Казанът

Автор: Станислава Славова-Петкова

В селото повечето къщи бяха необитаеми. Обитателите на останалите бяха старци и цигани. Като цяло не цареше мир и любов, но имаше търпимост и липсваха глобални проблеми. Българските старци бяха разположени в горната махала, по-младите им тъмнокожи съселяни – в долната. Магазинът на мегдана беше по средата на селото и служеше като езикова допирна точка.

Това лято нещата се промениха. Циганетата, дето ходеха на училище в съседното село, бяха във ваканция и мирът в селото се скри от тях. Ходеха, правеха поразии по къщите, веднъж дори счупиха прозореца на магазина. По-късно главният виновник изяде шамарите на чичо си, нищо че беше вече на 18, защото се оказа, че магазинът е на местния цигански лидер и сега ще трябва те да го поправят.

Гневът го споходи много бързо и не щеше да го пусне. Цял ден шумът от шамарите в ушите му не стихваше и вечерта беше вече решил да се пробва в българската махала. В дома му никога не говореха за нея, все едно не съществуваше. От дете не беше ходил там, малко усойно беше мястото, но сега адреналинът в кръвта му се беше превърнал в дявол и искаше мъст за преживяната болка и унижение.

Приятелите, като чуха за намерението му, се опитаха да го дръпнат. Идеята да пият в двора на старото училище беше къде-къде по-добра. Но той не се отказа, искаше да бушува някъде, дето после да не яде шамари.

В горната махала светеше само една къща. То къща силно казано, повечето от стените и двора бяха прорасли с треви, само от кривия комин се процеждаше тънка струйка дим. Не му направи впечатление, че посред лято дими коминът, тука не всички имаха ток и някои си готвеха като едно време – на дърва.

Погледна през прозореца. Въпреки прокъсаните перденца и оплютите от мухи стъкла, успя да види, че вътре беше само една старица. Тя стоеше до голямо огнище и бъркаше с дървена лъжица в голям казан. Казанът го привлече, все едно в кожата му се наелектизираха хиляди магнити. Погледът му трескаво обходи стайчето в търсене на други „ценности“. На полицата до камината имаше наредени чудно красиви метални чаши, всяка с различна форма. Видя ги с очите на професионалист. Тези можеха да се продадат и заради себе си, не заради метала, от който са направени.

Васко Белия

78a38d90a5f5af5857b8e93fa4dd5a84 XL

Докато обмисляше дали да чупи прозореца, или да мине през високите треви в двора, вятърът леко повя и дворната врата се отвори с жалостиво проскърцване. Чак се стресна, помислил, че има някой друг в тъмното. Бабата дори не го усети, като влезе. Стоеше си тъпо до казана на огъня и бъркаше ли, бъркаше. За да спести време, да не рови по цялата къща, ѝ изкрещя дали има нещо ценно, пари от пенсията, икони. Старицата първо го погледна, после поклати глава. Тихо промърмори под носа си: „Не се научиха, всяка година едно и също“. После както стоеше, със свободната си ръка му посочи полицата с металните чаши. Той се огледа с какво да събере чашите. Грубо ги изсипа върху покривката на леглото, за да ги носи в нея. После му хрумна, че старицата може да няма пари, но все нещо друго може да му предложи и се завъртя с мръсна усмивка към нея. Пред него стоеше тя, но някак не чак толкова прегърбена и държеше насочена към него дървената лъжица. Стана му смешно, нима мислеше, че има шанс? Перна леко лъжицата с ръката си и лепкавата зелена течност по нея го изгори. Болката беше едновременно жестока и парализираща. Усети, че не може да стои повече на краката си и коленичи. Старицата го погледа малко и после без усилие го вдигна за тениската и пусна в казана.

На сутринта родителите му не го намериха у дома и тръгнаха да го дирят по комшиите. После заразпитваха приятелите му. Като разбраха, че вечерта ги е пазарил да ходят в горната махала, баща му пребледня и позеленя, а майка му писна на умряло. По писъците на жените и вайканията на мъжете се разбра, че цялата махала вече знае за изчезването му. Приятелите му и по-малките недоумяваха. Към обяд по-възрастните се събраха в голяма група и тръгнаха към горната махала. Но само майка му събра смелост да почука на прозореца на старицата.

- Како, върни го, моля ти се. Няма повече никой тука да идва, сичко щъ е като преди, ма – сълзите и сополите и покриваха цялото й лице, забрадката се беше свлякла до раменете.

Два дена стоя там циганката. Не щеше ни да пие, ни да яде. Мъжът ѝ се отказа и само от време на време ѝ носеше вода, храна, които тъй си останаха недокоснати.

Чак на залез слънце на втория ден прозорецът се отвори и една бяла костелива ръка ѝ подаде медно красива чаша.


Препоръчваме ви още:

Как участвах в етническата интеграция

Толерантност в действие

Черно-бялата съдба на пъстрите деца

 

Последно променена в Петък, 05 Април 2019 19:08
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Вдигнете ги тия глави, бе!

Вдигнете ги тия глави, бе!

22 Юли, 2019 Забавно

Да забременееш по график

Да забременееш по график

08 Авг, 2019 Добра форма

Когато и ако...

Когато и ако...

30 Юли, 2019 Отношения

Мама я няма

Мама я няма

25 Юли, 2019 Татко Калоян

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Що се смеете на чуждото страдание!

Що се смеете на чуждото страдание!

19 Авг, 2019 Татко Калоян

Истанбул - столицата на света

Истанбул - столицата на света

17 Авг, 2019 Развлечения

Тиганът, без който не можем

Тиганът, без който не можем

17 Авг, 2019 Забавно

Страшна късметлийка

Страшна късметлийка

15 Авг, 2019 Блог

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам