Автор: Валентина Вълчева

Благодарение на един мистериозно налегнал ме пансинуит, съм си вкъщи. Децата – също. Престолонаследник №2 е заспал блажено в кошарката си, а аз дежуря покрай него да подсещам Престолонаследник №1, че трябва да пази тишина. Прескачам по навик от група в група из Facebook и, разбира се, въпрос на време е да попадна на поредния пост, състоящ се от точно три изречения, в които откривам на първо четене 12 (подчертавам: дванадесет!!!) правописни грешки.

Не се стърпявам и промърморвам нещо нецензурно. Малко неща на този свят могат да ме изкарат от релси и да ме накарат да предпочета да НЕ съм добре възпитана. Неграмотността е едно от тях. Твърдо!

Ама естествено, че Престолоноследник №1 моментално регистрира новата думичка и очичките му светват:

- Мамо, на мен ли?

- Не, маме. На една тука леличка…

- Защо ѝ казваш така?

Вместо да му обяснявам, питам:

- Маме, ти знаеш ли как се пише „съм”?

- Да.

- Кажи ми го!

- СЪ… Ъ… МЪ…

- С „ъ” по средата, така ли?

- Мхм!

- Сигурен ли си? Не е ли с „а”?

- Ами… - замисля се той - … не. „Сам” си е „сам”. Аз не съм „сам”, а съм „съм”.

Да, той е „съм”. И е на пет години. А жената, пуснала поста в групата, е на поне четиридесет. Според твърденията ѝ – с висше икономическо образУвание.

Честно! Ако в зората на социалните мрежи беше дразнещо, а после – смехотворно, вече е обезпокоително. Неграмотността имам предвид. И не просто неграмотността, а откровеното нежелание на неграмотните да се борят с недъга си. Защото да, неграмотността е недъг. Недъг, но лечим. Недъг, с който би трябвало да се борим със същата жар и настървение, с които днес майките на деца с увреждания се борят за правата на децата си.

Какво научих от фейсбук

Според статистиката България се е подредила на 43-то място от възможните 44 по грамотност според международния тест за грамотност на 15-годишните PISA. Първенци сме по неграмотност в Европейския съюз според анализите на Европейската комисия, а в света сме на 53-то място, изпреварени от Тонга, Тринидад и Тобаго и разни други държави, които иначе броим за десети свят. От 113 държави сме на 47-мо място по интелигентност.

Тоест статистиката сочи, че нацията ни е НЕграмотна. (Да, една дума е, точно както „ЗдравейТЕ”, за разлика от НЕ знам, НЕ мога, НЕ искам и т.н.) И проблемът не е само при децата, ако съдим по наличните примери из Facebook. Особено из групите, профилирани за майчинство и бременност.

Да, знам – tova ne e grupa po pravopis, а аз съм „комплексирана усойница”, защото НОЙ ми бърка в очите, когато дойде време да раздава „деЦките”. И явно никоя от новоизпечените майки там, която очевидно има проблем дори с изписването на името на собственото си дете понякога (мога да приложа и скрийншот, за да го онагледя, но правилата на групата, от която съм го свалила, ми забранява, а аз се старая да спазвам правилата)… та никоя от тези жени не проумява, че всъщност един ден, след някоя и друга година, тя ще трябва да държи ръката на детето си, докато то се учи да пише собственото си име. Същото онова име, което дори родната му майка не умее да изпише. И ако децата са нашето бъдеще… Прощавайте, но… що за бъдеще ще създадете вие, момичета?

Не, уважаеми. Статистиката не лъже и не е резултат от поредния таен световен заговор на рептилите, соросоидите, лекарите, фармацевтите и/или извънземните. Неграмотни сме. И ставаме все по-зле. Което за мен е странно (и страшно, разбира се). Редактирам си постове и коментари дори заради една изпусната запетайка или интервал, а в същото време попадам на такива, за които ми трябва помощ от научен сътрудник в БАН, за да разшифровам какво е искала да каже „авторката” („Luskate li si bebetata vecer?” Както искате, така го разбирайте!)

Детето ми недоучено

За „шльокавицата” дори не знам има ли смисъл да отварям дума. Само ще кажа, че видя ли повече от четири думи, изписани на това странно писмо, просто си правя пас. Така че, съжалявам! Може да е нещо много ЕнтелЕгентно, но достатъчно проблеми ми докара проклетият пансинуит – не ми трябват допълнителни причинители на главоболие.

Ако ще ме питате защо продължавам да членувам във въпросните групи обаче, длъжна съм да направя „най-страшното признание”: за забавление. Ето, казах си го! Не, не за да се подигравам на хората там – то се е видяло, че ни „со кратце, со благо”, ни „со малко кютек” ще се оправят нещата (Андрей Ляпчев има авторство върху този израз, ако някой проявява интерес), но понякога имам нужда да се убедя, точно когато силно съм се усъмнила в себе си, че има и по-зле от мен. Човещинка, дето е рекъл литературният герой!

Та понякога ми се иска просто така… между другото… да напомня на тези войнстващи защитнички на свободата на „свободното” слово (да, НЕграмотността имам предвид), че всъщност ограмотяването е част от майчинството, при това съществена. Защото утре никой няма да се сети да пита детето ви дали като бебе е захранвано с домашни манджи или е кърмено до тригодишна възраст, нито ще го питат защо е или не е ваксинирано, но ще го скъсват от подигравки, защото майка му е написала в профила му за рождения ден „Chestit prazDnik, slUncO!” И не дай си Боже, то да е отговорило на същото ниво!

Така че да, прави сте – маЕчЕнските групи във Facebook са за „vzaimopomosh” и част от помощта, която ви се предлага/оказва, е да ви се показват пропуските в правописа, които понякога са дребни, но в голяма част от случаите са безумно потресаващи за времето, в което имаме възможност да живеем. Ако за вас това са досадни подробности, имайте предвид, че понякога от една пропусната запетайка се умира. Питайте някое „педи”, ако не ми вярвате!

Препоръчваме ви още:

Аз и майчинските групи

Синдромът "Мили мами"

За какво й е на госпожата книга?