Как добрите намерения се превръщат във вредни навици разказва Анна Бикова - психолог, психотерапевт и арт-терапевт, майка на две деца. Любимата ми нейна статия е Аз съм мързелива майка. Много ви я препоръчвам! Вижте какво споделя в блога си за храненето на детето, което с най-добри намерения често превръщаме в насилие.

Храната е естествена потребност на организма. Гладът и жаждата са първични инстинкти за самосъхранение. Опитайте да пропуснете да нахраните бебето. Ще ви напомни за глада си със силен рев и няма да се успокои, докато не получи своето. Детето най-добре знае кога и колко храна му трябва.

Удивително е как отявлените поддръжници на храненето при поискване към навършването на първата година изведнъж се превръщат в традиционните "преговарящи" - “лъжичка за мама, лъжичка за тате, лъжичка за лелята на тате“. След две-три години настъпва периодът на ултиматумите: „Докато не си изядеш обяда, няма да станеш от масата!“ (или „няма да гледаш филмче“, „няма да ти дам бонбони“, „няма да ти купя играчката“).

А естественият апетит?

Имаше един кратък период в живота ми, когато работех като консултант в център за редуциране на теглото. Там клиентите ми бяха хора, чието наднормено тегло не е резултат от заболяване. Хора, относително здрави (относително, защото заради многото килограми имаха отоци, хипертония, разширени вени). Пълните жени си обясняваха проблемите си с раждането, възрастта, наследствеността. Много трудно, със съпротива, която трябваше да преодоляваме с психотерапия, приемаха факта, че всъщност причината за напълняването им е неправилното хранително поведение, хранителните навици, които имат още от детството си.

Преди да решите да използвате манипулация, за да нахраните детето си, помислете за бъдещето му. Дали не правите грешка?

Добрите деца си изяждат всичко

Бабата на Марина казвала, че храна никога не се изхвърля. Радвала се, когато тя изяжда всичко и дори обира остатъците в чинията с парче хляб. Възрастната жена често казвала: „Добрите деца винаги си изяждат всичко.“ Учела детето, че когато си на гости, трябва да изяждаш цялата си порция и дори допълнителното, което предлагат, защото така ще зарадваш домакинята. Марина много искала да бъде добро момиче, искала да я хвалят, да радва баба си и другите възрастни в обкръжението си. После пораснала, омъжила се, родила две деца, приготвяла за семейството си обеди и вечери. Както и преди, смятала, че чиниите след хранене трябва да остават задължително празни. Никога не изхвърляла храна. „Доброто момиче“ не могло да наложи своите правила на съпруга и децата си, но и не можело да се откаже от тях. Затова винаги дояждало остатъците от техните чинии. Системното преяждане довело до наднормено тегло.

Прочетете и Баба, дядо
и здравословното хранене

Ако изядеш всичко, ще получиш бонбонче

В детството на Наталия имало правило: „Ако си изядеш всичко, ще получиш бонбонче.“ С годините си създала навик всяко хранене да завършва с нещо сладко. Иначе не се чувствала сита. Всеки ден - минимум 4 бонбона. А когато просто й се хапвал десерт, дресираното дете вътре в нея й напомняло, че преди да дойде ред на сладкото, трябва солено. Затова, дори когато не била гладна, тя хапвала супа или нещо друго, за да си позволи да изяде един бонбон.

Вижте и 30 съвета за злоядото дете

Ако не си изядеш храната, няма да играеш

Лелката в детската градина на Ирина винаги я заплашвала: „Докато не си изядеш порцията, няма да излезеш да играеш с другите!“ А после предупреждавала всички, че който не си изяде супата, ще му я излее във врата. Момичето вярвало, че жената ще го направи наистина. Веднъж дори скрило в джоба на роклята си парче от омразната му риба, а след това, по време на разходката, я заровило в градината. Втори път този номер не минал. Лелката забелязала „престъплението“ и наказала момичето пред цялата група. Ирина пораснала, но й останал някакъв подсъзнателен страх, че всичко в чинията трябва да се изяжда, дори да не искаш.

Прочетете и Храната в детската градина

Ако спреш да дъвчеш, ще ти спра филмчето

Майката на слабичката Мария се опитвала да я нахрани по всички възможни начини. Бягала с лъжичката след нея из цялата къща, молела я, уговаряла я, отвличала й вниманието, разказвайки й приказки. После се появили дисковете с анимационни филмчета и това било маминото спасение. Жената започнала да храни детето си пред телевизора. Докато Мария гледала поредната анимация, охотно отваряла уста и дъвчела. Знаела, че когато престане да дъвче, майка й ще спре филмчето. Момичето пораснало, но му останал навикът да яде пред телевизора. Или с книгата. Или пред компютъра. Или поне в компания, докато се води оживен разговор. Всички тези ситуации задължително били съпроводени с прием на храна. Когато не си съсредоточен върху храненето, контактът ти с организма се нарушава и много лесно се пропуска моментът на насищането, а това води до преяждане. Освен това Мария много обича да гледа телевизия, но винаги, докато дъвче нещо…

Не плачи, ето ти нещо сладичко

В детството на Светлана нямало насилствено хранене, не я поощрявали със сладолед и бонбони, не отвличали вниманието й с телевизора. Проблеми с теглото й обаче все пак се появили. Непрекъснато й се искало нещо „вкусничко“. Когато малкото момиченце падало и се наранявало му казвали: „Не плачи, ето ти нещо сладичко!“, ако трябвало да изтърпи ваксиниране или инжекция й обещавали, че след това ще я почерпят с торта. Веднъж, когато била на 7 години, отказали да я пуснат на някаква въртележка, защото нямала навършени 12 години. Тя се разстроила, но баща й казал: „Не плачи, ние пък сега ще отидем да хапнем сладолед.“
Когато получела по-ниска оценка, майка й съчувствено я поглаждала по гърба и питала: „Какво да ти сготвя моето момиче?“. Когато пораснала, стресът и разочарованията станали значително повече. Но вече имала формиран от детството стереотип – когато ти е тъжно, когато си уморен, самотен или болен трябва да изядеш нещо вкусничко. Така Светлана натрупала 40 излишни килограма.

Вижте и Ядат, не си играят

Във всички тези истории грешката е една и съща – ядеш, не когато си гладен и спираш, не когато си сит. С постоянното увещаване на детето да изяде още една лъжичка, въпреки нежеланието си, да обере всичко до троха, ние нарушаваме естествения му контакт с тялото. То престава да изпитва глад и ситост. Като възрастен се ориентира не по вътрешните сигнали на организма си (искам да ям), а по външните фактори (време е да обядвам).

„Как да не го карам насила, той иначе няма да хапне нищо цял ден!“ Разбира се, че няма да хапне, ако преди сте го карали насила да яде, а после изведнъж сте го оставили на мира. Известно време детето ще се наслаждава на правото си да не яде и демонстративно ще избутва чинията си. Но после инстинктът за самосъхранение ще надделее над ината. Важно е в този момент да няма свободен достъп до бисквити, бонбони и други сладки неща. Иначе ще се храни само с тях.

Прочетете и Интуитивното хранене
– нов метод за регулиране на теглото

Ако на мама за пореден път й се прииска да „дохрани“ детето, струва си да забави темпото и да се замисли: „Защо правя това?“ Може би отговорът е в стереотипите от миналото; в собствената й нагласа да изяжда всичко, което е сипано в чинията. Нека не прехвърляме собствените си демони на детето.

Боите се, че ще остане гладно? Повярвайте ми, детето не е враг на себе си. Контактът със собственото му тяло още не е прекъснат. Ще хапне, когато огладнее.

Искате да качи малко килограми, защото е много слабо? И какво от това, че е най-слабичкото в групата, ако е здраво, активно и доволно?

Жал ви е за продуктите? Жал ви е за усилията, които сте положили за приготвянето? „Аз толкова се старах, а то не иска да яде.“ По-добре съжалете детето. Насилственото хранене не е най-добрата форма на родителска грижа.

И още две дребни наблюдения. Апетитът на детето ще е по-добър, ако го привличаме в процеса на приготвяне. Все пак това е храната, която само е приготвило (мама само малко е помогнала). А зеленчуците много деца ги предпочитат в супа или на пюре.

Препоръчваме ви още:

Трите килограма, които убиват

Преяждането е болест

Как се хранят малките европейци