Как беше... на български?“, в която участват 1000 души от цялата страна 

В навечерието на Деня на народните будители проектът Как беше... на български? направи проучване за българския език, в което се включиха 1000 души от цялата страна. То дава отговори на въпросите кои са любимите думи на българите, какви чуждици използваме най-често в ежедневието си и кои са народните будители, които ни вдъхновяват. Инициативата съществува повече от година, родена от желанието на екипа на агенция за маркетингови комуникации Knowbox, да уважаваме езика си и в същото време да не преставаме да бъдем модерни.

Анкетата се провежда онлайн и в нея взимат участие 1000 души от цялата страна. Интересен е фактът, че сред тях има представители на почти всички възрастови групи: 28,3% са на възраст между 18 и 28 години, 28,5 % - между 29 и 39 години, 24,2 % - между 39 и 50 години, 18,9 % са на възраст 50+ години.

От всички анкетирани 91,6 % смятат, че ежедневната им реч съдържа повече от 50% български думи. Като любими думи сред отговорите се открояват „обич“, „родина“ и „благодаря“ (посочени са общо от 389 човека). Сред останалите думи, които хората припознават като мили и родни, са „либе“, „обич“, „омая“.

Най-често използваните чуждици пък са „ок“, „мерси“, „супер“, „уикенд“ като при възрастовата група от 18 до 28 години, съвсем естествено, като по-често употребявани думи се явяват всички, свързани с технологиите: ъпгрейд, иновация, имейл, копи/пейст, скрийншот, лайк и др.

Сред любимите народни будители на първо място се откроява Васил Левски, който е оставил най-дълбока следа както в самосъзнанието, така и в езика ни. До него се нареждат имената на Пейо Яворов, Иван Вазов, Христо Ботев, Добри Чинтулов, братята Евлоги и Христо Георгиеви, Любен Каравелов, Петър Берон и много други.

Любимият откъс от българско произведение, който се нарежда на първо място с 38% цитирания, е първият куплет от „Две хубави очи“ на Пейо Яворов. Сред любимите автори на участниците са както непреходни български творци като Никола Вапцаров, Елин Пелин, Захари Стоянов, Петя Дубарова, Димитър Талев, така и автори от ново време като Георги Господинов, Георги Божинов и Ивайло Петров.

„Изненадани сме от броя хора, които взеха участие в нашето проучване. Това означава, че много от нас имат отношение към българския език. Иска ни се да вярваме, че и нашата страница „Как беше... на български?“ има принос за това. Започнахме да припомняме хубавите български думи преди година и половина, а вече имаме над 10 000 последователи. Това е проектът, който е на сърце на всеки колега от Knowbox и заедно ежедневно се опитваме да търсим и провокираме употребата на българските думи, за да се разбират посланията по-добре и от повече хора“, разказва Силвия Митова – управляващ партньор на Knowbox.

Като комплимент към участниците 10 от попълнилите анкетата ще получат ваучери на стойност 20 лв. всеки, предоставени от книжарници Хеликон, които припознаха инициативата на „Как беше... на български?“.

За проекта „Как беше... на български?“

Проектът „Как беше... на български?“ стартира през лятото на 2017 година като идея на екипа на маркетингова и ПР агенция Knowbox да си припомняме хубавите български думи, които понякога остават на заден план пред модерните чуждици. Всичко се случва на Facebook страницата, която за малко повече от година има над 10 000 последователи. Някои от обичаните рубрики в страницата са „Помогнете ни да преведем“, „Как беше... на български?“ и „Любими цитати“.

Препоръчваме ви още:

Българчетата в чужбина, които говорят български

България - родината на крадливите роми, чистачките и лютата ракия?

Иван Ночев - българинът, който вписа името си в космическата история

Автор: Ина Зарева

Да си представим, че току-що сме срещнали любовта на живота си. Къпем се в розов прах, храним се с погледи, отпиваме от усмивки. Искаме да прекараме заедно целия си живот и да бъдем идеални за другия, защото той напълно го заслужава. Но откъде да знаем как да се превърнем в перфектните съпруг и съпруга? Разбира се, задаваме въпроса в Гугъл, потапяме се в море от съвети и четем напосоки следното:

"Перфектната съпруга е: добра любовница; добра домакиня, която винаги иска да приготви нещо вкусно, за да поглези мъжа си; грижовна към съпруга и децата си; разбира, че мъжът ѝ има право на лични доходи и не се учудва, че той не ѝ дава цялата заплата; поддържа външния си вид и тяло; прощава грешките на мъжа си.

Перфектният съпруг е: силен; честен; бори се за това, което смята за правилно; наясно е със себе си и целите си; осъзнава значението на „мъжката дума“; признава грешките си; не подценява романтиката."

Какво разбираме?

Съветите към съпрузите внушават: ти си мъж и си прекрасен, такъв какъвто си, нужно е само да се развиваш, да възмъжаваш, да се усъвършенстваш, да отстояваш принципите си, да живееш достойно, когато можеш да бъдеш романтичен.

Съветите към съпругите внушават: да си жена не е достатъчно, трябва да си богиня и нямаш никакво оправдание да не си; за да заслужиш този мъж, трябва да правиш всичко за него; да му прощаваш непрекъснато; да изучиш еднакво добре Кама Сутра и Джейми Оливър; накрая той ще ти заплати за добре свършената работа.

Това казват жените на другите жени. Това казват бабите им, майките им, жените, които продават на други жени вълшебни еликсири за отслабване. Казват им – "Много лошо, че се роди жена, сега има толкова много за поправяне по теб. Но ще търпиш, ще прощаваш и ще се мъчиш да си заслужиш мъжа си и половината му заплата. Независимо какво си мислиш, че си, какво искаш да си, какво учиш или работиш, колко езика знаеш или колко титли имаш, ти трябва да си добра готвачка, чистачка, бавачка, учителка, модел, компаньонка и светица. Никой не го е грижа колко човешки живота си спасила днес в болницата или колко деца си научила на нещо, ако не можеш да готвиш или гардеробът ти не е подреден, ако не можеш да се вмъкнеш в размер S или ти хрумне да се цупиш за нещо на съпруга си."

Представяте ли си някой да казва на мъжа – "Трябва да си страхотен зидар, водопроводчик или механик, за да заслужиш жена си; трябва гръдната ти обиколка да е толкова, а талията толкова? Иначе не ставаш! Не ставаш и нямаш оправдание!"

Защо любовта се превръща в претенции към другия

Унизително е! Повече от унизително – страшно е!

Правя всичко, което мога за съпруга си – опитвам се да не го тровя като готвя, да не оцветявам белите му ризи в розово много често, да укротявам косата си в някаква нормална прическа, да не крещя всеки път, когато някой ни изпреварва опасно, да правя смислени и интересни неща в живота си, с които и той да се гордее, да не превръщам децата ни в безличностни изпълнители на родителските ми копнежи; дори се опитвам да гледам футбол. Опитвам всички тези неща единствено и само защото го обичам и защото бих дала остатъка от живота си за него. Не защото съм длъжна. И всъщност правя тези неща по-скоро за себе си, отколкото за него. Защото искам да се предизвиквам, да се променям, да се изненадвам. Излиза, че съм повече мъж, отколкото жена, защото не се чувствам подчинена и задължена на никого, освен на това, в което вярвам. А аз вярвам, че никой никому не е длъжен. Ние сами си вменяваме безкрайни и безумни задължения. А дори не сме сигурни какво искат мъжете ни. Не ги питаме, защото ние винаги знаем по-добре. Ние така погрешно разбрахме еманципацията, че ги взехме тия наши стреснати мъже, сложихме ги в ъгъла и им изкрещяхме – "Виж сега, аз правя за теб всичко това, ти си длъжен да го искаш, да го харесваш и за благодарност да ме слушаш какво ти говоря."

Ние превръщаме мъжете в това, което са. Първо като майки, после като техни любими. Дори те да се опитват да се държат различно, ние ги тръшваме на стола и им казваме: „Стой сега тук, не ми помагай, нищо не прави, защото аз съм длъжна да се справя с всичко, а и ти си смотан и нищо не правиш като хората.“

Но колкото по-снизходителни сме към мъжете, толкова по-безпощадни сме към себе си и останалите жени:

Как няма да я зареже, като е с десет кила отгоре!

Как няма да я бие, като едно ядене не може да му сготви!

Как няма да изнасили, като се е облякла като проститутка!

Остави я тая еманциПатка!

За семейството и кой в него е главен

А истината е, че:

Еманципацията означава освобождаване от зависимост, ограничения и предразсъдъци. Нищо повече.

В България все още сме много далече от равенство между половете. Всяка четвърта жена е била жертва на насилие. Жените получават по-малки заплати и пенсии и по-често губят работата си, в сравнение с мъжете.

Ако един мъж обича една жена, той няма да я изостави, заради двата сантиметра върху талията ѝ. Ако го направи, то той никога не я е обичал. И не жената има проблем, а мъжът със самия себе си.

Един мъж обича една жена заради начина, по който тя го кара да се чувства. Но тук „обича“ не бива да се бърка с „избира“. Защото често се оказва, че не двама обичащи се хора са един с друг, а насилникът е избрал жертвата си, защото го кара да се чувства силен, важен, всемогъщ.

Никой мъж няма да зареже една жена, защото тя не може да готви като майка му. Пише мъж, а не момченце, което още се бърше в полата на мама.

Никой не е длъжен да изглежда по определен начин, за да бъде обичан.

Никой не е длъжен да може да готви или лепи фаянс, за да бъде обичан.

Никой не е длъжен да търпи нещо, което го обижда и наранява, за да бъде обичан.

Никой не е длъжен да обича всички, но е длъжен да не ги наранява.

Никакви свестни мъже няма да станат синовете ни, докато учим дъщерите си, че те трябва да обгрижват и да се боят от мъжете си.

Никакви уверени жени няма да бъдат дъщерите ни, докато не позволяваме на синовете си да ни помагат, защото това не е мъжка работа, а по-добре да се учат да бъдат мъже и да я поставят „оная там на мястото ѝ“.

Наранените жени в България няма да намалеят, докато продължаваме да вярваме, че си го заслужават. Защото не са или защото са прекалено перфектни.

Не си сама

Животът ни ще става все по-тъжен, докато продължаваме да се окайваме, че да се родиш жена е малшанс. Докато продължаваме да мислим, че е признак на мързел да не готвиш или да искаш помощ в домакинството. Докато продължаваме да вярваме, че сме си заслужили боя, изнасилването, смъртта...

Никакви закони и конвенции няма да проработят тук, докато високопоставени мъже могат свободно да обиждат, нараняват и заклеймяват жени, без да губят високите си постове.

Всичко започва и свършва с уважението и зачитането на другия като равностойна личност. Време е не само да го разберем, но и да го наложим като правило в живота си. Уважението и приемането на другия за равен не зависят от пол, възраст, образование, религия, произход. Даже напротив – никое образование или висок стандарт на живот не могат да гарантират наличие на човечност, почит и зачитане на другия.

Преди години две жени попаднали в една и съща стая в онкологично отделение. Преживели заедно мастектомията и химиотерапията, ужаса, страха и надеждата. Това ги сприятелило, независимо колко различни били една от друга. Едната – красива, интелигентна, образована жена, съпруга на професор. Другата – от ромски произход, със съпруга ѝ работели във фирма за почистване. След време се срещнали на един от контролните прегледи. Радостни, че се виждат, че са добре, че са живи! Лицето на професорската съпруга обаче било потънало в тъмна паяжина, различна от тази на болестта. Съпругът ѝ - професорът я уведомил, че не може да поддържа повече никакви интимни отношения с нея, защото не му понасяла гледката след операцията. Не била естетична. И той нищо не можел да направи по въпроса. Той бил мъж, все пак. Пред кабинета на лекаря, тя се осмелила се да попита мургавата си познайница как се отнася мъжът ѝ към нейната операция.

„Всяка вечер, като си лягаме, той слага ръката си на белега, гали го и ми повтаря, че съм най-хубавата жена на света, че нищо не ми липсва, и че не спира да ме обича. В началото ме беше срам, но той като че гони болестта още по-далече така. И сега вече не ми е толкова страшно.“ – казала ромската жена с ромския си необразован мъж.

Никога нищо не е толкова страшно, когато някой те обича, уважава, приема, подкрепя, закриля, помага, разбира.

Страшно е да те обиждат, защото не си достатъчно хубава; да те изнасилват, защото си; да те манипулират, защото си уплашена; да те убиват, защото не искаш да се страхуваш повече; да ти вменяват вина за всичко, което правиш; да омаловажават труда ти. Страшно е да има мъже, които не осъзнават какво точно значи да си мъж. Още по-страшно е, да има жени, които се оставят на напълно погрешната представа какво означава да си жена. Защото докато те се стремят към перфектност и покорство, други правят филми като този.

Препоръчваме ви още:

Да те ритнат в топките

Защо любовта не е достатъчна?

Вие сте градинарят и пазителят на брачните си отношения