Някога ни е било интересно и скъпо всичко, което се е случвало в живота на близкия ни човек. Споделяли сме впечатления и преживявания, радвали сме се един на друг. Защо с времето започваме да ценим само практичните ползи и комфорта на съвместния живот? И как това разрушава връзката? Отговорите са на Стив Хорсмън, автор на блог, който консултира мъже с проблеми в семейството си.

Макс сияеше от щастие. На срещите ни в приятелски кръг, той можеше свободно да говори за новата си любима. Неотдавна се запознал със семейството й. „Провървя ми“ – сподели той. – Тя е удивителна!“ – „Какво трябва да означава това?“ - поинтересувах се аз. – „Да я бяхте видели как разговаря с другите. Тя е толкова внимателна, изслушва ме, готова е да помогне. Обожават я и децата, и животните. Във всичко вижда само хубавата страна. А как се смее! С нея се чувствам щастлив.“ – обобщи влюбеният ни приятел.

Преди година Макс преживя тежък развод. Решението беше на жена му. Каза, че вече не го обича и го напуска. Тогава го попитах дали той я обича. Отговорът му беше положителен. На въпроса ми защо му е скъпа Макс обясни: „Тя е прекрасна майка и се грижи за семейството си. До голяма степен, благодарение на нея аз успях да направя кариера. Тя не ме занимаваше с битовата страна на брака ни.“

Очевидно всичко това беше казано съвсем искрено, но не отразяваше чувствата и емоциите му. Той си спомняше всичко, което жена му е правила за него. Сега, описвайки новата си любима, говори преди всичко за това какво означава тя за него. Когато му обърнах внимание върху това, той се съгласи с мен и призна: „Ние с жена ми престанахме да се слушаме един друг. И това вече не можеше да се промени.“

Какво се случва? Това е моментът, в който мъжът започва да цени само грижите, които партньорката полага за него и децата им, но престава да вижда жената в нея. Тя усеща, че той вече не се интересува какво изпитва, важното е семейството да поддържа обичайния си начин на живот. На него му се струва, че обича жена си като преди, но отношенията им стават прагматични. Цени я не просто, защото е в живота му, а заради това, което прави за него.

Разбира се, би било несправедливо да виним само мъжете. Жените с времето също забравят какво са обичали в партньора си и започват да гледат на връзката си като на малка корпорация с ясно установени права и задължения на двете страни.

Най-разпространената причина, поради която ние преставаме да се обичаме и уважаваме един друг, е безкрайното вътрешно съревнование. Кой е прав и кой трябва да отстъпи? Достатъчно ли споделя с мен любовта и вниманието си? Не давам ли твърде много за това, което получавам в отговор?

Партньорът ни се превръща в ресурс, който ни е подвластен и длъжен да ни направи щастливи. Любовта и щастието не са подарък на съюза ни по подразбиране. Ние трябва да ги инвестираме във връзката си.

Вместо щедро и с радост на отдаваме любов и внимание на близкия си човек, ние започваме състезание кой повече ще получи. И ако на единия от нас му се струва, че губи и получава недостатъчно от връзката, престава да изпитва любов, възхищение, желание да зарадваш другия. Собствената ни лагуна на любовта е празна и сме недоволни от това, че другият не се втурва да я запълни. Но тя може да бъде запълнена само от нас самите.

С времето ние чувстваме, че от отношенията ни си тръгва най-главното, с което са започнали – умението да виждаш в любимия човек не това, което го прави удобен съжител, а това, което прави такъв, какъвто е. Едни са доволни от това състояние на връзката си, други търсят нов партньор, за да повторят сценария.

Препоръчваме ви още: 

Дневникът на касичката (бащата)

Истински мъж

Романтиката, без която не можем

Има ли на кого да направиш кафе сутрин?