Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Участвам активно в отглеждането на децата откакто се родиха, но не защото се прояви някакъв дълбоко скрит бащински инстинкт, а защото чисто физически беше много трудно за майка им да се справи сама. Сменям памперси, мия задници, крещя, пасирам супи, давам антибиотик и пробиотик, крещя, правя инхалации, водя разследвания и дела, а накрая и присъди издавам, крещя, къпя, подсушавам, обяснявам, крещя, чета приказки, крещя, водя на градина, крещя, крещя... всички родителски задачи не са ми чужди и няма проблем да обслужвам сам децата. Останеш ли сам с тях обаче, в един момент се изморяваш чисто психически, понеже ти си единствената жертва, която им е под ръка, и цялото им токсично внимание е съсредоточено в теб. "Ти баща, ти майка" е израз, който усещаш твърде реалистично и болезнено, а към теб се прокрадват зловещи нотки, които предвещават неизбежни житейски неволи. Казано по-простичко - вероятно много кофти неща ще ти се случат.

Аз съм с близнаците и бебето вече няколко часа (8 часа, 19 минути, някакви секунди) и съвестно изпълнявам обещанието си да ги гледам сам цял ден, което поех пред майка им. Изнервен съм, мръсен съм, гладен съм, но съм си така от раждането им, така че не обръщам внимание. Напротив, ако някога се почувствам наспан, нахранен и чист, ме обхваща необяснима и силна параноя. Майка им се обади да пита дали всичко е наред и дали сме ходили скоро в Спешното. Ха, ха, ха (към 5 декара сарказъм и презрение), много се дразня като ме подценяват така! Обясних й, че много ме слушат, спали са като къпани, чисти са, още не съм изгубил никого и на обяд сме яли варени броколи на пара с безглутенови моркови и киноа (тук май малко прекалих!). Попита ме дали ми трябва помощ. Пфффф, на мен ли, бе?! Алоооооу, мойто момиче, когато батко ти Калоян е гледал деца, ти си бляла "Бенджи, Закс и звездния принц" по "Хиляда и едно желание" на телевизор "Велико Търново" с осем канала! Всъщност докато обяснявах всичко това на скептичната ми съпруга, зад гърба ми Микаела клекнала и се изпикала, но забравила да си свали пликчетата. Боримир нахранил бебето с пръст, а то будалата се мръщи, но мляска. Бебетата опознавали света около тях като пъхали всичко в устата си. Е, благодарение на брат си, Габриел опозна състава на почвата в градинката, урината на котки и кучета, малко листа от слива и доколкото успях да видя един или два фаса. Като го заведа в болницата за инжекция против бяс, тетанус и чума, дали да нося проба от градинката или ваксинациите му са достатъчни, за да го предпазят?! Много беше хубаво, че майка им не поиска да включа камерата!

Децата най-лесно се приспиват с крещене

Стоим долу пред входа и отново трябва да мисля къде да ги заведа. Минава ми набързо през главата мисълта за посещение на зоологическата градина в Айтос, но набързо се осъзнавам след като се сещам за последния път. Тогава в безумен изблик на добро настроение, аз и Росито оставихме Мегито и Робърт (съседите) да ни убедят, че това е добра идея и всички заедно отидохме в зоопарка. Съвсем очаквано децата първо се залепиха на клетката със себеподобни, тоест при маймуните, а диалогът протече така:

- Тоз мамун много голям, бе! - дъщеря ми се впечатли.

- И Болито е голям! - Борето се подразни от забележката.

- Ти си неголям, мамуна е голям! - дъщеря ми забива още един пирон в ковчега на самочувствието на брат си.

- Аз съм голяяяяям, щото си ядох куската и имам мускулиииии! - познавам сина си и щом крещи така, боят е съвсем близо.

- Мамунът е голям и има опашка - Микаела му се озъбва доволна.

Край! Липсата на опашка, която Боримир осъзнава, че не може да компенсира колкото и закуски да изяде, го вбесява и нанася първото кроше. Тя отвръща с добре насочен шамар, но той я издърпва за косата и тя губи равновесие, изтървайки пакета със солети. Това я разярява (малка е, но мрази да се прахосва храна) и с мощен фронтален шут го уцелва в коляното. Ревейки, той вдига ръка за техничен ключ през рамото, но тя се усеща и се просва на земята в защитна партерна поза, предоставяйки задните си части незащитени и удобни за атака. Забелязва разсипаните солети и това я разсейва за момент. Боримир е опитен състезател и със светкавичен шут й намества глистите, а маймуните отдавна са спрели да се занимават с друго и са наредени по оградата да гледат. Усетила мощния удар в тила, Микаела бързо се изправя и с великолепна контраатака в областта на стомаха, събаря брат си по гръб. Той се изправя бързо и по погледа му разбирам, че е готов да изпълни заучена комбинация, чийто резултат ще бъде осем счупени ребра, три изкълчени глезена, изкарано око (впоследствие вкарано в ухо), усукан гръклян, дискова херния, обикновена херния, цистит, вода в лакътя и прехапан език. Независимо че пораженията ще са и за двамата, познавам добре сина си и знам, че е готов да рискува. Обичам да ги гледам как си играят заедно, но прекъсвам вълнуващата битка, признавайки майсторството и на двамата бойци. Със строг тон ги наричам говеда, маймуни и прасета без да съобразя, че някои животни ще ме чуят и ще се засегнат.

Обичам лятото по ред причини

Продължаваме нататък, но ситуацията не се подобрява особено. Диалогът е абсурден и съм склонен да виня затова илюстраторите на детски книжки. Съгласен съм, че децата трябва да правят разлика между рисуваните герои и реалния живот, но някои грешки бяха фрапиращи:

- Тате, тате, тате, тате, тате, тате - от първото "тате" го гледам с очакване, но той си има норма от петнадесет "тате"-та и докато не я изпълни не продължава изречението – тате (14), тате (15), виж космата овца!

- Абе, тате, не знам как да ти го кажа, но това е щраус - ококорен съм и за всеки случай пак поглеждам да не съм в грешка и някоя овца да се е качила на кокили. Вярно, пилето не е виждало баня откакто се е излюпило, но да го сбъркат с овца! Пикасо на бутилка абсент щеше да го нарисува по-правдоподобно!

- Тате, тате... виж мишка.

- Ама, тате, това е овца - аз ли съм зле, децата ли се натровиха от нещо?!

- Тате, тате, тате... плоститулка!

В този момент усетих натрапчив поглед да опипва гърба ми, а собственичката му беше омъжена за мен и вероятно живо се интересуваше откъде са чували децата тази дума. Аз много старателно взех да чета табелата за муфлоните, имитирайки проблем с възприятията и говора. Обаче децата захапят ли една тема, не пускат докато не покажеш, че си ги разбрал. Само че аз упорито не исках да ги чувам, виждам или разбирам:

- Татеееее, татееее, татеееее, бе - Микаела е на път да изпадне в истерия, че не я чувам - виииииж, плоститулкаааааа!

- Ела тука, тате! Ела да видим муфлончето как си играе с еленчето - опитвам се да възбудя интерес към рогатия добитък.

- Татеееееееееее - Боримир крещи отчаяно към мен - ела да видиш плоститулкатаааааа!

- Значи, Боре! Ти знаеш ли, тате, че муфлонът е вид овца. Дааааа, тате! И аз не знаех. Могат да се срещнат в свободно състояние, а също така се развъждат и в дивечовъдни стопанства - четях отчаяно от табелата и се молех да им стане интересно - мъжките се бият помежду си, за да установят право на харем над женските.

Тук млъкнах за момент, защото не ми хареса накъде отива разговора. Трябваше да продължа, но предвидливо не исках да се задълбавам в темата с харема и чифтосването. Обаче:

- Тате, то тия животни не са хубави. Как така харем?! Да не живеем в Средновековието все пак? Виж пингвините са друга работа! Сериозни животни, отговорни. Мъжките пингвини също мътят и помагат на женските. Моногамни са и не поглеждат други женски, камо ли проститу... такова де, пингвинки. И папагалите са моногамни, тате! Това са интелигенти животни, умни същества, а не като тия рогати чукундури. Нали знаете, че тате има папагали? Бял папагал, червен папагал, син папагал... - май успях да замажа положението и да продължим нататък. Ако пък някой пингвин или папагал имаше наоколо, щях окончателно да ги омая.

- Татееееееееее - Боримир се вкопчва в ръката ми и опъва назад - искам пли плоститулкатаааа!

- Тате, остави я леличката сега! Какво ще правиш при нея? Ела тука да видим другите животни - последните ми думи ги изрекох с подчертан баритонов тембър и работата отиваше към скандал.

- Искам пли плоститулкатаааааа - Микаела ревливо започваше да вие и няколко вълка наостриха уши.

Обичам лятото по ред причини - продължението

Писна ми! Ядосах се и стиснах зъби от яд. Каква е тая жена, дето е дошла да работи в зоологическата градина? Няма ли магистрали, клубове или барове където да си търси клиенти? Та това е зоологическа градина и тук идват семейства, а не разгонени и похотливи мъже. То и такива идват, но са с жените си (прекрасни и сексапилни същества) и... в смисъл, че... не бе, не говоря за себе си... май не се разбира както трябва! Искам да кажа, че е абсурдно и нелепо да се предлагат подобен тип услуги на такова място. Все едно да продаваш бутилирана минерална вода на риби. Не стига това, ами и най-вероятно ще трябва и да обяснявам откъде я знаят тази дума и напълно да отричам разговора с Робърт, който (не)проведохме докато бяхме в колата с децата и минахме покрай няколко магистрални труженички. Обърнах се ядосан и смятах да я навра в кучи гъз тая... Опааа, грешка! Първо, трябва да се замисля за речника, който използвам пред децата и въобще. Все пак писател ще ставам (издателство " СОФТПРЕС " са виновни, книгата е редактирана и очакваме корица всеки момент) и вече не ми подхожда да показвам толкова очевидно пропуските във възпитанието ми. Второ, не трябваше така бързо да се паникьосвам и да се оправдавам като ученичка. Та аз съм мъжът в това семейство! Голяма работа като съм изпуснал някоя дума и децата са я запомнили. Не може да ги гледаме в саксия и да не им показваме нещата от реалния живот, такива каквито са! Трето и много важно! Трябваше да се уверя, че жена ми наистина е чула, а не се беше заплеснала по някакъв паун, който си разпъваше самодоволно опашката пред нея. Беше на около петдесет метра и изобщо не даваше вид да е чула или разбрала за душевните ми терзания. Аз се огледах предпазливо, а щом децата ме видяха, че най-накрая се обърнах, ревнаха в един глас:

- Татеееее, ела пли плоститулкатааааа!

- Добре, тате, но само за малко и после си тръгваме.

Така те ме заведоха пред една клетка и щастливи взеха да подскачат пред нея. Аз погледнах и гузно им се усмихнах:

- Браво, деца! Това е костенурка - отдъхнах си, че не съм развратил невръстните си деца и не съм замърсил невръстните им умове. Нещо, което вероятно ще направи телевизията, когато пораснат.

Обичам лятото по ред причини - продължение на продължението

После ми стана криво, че всеки хранеше животните, макар и да имаше навсякъде знаци да не го правят. Солети, чипсове, вафли се подхвърляха към клетките без да се съобразяват и дори една баба се ядоса, че не донесла от домашното кьопоолу за мечката. После осъзнах, че е нормално да не се зачитат правила и забрани по тези географски ширини. Представете си как прабългарите прекосяват Дунав и виждат табелите на траките - " Забранени са палатките, къмпингуванено и паленето на огън" или " Чадър - 10 лв., чадър + шезлонг - 20 лв., чадър + шезлонг + мохито - 30 лв. ". И какво да направят, да се върнат ли? Смело потъпкват правилата и започват да строят комплекси затворен тип, магистрали и спортни зали. Светлооките и светлокоси траки са първоначално шокирани от брадясалите и тъмни прабългари, но после решават да ги интегрират и да им дадат шанс. Днес виждаме резултатите, а гледайки хората, които се появяват във "ВИП БРАДЪР", можем безусловно да заключим , че кръвосмешенията и содомията са били честа практика при формирането на нацията.

Не ми се ходеше отново там сам, а и нямах достатъчно време за шофирам до Айтос.

Реших да отидем отново в Морската градина. Разтоварихме се от колата и след кратко, но интензивно минискандалче, целящо да възпре имотните претенции на сина и дъщеря ми спрямо количката с бебето и концесията за бутане, тръгнахме по алеите. Навлизах в последните часове на самотното ми бащинство и каквото и да се случеше щях да издържа. Сега си представете мен и децата, а над главата ми е нарисувано бяло балонче като в комиксите или карикатурите. Аз изглеждам тъповато-оптимистичен, а в балончето пише: "Останаха няколко часа. Какво толкова може да ми се случи?! ". Представете си и една огромна женска фигура, с неясни контури и очертания, която е надвиснала над мен. На гърдите й виси лента на която пише "СЪДБА" и гледайки ме, тази жена се смее истерично и ме сочи недвусмислено. Явно имаше различни планове от моите, но това не бива да ви изненадва, тъй като съдбата рядко се съобразява с вас, а моята дори открито ми се подиграваше.

Препоръчваме ви още:

Децата се приспиват най-лесно с крещене

Когато жена ти е делфин

Алфа мъжкар