Тя е обикновено момиче, младо и свежо, все още по-близо до детството, отколкото до зрелостта. Няма да напише докторат, но може да отиде на лекции, след като е танцувала цяла нощ. Няма да стане фотомодел, но когато се усмихне, нечие сърце трепва. Тя е отворена е към света и го попива в себе си. Понякога е свенлива, а понякога дръзка. Учи се да обича. Учи се да е свободна. Учи се да е отговорна. Пада и става. С дънки все още прилича на хлапе. Любовта я намира непотърсена. Понякога бяга от нея, друг път се оставя да я настигне. Близките й въздишат: „Дано има късмет.“, а тя просто вярва в себе си. Сърцето няма да я подведе.

Тя е зряла жена, поела по пътя си. Влага се и в работата и у дома, но не за да докаже, че е повече от другите, а защото в душата й тлее неугасимото пламъче на онази тиха женска сила, посветеност и любов към красотата, която е карала прабабите ни да бродират бебешките ризки, да садят цветя край зеленчуковите лехи и да оформят погачите със сложни плетеници. Не винаги постига съвършенство и не винаги усилията й се оценят, но тя не се предава. Пътят й носи повече удовлетворение от крайната цел.

Тя е майка. Няма да сътвори шедьовър на изкуството, но е създала живот. Обича го не само със сърцето си. С цялата си същност го обича, с мозъка на костите си, с всяка своя капчица кръв, с най-първичния и извечен инстинкт на живата вселена. Малкото й творение е по-голямо от нея, по-голямо от света. Нейното всичко. Което не му пречи да я разплаква, вбесява и изцежда като лимон всеки ден. Тя вече не живее само в собственото си тяло. Живее и извън себе си. Всяка негова радост и болка са и нейни. Тя е богата. Няма да има милиони долари, но всичко, което иска, е в ръцете й.

Тя няма човек до себе си. Или пък има. Но при всички положения има своята любов. Гледа куче, коте, цветя или домати в градината. Работи, танцува, бяга, бродира, плете, готви или чете. Обича да пътува, да учи, да общува. Грижи се за себе си, но без да зацикля. Не спира да се развива и да върви напред. Вижда света с всичките му прелести и несъвършенства и умее да му се наслаждава. Отдавна е осъзнала, че хубавият живот е низ от малки радости. Умее да ги създава за себе си, а още по-добре да ги споделя с другите.

Обикновената жена е необикновено явление. Във времето, което издига в култ свръх-жените, тя не се изживява като кралица. Предпочита да има любим мъж, а не шут, крал или роб. Иска приятелки, а не придворни дами. Може да се жертва, но когато се наложи – и да се отстоява. Не се страхува да прощава, защото не се страхува да обича. Егото й не е по-голямо от нея, но няма да се остави да го стъпчат. Не се плаши от самотата, защото има с какво да я запълни. Но и не я търси умишлено, защото има какво да даде.

Обикновената жена е по-мъдра, отколкото предполагаме. Тя не търси щастие в дните си, а смисъл. А щастието я намира само, в онези редки мигновения, когато Непознатият отгоре протегне ръка и отвори очите й. За да го види в усмивката на детето, ръката на любимия, сладкия мирис на цъфналата липа, пълните с обожание очи на кучето, докосването на тревата по босите й крака, нюанса на небето след пролетен дъжд.

И най-вече в душата си.