Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Валентина Димитрова

Темата за смъртта за повечето хора е може би най-трудната за подхващане. Много родители смятат, че ако говорят с децата си за смъртта и назовават нещата с истинските им имена, това ще ги травмира за цял живот. Истината е, че нашите опити да променим или омаловажим събитието могат да създадат много по-голямо объркване в техните умове, отколкото предполагаме. Мислейки върху въпроса „Как децата говорят за смъртта?“ френският психоаналитик Франсоаз Долто споделя своите разсъждения по темата така:

"Те започват да говорят за нея от много ранна възраст и ние също трябва да им говорим по темата отрано. Най-често я споменават във връзка с животно. Всеки от вас е виждал как реагират децата, когато за първи път се сблъскат със смъртта. Те казват: „То изобщо не мърда??“, а ние им обясняваме: „Защото е умряло“. - „Какво значи това?“, питат те, а ние не знаем какво да отговорим. Друго интересно при децата е как, когато гледат новините по телевизията, приемат случващото се като на филм, с разликата, че във филмите на хората им плащат, за да умират, а в реалния живот умрелите няма да се завърнат, съпрузите им повече няма да ги видят, децата им – също. Ето така можем да накараме детето да разбере разликата, но едно е ясно – че хората имат потребността да си играят с живота, като причиняват смърт и като умират наужким. Всички деца играят на това да умират и да причиняват смърт. Именно защото са живи, те имат пълното право да причиняват въображаема смърт, така те придават на реалния си живот смисъл, енергия, но обърнете внимание: въображаема смърт. „Бум-бум! Убих те. – Ааа, готово, умрях!“. Децата изпадат във възторг. И продължават да повтарят: „Умрях!“. И ако им кажем: „Недей да правиш така, не е хубаво!“, ще им отнемем удоволствието от живота. Защото играта няма нищо общо с реалността." (Ф. Долто, „Как да говорим за смъртта“)

Тъмната стая

2b9b72303a195511df58deb3249f170b XL

Често родители, които са загубили близък роднина или домашен любимец (и в двата случая – член на семейството), ме питат какво да кажат на детето си, как да му съобщят? Дали на първо време да не кажат, че кучето е избягало или дядо е заминал някъде? Това е период, който родителите искат да си дадат, докато обмислят ситуацията, но това е и част от процеса на тъгуване и децата също участват в него. Просто той не е назован! Родителите използват различни подходи, обяснения, забрани и позволения за процеса на скърбене, които биха били по-травмиращи за децата, отколкото самата загуба.

Наскоро срещнах баща, който е израснал с вярването, че „мъжете не плачат“ и трябва в трудни ситуации да се „стягат“ и да сдържат сълзите и емоциите си. Неотдавна той загубва баща си и трябва да съобщи това на сина си, който е на 8 години. Отива при него и му казва: “Нали знаеш, че дядо беше в болница и лекарите го лекуваха, но въпреки това почина и повече няма да го видим. Той вече е на небето!“. Детето не знае как да реагира в първия момент – тъжно му е, зараждат се толкова въпроси и чувства в него. Насълзяват му се очите, но бащата вместо да го прегърне и да поговорят за смъртта, му казва: „Недей да плачеш, моето момче, майка ти и без това е много разстроена. Това още повече ще я натъжи“. Това изказване е изпълнено с много послания и противоречия. От една страна, има забрана да плаче, което за него е като забрана да страда, защото може да не знае друг начин, по който да изрази тъгата си, от друга страна, има отговорност за майката (дете на 8 години е твърде малко, за да бъде карано да се чувства отговорно за емоционалното състояние на родител). От трета страна, детето се опитва да си обясни смъртта – какво представлява тя, къде отива дядо му сега? Знае, че да е умрял означава, че повече няма да го видят, но направил ли е нещо лошо, за да умре? И другите ли ще умрат? Кога?

Детските страхове

1d3368631835406d8a82be332dc49ee5 XL

Същевременно детето, преживяло загуба на близък, може в рамките на същия ден да си играе и да се смее както преди. Тук се намесват възрастните, които не могат да се справят със своите чувства и емоции в този момент; не могат да си обяснят процесите при децата и му казват: „Не се смей! Не е редно днес да се смееш и да си играеш толкова оживено! Не се гледа телевизия!“. Това послание обаче, освен да създаде чувство на вина у детето, не му помага да приеме загубата по-лесно, а дори напротив – отнет му е механизмът, по който би могло да се справи най-добре с нея. Ако на момчето от примера по-горе му се забрани да си играе, противоречията в него стават още повече – хем да не плаче, за да не разстрои майката, хем да не се смее, защото не е редно… какво би могло да прави? Никой не му казва.

А колко по-добре би било, ако бащата, съобщавайки му за загубата, го подкрепи в това да изрази емоциите си: “Ако ти се плаче, си поплачи, нормално е да си тъжен, на всички ни е много мъчно“, да се опита да отговори на въпросите, които има детето, или ако не може – просто да го изслуша. Ако детето няма никакви въпроси и просто каже: “добре“, да не се опитва да му обяснява насила. Децата питат толкова, колкото могат да понесат. Родителите също са хора, не знаят отговорите на всички въпроси и това е нормално: може просто да му кажат, че нямат представа защо е настъпило събитието. Да го оставят да си играе и да се смее. Това съвсем не означава, че му е безразлично, просто децата така се справят. Това е техният начин. Затова колкото и трудна и болезнена да е загубата, сполетяла семейството, децата са част от нея и имат правото да знаят. Те може да тъгуват, да страдат, да плачат, да се ядосват или да се държат така сякаш нищо не се е случило.

Мъдростта боли

fc5dee0557d5c28746f896256ed98905 XL

Важно е да има кой да подкрепи родителите в този момент, за да могат те да направят същото и за децата си. Говорете с тях за смъртта или ако ви е трудно да го направите, им споделете. Кажете, че не знаете какво да правите и какво да им кажете, че имате нужда от време и от съвет и ви уверявам, че те ще ви разберат и ще ви изчакат да намерите подходящия момент и думи, с които да го направите. Ако пък не питат, не им обяснявайте – може да се окаже, че все още е прекалено болезнено и трудно биха понесли информацията. Ако умеете да ги следвате, те ще ви дадат ясна индикация кога и от какво имат нужда. Но преди това трябва да се погрижите за себе си, за своите чувства и преживявания. Често използваната фраза „Аз съм лесен/а, най-важно е детето“, понякога може да се окаже капан, в който попаднали веднъж, трудно излизате. Ако приемем, че смъртта е част от живота и се случва рано или късно, то тогава не трябва да избягвате разговора за нея. Винаги когато децата повдигнат темата, те ви предоставят възможност да започвате да я въвеждате в общуването помежду ви. Това са моментите, в които ви подсказват, че са готови да чуят повече. Не ги изпускайте!

За автора:

valentina
Валентина Димитрова е дипломиран семеен консултант, завършва обучение по семейна терапия към Институт по Фамилна Терапия (www.ift.bg). Терапевт и Съосновател на Център „Нюанси“


Препоръчваме ви още:

Говорете с децата си... моля ви!

Умирай бавно, скъпа

Грешна ли съм?

 

 

Автор: Дарина Рангелова/expatbgmum

Мина известно време от В гимназия в Канада, Теди завърши и сега е в университета- University of Guelph.

Университетът е средна големина, с 27 000 студенти, и кампусът се простира на 4120 декара, от които 1650 декара са ботаническа градина. В класациите влиза в топ 10 на Канада и топ 500 на света.

Първият семестър започва началото на септември и е до средата на декември. Вторият семестър - от началото на януари до края на април.

Бакалавърските програми изискват студентът да има 20 кредита, за да завърши. Повечето предмети са с тежест 0,5 кредита, но има и някои по 0,75 или 1 кредит. Това е в Онтарио, има известни разлики с другите провинции. Обикновено студентите взимат по 4 или 5 предмета на семестър. За първата година, Теди има 3 задължителни предмета, другите си ги избира. Сам избира как да си ги разпредели, кои дни да има лекции, с каква продължителност и часове. За първия семестър Теди си ги беше направил в понеделник, сряда и четвъртък. Най-ранните лекции са от 7 часа, най-късните до 21. Теди е установил, че на него му е по-добре да има веднъж седмично една 3-часова лекция по даден предмет, вместо три пъти по един час примерно. За втория семестър няма вариант за такива дълги лекции и ще има всеки ден. Всичко това се избира и прави онлайн в определените срокове. Въобще от кандидатстването до всичко, което се сетите, се случва онлайн, не се е налагало да се ходи до университета за нещо.

Как да вземем студентски кредит

8613b8c48593289f811f561a100471f3 XL

Първата седмица е за ориентация и след това започва голямото учене. На първия си тест Теди е изкарал 60% и се е стреснал, защото има един среден успех, с който минимум трябва да завършиш, за да не отпаднеш. (Всеки университет си определя какъв да е, примерно средно 70% най-просто казано, за да не обяснявам как се изчислява GPA/ grade point average). В края на първия семестър, тези които са под зададения GPA, получават писма, че ако следващия семестър не си вдигнат успеха - отпадат.

Учи се много. Когато и да се обадя на Теди, все учи. Непрекъснато имат разни неща за предаване и всичко се изпраща по електронен път, за да мине през програма за проверка за плагиатство. Има изключително много правила как да се цитира, в какъв ред, как точно, това зависи и от вида на писмената работа, и стриктно се следи. Наказанието, ако хванат някого, е да остане без оценка за съответната писмена работа и официално предупреждение, което седи като отметка в досието през цялото следване, така че преподавателите да имат едно наум, може да отнемат стипендия и при повторно провинение може да бъде изхвърлен от университета. Трябва да се спазват и инструкциите за дължина на работата. Теди е превишил позволеното на една работа и е предупреден, че следващия път изобщо няма да бъде прочетена. Освен всичките неща, които правят постоянно, имат изпит по средата на семестъра и финален в края на семестъра. Теди каза, че покрай изпитите не може да си намериш място в библиотеката, която работи до 2 през нощта и има направени "кутийки" (quiet place) така че всеки да учи спокойно. Теди сам прецени, че няма да работи първата година, тъй като няма да може да се справи. Професорът (това е само обръщение, не са професори) само преподава лекциите. Асистентите му проверяват работите по зададен от него начин. Асистентите дават и консултации в определени дни, на един асистент се падат по около 100 студенти. Когато са изпитите, на студентите им организират места с разни забавни игри, безплатни напитки и някакви закуски, където да ходят да разпускат и да не „прегарят“.

Образователната система в Обединеното кралство

54aceca6fa824dfe19799ae410c25573 XL

Около midterm - средата на семестъра - имат право да се откажат от един предмет, ако усещат, че не се справят добре, но ще трябва го взимат през лятото или да си удължат следването с още един семестър (или повече), ако и през следващите семестри се отказват от някой предмет. Минимум 4 предмета трябва да са на семестър, но ако иска да завърши в рамките на 4 години трябва да са 5. На първокурсниците непрекъснато им пращат имейли, да им предлагат помощ от някой от по-горен курс.

На Теди програмата е Criminal justice and public policy, каквото и да значи това (бел. р. криминалистика и обществени политики). Теди каза, че иска да учи право и като стана време за кандидатстване в университет, останахме дълбоко изненадани, че в Канада не може да се кандидатства директно право. Първо трябва да се завърши някаква бакалавърска програма, каквато и да е, ако ще физика или музика. Разбира се, планиращите да учат право, избират нещо по-близко, както направи и Теди.

За да бъде приет някой да учи право, трябва да е завършил бакалавърската си програма с много висок успех, да представи академични и неакадемични препоръки, да е работил и да е бил доброволец. Всъщност може и само с 3 завършени години, но трябва да има изключителни качества и се препоръчва да завърши бакалавърската програма, за да е по-конкурентен. На Теди му предложиха от университета да работи следващата година в екипа, отговарящ за общежитията и той ще приеме, защото, освен да си помогне финансово, е важно за кандидатстването му един ден.

След като е налице всичко изброено се държи изпит LSAT (law school admission test). Тестът оценява reading comprehension, analytical skills, logical skills (четене с разбиране, аналитични умения, логика) и всяка част е за време. Има и есе, което не се оценява, а се изпраща на избрания университет с резултата от теста, за да видят способността на кандидата да се изразява писмено. Ето тук има примерни тестове, ако някой иска да се пробва, на мен ми се зави свят, като ги преглеждах. След като си вземе теста с необходимия резултат, евентуално могат да го приемат, конкуренцията е жестока. Горе-долу за 4000 места се борят 15 000 души. Ако не си вземе изпита, може да се яви и втори път, но определено това се взима под внимание. При успех, следват още 3 години учене, 10 месеца стаж и още два финални изпита, за да се превърне в практикуващ адвокат. За сравнение, повечето бакалавърски програми в Онтарио са около 6-7000 долара на година, правото е около 36 000 долара на година. Подобно е и за лекарите и зъболекарите, първо бакалавър по нещо (биология и подобни), доброволец по болници, препоръки, и после още повече учене.

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света

d95ac1e7d6d78552526cbaae66d68531 XL

Има всякакви клубове и общности по интереси. Догодина Теди ще се присъедини към pre-law society, където организират срещи с адвокати, ходят по съдебни заседания, споделят материали за подготовка за изпита и въобще всичко необходимо за нужното CV, за да бъдат приети в law school.

За първокурсниците има гарантирано общежитие (ако искат). Избира се и план за изхранване, пет варианта са. Ние избрахме почти най-скъпия и като гледам, няма да стигне за цялата година и ще трябва да се допълва картата му. С тази карта се храни във всички заведения в кампуса, в нея влиза и градският транспорт. Общежитието и изхранването излизат повече от самата такса за програмата. В кампуса не се продава алкохол, може да се внася, но се пие само по стаите. Теди каза, че няма купони. Някои ходят в града през уикенда на бар или нещо, но Теди пропуска, тъй като алкохол в заведение може да се пие от 19-годишна възраст, а той още е на 18.

Има академични стипендии, но са малки на общия фон, Теди взима 1000 долара за година, за над 80% успех от училище, и не трябва да пада под това. Крайните оценки за семестъра ще бъдат качени на 21 декември, но според Теди той е в горните 80%. Стипендии за спортни постижения няма. Има разни варианти за финансова помощ и неизбежния заем.

Засега Теди е много мотивиран, дано не изгуби ентусиазма си и успее да стигне до law school. В момента е в заслужена ваканция. 

* Цитираните такси са за канадски граждани и постоянно пребиваващи, за чуждестранни студенти е тройно.

На снимката виждате Trinity College - University of Toronto.

Прочетохте ли

Пожелайте им лош късмет

Това дете има толкова изразителни очи, че ще е грях да угаснат. А такава опасност има и с нея семейството на 11-годишното момиченце се бори от раждането му. Първо видяхме снимката, после текста под нея:

„… Минути след това на Ани ѝ предстоеше операция... В чужда страна, с чуждестранни лекари, само с преводачката, в плашещата огромна операционна, без мама... Мама, която се усмихваше, въпреки че сърцето ѝ се раздираше, за да даде кураж на малкото си момиченце! Мама, която остана в предверието сама, виждайки протегнатите ръчички на своето детенце, докато го отвеждаха, чувайки риданията му: "Мамо, мамо! Искам мама!"

Молим ви, нека тези страдания не останат напразни! Сами не можем да се справим! Силни сме, когато сме заедно! Помогнете ни да запазим нашата малка Ани!“

57015659 2158954084160049 6833093844662222848 o

Още в първите месеци от своето съществуване, Ани започва тежки битки за по-добър и пълноценен живот, а сега води най-тежката - със смъртта на своите очи! Родена е с няколко заболявания, като най-тежкото е атрофия на зрителните нерви и ретините и на двете очи - безпощадно и прогресиращо заболяване, което води до слепота! Останалото в очите общо зрение е едва 10%! Нищожни, но скъпоценни!

Лечението на малкото момиченце е дълъг и скъпоструващ процес, който се провежда в руската клиника "Микрохирургия глаза имени Фьодорова", където лекарите се ангажират с лечението ѝ и дават добра прогноза. Терапиите се провеждат на няколко отделни курса годишно, в зависимост от предписанието и състоянието на Ани. Поради спецификата на случая и сложното му протичане е наложително лечението да продължи за голям период от време и по тази причина кампанията за набиране на средства за лечението на Ани ще бъде валидна дълго време!

41382174 1875546039167523 8330820202874798080 o

Предвид инфлационните изменения в Русия към момента стойността за завършване на програмата за лечение надхвърля на 104 000 евро. До момента са набрани 83 642 евро. Остават още 20 358 евро! Но... за съжаление винаги има едно "но":

Със сумата на лечение не се финишира цялата необходима стойност. За всяко едно заминаване са необходими средства за издаване на визи (пребиваването в Русия е с действащ визов режим), за самолетни билети и прилежащите транспортни разходи, за рехабилитация, за медикаментите в периода на последващо лечение, докато Ани е в България ѝ е необходимо да ги приема, за специални скъпоструващи очила и много други, възникнали в процеса на лечение и престой непредвидени и съпътстващи присъщи разходи!

34048673 1724762640912531 8815027995417772032 n

Как можем да помогнем

Банка ДСК ЕАД

IBAN BG 33 STSA 93 00 00 11 23 84 01

BIC: STSABGSF

Ани Георгиева Михайлова

PayPal account:

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Кампания Светлина за малката Аничка

Можете да се включите и с превод чрез офиси на MoneyGram или Western Union!

А можете и да закупите книга в помощ на момиченцето.

Хода на лечението и кампанията в подкрепа на Ани можете да следите на страницата Да запазим слънцето за нашата звездичка.


Препоръчваме ви още:

Кой плете за българските деца?

Можем да спасим Алекс

Вики и Пеши - малките герои от Попово

Какво се случва с нас, когато почувстваме страх? Усещаме, че буквално като че ли губим почва под краката си и пропадаме в бездната. С други думи, губим опората си, това, което ни помага да бъдем устойчиви. Първото, което можем да направим, е да си я върнем.

Какво може да ни помогне? Информацията. Това е статистиката за авиокатастрофите, според която подобни трагедии в небето са огромна рядкост. Добра идея е да погледаме през прозорците на летището самолетите, които излитат и кацат: „Виж колко са много и всички благополучно излитат и се приземяват.“ Можем да прочетем и статии за това колко надежден е самолетът като вид транспорт, как се подготвят пилотите за реакция във всякакви ситуации.

Друга опора е знанието на кого и за какво можем да се доверим - на определена авиокомпания, на конкретен модел самолети. Тази оценка е субективна, но защо да не се възползваме от нея?

Друг начин за намаляване на тревожността ни е знанието как да действаме в извънредна ситуация. Това е информация, която може да бъде открита в интернет. Можем дори да потренираме вкъщи, за да сме по-спокойни. Опитът показва, че в състояние на стрес ние действаме автоматично.

Какво може да ни помогне по време на полета

- успокоително (задължително по лекарска препоръка);

- алкохол – в малки количества и много внимателно - на някои малката доза помага да се отпуснат, а на други да се разтревожат още повече;

- дълбоко дишане (вдишване през носа, издишване през устата) – това помага при пристъп на страх. Така сърцебиенето се овладява и пулсът влиза в норма.

- прегръдка (можем да се притиснем към близкия, с когото пътуваме) или сами да се обгърнем с ръце. Помага и лекото потупване по раменете. Важно е да почувстваме отново тялото си и да се върнем в реалността.

- интересна книга или филм (добър начин за разсейване);

- всеки ритуал, който ни успокоява;

- молитва – колкото и странно да звучи - действа;

- при необходимост, ако изпаднем в паника, можем да помолим съседа си или стюардите за помощ.

Сами пишем себе си

c9b32c98563233aa501943c67fb2ecac XL

Как да се справим с тревожните мисли?

Първо, страхът от полети се снижава, когато на мястото, към което пътуваме, ни очаква нещо значимо и важно – отговорен форум, гостуване на близък, екскурзия до мечтана дестинация. Мислите за всичко това биха предизвикали положителни емоции в този момент. Достъпът до чувствата и съприкосновението с най-дълбоките ни ценности отслабва страха.

Второ и най-сложно, да проявим достатъчно смелост да се докоснем до темата за собствената ни смърт. Защо?! За да живеем пълноценно. Звучи парадоксално, но страхът от смъртта по невероятен начин повишава ценността на живота. Вътрешната откритост по темата за смъртта ни позволява да излезем от първосигналния афект и да погледнем човешки на ситуацията. Дори да си несвободен външно, у теб има една последна свобода – свободата на позицията, или как да се отнасяш към това, което се случва с теб.

Според австрийския невролог и психиатър Виктор Франкъл „Човекът не е свободен от условията. Но е свободен да има позиция към тях. Условията не го обуславят напълно. От него, според ограниченията, които си налага, зависи дали ще се предаде, дали ще отстъпи на условията. Той може и да се издигне над тях и да се открие в човешкото си измерение.“

Как може да стане това на практика? Дистанцираме се леко от ситуацията и започваме вътрешен диалог със себе си. Какво се случва. Самолетът излита. Какво чувствам? Страхувам се, че ще се разбие. Когато си го представя, какво чувствам? Безсилие и безпомощност. Да си представим най-страшното: да допуснем, че самолетът наистина се разбива. Докато пада, аз ще бъда ли съвсем безпомощен, затворен в тази многотонна машина или все пак ще направя нещо? Дори в своето безсилие и безпомощност какво мога да направя? Нещо малко, нещо скромно. Мога да се моля. Мога да си припомня лицата на всички скъпи хора. Мога да прегърна детето си, за да не му е страшно. Обикновено, когато летим с децата си, страхът ни намалява, защото автоматично влизаме в ролята на възрастния, който трябва да защити и да се погрижи най-напред за най-беззащитния. Не остава време за страх. Трудно е да заемем толкова лична позиция, защото в състояние на стрес у нас сработва инстинктът за оцеляване. Но все пак е възможно в някаква степен.

Ако ни е проблем да практикуваме това самостоятелно, можем да потърсим помощ от психотерапевт. Обикновено специалистът работи върху базовото ни доверие към света. Доверието е това, което много често е подкопано при хората с аерофобия. В детството недоверието ни помага да оцелеем и да се справим с трудна ситуация, има защитна функция. С порастването тази необходимост отпада или се понижава, но по навик продължаваме да реагираме пресилено. Няколко консултации с добър специалист биха могли да подобрят състоянието ни.

Навярно е нереалистично да очакваме, че ако дълги години сме страдали от аерофобия, тя може бързо и безследно да изчезне завинаги. Реалистично е обаче да очакваме, че ако работим над нея, както над всеки свой страх, тя ще намалее и вече няма да е в толкова остра форма. Ще можем да се справяме с нея, да я управляваме. Тревогата и страхът са екзистенциална даденост в живота на човека. Нищо никога не е гарантирано – така сме дошли и на този свят, така сме „програмирани“. Това, което можем да направим, е ден след ден да събираме смелост да се доверим. Във всяка нова ситуация, особено стресова, да живеем колкото можем по-човечно. Това прави страхът по-малък. Дотолкова, че можем да го сложим в джоба си.

Източник: matrony


Прочетохте ли

Аерофобия за начинаещи

Откъс от “Шантавия до шия”, Радостина Николова

Глава 3

За една чиния с мекици и едно съседско запознанство, а също и за дървото на раздора

Лина се събуди от страшна шумотевица. Някой режеше с трион или косеше трева, или забиваше гвоздеи. Тя се надигна от леглото. Насреща ѝ часовникът показваше десет без малко, а слънцето силно напичаше през отворения прозорец. Като видя, че преходната врата към стаята на брат ѝ зееше отворена, стана и набута едно габърче в леглото му.

- Предупредих те да не ми отваряш прозореца сутринта! - промърмори, след което се надвеси отгоре и видя, че баща ѝ косеше тревата, а брат ѝ забиваше пирони в някаква дъска... сигурно за някой от експериментите си – Две от три! Пф, бива си ме.

-Добро утро, Лина! - извика ѝ Нико отдолу и вдигна лице към нея, като заслони очите си с ръка.

Слънцето се пързаляше по русата му коса, от което тя изглеждаше още по-лъскава. Кафявите му очи топло се смееха, докато ѝ махаше все едно нищо не беше станало и животът беше прекрасен.

-Добро друг път, събудихте ме! - отговори Лина.

- Слизай вече. Искам нещо да ти покажа – извика брат ѝ. Въпреки че бяха близнаци, двамата значително се различаваха не само по характер, но и по външност. Лина имаше огромни сини очи, а косата ѝ беше по-тъмно русо от неговата. Приятелката ѝ Мони твърдеше, че Лина била по-хубавата от двамата, но всъщност винаги питаше дали Нико няма да слезе да играе с тях.

„Искам нещо да ти покажа“ – повтори Лина с подигравка. И тогава го видя:

– Егати грозния заек!

Той хрупаше трева в двора зад оградата на тяхната къща и сякаш чу, че го споменават, защото моментално спря да дъвче и погледна към Лина:

– Какво има, Пфръц? – разнесе се дрезгав глас и зад вратата на бараката се подаде някаква...

– Ти пък какво си! – Лина ококори очи и се вторачи в градината. От втория етаж съседният двор се разстилаше като на длан.

– Гладна ли си, момичето ми? Хапни, а после ще излезем на разходка. Знам, знам, но там не може вече – продължи да нарежда фигурата в съседния двор и току хвърляше скришни погледи към момичето.

Надвесена над перваза със зяпнала уста, Лина въобще не се прикриваше. Най-накрая фигурата рязко се изправи и се обърна към нея:

– Ало, какво си ме зяпнала, а? Така ли ви учат в града! Никакви обноски нямате! – изкрещя жената (да, макар и да подлежеше на съмнение, все пак се оказа жена) и размаха триона, който държеше в ръка. След това грабна заека под мишница и изчезна с него в бараката.

Едва тогава Лина се окопити:

– Аха! Ето го и трионът! Три от три! Браво на мен!

Тя нахлузи дрехите си и изхвърча от стаята, но след по-малко от пет примигвания се върна и претърси леглото на брат си за габърчето. Щеше да си го запази за друг път. Точно сега не му беше толкова ядосана.

Долу миришеше на мекици с пудра захар.

– Мням – Лина се облиза. – Мамо, знаеш ли каква е тази жена, дето живее до нас?

– Да, госпожа Стефания Шиева. Доколкото чух от другите съседи, се преместила тук преди десетина години. Изглежда като човек, който си има много грижи на главата. Не искам да ѝ създаваме проблеми.

– Мен ако питаш, изглежда по-скоро като човек, който създава проблеми. Шантава една такава Стефания-Шантавѝя Ха-ха!

– Лина!

– Добре, добре! Какво ще кажеш с Нико да ѝ занесем някол- ко мекици и да се представим? – Лина се усмихна, а майка ѝ се намръщи.

– Сигурна ли си, че нямаш нещо наум?

– Честна дума.

– Добре, но да не ни изложите, моля те.

Лина грабна чинията с мекиците и изхвърча навън:

– Хайде, Нико! Ела да се запознаем със Стефания-Шантавѝя!

– С кого?

– Ще видиш. – отговори му, след което изхвърчаха на улицата.

– Почукай, де! – изкомандва тя, като застанаха пред дъсчената вратичка.

– Е, защо аз!

– Почукай, почукай! Ти, ти А пък аз ще говоря.

shantavia2

Нико почука, а Лина моментално отстъпи крачка назад и захапа мекица. Когато Стефания отвори, Нико не беше подготвен за външния ѝ вид и извика толкова силно, все едно бе видял най-големия си кошмар. Отблизо съседката им изглеждаше още по-зловеща. Очите ѝ – малки и сиви, едва се забелязваха, но пък огромен орлов нос заемаше половината ѝ лице. От долния му край се спускаха дълбоки бръчки, които кръстосваха пътища с няколко завити черни косъма. Облеклото ѝ перфектно допълваше цялостното първо впечатление.

Беше обута в два различни плетени чорапа (през лято-то!), налъми като на бабата и дядото на близнаците, отрязани дънки до под коляното, огромна избеляла тениска с някаква щампа отпред, синя манта и шапка с козирка, под която се развяваха сплъстените ѝ прошарени коси. Лина се разсмя и парчета мекица се разхвърчаха от устата ѝ.

– Да ми се подигравате ли дойдохте?

– Всъщност да се запознаем – каза Лина и подаде чинията на брат си, захапа своята мекица в уста, избърса мазните си ръце в панталонките си, взе си отново мекицата и подаде другата си ръка. – Аз съм Лина.

– Аз съм Нико Вчера се нанесохме. – присъедини се и брат ѝ.

– Знам. Идвате от града. Скоро ще се напълни с такива като вас – изсъска. – Има ли друго? – попита госпожата.

– Всъщност да. Тази череша вкусна ли е? – попита Лина и кимна към дървото, което растеше пред оградата между двете къщи и по горните клони черешите вече апетитно червенееха.

– Какво те засяга? – отговори Стефания. – Това е МОЯТА череша. Аз се грижа за нея, откак съм тук.

– Хм – каза Лина. – На мен ми изглежда да е точно толкова пред нашата ограда, колкото и пред вашата.

Стефания се обърна към Нико:

– Само да съм ви видяла да се катерите или да ядете от дървото А сте припарили до него, а съм ви видяла сметката.

След това понечи да затвори вратата.

– А, чакайте, чакайте – каза Лина и тикна чинията в ръцете ѝ. – Всъщност ние дойдохме за мекиците. Хапнете, пък ще ни върнете чинията после.

Госпожата само ги изгледа, взе чинията и изсумтя. След това тръшна вратата под носа им.

– Аз няма да ям повече от тая чиния! – каза Нико. – Защо си толкова гадна, искаш да сънувам кошмари ли?

– Добре де, трябваше да те предупредя колко е ужасна, ама имам идея, почакай да видиш! – ухили се Лина, погледна към черешата, прецени, че е идеална за катерене, и заподскача към къщата, а от недоизядената ѝ мекица щедро се сипеше пудра захар по пътя.

shantavia3

За книгата:

Авторката на успешната поредица "Приключенията на мотовете" Радостина Николова зарадва своите верни читатели с нова книга - „Шантавѝя до шия“, която вече е в книжарниците. Първият роман на детската писателка поставя началото на приключенията на близнаците Лина и Нико, чието очертаващо се да бъде скучно лято, тотално се преобръща след срещата със съседката им Стефания. Предизвикателството към двамата герои е съвсем ясно - стиска ли им да се изправят лице в лице със Стефания-Шантавѝя, която може (или не може) да превръща хората в зайци, бухали, кози и гъсеници! Към шеметното надлъгване, превърнало се в история за приятелството и заличаването на пропастта между поколенията, се присъединяват и един куц заек, един луд детектив, една шарена коза, един щастлив доктор и много, много смях.

radostina

За авторката:

Радостина Николова е автор на поредицата „Приключенията на мотовете“, „Моите красиви рога“ и картинната книга „Кико без крила“. Писателката е трикратен носител на наградата „Бисерче вълшебно“, която се връчва след гласуване на деца в цяла България. Завършила е английска филология и творческо писане в Софийския университет. Книгите ѝ от поредицата „Приключенията на мотовете“ са продадени в над 50 000 екземпляра в Китай.


Препоръчваме още:

"Тайната на "Небюла" излезе и в България

Спестете си уморението

Магични мистерии

Лятото идва, а с него и въпросът с какво да ангажираме децата. Ето няколко предложения за забавно и полезно прекарване на лятната ваканция.

Дневни лагери - София

Лятна занималня за приключенци на Витоша – „Марина Спорт“

17 юни - 13 септември

”Марина спорт” и „Детска архитектурна работилница” са подготвили 12 различни тематични седмици изпълнени с много игри, забавления и изненади.

Програмата е подходяща за деца от 4 до 11 г.

Продължителност: от 8 до 17 часа.

Повече подробности тук.

Детски дневен лагер „10 стъпки към природата“ - Риверсо

17-21 юни и 24-28 юни

Приключенията ще се разгърнат в две седмици от понеделник до петък, след края на учебната година. Децата ще научат повече за историята, природата и хората, ще откриват света, ще се забавляват и ще намерят приятели.

Програмата е подходяща за деца от 7 до 10 г.

Заниманията са целодневни.

Повече подробности тук

Детски дневни лагери - „Атмосфера спорт“

Детските лагери са със спортно-занимателен характер и дават възможност за смислена и активна почивка на децата от София сред природата на Витоша планина.

3 юни - 13 септември

Лятната занималня се организира в София всяка седмица от понеделник до петък. Ваканционната програма дава начални знания и умения в планинските и водни спортове.

Програмата е подходяща за деца от 7 до 9 г.

Продължителност: от 8,30 до 17 часа.

Летният спортен лагер се организира в София всяка седмица от понеделник до петък, през цялата ваканция.. Групите са по 8 деца с един ръководител. Програмата съчетава възможността за спорт и забавление на „планина и море“. Децата ще придобият знания и умения в планинските и водни спортове. Провежда се сред природата на Витоша планина.

Програмата е подходяща за възраст от 10 до 12 г.

Заниманията са 8:30 до 17:00 ч.

Лагерът за тийнейджъри се провежда от понеделник до петък на спортни обекти в околностите на гр. София и Витоша планина. В заниманията по водни спортове и планинарство, тийнейджърите ще усвояват основни знания и умения в дисциплини. Групaта е от 6-8 деца.

Програмата е подходяща за деца от 13 до 15 г.

Заниманията са целодневни.

Повече подробности тук

Мисия Лято - центрове за ментална аритметика Смарти Кидс, София

3 юни - 2 август

Всеки ден е разделен на две части, в първата част участниците се запознават с определена тема, имат посещение или среща, във втората част на деня прилагат наученото, участват в работилница за умения, рефлексия за деня и тренировка по ментална аритметика. Всеки петък децата създават събитие или проект, в които използват наученото от тях през седмицата.

Продължителност: от 9,30 до 17,30 ч.

Програмата е подходяща за деца от 6 до 12 години.

Повече подробности тук.

Академия Роботика

Лятна занималня за деца

Цяло лято деца от 7 до 12 години могат да се забавляват при с LEGO роботи и интересни игри. Занималнята е полудневна и включва LEGO роботика, програмиране, игри за развиване на мисленето и социални умения като работа в екип и др. Не е необходима предварителна подготовка, децата научават всичко нужно на място в „РОБОТИКА“, а след това го упражняват с LEGO роботите по забавен начин.

Курсове по роботика и програмиране

По време на занятията децата учат основни неща от науки, като програмиране, роботика и др. Всеки път учениците надграждат наученото до момента чрез постоянни упражнения и задачки. В същото време развиват важни за своето бъдеще умения: работа в екип, креативност, логическо мислене и т.н. 

Продължителност: час и половина

Програмата е подходяща за деца от 5 до 16 г.

Повече подробности тук.

Дневен лагер на e2 YOUNG ENGINEERS , София

Включват разнообразни забавни и образователни предизвикателства, ЛЕГО® конструиране, научни експерименти, творчески ателиета, забавни игри и състезания. Лагерите на e2 YOUNG ENGINEERS са полудневни и всеки е с продължителност от 2 седмици. Минималният период за записване е 1 седмица. Извън програмата на лагера се организира ученическа занималня с игри на открито и учебно-развлекателни дейности.
Подходящи за деца от предучилищна възраст до 11 г.

Повече подробности тук.

Как да подготвим детето за лагер

8390aa5ce8e50f32cee2f668a00694aa XL

Езикови лагери

Z Camp - летен езиков лагер по британски модел

30 юни - 25 август

Лагерът е разположен в базата на хотел „Грийн парк“ Китен, между гората и широката плажна ивица на плаж Атлиман. Z Camp предоставя възможност на курсистите да практикуват английски език в среда, възможно най-близка до тази на типичния езиков курс в Англия или Америка, без нуждата да се пътува извън България. За втора поредна година британски екип от преподаватели идва в България, за организирането на летния езиков лагер от британски тип - Z Camp. Лагерът се провежда на морето и комбинира обучение по английски език, спорт, музика, различни занимания на открито, море и плаж.

Програмата е подходяща за деца от 9 до 12 и от 13 до 15 г.

Повече подробности тук.

Лъки кидс Банско – детски международен езиков лагер

16 юни - 6 септември

Многобройни забавления и всекидневни активности в планината – езда, пейнтбол, колоездене, преходи, екскурзии, йога, пикници, курс по готварство, танци, ролеви игри, кино, българска история… Четири часа дневно интерактивно обучение по английски език. Общуването между екипа и децата в лагера е само на английски.

Програмата е подходяща за деца на възраст от 5 до 14 години, независимо от нивото на владеене на езика. Деца от 5 до 6 г. се приемат в лагера само с придружител.

Повече подробности тук.

Езикови ваканции на „Интеграл“

Езиков център: Хедингтън Скуул, Оксфорд

Училището се намира в Хедингтън, на около 25 минути от центъра на Оксфорд. Обучението е разпределено в 20 учебни часа английски на седмица. Обхващат се всички езикови компоненти - говорене, слушане, четене, писане. Курсът е подходящ за тийнейджъри със средно или по-високо ниво на владеене на английски. Изучават се различни академични предмети - история, география, науки, английска литература, творческо писане.

Подходящо за възраст – 12-16 г.

Езиков център: Wycombe Abbey School

Wycombe Abbey се намира в красив парк, близо до Лондон и разполага с модерни класни стаи, 25-метров басейн на закрито, студио за танци, стени за катерене и др

Курсът включва 20 учебни часа по английски и 8 часа занимания за езикова употреба: журналистика, креативно писане, водене на влог, готварство, театър, изкуства. Предлага се програма по английски и сценични изкуства – езикови занимания сутрин и танци следобед, както и програма по английски и тенис.

Подходящо за възраст – 8-14 г.

Езиков център: Caterham School

Кейтъръм Скуул е разположено в края на зелена долина, заобиколена от малка гора, на 45 мин от Лондон. На разположение на курсистите има спортен център с 25–метров басейн, столова, театър. Момчетата на 8-17 г. могат да съчетаят 20 часа английски език с 20 часа седмично тренировки по футбол с треньори от школата на Челси, като едно занятие се провежда на базата за тренировки на клуба в Съри. Програмата включва две целодневни екскурзии до дестинации като Брайтън, Оксфорд, замъка Лийдс, Chessington World of Adventures, Кеймбридж и някои от най-известните забележителности в Лондон.

Подходящо за възраст – 8-17 г.

Още предложения и повече подробности тук.

5 признака, че детето не е готово за летен лагер

3bd383cdf9446912a35458166e99234d XL

Приключенски лагери

Адвенчър нет – приключенски детски лагери

Морска база „Adventure Beach Camp“ се намира на плажната ивица между къмпингите „Bash beach” и „Златна рибка“ в района на къмпинг „Градина“ и Созопол. На децата се предлагат сърф училище, ветроходство, приключения с ветроходен катамаран. Възможност за палатков лагер в близост до кемпа.

Детски лагер Кресна предлага приключения с лодки, рафтинг, каяци, въжена градина и стена за катерене, преходи, тенис на маса, стрелба с лък, посещение на водопади, къпане в минерални бани и басейн, организиране на палатков лагер, лекция за първа медицинска помощ със съдействието на БЧК, интересни беседи, посещение на интересни села, запознаване с проекти за опазване на околната среда.

Повече подробности тук.

Морска приключенска академия Арапя - Марина спорт

4 - 10 юли

Лагерът предлага плуване за начинаещи и напреднали, разходка по река Велека с каяк и лодка, сърф училище и сноуборд. Разнообразни подвижни игри и занимания с инструктор, състезания по отбори и индивидуално.

Програмата е подходяща за деца от 7 до 16 години.

Повече подробности тук.

Приключенски лагер в Банско – Марина спорт

3 - 7 юли

Програмата включва планински преход от х. Вихрен до езерата от Бъндеришкия циркус – Окото, Рибното езеро. катерене по стена с инструктор в с. Баня. Ориентиране с компас и движение по азимут. Занимания по плуване и „водни игри” в закрития басейн на хотела. Децата ще се запознаят с един нов спорт – петанк и ще могат да го практикуват на специалните игрища.

Повече подробности тук.

Училище за приключения Реверсо

„Приключенска мисия Родопи“, 17.06 – 23.06.

Програмата е подходяща за деца от 9 до 12 г.

„Експедиция Следа 12 – тайната на траките“, 02.07 – 08.07.

Програмата е подходяща за деца от 12 до 15 г.

“Алпийско приключение над 2500”, 10.07 – 16.07.

Програмата е подходяща за деца от 12 до 15 г.

Приключенска мисия Рила, 10.07 – 16.07.2019г.

Програмата е подходяща за деца от 9 до 12 г.

Ветроходен лагер „Нови хоризонти“, 14.07 – 20.07.2019

Програмата е подходяща за деца над 13 г.

Крива капла 1, 20.07 – 26.07.2019г.

Програмата е подходяща за деца над 13 г.

С колела и лодки по вятъра, 29.07 – 04.08.2019г.

Програмата е подходяща за деца над 13 г..

„Експедиция За планините и хората”, 30.07 – 05.08.2019г.

Програмата е подходяща за деца над 13 г.

Повече подробности тук.

Лагери „Скаутска земя“ - Централен младежки клуб на скаутите

17 юни - 17 юли

Лагерите са разположени в Стара планина, Предбалкан, Рила и Пирин, Осоговска планина. Към традиционните скаутски занимания тази година се въвежда „Час на земята в подкрепа на природата“ –за почистване на планинските маршрути, поставяне на аптечки в гората и къщички за птиците.

Програмата е подходяща за деца от 6 до 12 г.

Повече подробности тук

БУК лагери в село Ковачевица, Родопи

От 10 до 14 юли най-малките творци от 7 до 10 годишна възраст ще майсторят, ще творят, ще играят, ще се забавляват… и ще говорят на английски ежедневно.

От 15 до 19 юли по-големите приключенци от 10 до 13 г. ще влязат в ролята на изследователи, откриватели и най-вече неуморни планинари.

Децата ще бъдат настанени в къща за гости, с домашно приготвена храна, опитни планински водачи и арт учители.

Повече подробности тук.

Детски спортен лагер с езда Конна база Здравец, с. Скравена, Ботевград

Лагерът предлага ежедневна езда и грижа за конете. Дните са изпълнени с много игри, състезания, разходки в гората, ориентиране, събиране на билки. В своите палатки децата се чувстват самостоятелни като истински скаути. Обучават се според техническите правила на стрелба с лък и въздушна пушка. Незабравими остават вечерите около огъня, на който собственоръчно си приготвят вкусна храна.

Дати на смените:

30.06 – 07.07.

07.07 – 14.07.

14.07 – 21.07.

21.07 – 28.07.

28.07 – 04.08.

Повече подробности тук

Детски летен лагер „Млад планинар“

Лагерът е разположен в хижа „Морулей“, с. Дълбоки, Стара Загора. За децата ще бъдат организирани походи и разходки по туристически маршрути, курсове по планинарство, скално катерене, конна езда, стрелба с лък; запознаване с характерните растителни и животински видове в района; еко карнавал и вечер на талантите.

Смените са 7-дневни: от 2 до 8 юни и от 16 до 22 юни.

Програмата е подходяща за деца от 6 до 14 години.

Повече подробности тук.

10 идеи за забавление с децата през лятото

8181cbd90df5a1571a01396c2c96d8d0 XL

Еко лагери 

Лятно училище по биоземеделие – Шарено село

1 - 11 юли

Проектът „Шарено село“ е начинание на жителите на село Царевци, което ще се състои за първи път това лято. Децата ще се занимават с био земеделие, ще се учат да сеят и обработват камъш – местна култура, която замества захарта; ще усвоят умения в отглеждането на овце. Ще разберат как се добива мед, коя билка каква болест лекува, кои са ядливите гъби. Ще ходят на риболов, ще се учат да приготвят традиционни български гозби.

Продължителността на смяната е десетдневна.

Повече подробности тук.

Еко лагери – Дворецът на щастливите хора

Лагерът е разположен в село Добърско, в подножието на Рила планина. Децата ще участват в творчески пленери, ще се запознаят с живота на село и ще се включат в дейностите по отглеждането на домашни животни. Ще бъдат организирани спортни и туристически занимания.

4-8 юни - програмата е подходяща за деца от 5 до 9 г.

8-12 юли – програмата е подходяща за деца от 9 до 14 г.

Повече подробности тук.

Препоръчваме ви още:

Лято без родители

Градско лято

Как да съхраним летните спомени

 

Автор: Пламена Николова

Уважаеми български родители,

Не знам дали някой в последно време е говорил директно на вас и с вас. Дали се е обръщал конкретно към вас като личности, а не като “избиратели”, “съграждани”, “електорат” или друга удобна за моментното говорене единица.

Знам, че когато човек стане родител, хората почти автоматично забравят колко много още неща той е и продължава да бъде, колко неща е можел, за колко неща продължава да мисли и от колко различни теми продължава да се интересува. Просто след родителя почти не остава място за друго, понеже родител е толкова голямо нещо, че измества всичко останало - личното време, личните качества, индивидуалността, собствените желания. Остава само огромното събитие, което е детето и което винаги е на преден план и винаги е най-важно.

Това е много изгодно положение на нещата за всеки, който би искал да извлече дивиденти от него. От една страна, родителят преди всичко и най-вече иска да бъде най-добрият възможен родител за детето си, иска да му даде най-доброто от свят, в който наглед е останало много малко добро. От друга - родителят е максимално затруднен и възпрепятстван в тази си задача, особено в страна като България, в която всяко нещо - от пресичането на улицата до посещението на болницата с дете, е изпитание за волята, нравите, морала и портфейла. Държава, в която е доказано по-лесно да действаш нечестно и по втория начин, отколкото да бъдеш справедлив и добър гражданин, добър пример за децата си.

Майната ѝ на стратегията

91a2cbd3734d991ccf6d588c0cf42602 L

Единственият възможен изход е оцеляването чрез търсене на най-малкото съпротивление - да бъдеш добър родител, да бъдеш активен гражданин, но да не губиш твърде много време в търсене на информация, в ориентиране кои са експертите и отговорните лица по дадена тема.

Това общо взето е начинът на правене на политики в България - с половинчато или мълчаливо съгласие на гражданите, които никой не осведомява и които сами нямат време и знание да се осведомяват, и с игнориране на предложенията им, когато такива все пак има.

Дебат няма. Открита дискусия няма. Разяснителни и информационни кампании - само на хартия. Отворени институции - в мечтите ни. Манипулации и невярна информация - с лопата да ги ринеш.

В подобна ситуация изобщо не е изненадващо, че от никого неподкрепеният български родител, оставен сам да се бори за оцеляване с държавата, която всъщност би трябвало да е на негова страна, като Давид с Голиат, достигна до състояние, в което не може да отсее рационалните проблеми от ирационалните страхове. Не защото няма капацитета да го направи, а защото когато институциите мълчат, а пропагандата работи на пълни обороти, човек естествено се обръща към това, което работи, а не към това, което не просто мълчи, а мълчи с отекващо нежелание да поеме отговорност.

И ето как един ден се събуждаме сред мракобесие и страх, които като че дойдоха от нищото, но всъщност се оказа, са тлели бавно и сигурно в сърцето и ума на всеки един от нас, понеже по-страшна от антиутопията е само действителността.

Действителността, която само потвърждава, а не отрича тези страхове. Общество на индивидуалното самоспасение, на Мюнхаузените, които са се хванали за косите да се спасяват, но потъват по-дълбоко. На “всеки срещу всеки, на всяка цена”.

Спасителят на клети майки

be81f90109e2a23b1fff2a8ba0905ee6 XL

Ситуацията не е нова, просто е добре забравена. Предвоенна, тягостна и страшна. Като в “Черния обелиск” на Ремарк (един такъв се появи вече на пл. „Гарибалди”). Знаем какво следва след нея. Трябва да знаем и от него да ни е страх.

Преди да сме стигнали до нова война на територията на Европа, да не допускаме войната пред прага ни, гражданската война във Фейсбук, войната за здравия разум и смисъла, в която вече сме жертви, защото на някой така му е удобно. И предизборно.

Не война на всеки срещу всеки. Не война срещу социалните. Не война срещу Норвегия, Русия или Тимбукту. Война за нашите институции като граждани. За нашето право да сме активни, информирани, да участваме в значимите за нас решения. Да не гласуваме само на избори, да не се вълнуваме само на мачове, да не сме смирени само на Великден. Да искаме, изискваме, контролираме държавата, превзета от дерибеи, които доволно се подсмихват на кокалите, които са хвърлили на тълпата, докато си поделят тлъстата плячка зад гърба ни.

Да не се сещаме, че има правила, само когато ни глобят за нарушение. Да не се сещаме, че има бедни деца, само когато някой ни излъже, че ще вземат нашите. Да не се сещаме, че има закони, само когато някой ни излъже какво пише в тях.

И да не се сещаме, че можем да мислим и да имаме мнение, само когато някой реши, че може да го подменя със своето както и когато си поиска.


Прочетохте ли

Обществото ни наистина не е дорасло

 

Преди няколко дни попаднах на пост, в който се оплаква тежката съдба на бедна майка, чиито деца са отнети от социалните. Благороден адвокат поема про боно каузата й, за да спаси нещастните деца и да й ги върне. Дотук добре. Всички вече разбрахме, че социалните са "торбаланите" на съвременна България и участват в ужасен заговор за отнемане на бели български деца, които да бъдат давани на приемни семейства или изнасяни в чужбина. Един човек, когото отлично познаваме обаче - Татко Калоян - си позволи да публикува на стената си известно съмнение в достоверността на цялата тази история. Не заради друго, а защото майката, на която са отнети децата, никак не изглежда притеснена. Надолу просто ще пресъздам последвалия диалог, който ме остави без думи.

Калоян:

Зов за помощ! Нинджи от соц.служби проникват през оградата и отнемат децата на българска майка и ги пращат в приемно семейство, което усвовява огромни средства, за да ги гледа. Тя е "upravitel na hotel v xotilierstvo" и е изучавала икономически дисциплини в университет. 2 часа след жестокото отнемане на децата й у нея се надига спешна дилема коя кола бихте избрали измежду БМВ, Мерцедес и Ауди! Покрусена от мъка, тя възкликва "??? а сега де" и потъва в ридаещи вопли по лимузи...,по децата исках да кажа! А само преди няколко дни е "празнувала нещо" и е пламенно е поздравила с " ХРИСТОС ВАСКРЕСЕ". Смел и благороден адвокат се заема с тежката, но справедлива мисия да върне децата в ръцете на съсипаната майка, която с последни сили сменя снимката на корицата си и слага своя възлюбен часове след трагедията. Не слага децата си или призив за помощ, а приятеля си с очилата и тежкарската физиономия!
Заваляват възмутени коментари и призиви за стрелба, бесилка и дране на социални работници, които под закрилата на закона безсърдечно крадат деца, за да ги продават! Тази откровена пошлост се споделя хиляди пъти и възпламенява виртуална революция, а аз не мога да си обясня тези реакции и малко започвам да се плаша. Утре някой ще постне моя снимка до снимка с два кошера с умрели пчели и ще напише, че Татко Калоян е европейски шпионин, чиято цел е да еВе мамата на опрашването, оттам на реколтата, оттам на зърнодобива и накрая да закрият и "Бразди" по Бнт. Иди и обяснявай, че нямаш нищо против "Бразди".
Творението на Зукърбърг понякога ме ужасява и не съм убеден, че някой вече може да го контролира или спре. Преди си нямах на представа, че хората са толкова...я, бахти якото клипче с куче и коте! Like?

58858004 215826779375933 6304562968877072384 n

 

59599777 215826759375935 7356601008870391808 n

59305783 215826716042606 1098491353999867904 n

59439627 215826802709264 3873605981782933504 n

Много бързо след коментара на Калоян, профилът на госпожата се скри и всички подобни снимки изчезнаха безследно. Остана само образа на майката, скърбяща за децата си. Но адвокатът навлезе с бурно негодувание в диалога.

Screen Shot 2019 05 09 at 13.35.10

 

Калоян зададе няколко въпроса, чиито отговори мисля, че интересуват всички ни.

Здравейте, г-н Петър Николов! Разбирам възмущението ви, което е напълно обяснимо предвид работата, наградите и политическата ви активност. От висотата на постиженията ви е нормално да негодувате срещу мнение, което рискува да навреди на каузата ви. Убеден съм, че сте хвърлили много труд в този случай, но приемете моята позиция като креативна критика, лишена от злоба и дребнавост. Искам да помагам на хора като вас, които бдят неуморно над българските граници, традиции и семейни огнища, бранейки ги от европейски педофили и мюсюлмански нашественици. Историята с Богдана предизвиква някои противоречия и аз напълно безплатно (и аз като вас няма да видя стотинка от това) искам да ви посоча някои от слабите места в публикацията ви. 
Защо взимат децата на Богдана? Какво работи Богдана? С кого живее Богдана? Къде? Колко други деца има? Децата получават ли адекватна грижа? Вярно ли е, че Богдана проституира? Какво е психическото й състояние? Според вас нормално ли е часове след публикацията ви, Богдана да публикува весели постове във Фейсбук? Това реакция на нещастна майка ли е или на нехаещ за съдбата на децата си родител? Защо след това те бяха изтрити и профилът й беше тотално променен? Кой е влязъл у тях? С какви документи разполагате? 
Въпросите са много и вие имате достатъчно време, за да изфабр... подготвите отговорите. Убеден съм във вашата компетентност и желанието ви да спечелите случая, но не ви пожелавам успех и не съм респектиран образа ви на народен защитник, който е достоверен колкото бюст на плейметка. На пръв поглед е красив и истински, но при внимателно вглеждане се оказва уродлива прищявка на куха и празна личност! 

На въпросите на Калоян адвокат Николов отговори с подобаващо висок юридически стил по следния начин:

Не знам дали си майка или татко, според мен не си нито едното, а най-вероятно си То, лишено от елементарно възпитание, за кавалерство и мъжество у един инфантил трудно може да се говори. Няма го достойнството. Помията, която си излял по една непозната за теб жена и майка е достойна единствено за вестници от типа на Шоу, Шок и Чук-чук (като в този брой най вероятно те чукат). Остава и с теб да обсъждам делата си и защитите си. Не ме интересува жалката ти селска личност, не ме интересува защо си толкова тъжен и отчаян, и прост, в опитите си да си оригинален. Ти си един проект на Злото. Пиши си каквито лайна искаш, на никой не му пука, господин Зло. Кухата ми личност ще продължава да връща деца при родителите им, а ти ще продължаваш да си толкова смешен и посредствен, и безполезен драскач, мислещ за собствения си задник, колкото и да ти се иска да си нещо по-велико. Най-жалкото е, че дори не знаеш на какво се смееш и ако беше 13 годишно лайно щях да те разбера. Но Дето се вика книжката ти с един пост съм я убил като тираж за пет века напред и ако ще на тоалетна хартия да я напечаташ пак няма да я прочетат, господин Злобил и това ти е най-големия проблем. ? По-лошото за теб е, че никога няма да си достатъчно интересен за четене освен от 5 човека, просто защото не си атрактивен, увлекателен и не си надарен за писател. Нямаш преживявания, които да те свързват с Бога. От това е и цялата ти злоба прикрита в жалък опит за смешка.

 

 

59720903 217713962520548 8075416175867068416 n

59773497 217714002520544 652359674896580608 n

Адвокат Николов е преправил отговора си около 15 пъти. В първите му излияния се виждат и други обвинения към Калоян - примерно, че "бара дечица". Можете сами да си правите изводите за защитника на клетите майки.

60040378 217741729184438 7048739634288787456 n

 

Това е адвокат на годината в България за 2018 г. Както разбрахме, той спасява майките от лошите социални, които крадат децата им. А след някои прочетени коментари подобни на този долу, аз се питам кой ще спаси децата им от спасителите адвокати. 

 

Screen Shot 2019 05 09 at 13.40.52

 

Препоръчваме ви още:

Майната ѝ на стратегията

Отивам на протест. Първият ми от 30 години...

Обществото ни наистина не е дорасло

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Жена в колата

Жена в колата

28 Авг, 2019 Забавно

Митичният чичо Митко

Митичният чичо Митко

01 Сеп, 2019 Блог

Бърборкото

Бърборкото

05 Сеп, 2019 Истории

Стояна е бременна

Стояна е бременна

10 Сеп, 2019 Истории

Гранд хотел

Гранд хотел

08 Сеп, 2019 Забавно

Летни истории

Летни истории

06 Сеп, 2019 Блог

Записки от терасата

Записки от терасата

27 Авг, 2019 Истории

Говорите ли за пари с децата?

Говорите ли за пари с децата?

12 Сеп, 2019 Образование

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

Мамо, научи ме

Мамо, научи ме

20 Сеп, 2019 Възпитание

Готови за бебе

Готови за бебе

18 Сеп, 2019 Истории

Много обичам септември

Много обичам септември

17 Сеп, 2019 Татко Калоян

Фабрика за мечти "Светлина" - иновативното място за деца и възрастни

Фабрика за мечти "Светлина" - …

16 Сеп, 2019 Образование

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам