Цветята на Марс

Автор: Лени Рафаилова

Вече много рядко чета (разказвам) приказки на децата. Не защото не ща, а защото гледам, че са пораснали и дето се вика, сами пък да си четат! Но понякога Яна, нали по-малката е тя, идва при мен около полунощ, когато аз вече съм твърдо и упорито решена да се отдам на Морфей, мята ми се на леглото и почва с въпросите по всички теми, които врат в малката й главица. На някои отговарям, на други само викам "ъхъ..", щото той и Морфей си иска да ме вземе и аз на това желание сега как така да му откажа?! Янкините въпроси приключват след около 30 минути, но тогава се появява желанието да й разказвам приказка. Викам: "Ааа, не, забрави, тоя път ти ще ми разкажеш!" и като по чудо тя взема, че се съгласява. Естествено, започва поредният кавър на Червената шапчица. "А, не, омръзна ми от тая приказка! Дай някоя друга! Следващата е вариация на предната. Почвам да се разсънвам. Казвам й: " Айде нещо за Марс ми разкажи, за цветята там примерно!" Ама нямало цветя на Марс ми вика. Аз пък си държа на моето и се сопвам, че щом не е ходила на Марс, не може да е сигурна, че няма някое и друго цвете там, Та, така се почна, а пък днес се довърши. Довечера да си я чете, ама сама. Аз обичам Морфей!

137 ok

Когато слезе от кораба си и стъпи на Марс за трети път този месец, Лора усети различен аромат във въздуха. Отдавна на Марс имаше атмосфера, но само децата знаеха това и само на тях беше разрешено да пътуват дотам за забавление или с изследователска цел, както те си решат. Лора набръчка носле и подуши отново. Миришеше на шоколад с вишни. Откъде ли идваше този аромат? Тя тръгна към ръба на покрита със стъкло лилава скала, над която валеше дъжд от ментови бонбони. В една широка вдлъбнатина, където бонбоните се бяха струпали на малка купчина, Лора видя живи цветя. Цветята дочуха стъпките й и обърнаха глави към нея. Лицата им бяха усмихнати, цветовете ярки, преливащи се от синьо в жълто, от червено във виолетово, от оранжево в зелено. Каква красота! Лора се наслаждаваше на гледката с широко отворени очи. Попиваше цветовете. После цветята запяха. Пееха на странен език, марсиански вероятно. Но когато се заслуша внимателно, Лора започна да разбира думите. Цветята пееха за езера и океани, за летящи риби и бели балони с люляков сняг. Колко хубави бяха думите им и колко леко трепкаше мелодията и се разливаше като сладък вишнев сироп по ментовите бонбони. Вкусна мелодия. Лора се наведе и напълни шепа с бонбони, сложи няколко в устата си. И те бяха вкусни. „С какво ли се хранят тези цветя, за да могат да пеят?“- чудеше се наум тя. Едно оранжево-зелено цвете от редичката отгатна мисълта й. Завъртя хубавата си пъстра глава към Лора и премигна с листенца:

- Ние обожаваме малки шоколадови торти, много малки и с два цвята шоколад. От тях се храним и растем.

- А какво пиете? Земните цветя пият вода, но тук вода не виждам. - заинтересува се Лора.

- Сърцето на планетата, нейното ядро - отвърна друго жълто-синьо цвете от редичката - е цялото от портокалов сок, оранжев и сладък. Той прави гласовете ни звънки и трепкащи. Харесва ли ти нашата песен?

- Еха, портокалов сок, който никога не свършва! - възкликна Лора - Това е толкова, толкова чудесно! А вие сте най-невероятните цветя, с които съм разговаряла. Гласчетата ви топлят, гъделичкат и от тях се чувстваш щастлив и не огладняваш.

180 ok

Цялата редичка звънко се разсмя. Поклониха се учтиво на Лора и запяха отново, този път още по-звънко и още по-вкусно. Лора изгълта останалите в шепата й бонбони, погали всяко цвете и се качи на своя кораб. Време беше да се прибира. Хубаво е на Марс, но вкъщи е по-хубаво. Нищо че няма вълшебни пеещи цветя, които разговарят с теб и се хранят с шоколадови торти. Вкъщи, напролет, надигат свежите си глави кокичета и минзухари, после се появяват шарените лалета и зюмбюлът, цъфтят люляци и рози. Не говорят, не е и нужно, те просто са толкова хубави, че можеш да стоиш и да ги гледаш, докато красотата им те погълне и в душата ти стане и светло, и шарено, и звънко. Вкъщи не летят досадни мухи с глави на магарета, както тук на Марс, вкъщи има само досадни конски мухи, но главите им не приличат на конски, те просто ужасно много обичат да дразнят конете.

- Довиждане, Марс!

Лора натисна бутона за излитане.

Долу цветята продължаваха да пеят и да ядат торти.


Препоръчваме ви още:

Радко и сребърното цвете

Последно променена в Вторник, 05 Юни 2018 16:17
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Мама пак не стана скиор

Мама пак не стана скиор

31 Ян, 2020 Забавно

52 седмици готвене: Ориз

52 седмици готвене: Ориз

04 Фев, 2020 Кулинарно

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

52 седмици готвене: Задушаване

52 седмици готвене: Задушаване

17 Фев, 2020 Кулинарно

На море в Гърция

На море в Гърция

17 Фев, 2020 Развлечения

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам