Автор: Венцеслав Георгиев

Ще започна с едно интервю на Маргарет Тачър пред Би Би Си – радио “Лондон”, на 2 октомври 1971 г., след посещението ѝ в България. Тя току-що е кацнала на летището в Лондон. По това време 45-годишната Тачър е министър на образованието и науката на Великобритания в кабинета на Едуард Хийт. Относно различията между двете образователни системи Тачър казва: „Разбира се, съществуват известни различия с нашата образователна система. Така например възрастта за започване на училище в България е по-голяма от нашата. Във Великобритания децата започват училище по-рано. От друга страна, в България има повече забавачници, отколкото у нас.“ Друго различие Желязната лейди открива в учебната програма: „... която в България се определя изцяло от правителството. А както знаете тук, във Великобритания, държавата няма никакво участие.“ Нашият следващ въпрос бе: "Смятате ли, че органите, които се занимават с образование в България, могат да научат нещо от нас?" - „По мое мнение възрастта за започване на училище у нас може да се приложи в България. Аз смятам също, че те могат да научат твърде много от нашите методи на преподаване относно напредването на отделните ученици. За нашия начин на мислене учението в България е твърде общо, може би прекомерно общо, и следователно човек се запитва дали учениците се възпитават достатъчно, за да могат да предприемат лична инициатива. В това направление те могат да се поучат доста много от нас. Освен това ние правим повече експерименти. Ние се мъчим винаги да внесем нещо ново. И аз мисля, че българските просветни власти ще могат да се възползват от някои наши добри резултати.“

Още тогава г-жа Тачър много точно успява да улови повечето проблеми на българското образование. Всички знаят, че нашето образование беше на много високо ниво преди 30-ина години. Спомняме си за системата на акад. Благовест Сендов, която беше копирана от доста европейски образователни системи, и която ние днес, със създаването на мрежата на иновативните училища, се опитваме да възстановим.

Началото на образователната система във Великобритания е поставено в самия край на VI в., когато се основава първото граматическо училище (grammar school). До края на XIX в. всички училища и университети в страната са частни. От края на XIX в. законовата рамка в Обединеното кралство се променя и се въвеждат първите държавни регулации. През 1870 г. за пръв път посещаването на училище става задължително за децата от 5 до 13 г. Така се поставя началото на първите държавни начални учебни заведения. Впоследствие горната възраст на задължителното образование се повишава и около началото на XX в. се появяват и първите държавни средни училища. Общата насока на промените е засилване на ролята на държавата и правителствените парични трансфери за образованието, но не и към осъвременяване в методите на преподаване. Единствено през 80-те години, по време на управлението на Маргарет Тачър, правителството увеличава автономността на училищата и на местните органи по образованието. През XX в. част от частните училища се национализират, а друга доброволно минават под държавна закрила. Така днес, контролираните от държавата начални и средни образователни институции, са посещавани от 90% от всички ученици в страната. Наред с това се увеличава и задължителната възраст за образование. От 1964 г. до днес възрастта е увеличена от 5 г. до 16 г.

В периода от около век и половина, през който държавата се задължава да осигури образование за децата, във Великобритания се създава огромно многообразие от типове учебни заведения, финансирани напълно или частично от правителството. Резултатът е формирането на изключително сложна образователна система. Между учебните заведения има някои разлики: формата на управление, юрисдикцията, под която попадат (местните власти по образованието или Министерството на образованието), относителната свобода на провежданите политики и възрастта на учениците. Също така, те се различават и по това дали са задължени да следват или не националната образователна програма.

Днес на пълна или частична издръжка от държавата са следните типове учебни заведения:

• Академии: Академиите са предимно средни училища (за деца от 11 до 16 г.) и почти всички от тях са финансирани от Министерството на образованието (Department of Education) и са му подчинени, а не на местните власти. Те не са задължени да следват националната образователна програма.
• Свободни училища: Първите свободни училища отварят врати през 2011 г. Свободните училища могат да се основават от почти всеки, в това число фирми, религиозни общности, отделни учители или родители, други университети и училища. В случаите, когато са основани от частна организация, тя трябва да създаде фондация с нестопанска цел. Съществуват два модела за държавно субсидиране – финансиране на едно училище или финансиране група такива, която се управлява от една и съща фондация. Те не попадат под юрисдикцията на местните власти по образованието (Local Education Authorities) и не са задължени да следват националната образователна програма (national curriculum).
• Държавни училища (maintained schools) и държавни училища с участие на фондации (foundation schools): Този вид училища се „финансират от централното правителство чрез местните власти.” Те предлагат начално или средно образование, а някои от тях – и двете. Заедно с т.нар. foundation schools, държавните училища от вида maintained schools са въведени през 1998 г. Държавните училища от вида maintained schools нерядко са профилирани гимназии или обслужват нуждите на деца със специални потребности.
• Voluntary aided и voluntary controlled schools: Училищата от тези видове са създадени от частни организации, предимно религиозни тръстове и фондации, но от края на XIX в. те са започнали да бъдат финансирани от държавния бюджет. Така те постепенно са се превърнали във вид държавни училища. Разликите между voluntary aided и voluntary controlled schools е в степента на финансиране от държавата (при втория тип обикновено надвишаваща 90% от средствата) и юрисдикцията, под която попадат – voluntary aided schools се регулират от местните власти, а вторият – от Министерството на образованието. И двата вида са задължени да следват националната образователна програма.
• Граматически училища (grammar schools): В исторически план граматическите училища векове наред са били гръбнакът на английската образователна система. Днес терминът се отнася само за изцяло държавните учебни заведения. Учениците, приети в тях, се селектират. Те се обучават според националната образователна програма.
• Общински училища (community schools): Общинските училища са изцяло финансирани от държавата. Те се създават за пръв път през XIX в. Администрират се от местните власти по образованието, които назначават персонала, управляват училището и са собственици на земята и/или сградата, в която се помещават. Тъй като са изцяло финансирани от държавата, този вид училища са задължени да следват националния образователен план.

Освен че училищата в Обединеното кралство могат да избират дали да следват държавната образователна политика, или да създадат своя, на учениците им се позволява да се обучават както в традиционните, които имаме и в България, така и в няколко алтернативни форми на образование. Алтернативните варианти за образование са три: домашното обучение, Валдорфските училища и т.нар. „демократични училища”.

Специално за Англия и Уелс образователната система е в следната таблица:

В Англия и Уелс образованието е задължително от 5 до 16 години.

Първата степен е до 7-годишна възраст, втората степен е от 7 до 11-годишна възраст, третата степен от 11 до 14 години и четвъртата обхваща възрастовата група от 14 до 16 г.

Началното образование започва в начално училище или в училище за деца със специални нужди, които работят по специални програми, според специфичните нужди на децата. Акцентът на образованието на това ниво е насочен към овладяване на грамотността и смятането. Училищата за деца със специални нужди, заедно с техния Национален център за приобщаващо образование, целят всички деца постепенно и естествено да бъдат приобщени в общообразователните училища.

Една от най-големите разлики между българската и английската образователни системи е свободният избор на училищата коя частна оценяваща институция да им извърши външното оценяване. Външното оценяване в Англия се извършва от организации, които не са подчинени на тяхното образователно министерство. Всеки директор на училище сключва договор с една от сертифицираните институции и в уговорен ден и час те идват в училище, раздават едни книжки и извършват външното оценяване. Учениците, от своя страна, правят свободен избор на предметите, по които да бъдат оценявани.

Много е интересна тяхната система в средната степен (Степен 3 в таблицата, или на английски Key Stage 3), където разпределянето на децата не е в паралелки като в България – а, б, в и т.н. клас, а по нива на работа в класа. Но ако дете, разпределено в по-ниско ниво, покаже по-висок резултат, веднага го прехвърлят в по-високата група, както и обратното. С деца, които на изпита SATS покажат below the average, се работи допълнително в извънредни часове, докато достигнат average level. А на тези, които покажат above the average, в зависимост от училището и учителите, могат да им организират отделни занимания за надарени деца или пък да бъдат записани към една определена организация за надарени деца.

По време на средната степен Key Stage 3 (Степен 3) оценките са давани в етапи. Минимален - 1, максимален - 8. Като всеки етап има свои собствен суб-етап. Например 8а, 8b и 8c, като 8а е най-висок.

Изпитите SATS се държат на няколко нива - Foundation, Intermediate и Higher. Учениците са разделени в групи, в зависимост от способностите им, така че най-добрите ученици да са в една група, по-слабите в друга, още по-слабите в трета и така нататък, според това колко ученици има в даденото училище и колко групи има.

По време на външното оценяване, на различните групи се раздават различни тестове, и това е в един и същ ден, но на най-добрите ученици им дават higher paper, която позволява достигане на най-високите оценки с по-труден материал, докато на други им дават по-лесни тестове, но за сметка на това максималната оценка, която може да се достигне не е най-високото ниво.

Например higher paper по математика позволявa получване на оценка до етап 8а. Intermediate позволява максимална оценка етап 7a. Foundation позволява максимална оценка етап 6а.

Изпитите SATS имат значение за самото започване на GCSE (General Certificate of Secondary Education) за 10 и 11 клас (14 – 16 години). Става дума за първите две години от гимназиалното обучение. Още в предходната година (9 клас) от учениците се очаква да направят своя избор за предметите (между 5 и 10), които ще изучават в рамките на образователната програма GCSE. В края на втората година те полагат държавни изпити и получават диплома за средно образование GCSE. На този етап те могат да напуснат училище или да продължат обучението си в по-високите т.нар. А нива.

GCSE също има разделения на групи, както е при Key Stage 3. На учениците покрили топ нивата на SATS им се позволява полагането на по-трудни изпити, позволяващи най-високата възможна оценка.

След покриването на GCSE системата, образованието не е задължително. За продължаване в колеж се изисква покриване на поне пет, или повече предмета GCSE-та с резултат "C" или по-голям, включвайки математика и английски език. Разбира се, по-добрите колежи искат по-високи резултати, за да се отсеят кандидатите.

Всичките изпити са малко или много важни за продължаването на обучението. Системата им е такава, че на децата, които изкарват по-високи резултати, им се предоставя възможността да се усъвършенстват още повече.

През последните две години на средното образование учениците във Великобритания се обучават в профилираните програми AS и A-нива (16 – 18 години). Тяхното основно е значение е, че осигуряват прием в университети във Великобритания и по света на база резултатите от положените финални изпити. В продължение на две години, учениците избират и изучават 4-5 предмета в зависимост от интересите и специалността, която желаят да следват в университета.

Горният гимназиален курс завършва с матура, като резултатите се използват за вход в университет. Не всяко висше училище обаче приема всички дисциплини от A Level - някои имат много по широко приложение от други и училищата обикновено помагат при избора на подходящи предмети в съответствие с бъдещите амбиции на кандидат-студента.

Скалата за оценяване за AS Levels варира от A (най-висока) до E (най-ниска) оценка; а за A Levels от A* (А плюс) до E.

С прилагането на тази система колко лесно бихме решили проблемите в кандидатстудентските кампании. Кандидадът се явява на желаните различни нива, според възможностите си, подава заявление до съответните вузове, в които иска да се обучава. И когато излязат резултатите, вузът му изпраща писмо с покана да се запише. И става като в любимите филми...

*Авторът е заместник-директор в Природо-математическа гимназия Ловеч, дългогодишен преподавател по математика, информатика и информационни технологии.

Източници: www.dynot.net, www.integral.bg, ekipbg.com, libsociety.org, www.24chasa.bg

 
Препоръчваме ви още:

Училище от бъдещето - Сингапур

Как учат децата в Израел

Холандското образование - училище без стрес

Образованието в САЩ