Автор: Валентина Вълчева

Може би ще изненадам някого, а може би не.

През ХХ век България е била шестата космическа сила в света. Да, не само Жени Калканджиева го може.

Може го и инженер Иван Стефанов Ночев от Карлово, който записва името си в историята на космическите проучвания като конструира двигателите на модула „Орел”, с които Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната в рамките на мисията „Аполо 11”.

Точно така! Нийл Армстронг прави първите си стъпки към летенето и Космоса, вдъхновен от книгата „Your wings” на българина Асен Йорданов и каца на Луната благодарение на двигателите, конструирани от Иван Ночев. Не е като да не сме дали нещо на света, а в този случай – и на Космоса.

Иван Ночев се ражда на 23 септември 1916 г. в Карлово. Завършва местния техникум и кара стаж в казанлъшкия вонен завод „Арсенал”. По това време постъпва на работа и в Държавната аеропланна работилница на летище „Божурище”. Той е и един от създателите на аеропланната работилница към летището „Марино поле” в Карлово.

През 1942 г. след тримесечна специализация в Германия е приет за студент в Берлинската политехника, но сградата на училището е разрушена при бомбардировка и Иван Ночев се прибира в България. Продължава образованието си в Прага, а после се прехвърля във Виена, където защитава докторската си степен. Междувременно е обикновен работник на летището във Виена, но вече иска да се върне в родината си.

За негова почуда и огорчение, заради „западните” му „упадъчни” разбирания и възпитание, в България той не е добре приет, което го кара през 1951 г. да емигрира в Канада. Там започва работа в Канадаеър. Напук на докторската му степен, Иван Ночев започва живота си в Канада като всеки друг емигрант – отначало като метач по улиците, после като берач на ягоди, докато успее да си спечели мястото на старши инженер във фирма за авиационно оборудване. Едва пред 1956 г. докторската му степен най-накрая прави необходимото впечатление и му спечелва място в американската фирма „Дженерал Дайнамик Корпорейшън” в отдел Конвеър. И тук започва неговата работа в космическите технологии. Най-големите умове в авиоинженерството разработват в пълна дискретност самолети и ракетни системи за целите на НАСА и Пентагона. Тук под ръководството на немския учен Вернер фон Браун нашият изобретател започва работа като главен проектант-инженер на ракетни двигатели, в това число и по програмата „Аполо”.

През 1962 г. Ночев най-сетне получава американско гражданство, променя първото си име на Джон и основава собствена фирма, която нарича „Лансия” (Lancea). Естествено, специализирана в аерокосмическите изследвания. Доста притискан от срокове и изисквания, Ночев продължава да работи върху ключовия момент от програмата „Аполо 11” – двигателите на модула, с който се предвижда да се осъществи първото в историята на човечеството кацане на Луната. И не само. Двигателите трябва след това да успеят да издигнат модула обратно в окололунна орбита и да го скачат с кораба.

И тук се намесва трети българин. Ядреният физик Иван Михов, прекръстил се по американски на Вен Майкълс-Кристофър. Благодарение на неговото изобретение – използването на лазер за определяне на разстоянието до Луната – Иван Ночев успява да завърши конструирането на двигателите за модула „Орел”.

Останалото е история, както казват.

На 20 юли 1969 г. в 22 часа и 17 минути Нийл Армстронг и Едуин Олдрин успешно кацат на Луната, а на 21 юли в 4 часа и 56 минути Армстронг официално стъпва на лунната повърхност. В 19 часа и 54 минути двигателите на „Орел” са включени в готовност да отделят модула от Луната в посока към очакващия го кораб. Те са свързани с 4 болта, които се взривяват при излитането, оттласвайки нагоре едната половина от модула и двамата космонавти успешно се връщат на борда на кораба си.

За своето постижение д-р Иван Ночев е удостоен от Конгреса с отличие за заслуги към НАСА. Въпреки това знаем твърде малко за работата му по обясними причини – през повечето време той работи над проекти, които до днес са с гриф „строго секретно” в архивите на НАСА и Пентагона.

Животът на Иван Ночев зад граница бива следен строго от българските власти преди прехода. През 1970 г. чрез сестра му, която получава от властта разрешение да пътува зад граница, за да се види с него, му е казано, че ако реши да се върне в България, ще бъде приветстван с „добре дошъл” и с почести. Той обаче взема решение да посети родината си едва след промените през 1989 г. Дори определя дата – месец май 1991 г.

За съжаление, завръщането му не се осъществява, защото Ночев внезапно заболява и умира в Сан Диего, Калифорния, на 13 март 1991 г. На погребението, в последния си път, той е изпратен от трима американски президенти – Роналд Рейгън, Джордж Буш, Джими Картър и от елита на НАСА.

Ако обаче погледнем назад в историята на програмата „Аполо”, в нея оставят следа и други двама българи. През 1967 г. в построяването на ракетата-носител „Сатурн 5”, която обикаля около Луната и с която впоследствие Армстронг и Олдрин също стигат дотам, вземат участие проф. Петър Петров и проф. Виден Табаков.

Можем с пълно право да претендираме, че България е основната движеща сила в американската космическа програма. Буквално!

Прочетохте ли Асен Йорданов - българинът, който научи американците да летят?

Снимки: интернет