Как да говорим с децата, какви навици да им създаваме, за да ги предпазим от влиянието на улицата, как да ги мотивираме да учат, да помагат вкъщи, да си лягат без капризи (списъкът може да продължи още една страница). Краткият отговор на всички въпроси е един – престанете да си играете на идеални майки.

За кого се стараете?

Да бъдеш майка днес е значително по-сложно, отколкото преди 100 или 50 години, въпреки че се появиха много изобретения, чиято цел е да облекчават отглеждането на децата. Сложно е преди всичко, защото родителите получават много противоречива информация.

За да се ориентират как да отглеждат децата си, младите майки започват да четат форуми и се сблъскват с невероятния брой упреци и с агресията на жените, които правят нещата по-различно от тях. „Как въобще можеш да мислиш за изкуствено хранене?“, „Какво значи „ако нямам кърма“?“, „Генерирай кърма със силата на мисълта, иначе ще те линчуваме.“ Така примерно се обсъжда въпроса за храненето на новороденото в майчински групи и форуми. Подобни емоции и агресивни нападки се изливат върху всяка жена, която рискува да попита или да обсъжда това, което я вълнува.

И не са само форумите. Майките постоянно са принудени да се подчиняват на някакви неписани сектантски правила и суеверия от съвършено чужди хора, които ги съветват как да бъдат добри родители. Кой е създал стандарти за това? Кой изобщо има право да изисква нещо от тях? Тези въпроси се задават често. Майките се чувстват неловко заради своя „егоизъм“ и не знаят какво още да направят за детето си, опитват се да станат идеални родители. В крайна сметка вредят на себе си и на децата.

Почувствай се лош родител

Майката трябва да бъде доволна

Майката не трябва да бъде идеална и не трябва да се обвинява, че в нещо не е достатъчно опитна, че не е достатъчно всеотдайна, че няма право - това е вредно за детето. Майката трябва да бъде здрава и отпочинала. Сита и способна да държи очите си отворени, без клечки между клепачите.

Полезно е веднъж завинаги да се откаже от мечтата да стане идеален родител, защото в състезанието за титлата „идеална майка“ е невъзможно да останеш спокоен. Митичната идеална майка кърми при всеки писък на детето, лишавайки го от възможността да огладнее наистина и да разбере, че в този живот можеш нещо да постигнеш, за нещо да помолиш, да почакаш. Идеалната майка старателно възпитава безволево, нетърпеливо и капризно дете, което е свикнало с един писък да получава храна и да мълчи.

Идеалната майка затрупва детето с играчки, които не е имала в своето детство. В резултат детето не цени старанието й и не се учи да пази предметите, защото не разбира смисъла на загубата.

Идеалната майка не допуска ситуации, в които детето може да се разстрои, да се разплаче или обиди. И то пораства инфантилно, мързеливо, безотговорно и безхарактерно. Живее цял живот с майка си и не може да се откъсне от топлата й гръд. Нима това ви е нужно?

13 ненужни съвета към младата майка

Идеалната майка е враг на себе си

Освен това майката, която неуспешно се стреми на бъде идеална, започва да се съмнява в себе си, да се обвинява, че днес е сгрешила, а вчера не е била достатъчно всеотдайна, а онзи ден е заспала по-рано без да дочака часа за лягане по режим. Идеалната майка успешно достига до финала на отпуска си с пълен букет от симптоми на емоционално прегаряне. Тихо ненавижда и детето си, и мъжа си, и колегите, които не могат да я познаят и се отдръпват при среща, защото е непредсказуема и неадекватна. И няма разумно обяснение за поведението й.

Какъв е резултатът? Искате ли да се похвалите във форумите и да разказвате каква добра майка сте?

Добре, да допуснем, че всички са прочели, възхитили са се и са ви завидели. После какво? Майчинските надбавки увеличиха ли се? Отношенията с детето ви подобриха ли се? Не. Нищо подобно не се е случило освен това, че сте се измъчили и намразили детето и майчинството.

Нереалните изисквания

Когато чета изискванията, които се поставят пред идеалните майки, косите ми настръхват. Това физически не е възможно. Глупаво е да се опитваш да надскочиш тавана, пробивайки го с главата си. Бих посъветвала сериозно да претегляте всеки съвет според източника му. Не е възможно при живо, активно и лазещо навсякъде дете да работите съсредоточено. Невъзможно е да спите с прекъсване, да се събуждате при всеки плач и да се наспите. Невъзможно е да успеете да свършите всичката домакинска работа, да готвите със слинг, да водите блог, а вечер да пишете дисертацията си. Няма чудеса.

Какво научих от майките на София

Какво значи за вас добра майка?

Помислете или по-добре напишете какво означават за вас думите „достатъчно добра майка“. И наистина ли е възможно да се превъплътите в желания образ като се съобразявате и с интересите на мъжа си? Напълно възможно е половината неща от списъка да не са ви необходими. Добавили сте повече точки, защото така е модерно, препоръчват ви го във форумите или по списанията.

Това, което наистина е нужно на всяка майка, е преди всичко да се погрижи за себе си. За да е в добро физическо състояние, да е емоционално адекватна. Ако тези условия не са налице и хоро да играете и целия дом да окичите с цветя, на детето няма да му бъде добре.

Децата са емпати. Нямат нужда от нова играчка, ако мама е прецакана. Много пъти съм забелязвала, че ако на следващия ден ми предстои не особено приятно или стресиращо събитие, децата стават непоносими. Трудно ми е да ги сложа да спят, започват да шумят, да се дразнят, да капризничат.

Защо? Защото всички деца разчитат емоционалното състояние на майка си и започват да го демонстрират. Може нервно да подскачате наоколо и да успокоявате разбушувалия се тайфун, но собственият ми опит показва, че нищо не помага, докато продължавате да нервничите, а плачът на детето още повече ви напряга.

Захвърлете всичко и се успокойте. От личен опит знам, че когато се дистанцирам и се погрижа за емоциите си, децата автоматично се успокояват. Ако започна да им се карам, да се усмирят, да не тичат, да легнат да спят, ще са ми нужни много повече от 30 минути, времето за което аз мога да подредя мислите и чувствата си.

Правете същото. Опитайте да успокоявате себе си, а не детето. Откажете се от безумната идея да бъдете добри в очите на някой чужд, непознат, който живее само в интернет. Трябва на вас да ви е добре. Тогава и на детето ще му е добре. Освен това нещо, което е сработило при друга майка и нейното дете, може да не сработи при вас. На наистина добрите майки им се налага всеки път да търсят ново решение.

Съобразете се със своя комфорт и благополучие, вместо да се тормозите от мненията на неизвестни експерти за възпитанието на детето. За цялото семейство ще е по-добре да се научите да поставяте своите интереси на първо място в йерархията – над капризите на детето и над безмозъчните съвети на другите.

Автор: Олга Юрковска

Препоръчваме ви още:

Из групите на майките

С какво да наплашим родителите днес?

Основи на екологичното общуване с млади родители

Автор: Мая Цанева

Скъпи мой бъдещи съпруже,

Обичам те. Знам, че вече сме обявили датата на сватбата, майка ти си е купила рокля, моята – също, но ми се струва удачно ти прочета какво пише с дребен шрифт на моя „етикет“. По-добре сега, отколкото после, когато след като сме се „взели“, връщането става по-трудно.

И така, любими мой, както знаеш аз не готвя с удоволствие. Няма вълшебна целувка, подпис в общината или пръстен, които да ме накарат да стана втора Марта Стюарт. Да, същата онази от кулинарната телевизия, не баба Марта. Спомняш ли си онази спаначена супа с плаващи като лодки листа над водата... Да, вече знам как я обичаш, но и двамата има още много да готвим, да ядем и шедьоври, и странни манджи, и да се учим. Знаеш къде е содата за хляб, нали... Ако смяташ, че стомахът ти няма да ме понесе, имаш време да се откажеш. Не очаквай чудотворна промяна и продължи да готвиш с удоволствие, за да се храним, за да живеем щастливи.

Знам колко мразиш да пипам техниката вкъщи. Няма как да предвидиш дали няма да изтрия харддиска на лаптопа по случайност или дали няма да разбъркам програмите на телевизионния приемник. Съжалявам, че изтрих флашката ти с последния проект. Случвало ми се е, и ще се случва, да причинявам технологични бедствия, макар че се опитвам да стоя далече от техниката. Считай се за предупреден и си купи допълнителен диск, ако решиш да рискуваш да останеш с мен.

Писмо до бъдещата ми жена

Готов ли си наистина да се сродиш с моето СТРАХотно семейство? Помниш ли как столът под теб се счупи на първото ти гостуване вкъщи... При толкова дъщери всеки потенциален зет преминава изпитание. Е, вече седиш стабилно на масата ни, но ще ти отнеме още време да свикнеш с нашия английски хумор, понякога остри мнения и вицове за адвокати. Понякога ни е трудно и на самите нас, а камо ли на теб...

Когато се оженим, те ще станат и твое семейство. За твоя радост чичо ми разказва без свян вицове за тъщи, но аз не ти препоръчвам да правиш същото. Ако нямаш търпение да чуеш от алфа до зет доказателство на математическа теория, също помисли дали не искаш да се откажеш. Ако приемеш, ще спим на дивана в хола у мама за Коледа, а децата ни ще имат любими баба и дядо, които знаят и как да ги обичат, и как да им се скарат.

Сега идва трудната част. Спомняш ли си кога станахме гаджета? Първо бяхме приятели. После те направих домашен майстор вкъщи и ти поверих любимите си цветя, а после те разкритикувах рязко за облеклото ти. Междувременно те отблъснах, а накрая се влюбихме.

Наясно си, че аз не съм лесна. Дълго говорих за „теб и мен“, не за „ние“. Но вече сме заедно достатъчно дълго време, а колкото по-дълго гледаме в една посока, толкова повече ми е трудно да продължа сама. Вече сме „ние“, но винаги ще запазя моето лично пространство, мнение и една малка, но силна част воля да остана свободна, дори и с пръстен на ръката.

Ти не искаше жена тип „боса, бременна и до печката“ и няма да я получиш. Ако си размислил по този въпрос, сега е времето да кажеш. Ако се оженим, ще споделим любов, уважение, подкрепа и предизвикателен живот, в който едва ли ще мога да ти закърпя качествено чорапите, но ще знам къде да намеря любимото ти вино или да организирам почивка за един час.

И накрая, най-важното. В дъното на „етикета“ ми пише: „Не мога да ти обещая, че ще те обичам вечно. Ще съм с теб дотогава, докато виждам в теб мъжа, повярвал на 100% в мен, който ме приема, такава, каквато съм, уважава свободата ми, и ме прегръща така опияняващо, както онази вечер преди няколко години.“ След онази вечер ти пратих съобщение: „Ако ме целунеш, ще отвърна“. Днес мога да ти кажа: „Ако останеш, ще те обичам“.

Препоръчваме ви още:

Компромисите, които превръщат зимите ни в лято

10 неща, които щастливите двойки НЕ правят

Думите, които спояват връзката ни

Навън е 2019-а, а хората все още спорят за феминизма и продължават да живеят със стереотипите си. Уморих се и реших да разкажа за феминизма на тези, които все още не вдяват.

Какво изобщо е феминизмът?

Феминизмът е обществено движение, което се бори за равноправие между мъжете и жените.

В какъв смисъл равноправие? Сега всичко е ок. Жените могат да работят и да правят всичко, което искат. Какво не е наред?

Само на пръв поглед изглежда, че всичко е наред. Но ако задълбаеш, в която и да е сфера на човешкия живот, можеш да видиш неравенството между мъжете и жените.

60% от жените ежемесечно страдат от силни менструални болки (нарича се дисменорея), при това 15% от жените страдат от тежката й степен, болките са съпоставими със сърдечен пристъп. Дисменореята обаче се среща в научни изследвания 42 хиляди пъти, а импотентността 250 хиляди пъти. Дори мигрената се описва в 630 хиляди изследвания, макар че от нея страдат 4 пъти по-малко хора. Колкото по-малко изследвания, толкова по-малко помощ и лекарства.

Жените печелят с 25% по-малко от мъжете на същата длъжност. На жените между 20-30 години им е по-трудно да си намерят работа.

През 2017 г. (б. р. по данни за Русия) са регистрирани повече от 4 хиляди изнасилвания (при това едва 10% от жертвите търсят помощ и защита). През 2016 г. са регистрирани около 15 хиляди случая на насилие в семейството, при това в 9,7 хиляди от случаите пострадалите са момичета и жени.

В парламента жените са 14 %. В политиката не са повече. Нямa кой да опонира на мъжа политик, който смята, че осакатяващото женско обрязване е нормално.

Принцеси има само в приказките

Ето, аз съм жена и никога не съм се сблъсквала с дискриминацията. Струва ми се, че проблемът е измислен. Ако си умна и трудолюбива, всичко ще постигнеш!

Наистина много жени постигат успех, въпреки дискриминацията, но ако на някой му е провървяло и не се е сблъсквал с нея, това не е основание да смятаме, че другите са имали същия късмет. По същия начин повечето хора никога не се сблъскват с крадци и убийци, не боледуват от рак и не попадат в самолетна катастрофа. Освен това имаме закони и правила – престъпниците ги задържат, болните ги лекуват, пострадалите ги спасяват. Можем да разглеждаме феминизма като създаване на такива правила. Няма значение, че в момента не са нужни (все пак не четете Наказателния кодекс за лека нощ). Важно е да сработят тогава, когато е трябва. Всичко може да се случи. Днес момичето уверено работи и постига успех, утре тъпият му шеф не го назначава в мечтаната компания, защото е на 28 и „часовникът Ви тиктака толкова силно, че сигурно ще ви задържат на летището, ха-ха-ха“. Късно ще е после да пишем постове във фейсбук.

Вижте, не трябва да се говори, че мъжете и жените са еднакви. Жените също имат някои свои особености – предменструалния синдром например.

Разбира се, мъжете и жените се различават физиологично, но това има значение само в бокса или за местенето на камъни, а не в офисната работа. Няма никаква женска загадъчност или особена женска логика. Жените не се различават от мъжете емоционално дотолкова, че това да влияе на деловите или личностните им качества. Женските странности са резултат от стереотипите в рекламите и културата.

Мъжете също страдат от стереотипи. Плешив и дебел? Ти вече не си алфа мъжкар! Не изкарваш много, не разбираш от коли и спорт? Ти не си с нас! Не можеш ли да се защитиш? Ти какво… плачеш ли? Парцал! Сигурно и пенисът ти е малък!

Мъжете се раждат с бодли

Като стана дума за рекламите… какво като рекламата е сексуална? Защо феминизмът се бори против това?

Сексуалната реклама всъщност подхранва стереотипите за жените. Благодарение на рекламите, у много хора се създава усещането, че жената е капризна, вятърничава, непостоянна, фиксирана в сексуалността (но се пречупва). Тя обича скъпи розови красотички и козметика, обича да бъбри с приятелки. После жената става майка, после свадлива свекърва, а след това грозна бабичка.

Стереотипите от рекламите проникват в живота. Хората се стараят да живеят като в рекламите и копират образите им. Част от жените смятат, че трябва да живеят тихо, че най-висшата им ценност са женската енергия и традиционните ценности. Част от мъжете смятат, че пияната жена задължително е плячка, а мъжете са самци и трябва редовно да правят секс.

По-горе писах, че мъжете също страдат от стереотипите. Представете си, че сте мъж и започвате работа в екип, в който 70% от колегите ви са жени. По време на събеседването жената HR ви казва: „Знаете ли, вие сте много подходящ за нас, но ни притеснява, че сте твърде млад.“ Агресия, разпуснатост, разбирате ли ме? Бихме искали да избегнем това… " Навярно ще се почувствате неудобно и ще ви се прииска да кажете: „Какво говорите? Аз не съм такъв…“

Добре, ами радикалните феминистки? Те са вбесяващи! Защо тровят хората непрекъснато?

Действително, във феминизма има радикални направления. Някои например възприемат всеки секс с мъж като насилие (и всички мъже като потенциални насилници). Радикалните феминистки смятат, че основен проблем на съвременните жени е патриархалната система. От тяхна гледна точка тя потиска жените. Радикалните феминистки често атакуват брандовете, които според тях са неетични, преследват политици и общественици. На мен самия това невинаги ми харесва. Често действията на радикалните феминистки ми изглеждат като рекет, някои дори ги наричат тероризъм.

Но аз разбирам защо действат така и смятам, че действията им в глобален аспект са полезни. И досега светът е силно несправедлив към жените. Светът е като танкер, има огромна инерция. Не можем просто да го избутаме и да кажем: „И така, сега ние уважаваме жените!“ Това нищо няма да промени. За да настъпят истински промени, танкерът трябва да се бута в правилната посока с повече сила, отколкото е нужно. Когато курсът му се промени, натискът може да престане.

Живеем в общество, което се променя, в него има по-малко дискриминация по пол, раса и произход, по религия и сексуална ориентация. Когато светът се промени, натискът на радикалния феминизъм и другите радикални движения ще отслабне от само себе си – светът вече няма да има потребност от това. Така че, ако ви вбесява радикалният феминизъм, ще е по-лесно просто да почакате.

Да отгледаш син без предразсъдъци

О`кей, а откъде е това неравноправие? Защо им е на мъжете да ограничават жените?

Женската дискриминация има богата история, за която са написани много книги. Ако ви е интересно, можете да започнете с „Вторият пол“ на Симон дьо Бовоар.

Струва ми се, че в съвременното общество дискриминацията е следствие от стереотипите. На едни хора още в детството се внушава, че жената е дете в сексуално тяло. Други се страхуват, че утре феминистките ще победят и всички жени наоколо ще станат лесбийки с небръснати крака. Трети живеят със стереотипите си за феминизма.

Едни пичове обаче ме притесняват най-много. Удивително е когато трийсетгодишен мъж може да се ориентира в най-сложните IT системи, но не може да си напише „домашното“ и да вникне в явлението, което яростно критикува.

Добре, стига. Какво е важно да знаем за феминизма?

В съвременния свят жените са 2/3 от човечеството.

Феминизмът се бори за равни права на мъжете и жените.

Ако не сте жертва на дискриминация, това не значи че тя не съществува.

За да постигнем равни права, трябва в политиката, икономиката и културата да има повече жени.

Жените нямат физиологични или психични особености, които им пречат да бъдат наравно с мъжете в повечето ситуации.

Жената може да прави с тялото и живота си, каквото иска.

Стереотипите в рекламите са нещо лошо.

Феминизмът и освобождаването от стереотипите са полезни са всички хора – и мъже, и жени.

Преди да критикуваме нещо, първо трябва да се опитаме да го разберем по-добре.

*Авторът е Сергей Король - „пишещ редактор, медия директор, копирайтър-призрак и гонзо-журналист“

Препоръчваме ви още:

Кукла за момчето, кола за момичето

За стереотипите във възпитанието

Истинска жена

Как преживях един месец, съгласявайки се с всичко

„В Бразилия и Япония хората никога не казват „не“. За тях това е проява на лошо възпитание, защото с отказа си могат да обидят събеседника. Затова японците са известни по цял свят като най-вежливата и деликатна нация, а бразилците като най-щастливата. Какво би станало, ако опитаме да казваме на всичко „да“ в нашата реалност? Реших да проведа експеримент и живях един месец, съгласявайки се с най-невероятни предложения.“ – казва авторката на експеримента Кира Фетлисова.

Фитнесът

Вселената разбра за моето решение буквално след два часа, когато тръгнах към фитнеса.

- Имаме промоция на заниманията с личен треньор. Първите две са безплатни. След това предлагаме специални отстъпки. Искате ли да опитате? – посрещна ме с оферта момичето на рецепцията.

Предвид постоянните ми пътувания и плаващото работно време, заниманията с личен треньор ми звучаха нереалистично, но тъй като все пак бях започнала експеримента си, без да се замисля приех. Треньорът Кирил се оказа симпатичен шегаджия с огромни татуировки по раменете. На думите ми, че имам нужда да укрепя гърба си, защото твърде много седя, той загадъчно се усмихна и отвърна: „Ще го укрепим.“ После ме подложи на едночасов маратон по тренажорите в комбинация с клекове и скачане с въже.

"Това не беше разумно „да“!" , паникьоса се мозъкът ми, когато тялото съвсем се изтощи и ми се прииска да псувам.  -"В какво се забърках? Може би ми стигат експериментите? Няма да издържа месец." - Мозъкът ми измисляше драматични сюжети как умирам от изтощение на някой тренажор.

- Браво на Вас! Такова натоварване обикновено правя на третата тренировка. На първата тестваме тялото, за да разберем какви са възможностите му. Вашият организъм наистина може много. – гласът на треньора се посипа като манна небесна. - Не забравяйте да отидете в сауната да загреете мускулите, за да можете да станете от леглото си утре. Ако не успеете, обадете ми се, ще ви помогна. - Залата се озари от блестящата му усмивка и заразителния смях.

Защо тичам?

Работата

Работата веднага ми поднесе няколко изненади, с които можех да проверя вярата в собствените си възможности.

- Кира, ще напишеш ли сценарий за любовен спектакъл, нещо с парфюми?

- Може би. Но аз не съм сценарист… Аз съм лайф коуч, писателка и експерт по парфюмите.

- За човек, който много пише и непрекъснато слуша историите на хората, няма да е трудно да измисли един любовен сценарий. Просто опитай. Сигурна съм, че ще ти се получи. Не забравяй Фройд.

После звънна един клиент:

- Кира, препоръчаха ми Вас като имиджов аналитик. Бих искал да анализирате социалните акаунти на жена ми, а след това да отидете на една нейна среща, на която няма да присъствам и да наблюдавате отношенията й с един мъж. Струва ми се, че имат връзка. Аз не съм светец, затова мога да приема един лек флирт. Но ако нещата са по-сериозни… През последния месец жена ми много се разхубави. Прекрасно разбирам, че не е заради мен. Но ми се иска да запазя брака си.

- А кога ще бъде срещата й?

- След седмица. Съгласна ли сте?

- По принцип молбата ви е за детектив, но добре. За една вечер и анализ в социалните мрежи съм съгласна.

Така се превърнах в сценарист и детектив с функции на имиджов аналитик. Хареса ми. И бракът им беше спасен.

Как излетях от клетката

Срещите

Във фейсбук отдавна ме преследваше някакъв странен тип, с не по-малко странни комплименти: „Княгиньо, Вие сте прекрасна!“ Канеше ме да пием кафе и да ходим на изложба. Всичко това продължаваше почти 3 години. Аз отговарях само: „Княгинята е заета.“ или „Княгинята е омъжена.“ Така почитателят ми постепенно премина в отстъпление за няколко месеца. Интересно дали ще се появи сега? Ако това се случи, ще има шанс да се видим на кафе.

Докато си мислех за него, получих съобщение в месинджъра: „Княгиньо, вие сте прекрасна. Искате ли да пием кафе?“

„Да го направим. Изберете време и място!“

„Какво, веднага ли? Вие винаги ми отказвате? Как така се съгласихте изведнъж?“

„Днес разположението на планетите е подходящо. Не пропускайте шанса си, иначе ще се откажа.“

„Кафе „Ванили“ устройва ли ви?“

„Да. До скоро.“

Проучих профила на странния кавалер. Преподава политология в университет, участвал е в телевизионни предавания. Изглежда относително адекватно, като изключим странното обръщение „княгиньо“. Да видим какъв ще се окаже на живо. Мислено го нарекох „княза“.

Рядко отивам навреме за среща, но да закъснееш с 15 минути в големия град е нормално.

За срещата с княза също закъснявах с 10-15 минути. Нека почака, да се поизнерви. За капак излезе заваля обилен сняг и задуха леден вятър. Закъснението ми от 15 минути се проточи до 30-40. Звънна телефонът:

- Княгиньо, пристигнахте ли?

- Не, закъснявам. А Вие?

- Аз също. Наберете ме като пристигнете.

С 45 минути закъснение се добрах до „Ванили“, съблякох студеното си мокро палто и се заоглеждах за княза. Никъде не се виждаше.

- Очакват ли Ви? – попита някакъв сервитьор.

- Да, един мъж…

- Тук има много мъже. Изберете си. Може би ще откриете вашия – подсмихна се сервитьорът и изчезна.

Набрах неизвестния номер, от който ми беше звъннал княза.

- Катедра по политология, слушам Ви. – каза възрастен женски глас. От изненада затворих и написах на княза съобщение в месинджъра. Отново ми позвъниха от неизвестния номер.

- Пристигнахте ли?

- Да, пристигнах. А Вие къде сте?

- Аз не дойдох. Приятно прекарване. Ха-ха-ха…

Последва истеричен смях и сигнал за прекъсната връзка.

Хм. Явно мъжът толкова дълго е чакал да се съглася да пия кафе с него, че е решил да си отмъсти като не дойде. Интуицията ми не ме подведе. Беше странен тип. Но пък съм в приятно кафене. Сама. Тук има много други мъже, сред които сервитьорът ми предложи да избирам. Защо да не послушам съвета му, все пак аз продължавам да казвам „да“. „Не“ каза князът, не аз…

- Намерихте ли мъжа? – появи се отново сервитьорът с дразнещите си въпроси.

- В процес съм. Може би ще ми помогнете? Как мислите, какъв мъж ще ми подхожда за разговор на чаша кафе?

- Мисля, че онзи брюнет с очилата. Чете английски вестник, но явно му е скучно. Чужденец е. Зле говори езика ни.

- Супер. Благодаря за препоръката.

Отправих се към симпатичния брюнет с пухкави устни и вестник в ръцете. Като ще играем, да играем. Експериментът си е експеримент.

- Здравейте! Казвам се Кира. Аз съм журналист и писател. Имате ли нещо против да се присъединя към Вас за чаша кафе?

- Здравейте! О, вие говорите английски и сте журналист! Прекрасно! Разбира се, заповядайте. Ще се радвам. Може би ще ми разкриете тайната – защо местните хора толкова малко се усмихват и толкова рядко казват „да“?

Така започна нашето приятелство с Матю от Лондон…

Колко е важно да си НЕсериозен

Вместо заключение

Да казваме „да“ вместо „не“ означава да отворим вратата си към нови хора и нови възможности. Хората и възможностите са най-различни. Така започваме да разбираме по-добре себе си и своите задръжки. Осъзнаваме къде свършва зоната ни на комфорт и къде започват приключенията. Някои „не“-та се диктуват от изплашения ни мозък, други от интуицията. След един месец под мотото „да“ аз разбрах, че мога много повече, отколкото предполагам. Че хората, които ми предлагат да изпитам себе си в ново амплоа, ме виждат такава, каквато все още не съм. Но за тях аз вече съм такава.

Силно ви препоръчвам да направите този експеримент, ако сте загубили вкус към живота. По-добре отрано отбележете всички категорични „не“, за нещата, които никога не бихте направили, например никога няма да убиете някого, да изневерите, да ядете месо, ако сте вегетарианци. И тогава процесът на пребиваване в „да“ ще бъде максимално безопасен и интересен.

Препоръчваме ви още:

 Животът е курав и сурав

Живот по мярка

Обичай се, момиче

Един от най-обичаните съвременни автори – Добромир Банев, ще отпразнува 50-годишен юбилей на 30.01. Броени дни след това ще бъде премиерата на най-новата му книга с интимна лирика „Любов до синьо“ (издание на „Персей“). Някои от стихотворенията му, включени в нея, вече предизвикаха фурор в социалните мрежи. Премиерата ще се състои на фаталната, но щастлива за поета дата 13.02. от 18.30 ч., в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Добромир Банев е любим поет, писател и публицист, в чиито творби модерните градски хора често припознават собствените си емоции и преживявания. Роден е на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. „Любов до синьо“ е седмата му книга след „Еднакво различни“ (2011), „Абсурдни времена“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2013), „Абсурдни времена 2“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2014), „В понеделник ще е късно (2014), „Зад огледалото“ (заедно с Маргарита Петкова, 2016) и „Аз съм в другото такси“ (2017).

Когато се разминаваме с хората в живота си, ние разпознаваме собствените си лица. Понякога, колкото по-бързо вървим един към друг, толкова повече се отдалечаваме. Любовта е синя като небето, непредвидима като море, неудържима като болка, неустоима като цвета на очите, които я обещават. И ние всички до един се надяваме да станем нейни избраници.

Любовта е в бистрото отсреща, в клоните на есенните дървета, в неподправената прелест на снега, в разцъфтелите поляни и лятното слънце, което знае да обича безусловно. Докато сезоните се сменят, ние съществуваме в безвремието на града, където една малка стая пази тайните на нашите целувки. Далеч от суетата, ние се обичаме до припадък, а най-малкото съмнение в чувствата на другия ни завръщат с още по-голяма сила към същата тази любов, защото да си отдаден някому, е изпитание, което си струва да бъде преживяно.

За това става дума в „Любов до синьо“. Книга, изпълнена с надежда и увереност, че най-доброто винаги предстои. Добромир Банев не дава рецепти за това как да обичаме. Той само ни припомня кои сме, за да продължим уверено напред, уповавайки се на любовта във всичките ѝ измерения и форми. До сетен дъх.

Препоръчваме ви още:

Стената

Жената с търсещия поглед

Обикновената жена

"Пътуващи приказки“ е колекция от 15 детски приказки, събрани от цял свят и написани от деца, принудени да напуснат своите домове в търсене на по-спокоен и безопасен живот. Освен оригиналните текстове, всеки разказ е преведен на български и английски език и е допълнен от автентична детска рисунка, вдъхновена от историята. Нестандартният формат на книгата я прави още по-интересна за малките читатели, като освен магията на детските приказки, тя предлага и интерактивна част, в която те ще могат сами да довършат рисунките. 

ЗА МИШКАТА И КОТКАТА

Един ден една малка мишка казала на своята майка:

- Аз вече съм голям, остави ме да изляза сам и да си поиграя навън.

Майката мишка била много грижовна и винаги била близо до своето мишле, но като видяла колко е пораснал синът ѝ и колко много искал да опознае външния свят, тя най-накрая се съгласила.

Мишокът бил повече от щастлив – той изтърчал горд, защото вече се чувствал пораснал мишок. Обикалял напред-назад, изпълнен с радост. Изведнъж пред него изскочило малко котенце. „Ура! Ще си имам дори и нов приятел!“ – помислил си той.

 Котенцето също било за пръв път само навън. Щом видяло малкото мишле, то се приближило бавно и очаровано казало:

- Искаш ли да си играем? - Котенцето веднага се съгласло.

Двете малки животинки започнали да се забавляват. Боричкали се и се въргаляли по земята, боксирали се с лапичките и си хапели ушичките, после си гонели в кръг опашките и увлечени в играта, забравили за всичко останало, докато слънцето не започнало да залязва. Тогава  те се разделили като си обещали утре пак да се видят да същото място.

Двете животинчета се прибрали вкъщи и нямали търпение да разкажат на майките си. Първо започнало мишлето:

- Ако знаеш колко се забавлявах само! Запознах се с нов приятел и си играхме през целия ден. Когато излизам вече няма да съм сам!

  Майката се замислила и казала:

- Това е много хубаво, синчето ми, разкажи ми повече за твоя приятел. Как изглежда той?

- О, мамо, само ако можеше да го видиш! Малко е по-голям от мен, козината му е мекичка като коприна и има дълга и рунтава опашка. Когато говори, казва „мяу, мяу“.

Майката мишка спряла да слуша какво говори сина ѝ. Тя почуствала, че ще припадне, било цяло чудо, че детето ѝ било още живо!

- Мое малко дете, приятелят ти е котка! Тези създания ядат мишки. По-добре си стой вкъщи, за твоя собствена сигурност.

Мишлето не разбрало и дума от това, което казвала майка му. Как може такова сладко малко приятелче да яде мишки?!  

Когато котето се прибрало в своята къща, то също заразказвало превъзбудено. Майката котка била много доволна да види сина си толкова щастлив и поискала малкото котенце да ѝ разкаже повече за своя нов приятел.

- О, мамо, само ако можеше да го видиш! Той е много по-мъничък от мен, има малка тънка опашчица и не говори като нас, а само казва нежно „църрр, църрр“.

- Малък глупак! – извикала майка му - И ти не го изяде? Това е било мишка, а мишките са това, което ядем. Котките ядат мишките. Винаги е било така и винаги ще бъде така. Утре трябва да го намериш и щом го видиш, да го хванеш в лапите си и да го удушиш! Разбра ли ме?

Котенцето не можело да повярва на ушите си. Да го изяде?! Но тогава с кого ще си играе? То се обърнало към баща си за помощ, но и той потвърдил казаното:

- Мое дете, послушай майка си. Котките ядат мишки откакто свят светува. Утре трябва да ни покажеш що за котка си ти. Веднага щом малкият мишок се приближи до теб, трябва да скочиш върху него и да го победиш. Докажи ни, че си истинска котка!

Когато утрото настъпило, котенцето излязло навън, за да търси мишлето, но от него нямало и следа. Тогава то видяло малка дупчица и когато погледнало в нея, разпознало малките блещукащи очички, които го гледали. С най-сладкото си и нежно гласче, котето казало:

- Здравей! Излез навън да си поиграем, както вчера.

Но малкото мишле отговорило тъжно:

- Никога! Всичко, което твоите родители са ти разказали вчера, моите го разказаха на мен.

И така, историята, в която котето научило за мишките и мишлето, което научило за котките, свършва тук.

Лина Салех Али, 11

Иман Салех Али, 12

Алжир

About the Cat and the Mouse

One day, a little mouse said to his mother, “I’m big now. Let me go outside and play on my own. It’s not fair to keep me cooped up in this hole.”

The mouse’s mother had always watched over him carefully. She feared the dangers that threaten small mice. Most of all, she feared the cat, who would pounce on her child and eat him.

But at last, seeing how much her son had grown and how keen he was to explore the outside world, she agreed. “Very well, but don’t stay outside too long, and, above all, beware of the cat. He is our greatest enemy.”

The little mouse was thrilled. At last his dream was coming true. He was going outside alone, with no parents to scold him.

He ran outside, cheerful and proud. He felt like a grown-up mouse. He could go anywhere he wished, all by himself. He scurried around. Sometimes he stopped and raised his head, looking to the left, then to the right. Then he ran back and forth, delirious with happiness.

He was full of his new-found joy when he saw a little cat. “Oh, hooray,” he said to himself. “I can have a nice friend if this pretty little creature will play with me.”

The kitten was also out on his own for the very first time. As soon as he saw the little mouse, he said to himself, “What a pretty, sweet little creature. If only he wants to play with me!” He approached the little mouse as softly as he could.

The little mouse was delighted. “Do you want to play with me?”

The cat replied, “Yes, I do!”

The two young animals began to play tag. They wrestled and rolled on the ground. They boxed with their paws. They bit each other’s ears. They ran around in circles, chasing each other’s tails, but always gently, delighted with their game.

They forgot everything else until the sun began to set. The little mouse said to the kitten, “That’s enough for now. I’m afraid Mama will scold me. Goodbye.”

The kitten replied, “I’m sorry we have to stop. Goodbye. But tomorrow morning we’ll meet again and play like we did today.”

The little ones returned to their homes. When the mouse saw her son, she was relieved.

“Where were you, my child? I was so afraid for you. You were gone the whole day. I was very worried. I was afraid the cat had devoured you. Never stay outside such a long time! It’s not safe.”

But the little mouse was full of the day’s fun. He was impatient with his mother’s warnings. Finally he interrupted, “Oh, if I told you everything… I made a friend. We played together all day long. Oh, Mother, if you could see how cute he is, how handsome, how friendly. I’m sure you would like him. From now on, when I go outside, I won’t be alone. Now I have a friend to play with, from morning till night.”

His mother grew thoughtful. “Yes, my son, that’s good. But tell me a little more about your friend. Can you describe him to me?”

“Oh, Mama, if you only saw him! He is a little bigger than I am but not too much. And his head is a little large and round. And his fur is as soft as silk, so nice to stroke. And he is yellow, and his tail is about that long and thick. And he doesn’t talk the way we do. It’s so pretty to hear him. He says, ‘Me…ow! Me…ow! Me…ow!’ Or he says, ‘Me…ew! Me…ew! Me…ew!’”

Mother Mouse was no longer listening. She had nearly fainted. What she had dreaded most had happened. It was a miracle her child was still alive.

“My dear child, your little friend is a cat! Creatures like that eat mice. He must still be very small and not yet know that mice are his daily food. But beware. His parents will tell him. Don’t go near him again.”

The little mouse didn’t understand a thing his mother said. How could such a sweet little friend ever think of eating him? He turned to his father.

Father Mouse laughed softly. Finally he said, “My little son, cats are our most dangerous enemies. Listen to your mother. Stay inside, safe from the cat. We’re warning you for your own good.”

That was the scene in the mouse’s home. Now let’s see what happened when the kitten went home. His mother was also upset and asked why he had stayed outside so long.

The kitten said, “Dear Mother, if you’d only seen the little friend I met. He’s so handsome, so cute. We played together all day long. We pretended to fight. He bit me; I bit him. He made me fall down. I made him fall down. I’m so lucky to find a good friend. I’ll never be alone when I go outside to play.”

Mother Cat was delighted to see her child so happy. Finally, she said, “Tell us about your pretty little friend.”

Oh, Mama, if you saw him! He is little, much smaller than I am. He has a pretty, thin little tail. His little head isn’t round like mine. But he has such a pretty nose, narrow and pointed. His ears are pointed too, and so small. And he doesn’t talk like us. He says softly, ‘squeak, squeak’.”

“Little fool,” said his mother. “And you didn’t eat him? That was a mouse! And mice, you little nitwit, are what we eat. Do you understand? Cats eat mice. Always. And you actually had a mouse between your paws and let it get away and are proud of yourself? I am ashamed to have such a stupid child. Tomorrow, you must look for him. As soon as he is near, pounce. Grab him and gobble him up. Do you understand?”

The kitten could not believe his ears. “Eat him? But why? And then who would I play with?”

His father burst out laughing. “My son, listen to your mother. Cats eat mice and have since the world began. Tomorrow we will see what kind of cat you are. As soon as the little mouse comes near, jump on him and devour him. Show us that you are a real cat.

When morning came, the kitten went outside in search of the little mouse. But there was no trace of the mouse anywhere. Not in the courtyard. Not in the street.

Then the kitten saw a tiny hole. He watched it carefully and recognized the shiny eyes of his little mouse friend, safe inside his home.

In his sweetest, slyest voice, the kitten said, “Hello. Come on out, and we’ll play as we did yesterday.”

But the little mouse cried out, “Never! Everything your father and mother told you yesterday, my father and mother told me.”

And so the story ends, of the mouse who learned about cats and the kitten who learned about mice.

Lina Saleh Ali, 11

Iman Saleh Ali, 12

Algeria

Набраните средства от книгата ще отидат в подкрепа на деца бежанци и техните семейства.

Препоръчителното дарение е на стойност 25,90 лв. като книгата може да бъде закупена от:

Магазин Modeteka ул. Петър Парчевич 62

Fox Book Café: ул. Уилям Гладстон 32

Магазин Canali, ул. Алабин 54

Можете да поръчате книгата с доставка от фейсбук страницата Пътуващи приказки.

Препоръчваме ви още:

Цветята на Марс

Джар и когато мама я няма

Веселият готвач

Любка Янева – Бубето е 45-годишна самоковлийка с много романтична професия – сватбен агент. Сред красивите декорации, които изработва с екипа си, са си казали „да“ десетки млади двойки. Не е чудно, че е щастливо омъжена и дори вече има прекрасна 2-годишна внучка (подарък от дъщеря й). Както самата Любка казва за себе си – „нормален човек, който се грижи за семейството си, доколкото може.“

Оказва се, че може много. Много повече отколкото й позволява състоянието.

През 2010-та се появяват първите симптоми на заболяването, което белязва следващите години от живота й. След оток и силни болки в краката, тя посещава личния си лекар. В продължение на 6 месеца упорито маже всеки изписан мехлем, но състоянието й не се подобрява. Болките не стихват, но според лекуващия лекар, пациентката му си внушава. Месеци по-късно дясното й стъпало изстива и я приемат в болница по спешност. Оперират я 30 минути след приема. Любка дори не предполага, че състоянието й е толкова тревожно. Следват още две операции в опит да отпушат артериите й. Диагностицират я с Болест на Бюргер – автоимунно заболяване, което засяга кръвоносните съдове. Оказва се, че организмът й реагира при стрес и след всяка операция артериите се запушват с нови тромби. Въпреки усилията на специалистите се налага кракът й да бъде ампутиран над коляното. „Общо 6 операции. Не съм си и мислела, че може да ми се случи такова нещо.“ – казва Любка.

На следващата година я протезират, но се оказва проблемен пациент заради некачествено извършената ампутация. Затова все още се движи с помощни средства.

Независимо това ежедневието й не е по-различно от това на всяка друга жена – поддържа домакинството си; работи – „въпреки че екипът ми ме е сложил на стола и очаква от мен само да командоря“. По-трудно й е с любимата внучка, не може да я хване, защото е бърза „като куршум“. С болката е свикнала.

От центъра по протезиране, който посещава, й предлагат електронно коляно, с което няма да се налага да мисли за стъпките си и създава усещането, че кракът ти е цял. Това коляно би върнало пълноценния й живот.

Цената му е 58 500 лв.

Можем да помогнем като изпратим дарителски SMS с текст на латиница

DMS LYUBKA на номер 17 777

(за абонати на Telenor, VIVACOM и A1)

Другите възможности за дарение вижте тук.

„Иска ми се някой ден да мога да правя отново простичките неща. Искам да се кача в планината.“ – признава Любка.

Да й помогнем да осъществи мечтата си и… да улови в прегръдките си внучката.

Препоръчваме ви още:

Животът не е само 16 горчиви медикамента

"Искам да преборим тази тежка диагноза, да я тръшнем на земята и да я стъпчем."

Вики и Пеши - малките герои от Попово

Как да престанем да го храним насила

6-месечното дете извръща глава пред лъжичката с пюре, едногодишното виси на майчината гърда вместо да изяде приготвения от нея обяд, а 2-3-годишното изобщо не желае да седне на масата.

Малко яде, тревожа се. Нито уговорките, нито филмчетата помагат.

Нашият е много капризен. Яде само определени неща, притеснявам се.

С филмчетата изяжда повече и по-бързо всичко. Без тях се върти, разсейва и казва, че се е нахранил.

Нашият е шило, не може да стои дълго на масата. Дотичва, изяжда две лъжички и пак хуква нанякъде.

Какво не е наред? Ето една съвременна гледна точка за храненето на децата.

Какво очакват родителите и как е устроен детският организъм

Какви са най-често срещаните очаквания? Например – мама приготвя разнообразна, полезна храна, която детето с удоволствие и благодарност изяжда по график. При това го прави възпитано, последователно и бързо. И най-важното – яде много – супа, салата, второ, компот. А ако е по-малко и е на захранване, количеството и съставът на изяденото напълно съответстват на схемата, която е дала педиатърката. Само че децата не се интересуват от схеми, норми, режими и баланс (калории, белтъчини, мазнини, въглехидрати) Ядат така, както им диктува организмът. Слушат сигналите за глад и ситост, които са единствените им верни ориентири.

Родителите обаче не могат да оставят на самотек тази толкова важна и емоционално заредена тема. Ако не принуждаваш и не контролираш детето, може да умре от глад, да се разболее или да яде само сладки неща и пак да се разболее. Още един момент, който пречи на родителите да видят реалните потребности на децата, е странната увереност, че апетитът при възрастните и при малките е един и същ. Детето например задължително трябва да яде супа или салата преди второто. 

Но обмяната при възрастните и децата е различна.

Не са нужни таблици и схеми, защото всяко дете е уникално. Има само два верни ориентира – глад и ситост. Ако децата се научат да се вслушват в тези сигнали, повечето проблеми с храненето ще изчезнат, масата няма да прилича на бойно поле, а ще носи радост и удоволствие от храната и общуването.

До каква възраст трябва да се кърми детето и кога да започне захранването

С храненето на бебето всичко е лесно – майчината гърда се предлага при поискване, кърменето е често и продължително.

СЗО и Уницеф отдавна са съставили препоръки за оптимално кърмене на децата в младенческа и ранна възраст. Те са следните:

• ранно начало на кърменето до час след раждането на детето
• първите 6 месеца след раждането детето е на изключително кърмене
• захранване от 6-ия месец с продължаване на кърменето до двегодишна възраст и повече при желание

Какво е кърменето за мен

До 6-ия си месец детето няма нужда да получава нищо друго освен кърма или млечна смес: стомахът му не е готов за преработването на нещо различно от майчиното мляко. Сокът, водата, компотът, пюрето, кашите могат да навредят на здравето му и не носят полза.

На 6 месеца детето се смята за готово да бъде захранено, но това трябва да става при наличието на хранителен интерес – настойчиво желание да получи храна и да я опита.

Ако детето не проявява интерес към храната, не бързайте със захранването. Най-вероятно то все още не е готово физически и психически. При някои деца хранителният интерес са пробужда към 7-8-ия месец или към годинката.

Вземайте детето на масата с вас, за да вижда как се хранят възрастните. Така може да прояви интерес към приборите или храната. Не настоявайте да яде. Захранването в този период има опознавателен характер. Всички енергийни и други хранителни потребности детето удовлетворява чрез кърмата или млечните смеси.

Препоръчва се схемата на естествено захранване, когато детето получава микродози от храната на възрастните.

Ако тя не ви допада и сте решили да давате на детето храна под формата на хомогенизирано пюре или каша, обърнете внимание на следното – въвеждането на нови храни често се свързва с понятието норма. Педиатърът предлага на майката схема, в която е посочено колко грама и каква храна, в коя седмица трябва да изяде детето.

Откъде се вземат тези норми? Обяснението е на испанският педиатър Карлос Гонзалес: „Обикновено потребностите се определят не по средното за популацията значение, а по две типични отклонения – по-високи от средното, закръглено, за да се получи красива цифра. Тоест когато казват, че на човек са му нужни 300 мг витамин Х на ден това значи, че според експертите 97,5 % от популацията се нуждае от по-малко.

Обикновено вместо нужда или потребност се употребява изразът „препоръчителна среднодневна норма на потребление“. В този смисъл по-правилно е да се каже, че на повечето възрастни са нужни 300 мг витамин Х дневно.“

Би било странно да мислим, че възрастният човек през всеки ден от живота си изяжда определено количество храна през строго определени интервали от време. Обемът на порциите зависи от физическата, интелектуална и емоционална натовареност, от настроението, сезона, общото състояние и други причини.

Опитите да вкараме детето в таблиците за захранване често предизвикват взрив от проблеми. И всичко това е защото в реалния живот то не съответства на приблизителната и универсална за всички схема.

Смисълът на захранването не е в засищането, а в запознаването на детето с храната на възрастните. Това запознанство продължава докъм 1,5 години и постепенно се превръща в собствено хранене. В този период детето вече е способно да подава сигнали за глад и ситост, запознава се с тези състояния, учи се да ги проявява и удовлетворява.

Защо децата навършили една година ядат толкова малко

През втората година при много деца апетитът рязко се снижава. Причината е в това, че в сравнение с първата година растежът рязко се забавя, следователно се снижава и потребността от храна. Това притеснява много родители. Всъщност намаляването на потребността от храна е съвсем нормално. Обемът на детския стомах е колкото юмрука на детето. Представете си каква част от този обем запълват половин банан, купичка каша или три бисквити. Малкият размер на стомаха не позволява чувството за ситост да се задържа дълго време, затова между храненията има два и половина-три часа. По-добре е детето да се храни по малко и по-често – можете да приготвяте някакви бързи полезни закуски, да вземате храна за из път.

През втората и третата си година детето преживява период на неофобия – страх от всичко ново, включително и от нова храна. Започва да капризничи, не яде определени храни или храни с някакви особености – червени, във вид на пюре, желирани и т.н. (Така работи еволюционният механизъм за защита на растящото дете, което вече може да яде непознати горски плодове или гъби, но не умее да преценява стават ли за ядене.)

Не бива да настоявате и активно да предлагате такава храна. Ако детето вече говори, може да попитате какво не му харесва в храната, с какво го плаши и така да изговори притесненията си. Ако цялото семейство консумира тези храни пред детето, с времето и то ще започне да ги яде.

Често снижаването на апетита е свързано с нещо, което се случва с него в този период – прорязването на зъбките, активното проговаряне, приучаването на гърне. Няма смисъл да се добавя допълнителен стрес и с насилствено хранене.

Захранване, водено от бебето - какво, кога и как

Хранителни епохи

Важно е родителите да знаят какво представляват хранителните епохи. Навярно сте забелязали, че има периоди, в които детето яде само макарони или изпитва непреодолимо привличане към сметаната. Децата много добре усещат сигналите на тялото си и инстинктивно удовлетворяват потребностите си от едно или друго вещество.

В един период детето изразходва много енергия и са му нужни въглехидрати, в друг преживява скок в растежа и му трябват белтъчини, в трети има ускорено развитие на мозъка – увеличава се потребността от мазнини и въглехидрати. Невинаги можем да разберем причината, но можем да се доверим на детето в избора на продукти. Затова трябва да се отнасяме спокойно към едно или друго негово предпочитание.

Нормално хранително поведение през третата година

Ако през първите години след раждането детето не е било подложено на хранително насилие, около третата година то става напълно самостоятелно в храненето си: осъзнава кога е гладно и удовлетворява глада си с достъпната му храна или съобщава за това на възрастните, чувства засищане и спира да яде, независимо от това колко е консумирало, колко е останало и какво точно яде. Когато го насилваме да се храни, детето няма възможност да осъзнава сигналите на организма си. Как да почувства глад, ако го хранят по разписание? Как да разбере, че е сито и трябва да спре, ако продължават да го тъпчат с храна с лъжи и уговорки, след като е дало да се разбере, че се е нахранило?

Не е чудно, че към 2-3-тата година, когато детето реално може да се съпротивлява на насилственото хранене, отказва всичко, което му предлагат. Освен това усеща колко се притесняват възрастните за апетита му и за него това е възможност да ги контролира с откази и претенции.

Под насилствено хранене се разбира не само агресивното хранене, когато тъпчем детето с ядене. Насилствени са и способи като уговорките, филмчетата, игрите и развлеченията на масата с цел да отвлечем вниманието му и да го нахраним въпреки нежеланието му.

Хранейки детето насила „в името на здравето“, вие му нанасяте непоправима вреда. Когато е концентрирано върху нещо друго, храносмилателната система не е подготвена за преработката на храната. Стомашният сок се отделя само в отговор на вида и мириса на вкусната храна, на желанието да я консумира. Вместо това детето гледа филмче и механично отваря уста.

При такова хранене то не се научава да слуша сигналите за глад и ситост, което впоследствие може да доведе до преяждане и други разстройства на храносмилателната система.

Храненето като насилие

Как да научим детето да яде възпитано

Поведението на масата е още една причина за притеснение на родителите. В периода на захранване играта с храната има голямо значение. Детето опознава света с всички достъпни му средства. То се стреми не само да изяде храната или да я подуши, но и да я докосне, размаже, разчупи, натроши или разлее – така я опознава истински и я прави разбираема и достъпна за себе си.

Разбира се, това дразни възрастните. За удобство можете да разделите храненето от опознаването: когато детето престане на яде и започне да си играе с храната, можете да го преместите от масата на пода и да му дадете малка порция за изследване.

Малките деца не се хранят възпитано, трябва да се примирите с това. Умението да си служиш с прибори е сложен навик, който не се появява мигновено и без грешки. Но правилата на етикета се възпитават с личен пример. Ако ежедневно ползваме вилица, салфетка, пожелаваме си приятен апетит, сядаме всички заедно на масата, това постепенно ще стане напълно естествено поведение за детето и няма да се налага да го учим.

Има и друг момент, който често предизвиква намесата на възрастните. Към 4-5-тата година децата трудно се задържат на едно място – въртят се, пълзят, бягат, връщат се на масата. Сложно им е да бъдат неподвижни дълго време и да се концентрират върху един обект. Щом утолят острия си глад превключват вниманието си върху друго занимание. Това е нормално и не бива да им се карате.

Как е правилно да храним детето?

Не го насилвайте да яде, не го пришпорвайте, не зацикляйте на това колко и какво е изяло. Напомняйте си, че не можете да знаете със сигурност колко е гладно.

Питайте детето какво би искало да яде, гладно ли е, какво иска стомахчето му, какво му се яде - нещо студено или топло, твърдо или меко. Тези въпроси ще му помогнат да се вслуша в сигналите на организма си.

Ако сте насилвали детето да яде, изнудвали сте го, а после сте решили да промените стратегията си, трябва да имате предвид, че то ще се нуждае от време (няколко месеца) за да повярва, че сте го оставили на мира и да започне да се вслушва в сигналите на организма си. Въоръжете се с търпение.

Винаги сядайте да се храните заедно. Направете семейното хранене традиция. Това е прост и много ефективен начин да формирате у детето здравословно отношение към храненето като част от живота, да създадете навици, да възпитате правилно поведение на масата. Личният пример е много по-ефективен от всякакви обяснения и заплахи.

Ако се притеснявате за това колко и каква храна е изяло детето, опитайте да си обясните причините, да поработите над собствените си нагласи. Ако то е активно, бодро и със здравословен вид, значи с храненето му всичко е наред. Ако все още се притеснявате водете си хранителен дневник (не по-малко от 14 дни) – така вероятно ще установите, че за две седмици детето е получило достатъчно храна и полезни вещества.

(Откъс от книгата „Мамо, разбери ме“ на Мария Григорян)

Прочетохте ли

За да не страда детето ни от затлъстяване