Много мои познати наскоро се сдобиха с деца. Всички преминават през огън и вода в първите месеци на родителството. Повечето от нас пишат постове в социалните мрежи. Под публикациите им стихийно се събира митинг от всезнаещи съветници, които, разбира се, имат най-добри намерения. Става ми жал за новоизлюпените майки и татковци, които и без това са насочили всички свои ресурси да свикнат с новите обстоятелства, но са принудени възпитано да отговарят на хора, които са „минали през всичко това“. Така ми се иска общуването между новобранци и стари пушки (много от които смятат, че са такива, защото детето им е навършило една година) да бъде максимално открито и добронамерено за всички участници в процеса. Ето няколко идеи, насочени към подобряване на екологията на общуване между тези, които неотдавна са станали родители, и другите, които са вече много в час.

Убедете се, че от вас наистина са поискали съвет

Това може да стане много лесно – ако познатите ви, на които буквално вчера им се е родило дете, са написали пост или са се обърнали към вас с молба да препоръчате добър педиатър, консултант по кърмене, марка детска козметика, списък с най-необходимото за бебето, детски магазин с добри цени и т.н. – препоръчвайте смело. Под публикации, в които приятелите ви съобщават на света, че са станали родители на бебе с ръст… и тегло… не е добра идея да пишете как трябва да го обличат, къпят и хранят. Не са удачни и коментари от типа: „Забравете за съня.“, „Добре дошли в клуба.“, „Поздравления, но на кого сте го кръстили… “, дори да не сте имали предвид „нещо особено.“

Поинтересувайте се, искат ли съвет

Това е още по-лесно. Когато ви обземе манията да съветвате, просто попитайте: „Мога ли да ти дам съвет?“, „Искаш ли да ти разкажа как беше при мен? Може да ти е от полза.“, „Позната ситуация. Ако ти трябва съвет – насреща съм.“ Това е прекрасна алтернатива на всякакви изказвания от рода: „Не разбирам какъв е проблемът.“, „За първи път чувам такова нещо.“ и други не по-малко неприятни варианти на опити да споделите мнение по един или друг въпрос.

13 ненужни съвета към младата майка

Не приемайте отказа като обида

Родителите са хора уязвими и много лесно раними, затова понякога не са в състояние да дадат отпор на особено настойчивите съветници. Но ако им се отдаде възможност да превъзмогнат наивната неувереност в собствените сили, която се опитвате да им внушите, и все пак се обърнат към интуицията си, ще ви кажат ясно и точно, че не се нуждаят от съветите ви. Ако са ви отвърнали с „Не, благодаря!“ не го приемайте лично. Никой не иска да ви обиди или да подцени вашите знания и опит. Просто в момента няма нужда от тях. Случва се.

Дайте им възможност да споделят

Със сигурност сте попадали на публикации, в които млади родители разказват за ежедневието си, за трудностите и радостите, за разочарованията, за всякакви ситуации свързани с новия им статус и детето. Кой знае защо, тези които коментират под подобни постове, намират благодатна почва за съвети и ги изсипват с тонове. Не бива! В 99 % от случаите това е само разказ, който не се нуждае от анализ и препоръки. На човек просто му се иска да сподели момента, да запомни емоциите си, свързани с него.

Помнете, че понякога те се шегуват

При уморените родители чувството за хумор се обостря и понякога дори прозира талантът на циничния комик. Не се връзвайте, те наистина обичат детето си, просто имат нужда да преживеят катарзиса си с помощта на смеха.

Първите седмици с детето са зомби-апокалипсис!

Уважавайте решенията им

Възможно е да ви настръхва косата, когато видите снимка на новородено с биберон в устата. Възможно е да ви се струва, че при 25 градуса на детето ще му е хладно без шапчица. Има вероятност вие да не сте от хората, които оставят детето да спи при тях. Не е изключено да сте против дохранването с млечна формула. НО това дете, точно това дете, си има свои майка и баща. И те правят това, което смятат за правилно.

Примирете се, че това, което е проработило при вас, може да не е подходящо при другите

Тази точка произтича от предходната. Да, родителството до голяма степен е универсален опит и някои негови сфери могат да бъдат общовалидни, но да се приравняват родителите в опита, и бебетата в реакциите им, е нереално. Ако вашето дете спи по цяла нощ, това не означава, че другото, което не спи, се нуждае от лечение или поне от вашата намеса. Същото се отнася и до проблемите на самите родители – ако те са се сблъскали с нещо, с което на вас ви е провървяло, това не значи, че си измислят или преувеличават даден проблем.

Спрете да ни плашите!

Не забравяйте, че това наистина е трудно

Допускам, че сега, когато вашето дете е примерно на три години, а детето на приятелите ви на три месеца, техните проблеми ви се струват смешни. Защото вие преживявате кризата на третата година, а те се борят с колитите. Нека все пак да се придържаме към принципите на родителската солидарност и да помним, че на всички ни е трудно в различните етапи, всички ние преминаваме през усложнения с различна интензивност и се справяме различно. На някого му се отдава по-лесно едно, на друг – друго, но всички имаме моменти на отчаяние. Затова реплики от рода: „Твоето е нищо… “ са абсолютно излишни.

Ако отвътре ви идва да сте язвителни – сдържайте се

Във всяка затворена общност има негласно правило: „Подкрепи или отмини.“. Това е справедливо при всяка форма на общуване в група. Ако много ви се иска да кажете нещо язвително или иронично, задръжте фразата в главата си за малко, помислете и ще се убедите, че не бива да я споделяте. И ако не можете да предложите реална помощ, по-добре не предлагайте нищо. Дори мнението си.

Източник: n-e-n

Препоръчваме ви още:

Скъпи майки...

Наивните въпроси, които задавах на приятелите си с деца, преди да родя

11 признака, че вече не сте аматьори