Автор: Мария Нориега

Вероятно мнозина от вас вече са чували за захранване, водено от бебето или са срещали изписана съкратената му версия – ЗВБ. Както подсказва и самото име, това е един различен метод за въвеждане на твърдите храни, който протича по малко по-необичаен и много по-лесен начин – бебето се храни само! Захранването не зависи изцяло от избора и решенията на родителите, но е в буквален и в преносен смисъл и „в ръцете“ на бебето. Естествено, това може да звучи странно или дори плашещо, когато всеобщата представа за запознаването с новите храни включва каши и пюрета, които се предлагат с лъжичка в строг ред, в определено количество и спазвайки стриктни схеми. Възможно ли да се доверите само на бебето си в този на пръв поглед така сложен процес и да му дадете възможност да е част от семейната трапеза още с първите стъпки в захранването? Ето как може да приложите и на практика този нов и лесен подход за въвеждането на твърдите храни.

Боян, на 6 месеца, първи опити с броколи

Какво е захранване, водено от бебето?

Захранване, водено от бебето (ЗВБ) може да бъде определено като нов или дори добре забравеният „стар“ метод на захранване. Терминът е въведен от британската акушерка и доктор на науките Джил Рапли и вече повече от 10 години добива все по-голяма популярност в цял свят и у нас. Основната идея на ЗВБ е, че още с началото на захранването на 6-месечна възраст, бебетата имат достатъчно умения, за да се хранят съвсем самички с подходящи парченца храна, без да се предлагат пасирани и пюрирани варианти или специални бебешки храни. И не само това – най-малките членове на семейството може да се хранят с родителите си, да се запознават с храните в естествения им вид и да изучават различните цветове, форми и текстури. Те имат възможност да следват собствения си ритъм на развитие и предпочитания и да усъвършенстват по-бързо моторните умения за самостоятелно хранене. По този начин се избягват и бъдещи трудности с привикването към храни с по-едра консистенция и необходимост детето да се „научи“ да дъвче на по-късна възраст.
Захранването, водено от бебето, на практика следва естественото развитие на природно заложените умения за хранене, с които се ражда всяко дете.

Синая в началото на захранването. За да ограничите цапането на бебето и по пода,
снабдете се с хубава престилка и домашен любимец!

Известно е, че новородените имат вродени инстинкти, за да се хранят успешно - те се появяват на бял свят със силно развит сукателен рефлекс и дори могат да „изпълзят“ до гърдата на майката, за да сучат, ако бъдат поставени в контакт „кожа до кожа“. Бебетата умеят не само това. Те регулират също така приема си на храна и дори производството на кърма у майката с по-рядко или по-често сучене в първите месеци. С течение на времето в развитието им се проявяват постепенно и първите признаци, че могат да се хранят самички и с други храни, освен (майчино) мляко. Около 6-ия месец, те започват да хващат предмети в юмручето си и да ги поднасят към устата, правят дъвчещи движения с челюстите и проявяват все по-голям интерес към храната и на околните. И ако се „водим“ по тях и им се доверим, можем да им дадем възможност да се запознаят с новите храни по един забавен и лесен за цялото семейство начин. Бебето ще се научи не само да яде напълно самостоятелно с ръчички, но ще премине по-бързо към по-чисто и прецизно боравене с различните храни, както и към използването на прибори. А удоволствието от храненето и създадените по-здравословни хранителни навици ще останат и за в бъдеще!

Златина на разходка с мама и татко - винаги има какво да се отдели от менюто на всички и за бебето

Кога да започнем захранването?

Съвременните препоръки за храненето на най-малките гласят, че захранването трябва да започне на 6-месечна възраст. Това е така, не само защото дотогава храносмилателната система на бебетата все още не е достатъчно зряла за други храни, освен мляко, но и защото за тях кърмата или адаптираните млека са най-калоричната храна в този период. Конкретно за ЗВБ, изчакването до 6-я месец е важно и поради това, че тогава са вече налице и първите умения за самостоятелно хранене. На по-ранен етап мъниците все още не могат да боравят добре с парченца храна и да ги поднасят координирано към устата си, както и да се опитват да отхапват, да дъвчат и да преглъщат. Те може да имат все още силно изразен рефлекс за гадене или да избутват храната с езиче.
Важно условие за безопасност при самостоятелното хранене е бебето да може да се задържа в седнала позиция с изправени гръбче и главичка (дори с опора, защото повечето мъничета не могат да седят съвсем самостоятелно на тази възраст). Когато дечицата се задържат седнали сравнително стабилно, те могат да се хранят и по-успешно самички като си служат по-добре с ръцете и не ги ползват, за да търсят опора или да пазят равновесие.
Много родители са по-скоро нетърпеливи да започнат захранване на по-ранна възраст поради най-различни причини – защото бебето слага всичко в устата си, достигнало е до определено тегло, гледа с интерес и желание храната на останалите или дори примлясква... Все пак не забравяйте, че едно от най-важните условия при въвеждането на твърдите храни е храносмилателната система да е достатъчно зряла, за да може да се справя успешно с тях, и обикновено тази готовност съвпада с появата и на уменията за самостоятелно хранене. Освен това всяко бебе е различно – рядко дечицата следват в развитието си точната дата в календара!

Кристиан, на 7 месеца, показва нагледно каква трябва да е големината на храните, предлагани по ЗВБ

Как за започнем ЗВБ?

Най-лесният отговор на този въпрос е просто да вземете бебето в столче на масата с вас, когато се храните и вие, и да му предложите нещо подходящо от вашето меню. За повечето родители обаче захранването е един нов и непознат етап, към който не се решават да пристъпят с подобна лекота. С какво всъщност трябва да се съобразите?
На първо място с вида и формата на предлаганите храни. Те трябва да са достатъчно меки, за да може бебето да отхапва парченца от тях и да ги смачква с венците. Ако успявате да смачквате с лек натиск храните между пръстите си, то те са с подходяща консистенция за дъвчене и с венците. А най-лесно запомнящият се ориентир за размера и формата е предлаганите неща да бъдат с големината на един пръст на възрастен! Парченцата трябва да са достатъчно дебели, за да не се смачкват веднага в юмручето и достатъчно дълги, за да може да излизат от него и бебето да отхапва от тях. Постепенно, с течение на месеците, дечицата развиват и нови умения – те ще са в състояние да взимат и по-малки парченца храна с палеца и показалеца (пинсетен захват), а по-добрата координация в движенията ще им позволи да започнат да си служат постепенно и с прибори. В началото ще им е по-лесно да забождат парченца с виличка, а по-късно ще успяват да загребват и с лъжичка храни с по-гъста консистенция и успешно да ги поднасят към устата.

Една от големите дилеми при въвеждането на твърдите храни е и с какво да се започне и в какъв ред и последователност да бъдат предложени те. При ЗВБ не се следват строги схеми или ред на въвеждане, ако няма фамилна обремененост с алергии в семейството или някаква друга причина, за да се подходи по-внимателно към захранването. Това е така, защото се счита, че на 6-месечна възраст храносмилателната система на бебетата е достатъчно зряла, а и приетите количества в началото са по-скоро минимални и на практика осигуряват плавно запознаване с храните. Всъщност и в много от съвременните препоръки за захранването, вече не се посочват схеми и таблици и дори се изтъква, че още от самото начало може да се предлагат и неща за „ядене с пръсти“, за да може бебето да се учи да дъвче. Стриктните схеми са по-скоро остатък от миналото, когато кърмачетата са били захранвани прекалено рано и храносмилателната система все още не е била достатъчно съзряла, което е излагало и на по-висок риск от неразположения или реакция към храна.

Яденето с ръце е винаги по-вкусно, но бебетата бързо ще се научат да ползват и прибори,
ако ги предлагате редовно. Дария, 9 месеца.

Що се отнася до това с кои точно храни да се започне захранването, добра идея е да изберете сезонни плодове или зеленчуци, за предпочитане от сигурен източник. Някои от най-често предлаганите и удобни за началото на ЗВБ храни са:

Зеленчуци: морков, сладък картоф, броколи, тиквичка, тиква, пащърнак, карфиол

Плодове: ябълка на пара, мека круша, банан, авокадо, слива, кайсия, пъпеш, диня

При захранването, водено от бебето, се насърчава дори предоставянето на избор от няколко неща, които да бъдат разучени или опитани. Единственото правило, което е желателно да се спазва, е новите храни да се предлагат в първата част на деня, за да се следи по-добре за евентуална реакция.
Много родители предпочитат все пак, особено при първите опити, да предлагат само една храна и едва след това да комбинират с вече успешно предложени неща.

Сядане, водено от бебето - защо да не се опита и нова поза навън,
когато вече си на "ти" с храненето. Ния, 11 месеца.

И ако всичко, или почти всичко, е „позволено“, особено при бебета, които нямат фамилна обремененост с алергии, все пак е важно да се знае кои са храните, които трябва да се избягват или ограничават в началото на захранването като цяло и защо:

Храни, които крият риск от опасно задавяне – това обикновено са или прекалено твърди храни или храни, които поради формата си може да запушат напълно дихателните пътища, ако попаднат в тях. Целите ядки или семки, суровият морков или целина, цели малки кръгли плодове и зеленчуци като боровинки, грозде или чери доматчета или плодове със семки и костилки, кренвирш и пуканки или бонбони е по-добре да не се предлагат на малките деца или да бъдат предложени в подходяща форма – ситно смлени или нарязани на безопасни парчета (четвъртинки).

Сол – в храните на бебето не трябва да има добавена сол до 1-годишна възраст, защото се обременяват бъбреците му, които все още не могат да я елиминират успешно.

Мед – не се предлага до 1-годишна възраст, заради рискът да съдържа спори на ботулизъм, които могат да причинят много сериозно заболяване при бебетата. 

Прясно краве мляко – прясното краве мляко не трябва да присъства като напитка в менюто на бебето до 1-годишна възраст. То съдържа прекалено много белтъчини, които може да натоварят бъбреците или да предизвикат алергична реакция и също така е бедно на желязо. 

Сокчета, чай и безалкохолни напитки – предлагането им не само пълни стомахчетата на бебетата с „празни“ калории, но и може да внесе в диетата нежелани добавки като захар и дори подсладители, оцветители и изкуствени аромати.

Пълнозърнести продукти – те несъмнено са много полезни, но не и в първите месеци на захранването, защото са с високо съдържание на неразтворими фибри, които може да дразнят стомахчето и да пречат за усвояването на желязото, например. 

Емили, на 1 година, ползва успешно лъжицата

Няма ли да се задави бебето? 

Това е въпрос, който притеснява всички щом стане дума за захранване, водено от бебето. Изглежда почти невъзможно едно дете, което до този момент се е хранило само с мляко, да започне да се справя с цели парченца храна. Но на практика бебетата имат вродени рефлекси, които ги предпазват именно от задавяне и намаляват риска от попадане на храна в дихателните пътища. Налице е по-силно изразен рефлекс за гадене, който се задейства доста по-напред на езика, в сравнение с възрастните. Когато бебето отхапе прекалено голямо парче храна или тя попадне или бъде поставена прекалено назад в устата му, именно рефлексът за гадене, понякога придружен и от кашлица, му помага да я изплюе, без това да е истинско задавяне. И както с усвояването на всяко ново умение, след няколко опита и „грешки“, мъниците осъзнават много бързо как да се хранят успешно, без да се закашлят.
За да улесните преминаването през този начален етап може да предлагате по-меки храни и да избягвате малко по-трудните за боравене в устата храни като варен картоф, банан или меката част на хляб, които са с по-лепкава консистенция.
Често се смята, че липсата на зъби, с които храната да бъде сдъвкана, също излага на риск от задавяне и би попречило на храненето. Но бебетата се справят чудесно и с венците - те успяват да смачкват успешно по-меките плодове и зеленчуци, които се предлагат в началото, а след това и малко по-твърди храни с първите зъбчета. Дъвченето, прехвърлянето и задържането на храна за по-дълго време в устата, което се случва при самостоятелното хранене, помага и на храносмилането. Известно е, че в слюнката се съдържат ензими, които подпомагат началото на храносмилателния процес. Макар че при ЗВБ ще намерите парченца и в пелената, а пюрираните храни имат кашеста консистенция и на „изхода“, стомахчето на бебето трябва да свикне и с тяхната преработка и усвояване.

Самостоятелното хранене не е съвсем "чисто" в началото,
но скоро движенията стават все по-координирани. Теодор, 7 месеца

А какво не е ЗВБ?

С популяризирането на ЗВБ, терминът сякаш стана нарицателно за всяко предлагане на парченца храна за самостоятелно хранене. Често може да се чуят изказвания от рода на „захранвам с пюрета и по ЗВБ“ или „детето ми е на годинка и започнахме ЗВБ“...
Захранването, водено от бебето, не е метод, който заклеймява храненето с пюрета или храненето с лъжичка от някой друг. Идеята е по-скоро, че те не са нужни при запознаването с новите храни, защото мъниците са достатъчно подготвени, за да направят и сами първите си стъпки в захранването. Даването на пюрета, заедно с парченца храна, може да е и объркващо в началото. При храненето с лъжичка бебетата направо преглъщат и по-скоро изсмукват храната, а при ЗВБ те трябва да се опитват да отхапят и да дъвчат, преди да преглътнат, а това са две съвсем различни умения. Разбира се, като родители може да изберете да комбинирате традиционното захранване с предлагане на парченца за самостоятелно хранене, но това няма да бъде захранване, водено от бебето в истинския смисъл на думата.
ЗВБ не е и твърдението „Ако бебето иска само пържоли и шоколад, само с това ли ще го храним?“. Захранване, водено от бебето наистина дава много свобода на всички в семейството, но това не означава, че снема от нас, като родители, отговорността за здравословното хранене на децата ни. Наша винаги остава грижата да предлагаме разнообразни, питателни и съобразени с нуждите на бързорастящия детски организъм храни. И, разбира се, да бъдем личен пример за най-малките.

ЗВБ не е и гоненето на определени грамажи на изяденото и графици за заместено хранене. Всяко бебе следва своите собствени темпове в захранването, някои ще пристъпят уверено към откриването на новите храни, все едно винаги са очаквали този момент. Други ще го направят по-плахо и ще се нуждаят от повече време за първите си опити. Както се случва и с първите стъпки в прохождането. Захранването е всъщност запознаване с новите храни и не би трябвало да се превръща в гонене на количества. До 1-годишна възраст майчината кърма или адаптираните млека си остават сред най-калоричните и почти основни храни в менюто на бебето. 

И на последно място, но не и по важност, захранването, водено от бебето, не е само хранене. То е един по-различен подход в цялостното възпитание на детето и път, който може да извървите заедно, като равнопоставени гости на семейната трапеза, които винаги имат какво да научат един от друг.

За автора:

Мария Нориега е автор на книгата „Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно!“  и на популярния блог „За близнаците“ . По професия е журналист и преводач и от години е позната на много български родители с многобройните си статии и публикации по теми свързани с родителството, кърменето и захранването, водено от бебето (ЗВБ). Благодарение на нея и на книгата ѝ, този нов метод за въвеждане на твърдите храни придобива все повече популярност и в България. В „Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно!“ тя прави преглед не само на най-новите официални препоръки за храненето в кърмаческа възраст, захранването и детското хранене, но и дава полезни и практични насоки за протичането на ЗВБ. В книгата са включени и много разкази на родители, рецепти и ориентировъчна схема за захранване на известния холандски детски диетолог и IBCLC Стефан Клейнчес. Снимките в статията са предоставени от майките в групата Захранване, водено от бебето. 

Препоръчваме ви още:

Хранителни умения при малкото дете

Захранване на алергичното дете

Захранването - какво трябва да знаем