Обичам лятото по ред причини - продължение на продължението

Автор: Калоян Явашев

Изобщо не разбирам на кого се е метнало такова замаено и разсеяно това дете. Как успя да се загуби само за 20 метра ходене? Къде да го търся в тая навалица? Имах нужда да помисля спокойно и без паника, за да мога хладнокръвно да взема решение. Сръчках самотната си мозъчна гънка, събрах веждите и очите, изпънах си краката в контрападьом и се замислих като шаолински монах пред водопад.

Когато някой от моите папагали излетеше (помните, че съм дресьор на папагали, нали?!), аз взимах друг и обикалях с него. Щом избягалият чуеше звуците на папагала, който носех, се връщаше достатъчно близо, за да мога да го прибера. Така и сега реших да ползвам Боримир като примамка. Инструктирах го да върви по улицата и да търси сестра си, крещейки нейното име. Не знам дали близнаците имат някаква телепатична връзка или беше чист късмет, но викайки на всеки три секунди името на сестра си, Боримир я намери точно след 20 секунди в една уличка. Дъщеря ми беше зяпнала една заспала котка и изобщо беше забравила за нас и за света генерално. Намирайки загубено дете, у вас се борят двама души. Единият иска да го прегърне и разцелува, а другият да го сграбчи за яката и за крещи неистово, понеже си е изкарал акъла. Познайте кой вариант предпочетох:

- Какво правиш тука бе, Микаело? - ревнах като излитащ "Боинг".

- Котето спи - посочи дъщеря ми с невинен поглед.

- Какво правиш тука бе, Микаело? - повторих с приглушен глас, съскайки като пресипнал бирмански питон.

- Гледам котето спи - натъртва щерката.

- Тръгвай бързо с нас - казвам тихо, но решително. Решавам да я отдалеча от спящото хайванче и тогава да си викам на спокойствие.

Тя тръгва с мен, а аз облекчен, че всъщност съм я намерил, я погалвам по главата. Оглеждам се за Боримир, но той вече се е надвесил над главата на спящата котка и гласът му разрязва въздуха:

- КОТЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! – еми, надявам се котката да се беше наспала и да е имала здрави нерви. Надявам се и хората в радиус от три пресечки също.

Обичам лятото по ред причини

obicham lyatoto2

Продължаваме разходката с неравномерното си темпо и някак си изминаваме цели 300 метра без някой да се загуби или да обърка посоката. Разчекнал съм си очите да следя децата и приличам на параноик предозирал с кафе. Отвсякъде дебнат потенциални проблеми, катастрофи и произшествия, така че аз трябва да съм готов да реагирам по всяко време. По едно време Боримир се приближава и ми казва с едни големи и умоляващи очи:

- Тате, имам пиш!

Уф, мама му стара! Изобщо бях забравил, че вече не са с памперси, а трябва да ги изхождам собственоръчно. Оглеждам се, но не виждам къде може да я свършим тая работа. Увещавам го да изчака до Морската градина и там да обезчестим някой храсталак. Забързвам темпото и най-накрая се озоваваме на тихо и уединено място. Свалям му гащите и си спомням, че Росито ми беше заръчала да го уча да пикае прав, понеже съм бил по-вещ в боравенето с мъжкия инструмент от нея (натурален талант съм и дори си мисля, че заслужавам някакъв орден по пишкосръчие). По принцип няма проблеми и не е толкова сложно, но аз се натъкнах на неочаквано препятствие. Мъжкото достойнство на сина ми не ми изглеждаше достатъчно голямо и мощно, за да оформи струя, която да не му намокри гащите. Можех да му помогна и да му го държа, но като казвам, че не беше голямо изобщо не преувеличавам и нямаше как да го хвана. Все едно с боксова ръкавица да хвана косъм (извинявай тате, ще порасне!). Затова реших този път да използвам класическия захват, при който клякам и му държа краката във въздуха, а той с лакти се опира на коленете ми. Вярно, че е малко женствено да пикаеш така, но пък гащите ти са в безопасност. Принципно мъжете много се засягаме ако синовете ни не са корави мачовци, пребиващи по 300 спартанеца на ден, но този път се прежалих. Заемаме срамната поза и започва чакането. Не след дълго струята тръгва и аз за всеки случай зорко следя траекторята й. Телцето му се отпуска от напрежението и аз се готвя да се изправя, но тогава Боримир ми казва с уверен глас:

- Болито има ако!

Това не го очаквах и затова само изсумтях недоволно:

- Ъхм! Сигурен ли си? Борито да не ме лъже?

- Татеееее (пак викна като овчар), имам акооооо!

- Добре бе, акай - мога ли да му счупя хатъра на детето?!

- Болито има чулка - синът ми няма никакъв проблем да променя ненадейно темата и смисъла на разговора.

- Имаш, тате - потвърждавам очевидното с досада и напиращи самоубийствени копнежи.

Обаче тоя ни разговор привлича сестра му, която стоеше до количката с бебето. Тя застава пред нас и невъзмутимо кляка да погледне под брат си. Оглежда му цялата анатомия отдолу и чака развръзката. На мен това ми изглежда крайно недостойно и унизително за сина ми и се опитвам да я прогоня. Това лапе обаче, освен заплес, се оказа и порядъчен темерут. Думите ми рикошират от нея без да я засегнат и изобщо не ми обръща внимание. Опитвам се да я ритна докато клеча, но обхвата на краката ми е ограничен и не мога да я стигна, а и тя ловко подържа здравословна дистанция. Известно време танцувам тоя странен казачок, но безрезултатно. Завъртам се, но Микаела се върти с нас и не изпуска срамотиите на брат си от поглед. Отказвам се и се успокоявам, че някой ми беше казал, че децата помнят чак като навършат три години. Прасците ми започват да ме болят от ролята на тоалетна чиния и юркам Боримир да побърза. Той обаче ми казва, че е готов. Аз оглеждам земята за доказателство, но не виждам нищо, което да потвърди щастливия край на дрисливата ни епопея. Леко озадачен питам:

- Боре, къде ти е акото, тате? - или мухите в тоя парк са много бързи или акото на сина ми е проявило неочакван маскировъчен талант.

- Болито плави ако - малкият продължава да твърди, че е наторил храстите.

- Ми хубаво тате, ама къде е акото? - не се предавам аз. От филмите знам, че няма ли труп, няма и престъпление.

Пускам го на земята и заедно започваме да оглеждаме земята. Микаела също се включва в издирването и сега тримата се въртим на едно място и си гледаме в краката. Аз внимавам къде стъпвам, те не. После дъщеря ми надава вик и посочва гащите на брат си, които още стоят около глезените му:

- А, ето го акотооооо! - изпъва си ръката и ме поглежда учудена в очите.

Боримир също поглежда в гащите си и кресва:

- Татееееее, виж акото!

Решавам и аз най-накрая да погледна в тия гащи. Да, там е акото! Твърдо, с добър цвят и дължина, то си лежеше кротко в гащите на сина ми и не знам как, но си беше придало невинен вид. Вие сте големи хора и оставям на вас да разгадаете по какви неведоми пътища беше полегнало там. Аз мислех, чертах, мерих и пак не можах да разбера. Почти три години родителстване са укрепили вярата ми в свръхестествените способности на децата и аз вече посрещам тези мистерии доста по-спокойно и практично. Така че просто вдигнах рамене и внимателно изкарах акото с хартия. Хвърлих го в близкия кош и зарових в раницата на сина ми, за да видя дали майка му по някаква случайност не е сложила резервни гащи. Беше сложила три чифта гащи и пет резервни фланелки. Значи, засега вървим добре с разхода на дрехи.

Обичам лятото по ред причини - продължението

fbicham lyatoto

 

Близнаците са по-различни деца по характер. Вечната конкуренция, която започва още в утробата на майката, ги кара да стигат до крайности, за да не се чувстват пренебрегнати. Ако единият се спъне и падне, то и другия се спъва и пада нарочно, за да не е ощетен откъм появата на рани и кръв. Съвсем в духа на тези разсъждения, слагайки новите гащи на Боримир, чух Микаела да ми заявява решително:

- Тате, и аз имам ако!

Мислите си, че съм се изненадал и ме е хванала неподготвен?! Само че не сте познали и аз изобщо не се трогнах:

- Имах си хас, тате, да нямаш ако! Айде, идвай!

И ето ме отново клечащ в храстите с дете в ръцете. Дъщеря ми обаче започва да ме информира подробно за процесите, протичащи между краката й:

- Татееееее, пълво плавя пиш.

- Хубаво бе, тате! Дръж смока здраво- решавам да разчупя обстановката с "остроумна" забележка.

- А? - обръща си главата учудена и ме поглежда питащо.

Осъзнал, че тя няма "смок" и съм се объркал, елегантно излизам от ситуацията:

- Ами смокът е голяма неотровна змия, която...ъъъъъъ, уф тате, айде зае.. (усещам се навреме да не добавя "би" след "зае")! - млъквам смутено и зяпвам настрани, за да не я притеснявам. Женско е все пак!

Обаче дъщеря ми хич не се притесняваше от мен и доказателството беше пороят, който се изсипа някъде около обувките ми. Не съм много вещ по женското уриниране, но това приличаше на късането на язовирна стена. Уж почна с лека и срамежлива струйка, а в следващия момент краката ми джвакаха в обувките облени солидно от водопада, който това невръстно дете възпроизведе. Как това тежащо към 18 кила лапе, изхвърли 200 литра урина, не разбрах! Дали майка им се е сетила да ми сложи резервни обувки и на мен? Все пак винаги ме обвинява, че мога да се лекьосам и със солети. Въздъхвам невярващо и си разчеквам краката колкото мога настрани. Приличам на щъркел, който се мъчи да направи шпагат. Тая тоалетна йога почва да ми идва в повече, но щерката ми изобщо не проявява такт. Със спокоен глас продължава да коментира случващото се с отделителната й система:

- А, Микито наплави едно ако! А, Микито наплави още едно ако! Микито ще наплави мноооооого акота.

При последното изречение цялата ми анатомия се втриса от ужас и аз решавам да погледна надолу. Вярно, дъщеря ми пуска барабонки като овцете. Едно по едно. Туй лапе успява и да ака заплеснато. Очертава се дълго дремане в храстите, а и не съм сигурен, че кръстът и краката ми ще издържат. Наясно съм, че не е на голям зор и се напъва, само за да не остане по-назад от Боримир и затова на шестото "Мики пак наплави ако! " решавам да прекъсна рецитала й. Не може така бе, тате! Ти като пораснеш, на едно влизане в тоалетната "Война и мир" ще прочиташ, а после и гоблен "Тайната вечеря" ще имаш време да избродираш! Айде, изсипвай го бързо тоя самосвал и да си тръгваме, моля те! Като изчистя, ще ти обясня какво е самосвал.

Отиваме до колата, където имах чифт джапанки и след като си измих краката с вода, продължихме разходката. Погледнах колко е часът и ми стана много зле. Минутите се нижеха като векове, а аз имах да прекарам още много време с тях. Къде да ги закарам и да ги уморя достатъчно, за да заспят бързо следобед? Хм, имам една идея!

Следва развръзката...


Прочетохте ли

Когато жена ти е делфин 

Обичам лятото по ред причини 

Обичам лятото по ред причини - продължението

Последно променена в Четвъртък, 30 Август 2018 14:45
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Губя го, мамо!

Губя го, мамо!

28 Юни, 2019 Хранене

Татко Калоян отново на плаж

Татко Калоян отново на плаж

27 Юни, 2019 Татко Калоян

Смелостта да си нормална

Смелостта да си нормална

03 Юли, 2019 Добра форма

Децата с трудна съдба

Децата с трудна съдба

02 Юли, 2019 Истории

Мъж в магазин

Мъж в магазин

28 Юни, 2019 Забавно

Летни тела

Летни тела

10 Юли, 2019 Общество

Една Неда

Една Неда

21 Юли, 2019 Истории

Как уча децата да взимат решения

Как уча децата да взимат решения

19 Юли, 2019 Образование

Обречени

Обречени

18 Юли, 2019 Здраве

Курбан чорба и двойна дъга

Курбан чорба и двойна дъга

18 Юли, 2019 Развлечения

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам