Тази статия преведохме за вас от руски сайт за възпитание. Започвам с това заради едно много важно уточнение. Руските родители възпитават децата си традиционно, много консервативно и патриархално. В общи линии за тях важи правилото, че у момчето задължително трябва да се възпитават мъжки качества, а у момиченцето - женственост. Част от българските родители също мислят така. Но дори и те не бива да се опасяват, че когато децата играят с нетрадиционни играчки, това би възпитало у тях качества "неприсъщи за пола им". Важно е да се знае, че сексуалната ориентация не се предопределя от играчките на децата, нито от предпочитаните им игри. Децата се раждат такива, каквито са и ние не можем да ги променим. Но това, че едно момченце си играе с кукли, не означава, че е женствено. А ако дъщеря ви предпочита колички, това далеч не я прави "мъжкарана". Мнението на руските специалисти по възпитанието ще уталожи опасенията и на най-консервативните родители. 

„Синът ми си играе с кукли!“; „Дъщеря ми не поглежда Барби-то си, изхвърля плюшените си играчки! Това нормално ли е, или трябва да се тревожа?“ Подобни „викове за помощ“ в социалните мрежи виждаме често и винаги мненията са полярни. Повечето родители не виждат в това нищо тревожно, но някои все пак са уверени, че притесненията не са безпочвени.

Трябва ли да делим играчките по полов признак? На момчето - камионче, на момичето – кукла? Това остарял стереотип ли е, или е нужен за формирането на традиционната представа за мъжката и женската роля?

Повече родители подкрепят мнението, че за да се развива хармонично, детето им има нужда от разнообразие в играчките. Съвсем не е задължително момичетата да играят на кукли или да заспиват с розовото си пони. Не е скандално и това, че момчето иска да нахрани с биберон плюшения си мечок и да го разходи с количката.

„Аз съм възпитател в детска градина. В групата на 3-4-годишните най-популярните ролеви игри сред момченцата са „семейство“ и „в кухнята“. Карат автомобилчетата си, когато имат свободно време между основните ни занимания. Самата аз съм израснала с по-голям брат и с неговите автомати, пистолети и камиончета. Твърдя, че това по никакъв начин не е повлияло на сексуалната ми ориентация, която е традиционна.“

„Детето опознава света, копирайки поведението на възрастните. Дали ще тика количка или ще кара автомобилче, в тази възраст няма никакво значение. Синът ми много обича да разхожда играчките си в бебешка количка, а племеницата ми има колекция от автомобилчета. Това е нормално! Ненормално е да се твърди, че играчките определят сексуалната ориентация.“

„Смятам, че играчките не бива да се делят по полов признак. Според мен това е по-лошо, отколкото да им забраним изобщо да играят. Първо, забраненият плод е сладък, и второ, можем да комплексираме детето.“

„Убедена съм, че разнообразието в играчките е нужно. Защо трябва да формираме стереотипи у децата? Редките отклонения от „нормата“, от които се боят някои родители, са съпроводени с хормонални нарушения и промяна в поведението не само по време на игра.“

„Момчешки и момичешки играчки? Това са предразсъдъци! Глупаво е да мислиш, че момчето ще стане мухльо, само защото като малко си играе с кукли. Ако някой татко е силно загрижен, че синът му расте „изнежен“ да му отделя повече време, да играе с него, да го научи на нещата, които харесва. Това е отношение и личен пример.“

„Като малка много обичах да играя с момчетата на стражари и апаши. Викаха ми „мъжкарана“. Сега съм многодетна майка, която съвсем успешно се справя с предизвикателствата на пола си. А на децата си купувам играчките, които им харесват.“

„Нашата баба винаги с ужас наблюдава как внукът й бута количка за кукли в парка. Според нея, това не е момчешко занимание. Но мъжът ми я постави на място: „Аз возя сина си в количка и е напълно естествено той да иска да прилича на мен.“

„Някои родители на момчета толкова се боят от куклите, че е направо смешно. Готови са да купят всякакви уродливи чудовища, понеже са „по-мъжки“ играчки. Това ме учудва!“

„Сама уших на 3-годишния си син кукла, с дрехи за всякакъв повод. Той я преоблича, вози я на количката си, храни я с кукленския сервиз. Мисля, че това е начин да научим детето си да е грижовно, отговорно и добро.“

„Ние сами отглеждаме и възпитаваме синовете си „по мъжки“, после се чудим, че не помагат на жените си, не се занимават с децата си, не могат да си зашият скъсаното копче и да си изпържат едни яйца. Ролевите игри са нужни както на момичетата, така и на момчетата.“

„Купихме кукла на големия ни син, когато бях бременна с второто ни дете. Искахме да го подготвим за раждането на сестричката му, да обясним, че в семейството ни ще се появи бебе, че той е батко и трябва да го храни, да го вози с количката и т.н. Нищо страшно не се случи. Напротив, от това имаше само плюсове – с куклата той научи частите на тялото и вече може сам да се облича и закопчава, защото имаше с какво да се упражни.“

Момчетата наляво, момичетата надясно

Колкото и да е странно, колкото и да е отживелица, деленото на играчките по полов признак и стереотипът „розово-синьо“ все още е твърдо закотвен в главите на някои родители. Особено категорични са някои бащи на синове, които смятат, че е позор синовете им да си играят с кукли.

„Мъжът на моя приятелка видя, че синът им си играе на кукли с момиченцата, и веднага се нахвърли върху него: „Махни тази кукла! Да не си женчо!“ Да, разбира се, това е диагноза, но не за детето, а за баща му. Вероятно има някакви комплекси, щом смята, че една игра може да промени сексуалната ориентация на детето му.“

„Подарих на племеничката си кукла, но синът ми поиска да играе с нея. Взех му я и казах, че на кукли играят само момичетата, а той изпадна в истерия. Откъде е този интерес към куклите? Притеснявам се.“

„Първо започват да си играят с кукли, после ще поискат да облекат рокля! Подобно нетипично поведение говори за проблем с ориентацията или за грешки във възпитанието.“

„Приятелка ми сподели, че синът й много обичал да разхожда кукли в количка. Към третата си година започнал да говори за себе си в женски род. Тя мисли, че това е заради куклите. Вчера синът ми взе куклата на едно момиченце в парка и не пожела да я върне. Трябваше да му обещая да му взема, много се притесних.“

„Мисля, че игрите и играчките от ранно детство спомагат за формиране на поведенчески модели, включително и свързани с половата принадлежност. Защо е необходимо да купуваме бебешка количка на момчето и да поощряваме желанието му да играе с кукли? Не разбирам!“

„Тригодишната ми дъщеря изобщо не се интересува от кукли. Тя мечтае да бъде Човекът-паяк и обожава книгите за пирати. Баба й много се притеснява и упорито ни съветва да спрем да й купуваме коли и роботи. Тя е категорично против момичето да носи панталони. Според нея най-подходящи са рокличките.“

„Купих на едногодишния си син количка, за да разхожда в нея плюшените си играчки. Мъжът ми се вбеси и тръгна да я изхвърля. Едва го спрях и се разбрахме като отидем в парка, да я подарим на някое познато момиченце, а на сина ни да обясним, че ще бута количка, когато стане татко.“

„Категорично не съм съгласен, че момчето трябва да си играе с кукли. Какво ще порасне от него? Грижовността може да се възпитава и по друг начин. Можем да заменим куклата с плюшена играчка.“

Специалистите казват:

Куклата е модел на човека. Играта с нея развива умението да съчувстваш. В никакъв случай не забранявайте на сина си да играе с кукли и не го обиждайте с изявления от рода на: „Ти да не си момиче?“. Така детето може да остане с впечатлението, че да съчувстваш не е мъжка работа. В психологията съществува цяло направление наречено „куклотерапия“. Добре би било родителите да използват игрите, за да пресъздават жизнени ситуации с тяхна помощ. Така дори биха могли да подготвят детето за някакво стресиращо събитие например за постъпването в болница. Може да се разиграе подобна куклотерапия и след като детето е боледувало. Това ще ви ориентира какво най-много го е изплашило, как се е чувствало, какво е искало да му се случи, но не е посмяло да ви сподели.

Родителските притеснения са разбираеми – ще порасне ли синът ми като пълноценен мъж, ако играе с кукли; ще бъде ли привлекателна и женствена дъщеря ми, ако играе само с коли и момчета? За щастие, децата са толкова интуитивни, че сами могат да преценят каква игра или играчка им е нужна в точно определен момент от развитието им. За момчетата играта на „деца и родители“ е също толкова полезна, колкото за момичето, защото така се упражнява и възпитава грижа и отговорност. И няма нищо притеснително в това, че разхожда с количка играчките си из хола. Вслушвайте се, когато им говори и споделя с тях, защото така разкрива притесненията си или се учи да изразява любов, привързаност, радост. Има емоции, които детето най-добре може да изрази в игра. 

И накрая ще си позволя едно допълнение от личния ми опит. Най-големият ми син Теодор обожаваше количките за кукли. Той порасна във времената, когато това се считаше за момичешка играчка, но напук на протестите на баща му, аз му купих такава количка. Омръзна ми Теди да грабва количките на момиченцата на детската площадка и да бяга с тях, а девойчетата да пищят. Естествено, коя майка би позволила непознат да открадне бебето й, нали? И така, Теди с голяма радост разхождаше кукленска количка с пластмасово бебе в нея заедно с момиченцата на детската площадка под критичните погледи на някои родители, предимно бащи. Е, той вече е на 23 години, след няколко дни навършва 24, и познайте какво. С още по-голяма радост днес разхожда и съвсем истинската бебешка количка с десетдневния си син. Можеше и да не е така, но причината нямаше да са играчките. Да са ни здрави децата и нека вместо да се тревожим дали играчките им са достатъчно "мъжки" или "женски", просто да седнем и да поиграем с тях! 

Препоръчваме ви още:

За стереотипите във възпитанието

Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш

Игри с бебето през първата година