Автор: Калоян Явашев

Обичам лятото по ред причини. Най-вече, защото тъща ми идва да живее при нас и ни помага с децата. Аз имам повече свободно време и се отдавам на важни и стойностни занимания, които обогатяват общественото съзнание и без тях човешката еволюция би зациклила безнадеждно. Например: може ли човек да отвори бутилка узо и да си легне спокоен, ако не я довърши; защо като кихна, главата ми отива напред, след като въздухът излиза от носа ми, не трябва ли на принципа на реактивните двигатели да отива назад?

Звънят ми съседите надвечер и викат: "Ела да гледаме филм". Обаче това са другите съседи, а не Робърт и Мегито. Това са семейство Палазови от съседния вход. Характерното за тях е височината им. Владо Палазов е малко висок (2,04 м) и ходи с лампа на главата, заради изисквания от службата по въздушен контрол на летище "Сарафово". Тежи към 130 оки и "логично" работи като компютърен специалист. Понеже, работейки на стандартна клавиатура, Владо натискал с грамадните си пръсти по осем бутона наведнъж, шефовете му направили друга от фаянсови плочки 30х30 см. Когато отиде на кино, хората зад него винаги му подвикват да седне най-сетне, защото не виждат. Това е много дразнещо, особено ако вече си седнал. От 12-годишен не ползва стол, за да сменя крушките у тях, а на 15 вече сменяше и на уличните лампи.

Адриана (Анито) Палазова също е висока, но много по-стройна и красива от Владо. Това е логично, понеже ако съпругата му беше под 1,80 м щеше да прилича на опит за чифтосване между жираф и скат. Децата им също са високи, родителите им също са високи и... абе, представете си цяла рода от джуджета, но наобратно.

Аз не съм много по филмите напоследък, ама щом ще се пие... Та, измънквам гузно на жена ми, че отивам на гости да гледам един много важен филм, който не търпи отлагане. Естествено, каня и нея, ама тя изглежда много заета да усмири, нахрани, изкъпе, провери за бяс, подсуши и облече трите ни деца и изобщо не ми обръща внимание. Ако иска, няма да я карам насила, я!? Изхлузвам се тихо през вратата и направо хуквам по стълбите, без да чакам асансьора. Толкова съм окрилен от факта, че отивам на бездетна киновечер, че съм съгласен да гледам документална монголска поредица за видовете личинки по листата на копривата и как се отразяват върху храносмилането на дивата свиня при пълнолуние.

Влизам с бутилка узо (абе, от толкова споменаване на тази напитка, някой винпром няма ли да се сети да почерпи?!) и кутия млечна салата. Хвърлям салатата към Анито, а тя без изобщо да направи опит да я улови с ръце, я проследява с поглед как се отваря във въздуха и се разстила равномерно по пердето. Снощи се е прибрала късно, а тригодишната й дъщеря я е събудила рано сутринта. Адекватна е колкото джанта.

Зад мен Владо започва да ми крещи и от силата на звука ушите ми започват да повръщат ушна кал. Тоя реве като запечен слон с леблебия, а дъщеря му, която обожава млечна салата, вече виси на пердето като прилеп и мляска.

Оправяме бъркотията и постиламе пердето вместо покривка, тъй като салатата е вече сервирана.

Да случиш на съседи

Тук са и Робърт и Мегито. Робърт отново е сгафил (според Мегито фактът, че той диша също е гаф) и жена му го обвинява за всички лоши неща, които са се случили през деня. На мен ми става жал за него и започвам да споря с Миглена. Накрая постигаме разбирателство, че Робърт е виновен единствено за: времето, курса на долара спрямо еврото, четири катастрофи в югозападен Непал, изборните резултати в Камчатка, контузията на Меси и подредбата на планетите в последните шест месеца. Робърт въздъхва облекчено и ми сипва в чашата догоре от благодарност.

Владо е геймър и се е залепил за компютъра. Трябва да изчакаме да си свърши нивото, защото нещо много лошо щяло да се случи, ако го прекъснем. Анито реже домати на дъската, когато Владо й виква:

- Анииии, виж малката, че май се е насрала! Много мирише.

Анито му отвръща, но без да се обръща:

- Не мога, Владо. Режа салатата и вадя чиниите. Виж я ти!

- Не мога да я видя, защото ще ме утрепят - казва Владо без да откъсва поглед от екрана.

Ние с Робърт и Мегито въртим главите между двамата съпрузи и се чудим как да им кажем, че дъщеря им обикаля наоколо без памперс. Най-накрая Анито поглежда малката и започва да изпада в лека паника:

- Владо, тя си е махнала памперса.

- Ани, млъкни за малко, че ще ме утрепят, ти казах.

Анито тръгва като дакел да души наоколо и се навира под масата, където играе Владо. После рязко изскача от там и със завидно самообладание му казва:

- Може ли да си толкова замаен, бе?! Ако сега ти забия една вилица в окото, ще оставиш ли играта за малко?

При това предложение, аз, Робърт и Мегито инстинктивно се преместваме на дивана в посока външната врата. Само това ни липсва! На крайно тесните 25 кв. м да се озовем заедно с разбеснял се двуметров гигантски циклоп. С глас навяващ дълбоки пещери и разярени мечки, Владо закънтява из апартамента:

- Адриано, остави ме на мира, защото...

- ВЛАДИМИРЕ, ДЪЩЕРЯ ТИ СЕ Е ИЗСРАЛА ВЪРХУ КРАКАТА ТИ!

Владо беше убит на секундата.

Преди и ние бяхме като вас

Слагаме масата и решаваме наистина да гледаме филм - " Metallica: trough the never 3D". Владо е маниак на тема техника, а у тях е инсталирал музикална уредба, която събаря стени. Гръмнаха басовете, ревнаха бебетата чак в Созопол и ние също запяхме с телевизора. Хубавото на метъла е, че всеки може да пее различна песен, а всички да си мислите, че е една и съща. По едно време Робърт иска фаспауза на терасата. Спираме филма и той излиза да пуши на балкона. След две минути си подава главата и ме вика да съм видел нещо навън. Излизам и какво да видя? Жена ми се е скрила между две коли на паркинга и яде сладолед. Оглежда се като бяла мечка върху айсберг край Видин и набива шоколадови кофички в несвяст. "Айдееее, тая откачи!" - помислих си тъжно. Аз си обичам жената и я помня, когато беше нормална. Сега как ще гледам децата сам? Какво сторих на това момиче и как успя да стигне дотук само след четири години брак с мен? Всички сме се наредили на терасата и я гледаме тъжно. Когато започва да ближе опаковките на сладоледите, не издържам и пускам сълза. Анито й се обажда по телефона:

- Роси, защо ядеш сладолед скрита между колите?

- За да не ме видят децата - отговаря жена ми шепнейки.

- Те къде са? - Анито започва да се оглежда.

- Приспах ги вкъщи- отговаря Росито.

- Как ще те видят тогава?

Жена ми спира да яде и поглежда телефона изненадана. Мисли около десет секунди, оглежда се за всеки случай на всички страни и излиза на улицата с горда осанка. После отговаря на Анито:

- Не знам, Ани. Аз по навик се скрих.

Анито ме поглежда с укор. Мегито ме поглежда с укор (после поглежда и Робърт с укор). Аз също се гледам с укор. Трябва да направя нещо, за да облекча мъките на тази мъченица, която се е съгласила да си омеша гените с мен. Решавам на другия ден да взема съвсем сам и трите деца и да ги разхождам цял ден из града. Тя може да си почива, да яде сладолед, да пие вино, да отиде на фитнес, фризьор, маникюр и да прави каквото й се ще. Мога да взема тъща ми с мен и нея да я разходя. Най-добре да я взема и нея, за да й покажа всички бургаски забележителности. За всеки случай!

Вечерта се прибирам внимателно, за да не събудя никого. Събарям колелото в коридора върху шкафа с обувките. Знам, че съм подпийнал и всеки момент жена ми ще изскочи от спалнята бясна, щото бебето е заспало току-що и аз съм го събудил. Предвидливо лягам на земята до колелото и започвам да имитирам зловеща травма, за да не ми се карат. Левият крак на изток, десният на северозапад, а главата си навирам между маратонките за тенис. Вонята е плътна и космите в носа ми окапват унило и безвъзвратно барабар с половината ми лява вежда. После се сещам, че Росито винаги ми е казвала да си вадя миризливите маратонки за тенис на терасата, а днес съм забравил. Скачам пъргаво да изхвърля тия химически оръжия на балкона, но събарям поставката за ключовете. Спирам и въздъхвам дълбоко, за да освободя напрежението и да се съсредоточа. Стига с тия аматьорски изпълнения! Тръгвам бавно и уверено към терасата, но настъпвам голям зелен камион и с болезнен шпагат се хващам за дръжката на фурната. Тупвам разчекнат на пода и бурно започвам да желая сексуална връзка с майките на камиона, фурната, маратонките и терасата. Възмутен се изправям в седнало положение и си шибвам една маратонка в тиквата. Стегни се, бе! Не стига, че се прибираш посред нощите, ами и вдигаш гюрлотия като на циганска сватба! Тъпанар такъв! Жена ти гледа децата и хаби нерви с тях, за да можеш ти да излезеш и когато е легнала да спи, се появяваш и събаряш половината къща. Изправям се със сключени вежди и успявам да изкарам маратонките на терасата, като събарям само една кана с вода по пътя си. Най-накрая лягам в общото семейно ложе, а жена ми спи непробудно. Това ме напряга страшно и аз дълго не мога да заспя. Щом тя спи толкова непробудно, значи се е изморила много от децата, които са правили кой знае какво докато заспят. Нещо ми убива на гърба и бъркам под завивката да го изкарам. Напипвам го и вадя половин филия препечен хляб. Почвам да опипвам по цялото легло и вадя зарядно за телефон, три топки, десет колички, крем "Здраве", таблет, осем вилици, бъркалки за миксер, форма за кекс (логично, след като има бъркалки за миксер) и една тротинетка. Заспивам с молба към Господ да си преразгледа плановете за утре и ако е решил да има Апокалипсис докато съм жив, да не чака повече, а да действа още в ранни зори.

Алфа мъжкар

Отварям си очите и си давам сметка, че днес ме чака много дълъг ден. Поглеждам през прозореца с надежда за дъжд, градушка или потоп, но сякаш напук, днес времето си е точно като за лятото. Влизам в дневната и си правя кафе. След малко идват Боримир и Микаела и ми събарят кафето. Чистя бързо и експедитивно. Днес е специален ден и майка им трябва да си почине от техните простотии. Започваме досаден диалог за рокли, гащи, коли, закуска и прочее важни за тях неща. Ето че и мама се появява с бебето. Целувка за нея и стегнато изложение за плановете ми за деня. Ще взема децата и тя цял ден ще бъде свободна да прави каквото си иска. Ама истина ли било?

- Разбира се, Росицо. Мръдни се оттука да им направя закуска и после ще ги изведа. Ще взема и майка ти с мен.

В този момент виждам как тъща ми се опитва да си направи кафе с овесени ядки и кашкавал в пералнята и осъзнавам, че и тя има нужда от почивка. Няма никакви проблеми!

- Диде (тъщата), искаш ли да те оставя на плажа? Ок, тръгваме и те оставям на плажа, а ние с децата продължаваме сами към центъра.

Обръщам се към печката да си направя кафе и чувам въпрос от Росито:

- Значи се насра, а?

Опааа, изведнъж атмосферата се изпълни с напрежение и заряд предвещаващи атомен взрив! Някой се обърка много лошо! Чакай малко, госпожо Явашева, на мен такива въпроси не ми се задават! Аз съм свободен, зрял мъж и мога да правя каквото си искам. Да не съм някакъв мухльо, че така ще ми говориш?! ЕТО, ДОРИ И КНИГА НАПИСАХ, КОЯТО ИЗДАТЕЛСТВО "СОФТПРЕС" ЩЕ ИЗДАДЕ ЕСЕНТА! Обръщам се и отговарям с неприкрита злоба:

- Всъщност не бях толкова пиян и можех доста повече да изпия. Обаче реших да се прибера навреме, за да изкарам децата рано и да ти дам почивка. Изобщо не съм се насирал, а съм изпил само четири. Добре де, шест! Робърт ми сипа последните две зорлем. Той е виновен - знам, че предадох безсрамно приятеля си, но бях притиснат в ъгъла - Плюс това ти откога взе да ми броиш питиетата? Да не би като съм пийнал малко да съм направил нещо лошо? Не гледай колелото, обувките, поставката за ключове и бившата кана за вода като ти говоря! Мен гледай, защото от този въпрос ме заболя - реших да я разсея и да го ударя на чувства, за да я накарам да се разкае, че ме е питала.

Росито ме гледа доста дълго време без да мига и ми каза:

- Аз говорех на бебето, господин Явашев! Сега ще го почистя, преоблека, ще придам приличен вид и на останалите ти наследници и всички вкупом изчезвате навън до вечерта, както ми беше обещал!

Следва зловещо продължение...

П.П: Разбирам, че много от вас са шокирани от факта, че ще бъде издадена книга с моите "произведения", но трябва да разберете, че натискът, на който бях подложен от издателство "Софтпрес", бе нечовешки. Главният редактор предложи бъчва троянска сливова с три еленски бута, а PR консултантката - сексуалните си услуги. За съжаление и двамата ги предложиха на други хора, а не на мен. След дълги и напрегнати двеминутни преговори, договорът бе факт, а ръкописът е предаден за редакция.

Препоръчваме ви още:

Типовете семейства според татко Калоян