Виждам я навсякъде. Жената с търсещия поглед.

Тя е хубава жена, с онази натрапваща се, твърде лъскава красота, която се постига със скъпа козметика, малко хирургия и много потене във фитнеса. Погледът й се стрелка наоколо и преценя. Не те гледа в очите, а в чантата, маникюра и обувките. Мъжът й работи или прекалено много, или недостатъчно. Може би я обсебва и контролира, или напротив – не й обръща внимание. Променил се е твърде много, или точно обратното – останал си е същият въпреки усилията й. И тя търси някой по-така, за да се инвестира отново, докато все още е на пазара.

Tя е занемарена жена, с раздърпана тениска, която спокойно би могла да носи надпис: „Отдавна мразя огледалото.“ Погледът й избягва твоя, а когато все пак те погледне, в него проблясват жълти пламъчета. Завижда ти, дори когато няма за какво. Недоволна е от работата си или липсата на такава, от децата си или липсата на такива, от мъжа си или липсата на такъв. Домът й е прекалено тесен или прекалено широк. Търси нещо различно, но не знае какво. Знае само, че това, което е, не й стига. Собствената й кожа не й е по мярка.

Тя е младо момиче с нежна, все още детска кожа, върху която е положило грижливо трипластов слой грим. Роклята й крещи „Съблечи ме!“. Мъжете се обръщат след нея на улицата, момчетата я заграждат в дискотеката. Но на следващата сутрин леглото й е празно. И тя отново става, взима си продължителен душ, за да измие предната нощ, рови в гардероба, разхвърля рокли и бельо по пода и леглото, гримира се, прави си селфита и се готви за новия лов. Погледът й е надменен и студен, но бронята й е крехка. Мисли си, че знае какво търси и не разбира защо с всичките си ценни атрибути, не успява да го намери.

Тя е успяла жена, горда, красива, независима и умна. Работи върху себе си и се развива професионално. Всички й се възхищават и искат да са нейни приятели. Телефонът й звъни постоянно. Жените обожават да са около нея и да попиват от нейния чар, остроумие и успех. Мъжете я заглеждат и се радват на компанията й.  Но никой не е достатъчно добър да сподели с него живота си. Прекалено съвършена е, за да си пасне с някого. Осъзнава, че нещо й липсва, когато след успешния, емоционален ден си легне сама в огромното легло с чисти, изгладени чаршафи и ръцете й са празни. Търси любовта, но любовта няма къде да се закачи по твърде идеалната й, гладка и сферична аура.

Жената с търсещия поглед има много лица. Може да е красива или грозновата, но винаги е недоволна от вида си. Може да се тъпче постоянно или да се подлага на жестоки диети, но никога не се чувства добре в тялото си. Може да е твърде самоуверена или без никакво самочувствие, но винаги е неспокойна. Може да говори прекалено много или да е затворена в себе си, но винаги е самотна и неразбрана. Чете купища книги за автопомощ и постоянно търси рецептата за щастието, а то упорито й убягва.

Иска ми се да й кажа: „Спри се, момиче. Погледни в огледалото. Всичко, което търсиш, е там. Не си губи времето да гониш това пусто щастие. Просто се спри и то само ще те намери. Стига да му позволиш.“

Но не знам дали ще ме чуе.